Мечтата на моториста

Подарък, опакован в кожа…

🕑 10 минути минути Транс Разкази

Отличителното ръмжене на мощен V-образен мотоциклет предупреди Джанет Мартин за пристигането на един от приятелите колоездачи на съпруга й. Тя избърса ръце в престилката си и се запъти към входната врата. Стискайки под мишницата си блестяща бяла каска, беше слаба млада жена с руса коса, обута в черни кожени дрехи и ботуши. — Фил тук ли е? – попита тя.

"Той току-що се появи в града. Не би трябвало да се задържи дълго. Защо не дойде за кафе и да почака?". Момичето влезе вътре, като постави шлема си на стойката в антрето. „Благодаря.

По-добре да не оставам дълго, тъй като имам пакет, който да нося на летището. Аз съм пратеник на мотоциклет. Между другото, казвам се Тони.“ Те седяха един срещу друг през кухненската маса, водеха леки разговори и отпиваха от кафето си. Джанет реши, че тази красива млада жена трябва да е около двайсетте, на същата възраст като дъщеря им, която учеше в университета.

Освен впечатляващите си кожени дрехи (със сребристо и червено лого на Ducati), с плисирани стрелички под бюста, Тони носеше бледорозово червило и фини зелени сенки за очи. Косата й беше прибрана на малка конска опашка. „Как се запознахте с Фил?“. „Срещнахме се миналия уикенд в Shelsley Walsh. Той ми разказваше за Norton, който реставрира, и ми предложи да се обадя, ако минавам.“ Джанет извади телефона си от джоба на престилката си.

„Нека му се обадя да видя колко време ще изкара.“ Тя направи връзка със съпруга си, който й каза, че е на бавно движеща се опашка в пощата. „Кажи й, че ще се върна след около десет минути, става ли?“. Измина по-скоро четвърт час, когато извиняващият се Фил Мартин най-накрая влезе в кухнята. „Здравей непознато, дойде да погледнеш моя прекрасен Нортън?“.

Джанет беше облекчена, че между двамата нямаше прегръдки или въздушни целувки. Просто безобидни велосипедни ентусиасти, реши тя. С тихо задоволство тя свали престилката си и стана. Когато излезе от кухнята, тя извика отново на съпруга си. „Не си забравил, че отивам на изложбата на цветята на Червения кръст с Алис и Маргарет, нали? Ти отговаряш за салатата за вечеря.

Радвам се да се запознаем, Тони.“ Мотористите бяха сами. „Е, това е приятна изненада. Довършете кафето си и ще ви заведа до гаража.“.

Беше заинтригуван да научи повече за тази привлекателна млада жена, тъй като срещата им при изкачването на хълма беше твърде кратка. Тъй като тя не беше свалила кожените си шофьорски ръкавици, той не успя да види дали носи пръстени. "Женен ли си?".

„Не. Бях сгоден за кратко, но знаех, че няма да се получи, затова се разделихме. Бяхме купили мансарден апартамент на страната на канала в Бирмингам, така че го продадохме и си разделихме парите. Така бях може да купи Ducati 91". „Къде го намери? В невероятно състояние е за двайсетгодишен велосипед.“ „Болоня, къде другаде?“.

"Уау! Всичко сам?". „Да. Излетях с доша.

Останах в хостел в града и прегледах всички списания за класически велосипеди. Купих го от ентусиаст, който притежаваше пет и се прибра с него из Европа.“ Тя преразказа това епично мотоциклетно начинание, сякаш описваше разходка до магазина на ъгъла, за да си купи вестник. Фил беше силно впечатлен. „Мога ли да ви задам един много личен въпрос?“. Тя трепна съблазнително клепачи, показвайки му нефритенозелените си сенки за очи за първи път.

"Моля, направете.". „В падока в Шелсли миналата неделя изглеждахте сензационно. Кожите ви стоят като ръкавица. Ако нямате нищо против да попитам, какво носите отдолу?“. „Всъщност не много.

Късметлийка съм, че имам само малки цици, така че не е нужно да нося сутиен. А отдолу – само бели памучни бикини. Наистина обичам усещането за кожа върху кожата ми. Толкова е секси.

И мога да ви кажа, че когато сте седнали на пулсиращ V-образен близнак, чувството може да бъде почти оргазъм. Всъщност веднъж се намокрих." Смущението й беше искрено. Фил беше моментално зашеметен от откровеността на Тони. "Ти, непослушно нещо! И така, планирате ли още пътувания в чужбина с Ducati?".

Тя се заигра с празната си чаша за кафе. „Нямам нищо против да отида да видя Голямата награда на Франция в Реймс през септември." „Ах, прекрасната долина на Лоара . Сега говориш.". "Хей, п'рапс, може ли да отидем заедно?".

"Моля за извинение?". "Оооооо, извинявай. Това просто се изплъзна." Фил й дари добродушна усмивка.

"Хубава мисъл обаче. Под платно?". Тони се усмихна в отговор. Тя протегна ръка и сложи облечена в ръкавица ръка върху ръката му.

„Защо не". Осъзнавайки, че бързо си пада по тази бурна млада жена, Фил леко натисна спирачките. „Млада дамо, вие осъзнаваш ли, че вероятно съм поне двадесет години по-възрастен от теб?". Тя прокара ръка по ръката му. "Някои жени намират по-възрастните мъже за много привлекателни.

Знам, че го правя.". Те едновременно се придвижиха до мивката, за да оставят празните си чаши за кафе, където Фил бащински я кълна леко по челото. С облекчение той чу входната врата да се затръшва. "Не предполагай, че жената би приел твърде благосклонно към идеята да отидем заедно до Франция," тя се изкикоти. "Винаги мога да кажа, че отивам с приятели мотористи.

Тя се приближи и нежно стисна ръката му. „Само че този път щеше да е само с един „приятел“!“. Фил сложи ръце около тънката й талия и я привлече към себе си, за да може тя да почувства нарастващата му твърдост. „Колко дълго можете да останете в момента?“.

Когато тя се сгуши в гърдите му, той вдигна отличителния й парфюм. Той я погали по косата. „Не повече от час. Имам една нощувка, която трябва да стигна до летището в Бирмингам.

Тя колебливо галеше чатала му. „Защо не отидем в гаража? И ако съпругата се върне неочаквано, защото шибаният й фестивал на цветята е провален, просто ще трябва да й кажеш, че ми показваш големия си червен Нортън!". Двусмислието на велосипеда не беше загубено от Фил. "ОК.

Дайте ми две минути да подредя салатата и веднага идвам при вас. Вратата на гаража е в края на коридора вдясно.". Краставиците бяха нарязани на кубчета, доматите бяха нарязани на четвъртинки и една маруля беше енергично разкъсана.

Той нетърпеливо се отправи надолу по коридора. Докато бутна вратата на гаража, отворена, той я видя облечена гола върху рамката на Нортън, разкривайки пищна задна част в прасковен цвят. Чифт бели памучни бикини висяха от едно от кормилата. Малко петно ​​от пикаене можеше да се види на връвта му. Тя го поздрави приглушено: " Изненада, изненада!".

Той се приближи до тялото й и нежно погали красивото й дупе. Той прокара пръст бавно надолу по гръбнака й, карайки я да потръпне нежно. Тя протегна ръка отзад и приканващо разтвори бузите си, за да разкрие "тъмната си звезда". Той изплю слюнка върху пръста си.

„Защо не влезеш?" беше изкусителната покана. Той я опипа нежно, след което влезе по-дълбоко. Тя се изви чувствено. „Още!" Заемайки коленичила позиция зад нея, той приближи лицето си.

„Всичко е наред, наистина съм чист там. Защо да не ме украси?". Нямаше нужда от втора покана, плъзгайки езика си във влажния й анус. "Мммм.

Това е много хубаво, татко!". Фил продължи оралните си маниерации в продължение на няколко минути, докато тя не потрепери бедрата си неспокойно. "Ще трябва да се движа, скъпа; твоята капачка на резервоара ми наранява пъпа.

Във всеки случай имам още една изненада за теб.". Той отстъпи назад от мотора, за да й позволи да се съблече от седлото. Тя се изправи, но остана обърната с лице към него. Той постави ръце на долната част на бедрата й и целуна нежно тила й. „И каква е тази друга изненада?".

С ръце на бедрата, Тони се обърна към него, давайки му сладка усмивка, докато кимаше надолу. На сантиметри от изправения член на Фил имаше красиво гладка полу -еректиран пенис. Тони хвана ръката му и я постави върху члена. Направи и мен твърд, скъпа?".

"Бих се радвал. И тогава?". „Е, тъй като не можем да чакаме, докато отидем във Франция, мисля, че е по-добре да ме чукаш през Нортън, нали?“. Докато Фил се пресегна, за да вземе малка бутилка бебешко олио от кутия с инструменти на пода, Тони се пренареди през мотоциклета, този път заемайки поза на кученце.

Той обилно намаза отвора на дупето й, след това намаза с олио изправения си ствол, преди да натисне главата си нагоре към набръчкания й отвор. Въпреки че твърдите бузи на задната й част бяха b розови, сладката й малка дупка на дупето беше привлекателно тъмнокафява. Когато той се плъзна лесно в нея, тя въздъхна с признателност. Скоро тя застена тихо и ритмично, в такт с бавното му удряне.

Той плесна закачливо едната й буза с длан, карайки я да изпищи от наслада. „Разбирам. Значи и моята мацка си пада по палаво напляскване?“ Тя кимна с глава. „Обзалагам се! Ще се забавляваме толкова много на този френски лагер, нали?“ Той стисна здраво тънките й бедра, докато навлизаше по-дълбоко. „Харесва ли ти това, Тони?“.

"По дяволите, обичам го!" Тя зарови глава в кожените гънки на седлото и се отблъсна срещу натиска му. „Говори ли ми мръсотии, татко?“ Фил плесна двете й долни бузи алтернативно. Thwack. Thwack.

„Палавата уличница Тони трябва скоро да се напълни със соковете на татко.“ "О, да, моля! Направи ме, скъпа.". Поканата беше повратната точка за мъжа, който внимателно се въздържаше толкова дълго, колкото беше възможно. Но сега беше твърде късно.

Портите за наводнение бяха на път да се отворят. "Сега?". "Да, сега.

Заредете ме!". Две, три, четири интензивни струи кремообразна смелост бяха изстреляни дълбоко в нея. Фил едва успя да остане прав, докато краката му трепереха от сексуална умора. Тони се свлече напред, ръцете й отпуснати върху седлото на мотора. След няколко неподвижни минути той бавно се отдръпна от нея.

Той извади бикините й от дръжката на кормилото и обилно избърса спермата си върху клина. Изпивайки освежено кафе, Тони седеше в кухнята частично облечена. Горната половина на кожите й беше подгъната, за да разкрие малките й гърди. Той се наведе напред и целуна всяко зърно, докато тя го галеше нежно по врата.

„Ще трябва да правя песни, скъпа. Едно момиче има работа за вършене.“ Тя добави саркастично: „Както и да е, съпругата скоро ще се прибере, а ти не си приготвил тази салата.“ Фил извади бикините й от джоба на дънките си. „Ето, мадами: облечете ги под кожите си. Все още са хубави и влажни.

След това, когато пътувате до летището, може да се развълнувате, като си мислите за този следобед и да направите палаво пикаене в тях.“ Тя ги пое с благодарност и се усмихна. "Сигурен съм, че ще го направя!"..

Подобни истории