Дамата на нощта гл. 01

Една лондонска дама получава повече, отколкото е очаквала.…

🕑 6 минути минути романи Разкази

Студен ветрец намери път през изтъркания й шал, карайки младата жена да го придърпа към раменете си. Това й напомни за студените тръпки, които изпита по гръбнака й онази сутрин, когато вдигна мръсния вестник, който един джентълмен беше изпуснал на мръсната улица в източен Лондон. „Поредно убийство в Белия параклис!“ — изкрещя заглавието, веднага привличайки вниманието й. Самото заглавие би смразило всеки в Лондон.

Дори и да не четяха вестника, клюките из града бяха съсредоточени около този „Джак Изкормвача“, който убиваше проститутките от Ийст Енд. — Видяхте ли вестника тази сутрин? — попита тя другарите си, докато вдигаше мръсна калаена чаша и отпиваше малко бира. Мръсотията по чашата не беше изненадваща предвид механата. Тя огледа познатия мръсен под и прашни прозорци, мислейки си за всички ужасни неща, които се случваха напоследък. Нейната приятелка Мери, висока и красива червенокоса, отговори на въпроса след малко: „Разбира се, че не сме чели вестника, Марси… Много добре знаеш, че можем да четем.

Кажи ни какво видя в него.“ Марсиел знаеше, че е странна сред Дамите на нощта, но дори след дългите години в този живот тя понякога забравяше колко странно е за една курва, тя потръпваше, когато си помислеше думата, да може да чете. — Каза, че снощи са намерили друга жертва в Уичапъл и там тя е била разкъсана по-зле от другите три. "Защо Скотлан'ярд или някой друг най-накрая не хване този убиец?" — попита Мери.

„О, нали ги познавате, не си и помисляйте, че курвата умира“, отвърна тя, отпивайки още една глътка от бирата си. — По-добре да тръгваме, ако имаме нужда от клиенти тази вечер. — Това е достатъчно вярно. При тези думи двамата оставиха малка монета на масата и излязоха през вратата.

Вървяха в приятелско мълчание няколко пресечки, преди Марсиел да потегли по тъмна уличка с мисли за онзи джентълмен „Изкормвача“, все още в ума си. Изведнъж тя не се почувства в безопасност сама в тъмната уличка, по която вървеше. Беше късно, но тепърва трябваше да запалят газените лампи около главните пътища. Ушите й наостриха малко при звука на плющещ се материал зад нея и изведнъж камък се плъзна по алеята, звукът отеква зловещо. Това я изплаши толкова много, че тя изтича по останалата част от алеята и зави зад ъгъла към пътя.

Тя се облегна на грубата тухла на сградата, страхът й се чуваше в дишането й. Тя се укори за поведението си, след като се успокои малко. Все пак каква беше тя; плах заек на момиче, което да се плаши от всеки звук в лондонската нощ? Тя оправи избелялата си синя рокля, като дръпна корсажа надолу, за да изглежда, че при най-малък поглед гърдите й ще изпъкнат. За да добави този ефект, тя разкопча първите две копчета.

Оглеждайки се от другата страна на улицата за потенциални клиенти от театъра, тя разбра, че е подранила. Ругаейки се, тя се огледа нагоре-надолу по улицата за потенциален клиент, който да й отнеме времето, докато чака шоуто да излезе. Мъж, който минаваше, за да я изгледа и тя му се усмихна, гледайки го свенливо. Мъжът изглеждаше от долната средна класа и усмивката му показваше, че повечето зъби липсват.

Размениха цената й за няколко минути, преди тя да отведе клиента си до тъмната уличка, от която беше избягала малко по-рано. Той я бутна силно към стената на сградата, тя устоя на желанието да се запуши, когато пещерата му се приближи към нея, счупените зъби й напомняха за накъсани сталактити в тъмна пещера. Той започна да я целува свирепо, вкарвайки езика си в устата й. Трудните му груби ръце пробягаха по тялото й, грабнаха гърдите й и пощипаха грубо зърната й, сякаш я наказваха за професията й. Той припряно повдигна роклята й, карайки я да се тревожи, че ще я разкъса наполовина.

Преди тя да успее да каже нещо, той смъкна бричовете си и се натисна в нея. Чувстваше се много по-голям от нормалните й клиенти, когато отново се изтръгна от нея. Тя го хвана за раменете с фалшиво вълнение. Той започна да я удря толкова силно, че тя се уплаши, че може да й причини трайни щети. Той хвана ръцете й в желязната си хватка и тя усети, че започват да се образуват синини, докато той ги притискаше грубо към стената.

Тя трепна от болката и той й се ухили: „Ти искаш ли? Ти не си нищо друго освен мръсна лондонска курва!“ Когато намери освобождаването си, той одраска дълбоко ръцете й, оставяйки трайни белези, че е там. Той я пусна на студената земя и с отвращение хвърли плащането си по нея. Веднага щом той изчезна от погледа й, тя повърна в канавката, губейки малката вечеря, която можеше да си позволи. Тя се изправи и избърса мръсотията и мръсотията от роклята си, проклинайки мъжа, тъй като забеляза доста голяма цепка в долната си фуста, която трябваше да се поправи, което й струваше монети на стойност вечеря, за да я поправи. „Копеле можеше поне да ми остави достатъчно, за да ми оправи полата“, каза тя на уличен диалект, който най-накрая започна да схваща след всички тези години.

Тя взе монетите от канавката и ги остави в джоба си, избърсвайки ръцете си от мръсотията, която ги беше покрила върху роклята й. „Още една рокля е съсипана“, промърмори тя, докато се връщаше зад ъгъла. Тя стоеше мълчалив страж от другата страна на улицата срещу театъра, докато чакаше да излезе, знаейки, че няма да чака дълго. Всъщност, няколко минути по-късно тя започна да вижда хора да излизат от театъра, опитвайки се да изпреварят останалата част от тълпата.

Тя видя щастлива двойка да излиза от театъра и си представи, че е на тяхно място. Какво би било чувството да имаш чисти дрехи всеки ден и джентълмен, който да се отнася с нея внимателно, сякаш е направена от порцелан? Тя се отърси от блян и продължи да чака. След няколко минути търсене на потенциален клиент тя видя мъж, който беше официално облечен; въпреки това той изглеждаше не на място. Без да обръща внимание на внезапното си безпокойство, тя се приближи до мъжа. "Lookin' fer good time Guv'nor?" — попита го свенливо тя.

Очите на мъжа проблеснаха заплашително, но скоро изчезна и тя го отхвърли като свръхактивното си въображение. Обсъдиха цената й, докато тя го водеше към същата уличка, от която току-що беше излязла. Мъжът я целуна нежно по бузата, преди да я облегне на стената. Инстинктите й я накараха да внимава с този непознат, но тя не знаеше защо, докато не видя блясъка на стомана. Тя нададе един смразяващ кръвта писък, докато усещаше остра болка в гърлото си и светът потъмня.

Подобни истории