Последната книжарница - Перфектната курва, част II

С наближаването на финала на тридесет и шеста глава Хари не може да устои на тази девиантна среща.…

🕑 26 минути минути свръхестествен Разкази

Поглеждайки в тъмните дълбоки очи на Лора и тежките клепачи, той погали ръката си по бузата й и тя го погледна с обожание. Полуотворената й уста се наду, тя хвана пръста му и го засмука съблазнително. Обзет от похот пред очите си, Хари се усмихна, когато епилогът на тридесет и шеста глава наближи.

Един поглед към Хари и той се възхищаваше на поразеното изражение на танцьорката. Уловена в мрежата му, нейната кипяща енергия се смеси с неговата. Преглеждайки мислите й, той ги открадна с крадостта на котка крадец. Очите й се разшириха и по-провокативното й самонадеянство потвърди нейното съответствие.

Хари отпи от брендито си; знаеше времето, мястото и какво ще правят. Щеше да е идеалният край. Втренчена в тях, танцьорката в клетката хвана чоп на брейкбита и позира. Разкрачени и изправени през изваяните си крака и хълбоци, тя хвърли бедрото си на една страна. Държейки черната й корсетна талия, Хари се възхищаваше на нейната наглост, докато тя се люлееше в ритъма.

Усещаше бунтарската й душа, докато тя въртеше с пирует в клетката. Застанала изправена, тя вдигна високо ръце и отметна глава назад. Изпъвайки голите си гърди върху торса си, тя се вдигна с цялата сила на чистокръвна.

Усещаше дозвуковата сила на баса през възбуденото си тяло. Той вдигна чашата си за тост и танцьорката надуха целувка. Неговата интуиция, извратената съвест на рамото му спасиха ума му. Извивайки гръб, тя изтласка нахалството си отзад. Закръглената част от лъскав черен латекс застана предизвикателно между него и по-интимното познание с тялото й.

Завъртя се и издърпа болта на тялото си изправен. Ръце на бедрата, стъпала, поставени успоредно на широките й рамене – тя притисна два пръста към устните си и ги целуна. Сочейки право към тях, от пистолета на Купидон се чу изстрел. В този момент този триумвират от умове се съгласи за съюз, по-голям от сбора на неговите части.

Лора стисна ръката му и той също почувства нейното одобрение. Танцьорката в клетката се надигна и енергично прецака невидимо присъствие. Хари се усмихна и тя им намигна и двамата. Издърпайки латексовата дръжка, тя разкри безкосмата цепка на пола си.

Разтваряйки роклята си, Хари разкри бъркотията между краката си. С хитра усмивка танцьорката имитира с нестиснат юмрук към отворените си устни. Езикът й се пробожда отстрани на устата й.

Хари пожела още и го заповяда безшумно от Лора. Тя се смъкна по-ниско в седалката си, деликатно разтвори изтегнатите си бедра и дръпна прозрачното лицево лице на една страна. Танцьорката се ухили сладострастно и направи пръстите си във V-образна форма пред устата си. Пробутвайки заострения си език през него, той се изви с цялата жизненост на змиорка.

Хари знаеше какво ще направи Лора в замяна. Тя се хвана за разлива на гърдите си и се заигра с дълго твърдо зърно. С другата си ръка Лора се насили с акт на автостимулация. Жест "пет" от ръката на танцьорката сигнализира колко дълго ще трябва да чакат.

- След тяхното повърхностно представяне тя се казваше Далила, открито и леко откъснато същество. На разбираем език, интониран хипнотично, тя обясни от подиума си, че е видяла всичко. Жадувайки за вниманието на най-смелите, Далила искаше приятелите й да се присъединят към нея на място, което да задоволи нейната похот. Проявявайки интерес към нея, Лора я хвана за ръката и те я последваха до преддверието.

Далила се движеше с елегантната походка на атлет. Измамно вратата с обикновени размери се отвори към квадратна пещера на пространство. В средата му стояха четири преградни стени, закрепени с болтове и отворяни редовно на нивото на слабините. Името му беше колкото функционално, толкова и рязко стаята с дупка на славата.

През вратата му тясна ниша водеше към по-голям квадратен интериор. Боядисана в черно и всяка стена пробита с гладки кръгли дупки, тя излъчваше заплаха за обитателите си. Атмосферата му само добави към намерението му - сервилност към пенисите, избутани през дупките му. Това направи съпоставянето на стол с кухненска маса в ъгъла още по-ярко. Неговите здрави шпиндели, боядисани в гланцово черно и подплатени с черен винил, осигуряваха място за воайор в стаята.

Като начален гамбит Далила преплете крайниците си с Лора и я целуна с копнеж. Махайки маската на Лора, Хари направи същото и отхвърли робата си. Далила съблече Лора с внимателна чувственост. Гледайки я гола, Далила отлепи тялото си, прегърнала латекс и развеселената й усмивка беше трудна за дешифриране. Легнала легнала върху полирания бетонен под, Далила се подпря за лакти с разтворени крака.

Нямаше думи, докато Лора и Хари облизваха и целуваха нейния постно произнесен Монс и мокра бонбонено-розова цепка. С самотен пръст Хари прецени жилавите сили на вагиналните й стени. Задъхвайки се от помощта им, те целунаха Далила, за да споделят нейните мускусни сокове. Тя щеше да ги насочи обратно за още, ръцете вървяха по тялото й, а енергичните езици набъбваха пола й до пълна възбуда. Хари помогна на Далила да стане и тя го прегърна плътно.

Задържайки ерекцията му в опънатия й корем, езикът й се пъхна в устата му, за да вкуси отново собствените си сокове. Дупка, пробита от еректирания пенис на непознат, донесе див поглед в очите на Лора. Като се спусна на пода, главата на Лора поклати, за да засмуче анонимния пенис.

Далила отведе Хари до Лора и тя пое последователно всяка тежка дължина. Далила също падна на колене и вдигна палаво поглед към Хари. С изпитателен поглед Далила дръпна задната част на бедрата му. Той ахна силно, когато Хари усети как подутата му дължина се плъзга надолу по гърлото й.

Отдръпвайки се, Лора направи същото и леко се повръща. Напълно скован, той си пое дълбоко въздух, докато главата му заплува и те се усмихнаха на недоверчивото му изражение. Водейки Хари по ерекцията му, Далила го насочи твърдо с ръце да седне на стола. Закачливо тя разби краката му и тежките му топки паднаха между бедрата му.

Тя го облегна, хвана ерекцията му в ръка и потърка дебелата глава в пола си. Отслабвайки малко, той изстена, когато главата му проникна в нея. Тя се засмя, докато Хари стенеше, докато се набиваше на кол. Поемайки го един сантиметър наведнъж, тя усети топлите му хлъзгания върху голата си кожа. "Чувствам се добре?" — попита Далила, когато седна право върху него.

Можеше само да ахне: „А-ха.“. Той усети как опънатата копринена хватка на мускулите й се плъзга по подутата му дължина. Стискайки раменете му за покупка, тя се притисна към него.

Лора на колене работеше твърдия член в устата си. По стената се почука и неустрашено Лора я плъзна по-дълбоко. Приглушен стон се издигна, пенисът се огъна и глъткащ звук наруши тишината. Поглъщайки кулминацията си, Хари наблюдаваше как хранопровода на Лора поема всяка капка.

Облизвайки устните си, омекналият пенис се отдръпна от дупката, все още потрепвайки. Проби се друга ерекция, буца, дълга и жила. Лора измърка, изправи се и се облегна на стената. Протягайки се между краката си, тя го взе за анонимен чубан.

Докато Лора се затрудняваше, Далила се намеси в уловената му дължина, открадна дъха му и привлече вниманието му. Високомерието е унищожаване на арогантните; той пълзи нагоре крадешком и силата му оставя жертвата им безпомощна. Привлечена безпомощно в очите си, Далила изви устни с разбираща усмивка. Принудена да лапа гърдите й, атлетичното тяло на Далила държеше Хари там, където го искаше. Яздейки бавно, тя поддържаше достатъчно сила, за да поддържа възбудата му нищо повече.

Копнейки за повече, той търсеше интуицията си да я командва. Имаше празнота, където някога е живяла шупящата енергия на неговата интуиция. Умът му се закостенял, когато бедрата й се притиснаха към него. Буташе и буташе да го чуят – нищо.

Принудата му да я насочи растеше, докато тялото му се напрягаше към нея. Далила се люлееше напред-назад бавно; тя си доставяше удоволствието, без да се притеснява за него. Паниката избухна силно, но принудата да остане го вкорени на място. Успокояваща утеха го изпълни, когато очите му се стрелнаха към Лора.

Подпрян на стената на нишата, дебелият член, който я удряше, сякаш заекваше. Шум от тропане по стената означаваше едно - еякулация. Лора се отдръпна на него и дългата му дължина потрепна от корена му.

Очите му се разшириха, когато анонимният мъж освободи спермата си и Лора небрежно се напълни. Неспособен да отклони очи, изпускащият се пенис се отдръпна, перленият му подарък се просмука от вагината й и капе на пода. Последва нова твърда ерекция и Лора безгрижно я насочи към ануса си.

Тя изкрещя, когато той победи стегнатия възел, и след това ахна, когато се заби в нея. Затаен стон обявяваше всеки тласък и я обземаше енергично. Облегнала се назад, полът й се изсипа със същността на похотта на непознат. "Тя е такава курва, но не е перфектната курва." Крехкият звук на смях в ума му накара паникьосаните очи на Хари да се разширят. Той се бореше срещу въображаемите връзки, които държаха здраво крайниците му.

Обзет от страх, безчувственият му ум не можеше да протестира. Далила запили кадифените стени на пола си срещу неговия пенис. Поясницата му неволно се напрегна; той се почувства принуден да пулсира срещу стегнатите стени, които пулсират в отговор.

„Да, чувствам се толкова приятно, нали? Най-накрая се запознах с новия участник в нашата игра. Почувствах как идваш тук Хари Култър, почувствах присъствието ти тук Хари Култър и видях отломките на мислите ти Хари Култър. Ако смятахте, че вашият начинаещ акт на убеждаване ще ме доведе тук, бяхте измамени. Ти си моята играчка сега. Това не е вашата неофитна фантазия; това е мое, подчинение на друг актьор.

Ти си слаб и лесно се контролираш, не ми се съпротивлявай." Извивайки се срещу него, тя изстена тихо и мушна ухото му. "Ти търсиш финала на тридесет и шеста глава и търсиш тайната на Креморн. Аз съм съвършената курва от Креморн; Аз съм падналата жена от тази глава.

В опита ви да ме намерите, вонята на вашата манипулация замърси ученията ни. Това е твоето наказание и присъда, Хари Култър. В нашите учения е записано, че мога да реша наказанието ви, ако пожелая." Принудена да погледне Лора, подутата ерекция, чукаща дупето й, накара изражението й да се изкриви в екстатична възторг. Тя пое всичко, изисквайки все повече и повече като тялото зад стената се блъсна в нея. Подпряна на отсрещната стена със стиснати очи, тежките гърди на Лора се разлюляха в такт.

Той се бореше и принуди тялото си да се движи, но отслабеният му ум бързо се провали. Само очите му имаха силата на движение. Той почувства принудата да погледне Далила и Хари осъзна, че и той няма свободна воля.

„Лора не може да ти помогне, тя е наша сега и ние ще я спасим от вашите манипулации. Опитахте се да я превърнете в най-неприятното създание от неговата глава. Сгрешихте; тя не е Курва от Креморн.

Вие нарушихте свободната й воля и това е против нашия кодекс. Лош плод пада от добродетелното дърво. Твоето наказание е, че аз взех твоето и ще научиш." Той изкърка за думи, но ларинксът му се почувства спрял. Все по-отчаян, той се опита да се съпротивлява и Далила облиза лицето му напук; това моментално го успокои.

Студен ужас напои ума му, по-лош от парализиращия страх, когато за първи път се поддаде на Креморн. Далила го взе, смачка го като небрежна грешка на хартия и го изхвърли. Напълно се набивайки върху неговия бурен пенис, тя го масажира със силни вълнообразни контракции. „Да, мъдър избор, подчини ми се. Усещам как семенната ти течност кипи и това ще бъде първият ти акт на разкаяние.

Тази твърдост между краката ти ще остане, докато не изпитам удоволствието. Ще изпитам духа ти, Хари Култър. Ще се трудиш като моя играчка, докато не се уверя, че си достоен." На напълно изпънати ръце, стиснати около врата му, тя използва тялото му, за да уравновесява своето. Стигайки решително секс върху него, тя потрепери върху затворената му дължина. Притискайки хълма си върху срамната му кост, тя се хвърли многократно, за да използва цялата му дължина.

„Да! Наслаждавайте се на тялото ми, Хари Култър. Страхът ще застраши душата ти за моето наказание. Ако ми угодиш, тогава ще успееш.

Ако не го направиш, ще платиш за вечността за своя провал. Ще еякулирате само когато го заповядам Когато няма повече от твоята същност, тогава ще видиш моята сила.“. С почукващ звук Хари погледна към Лора. Стенейки силно, трескавото й тяло се гърчеше върху члена, който се блъсна в нея. С приглушен мъжествен стон той се изпразни в нея силно.

Далила насочи погледа си към нейното изражение и той усети как любопитната им сила пронизва мислите му. „Мой, ми, Хари Култър, ти си преживял много и въпреки това си толкова неизпълнен. Желанията ти са като моите, долни и жалки, но неистините и измамата развалят фантазиите ти.

Ако оцелееш, ще те пречистя; щедра търговия за толкова висока цена." В битка на волята той извика мисли за насилие и безредие, статика и шум, за да я задържи. Някак си се надяваше да поеме инициативата и да се освободи. В акт на отчаян самосъхранение той натискаше всичко, което имаше. Потта се стичаше по челото му и щипеше очите му. Тя безстрастно го погледна и взе тялото му за свое забавление.

Натискаше, докато усети как умът му пулсира от умора; той се изтощи и се предаде. „Доблестно усилие, не бих очаквал нищо по-малко, но няма как да успееш. Аматьорите като теб са толкова свеж и зареждащ спорт. Сега ще взема каквото искам, психиката ти, пениса и спермата ти. Ще имам твоето пълно подчинение докато наказанието ви се разгръща." Усещаше я, мислите проблясваха в мозъка му все по-бързо и по-бързо, докато се замъгляха.

Те се втурнаха към точката, докато само успокояващ лъч светлина заслепи съзнанието му. Зрението му загуби фокус и черните стени и порцелановата кожа на Далила се размиха в ефирни форми от сребристо и сиво. „Хари Култър, факсимиле на всеки еротичен порив, всяко сексуално действие и курсове на любопитство вътре в мен. Познавам всички ви, знам мислите ви, знам как да ви мотивирам и знам как да ви насочвам.

Сега ще почувствате пълната сила на манипулацията и ще почувствате нейното изчерпване.“. С мека целувка на възглавницата той се подчини лесно и упойка закърнява ума му. Той прегърна ведрото спокойствие и сърдечните му очи се взряха в погледа на Далила. "Знай своето наказание; знай какво правиш на другите." Притиснал плътно тялото й към себе си, устата му автоматично засмука гърдите й, когато топлината в слабините му се надигна.

„Да, добро момче, моля. Аз притежавам силата на твоето изкупление; притежавам силата да те накажа. Имам силата да те счупя толкова просто, колкото да щракна клонка. Мускулите й се спускаха по дължината му на вълни, масажирайки скандалната му ерекция от корена, през средата до натъпканата глава.

Бавно плъзгайки пола си нагоре и надолу по дължината му, тя се притисна към ухото му и дразнеше зърната му с пръсти. "Еякулира Хари, дай ми спермата си." Вълни от контракции притиснаха затворената му дължина. Тежките похотливи импулси на оргазма му не свършиха, когато той ги очакваше. Той се опита да изпъшка, докато очите му трепнаха и се обърнаха назад.

Напрегнатите конвулсии на вагината й предизвикаха още силни спазми от перинеума му. Дъховете й сигнализираха, че усеща всеки един. „Да, Хари Култър, първото ти послушно предложение е прието с благодарност. Може би все пак си достоен за Креморн.“ Очите на Хари предаваха как чувстваше принудителната си ерекция и смяхът запълни празнотата в ума му. Очите му бавно се отдалечиха, примигнаха, за да ги намокри, и той се взря в лъскавото от пот тяло на Лора.

"Гледай нейния Хари Култър, докато извличам семенната течност от тялото ти. Гледай как приема всеки мъж с такъв ентусиазъм. Това е, за което тя наистина копнее и твоята манипулация затвори тези пътища, прости глупако!".

Той наблюдаваше как тялото на Лора поема един твърд пенис след друг, всеки от които еякулира в ануса, вагината и устата й. Далила се сгърчи и заповяда на Хари да достигне кулминацията едновременно с един от тях. Умът му извика от облекчение, когато той се отпусна безпомощно в силни импулси, които отне възраст, за да намалеят. Безмилостно Далила яхна силната му ерекция; неговата покорност не предизвикваше никаква благодарност от нейното величествено тяло.

Лора нямаше да спре и Хари беше свидетел на всеки оргазъм, който тя преживя, всеки по-силен от последния. Викаше с неистов вой, мускулите хрущяха и трепереха, докато спазмащият пенис я изпълваше. Доставяйки последните си остатъци от оргазъм, Лора падна на пода.

С извърнати очи и размахани крайници, докато се гърчеше силно. Неистово разтърсвайки пълния си със сперма секс, тя ридаеше и ридаеше. Удряйки силно, тя се конвулси и пръсна мощно в стената. „Още веднъж Хари Култър, изпразни се в мен и се превърне в моя играчка. Ще бъдеш перфектен с всички останали, които ще задоволят похотта ми тази вечер." Той откри, че може да се движи, но се почувства принуден да остане.

Гледайки Далила, стегнати вълнообразни вълни на удоволствие сграбчиха ствола му. Той придърпа главата й към своята и я целуна Страстно. Той усети как припадъкът го обзема, от основата, през дължината си в безмилостна вълнообразна вълна.

Той неволно потръпна и усети горещия прилив на освобождаването му. Издавайки дълбок вик, Далила го притисна здраво към тялото си като изпепеляваща топлина нахлу през подутия му перинеум. „О, по дяволите! О, мамка му! ПО дяволите!!!!". Тихо дишане и празно изражение на Лора едва регистрираха силните ехо от виковете на Хари.

Придърпвайки го здраво към пазвата си, пулсиращите слабини на Далайла го издоиха безмилостно. Тялото му се размахваше, шокирано от силен електрически ток, докато не отслабна в прегръдката й. Гърдите му се издигаха и отчаяно потъваха за въздух, залят от мощната му огнеупорна топлина. Той изстена, докато се втвърдяваше отново, тялото му беше окаяно от изтощение.

Далила го погали по бузата; той почувства нейната благосклонност и я прегърна напълно. Безгрижно Хари се съгласи на всяка команда, която тя му е давала. Хваната от ерекцията му, Далила го изведе от стаята.

Те оставиха Лора свита на пода да диша слабо; Хари я погледна и почувства една-единствена емоция - покаяние. Предаността на душата му като инструмент на похотта на Далила го отведе в една странична стая. Вътре беше групата на поклонниците, които щяха да се възползват от нуждите й. Тя ги държеше всички, вагинално, анално, в устата си. Устните, смазани една в друга, перка всички гърци и езици заповядаха да изпълняват нейните заповеди.

Жените поискаха вниманието му. Като празен съд Хари откри, че буйната му ерекция няма да отшуми. Далила не показваше привързаност към нито един от двата пола, тя ги взе всички, за да успокои либидото си. Кипяща маса от мъжки и женски тела се въртеше и се гърчеше с Далила в ядрото си. В продължение на часове Хари послушно се подчиняваше като играчка за нейното забавление, без нито една мисъл или грижа.

Упълномощен само с благочестивата нужда да задоволи Далила, той следваше всички нейни инструкции. Усещаше слабата пулсираща топлина на кулминацията и въпреки това се чувстваше толкова незначителна. Пенисът му, твърд и напълно натъпкан, не беше съд за негово удоволствие, а единствено нейният.

Той се трудеше за нея, чукаше я и много други жени. Той изтърпя експлоатацията на своята непоколебима ерекция от жена, по-възрастна и енергична. Тя го яздеше похотливо, решена да приеме оргазма му.

Той усети вцепенената безкрайност на вниманието й и се издигна към тясната й прегръдка срещу тежката й пазва, докато достигна интензивна кулминация. Тя го хвърли надолу, когато той се хвърли жадно за въздух, наситен със собствената му пот. Тя не беше свършена и една повърхностна мисионерска цака се превърна в битка на живот и смърт.

Усещаше настъпващото присъствие на физическо изтощение. Ръцете му горяха, докато се мъчеше да издържи собствената си тежест, мощните му крака се превърнаха в желе, докато се забиваше в горещата й вагина. Силният му торс го болеше през корема и надолу по мускулите на гърба.

Когато той отново достигна кулминацията, жената го отблъсна, за да открие, че Далила иска вниманието му. Той изпъшка, докато изпитваше удоволствие от всеки от отвора на Далила с мъжете и жените, които се редуваха. Далила го гледаше безстрастно, докато той се трудеше за нея. Работейки само с вроденото си самосъхранение, той засмука гърдите й, зърната и шията й.

Извивайки се между краката си, тя заби здраво петите си в бедрата му за още. Езиците им танцуваха, докато ноктите й се забиваха в уморените мускули, за да предизвикат отровна болка. Той виеше като реплика, окаян от пот, той й даде всичко, което имаше физически и всичко, което научи, за да й достави удоволствие.

Изви гърба й, той почувства силата на нейния кулминационен момент, стискаща болезнената му дължина. Тя заповяда просветлението на неговия кулминационен момент и силно потръпна с него. Ударено сърце, пресъхнала уста и крещяща нужда да моли за милост, той се принуди да издържи. Ръка, уста щяха да го хванат и да го отведат в нов епизод на плътско удоволствие. Той не чувстваше нищо, той беше нищо и те го използваха като нищо.

Накрая стана черно, когато звукът на дишането му утихна в тишината на ума му. - Големият вентилатор с телена рамка издухваше зловонен хладен въздух върху оловното тяло на Хари. Замърсен от топлина, пот, парфюм и гъстия мускус на секса, той лежеше неподвижно там, където падна сред човешките останки. Празно и изцедено, тялото го болеше в петна от мускулна болка.

Оглеждайки стаята през мрачни очи, други едва се движеха и скимтеха от доволство. Една жена носеше причудлива усмивка и се взираше празно в тавана. Бяла пенлива емулсия изтече от алено напиканата й вагина. Той не чу музика; купонът отдавна беше приключил.

Мъчейки се да се изправи, той се изправи с трепет и непохватната му походка го изведе болезнено от стаята. Там, на шезлонг, Далила изглеждаше спокойна и спокойна; Хари замръзна от тревога. Нахраненото й голо тяло носеше всички белези на тяхната неистова оргия.

Червени ръбове от големи любовни ухапвания изпичаха шията, раменете и гърдите й; нейният лъскав пол съдържаше пълнеж от шестима либидни мъже. С вид на тихо задоволство тя огледа голото тяло на Хари, докато той куцаше към нея. Ударено шумно, сърцето му туптеше, когато дълбок възел от страх го парализираше на място. "Хари Култър! Ти оцелях присъдата ми. Сега разбираш ли?".

Той кимна тържествено и изграка. Той направи пауза, за да се прочисти: „Да, да. „Подлудявах мъжете и счупих духа им за по-малко. Но усетих разкаянието ви! Все пак си достоен и заповядах твоето пълно подчинение.

Твоята благословена сперма ще предизвика фина магия. Не се притеснявай, не ти желая повече вреда.". Той кимна, когато лицето му се превърна в тъжно изражение на облекчение. „Разбирам, че липсата ви на цел е честно чувство от такъв измамен човек. Независимо от собствената ми сила, трябва да приема кого Креморн избира за свои привърженици.

Това не е случаен акт. Избра ви, въпреки подлия индивид вие сте. Моят тест беше справедлива преценка за вашия характер, аз се подчинявах на нашите учения и сега вие също сте обучени как да им се подчинявате." — Благодаря ти — прошепна той тихо.

„Добре, поучи се от този Хари Култър. Ти си интелигентен човек и съм уверен, че ще се вслушаш в думите ми. Изпълних моята страна на сделката, използвай това, което ти дадох разумно. Изхвърли го на свой риск. Твоята интуиция е не господарят, вие сте господарят." "Разбирам.".

Очите на Далила се присвиха: „Усещам, че го правиш.“. Хари въздъхна уморено: "Коя си ти Далила? Какво е Креморн?". Тя се усмихна за момент: „Не съм коя съм, аз съм тук, за да го разбереш. Целта ти е търсенето ти в Креморн, не е моя да разкривам, това е лично за теб. Креморн е без книга за магия Гримоар или Абракадабра за шарлатани.

Хари кимна: „Къде е Лора? Добре ли е?“. Далила се усмихна по-широко: „Притеснение за Лора, добре, виждам, че поправяш пътя си. Тя е невредима и е оставена с нова перспектива за живота, тази, която си избрал да потиснеш. Не се свързвай с нея, не я търси и ако го направиш, ще те намеря и ще те сложа.

Креморн има способността да прощава; той няма безкрайно търпение за обичайните нарушители." Мълчаливо той усети как в него се надига предизвикателство и усети, че Далила разделя тази линия на мисли на две. „Знам мислите ти! Знам мотивите ти и те познавам. Няма да те предупреждавам отново! Не можеш да обърнеш това, което си направил, глупако простодушни! Където и да отидеш, не си мисли, че съм отдалечен и не мога да намеря ти. Ще те намеря. Усетих присъствието ти преди месеци и всички знаехме, че Креморн е избрал нов поклонник.

Идват много новаци и много се провалят, не правят грешките си." Вдигна ръце, за да моли, той усети как студената бледност на паниката се надига в него: „Съжалявам, съжалявам, разбирам… Разбира се, разбира се, че ще я оставя на мира.“. Далила облекчи кривата усмивка на поздравление: „Добре. Запомни думите ми Хари Култър и ги внимавай. Когато се срещнем отново, надявам се, че ще бъде по-сърдечен повод. Имаш капацитет да успееш, искам да бъда там, за да те поздравя да не те наказвам за твоя провал." Звуците от движещи се тела го накараха да погледне обратно към стаята.

Бързайки уморено от прага, те се придвижиха бавно и погледнаха Хари празно. Далила плъзна по пода багажника, натъпкан с дрехите му. Обувките му последваха и се изправиха на крака. "Обличай се Хари Култър, време е да си тръгваме.

Не ме търси и не се връщай. Вече не си добре дошъл тук." С треперещи ръце му трябваше цяла възраст, за да се облече. Тълпата от голи тела образуваше полумесец зад него и стояха в мълчание. Той измъкна треперещата си ръка през ръкава на якето си и я придърпа здраво, когато Далайла се изправи.

Като дръпна реверите му, тя го целуна. Интуицията му нахлу толкова силно, че се почувства замаян и дезориентиран. Издърпайки сакото му направо, тя го погледна с решителен поглед: „Хари Култър?“.

"ДА. Да?". "Сто и четири, деветдесет и седем, тридесет и две и пет." Объркан, той поклати глава: „Извинявай?“.

— СТО И ЧЕТИРИ, ДЕВЕДЕСЕТ И СЕДМ, ТРИДЕСЕТ И ДВЕ И ПЕТ! - хорове тълпата. Очите му се разшириха, когато изражението на ужас побеля лицето му. "Глави, Хари Култър. Глави." — измърка Далила, докато го целуна отново. „Сбогом Хари Култър.“.

Освободен от ръцете й, той вдигна чантата си и кимна уплашено. "Сбогом, ХАРИ КУЛТЪР!" — отекна припева. Потънал в паника, той изтича към изхода, докато хорът се издигаше силно от тухлените стени. „СТО И ЧЕТИРИ, ДЕВЕДЕСЕТ И СЕДМ, ТРИДЕСЕТ И ДВЕ, ПЕТ! СТО И ЧЕТИРИ, ДЕВЕДЕСЕТ И СЕДМ, ТРИдесет И ДВЕ, ПЕТ! СТО И ЧЕТИРИ, ДЕВЕДЕСЕТ И СЕДМ, ТРИ -ДВЕ, ПЕТ!".

Затръшна силно вратата и погледна назад, за да види дали някой не го последва. Извън водната светлина на зората, неговото заредено с адреналин тяло полетя. Той тичаше, докато скандирането им заглъхваше, докато мускулите му изгоряха. Уплаши се, че може да падне и внезапно спря.

Придържайки се към някои парапети, той дишаше маниакално. Къщите на пристана изглеждаха толкова малки в далечината и въпреки това той не се чувстваше в безопасност. Сърцето му биеше в гърлото му, а нервите му дрънчаха, сякаш нокти се стичаха по черна дъска.

Задните светлини на колите отпред го изпълниха със силно облекчение. Той прегърна подобието на нормалност и събуждащия се от нощта град. Всяка стъпка беше болезнена команда от замърсен мозък до схванати мускули. Шофьорът на таксито се усмихна иронично и той не отговори на веселото „Лека нощ, нали?“ Надниквайки от прозореца му, първият поглед на пешеходци отстъпи място на чувството за безопасност.

Сълза бликна в очите му и подигравателният звук на смях в ума му го вкамени. Неговата мрачна интуиция възрази гласа на Далила силно и ясно. „Внимавай Хари Култър, внимавай кого срещнеш. Някои ще те прочистят и ще вземат душата ти като дрънкулка, за да предупредят другите. Търси музата, която е толкова мъдра, колкото и светската; слушай думите й, защото е благословена.

Сбогом, Хари Коултър, сега си сам." Интуицията му го стопли, когато се върна в мъгла на спокойствие. Снотворният бял шум от автомобилните гуми по сухите асфалтирани пътища го завладяваше. Отдавайки се на това, той видя тъмния мрак на предалото се тяло. Извисейки се високо, той прелетя над зелени полета на вълна от еуфория. Зрението му се простираше до хоризонта, където се срещаха киселинно синьото небе и сивото море.

Спускайки се надолу, той прелетя покрай Тор от изветрени скали и внушителен келтски кръст. Студен въздух захапа голата му кожа, докато ревът му свистеше над него. Погледнато надолу, морето лениво блещукаше от ниското слънце. Отново, до сушата, когато пясъкът с лъскав цвят отстъпи място на шипове затревени дюни и носът бързо се издигна. Внушителен сред този спокоен пейзаж, сглобен от тъмни гранитни тухли, той можеше да различи богато украсената каменна зидария на прозорците с цветно стъкло.

„В продължение на месеци извършвах всички извращения, които можех да призова. Моят чар и хитрост не знаеха пречка за това, което търсех. С желание разруших моралната си честност и никой не можеше да я унищожи по-усърдно от мен. Този сън дава толкова мощна сила върху мен.

Окуражава уморените мускули и измива разтревожената ми душа. Твърдият нощен сън, кондензиран в обикновен сън, подрежда ума ми и осмисля невероятните глупости на будните ми часове. Чувам гласа му и неумолимия му шепот на насърчение.Той съществува, за да ме предизвиква и води.

Разговарям, така че ме учи и се подчинявам да се храня с желанията си, превърнати в плът. Тежестта на моята душа се опира на тежестта на греховете ми. Трябва да се придържам към неговите учения и да огранича най-лошите си ексцесии, защото така везните остават в равновесие. Затваряйки очи, мога да създам това ефирно чудо по желание.

Визията му ме отвежда до остров от царство, което не познавам. Ретя се като птица и се чувствам спокоен в този божествен момент. Душата ми е повдигната и тялото ми се напълни.

Чувствам се обновен и насърчен да направя много повече. Креморн, глава CIV.".

Подобни истории