Лимонада с уиски

Съпругата на съседа има специално удоволствие за Итън и неговия огромен член.…

🕑 26 минути минути Първи път Разкази

Итън изтича до спалнята си, за да се облече. Той обу чифт боксерки. Членът му не беше толкова твърд, колкото преди, но висеше от левия крачол на шортите му. Обу дънките си и се погледна в огледалото. Членът му ясно се открояваше срещу левия крак.

Той въздъхна и свали дънките. Някъде в скрина му имаше чифт жокейски шорти, които вече не носеше. Намери ги заровени в най-долното чекмедже. Той свали боксерките, облече жокеите и отново ги облече.

Веднага му стана неудобно. Жокеите бяха твърде стегнати. Пенисът му стана още по-твърд, опъвайки се в бельото. Той отново се погледна в огледалото. Поне не можеше да види очертанията му върху крака си.

Беше ужасно неудобно, но никой нямаше да се смее. Обу дънките, обувките и ризата си и слезе долу. Мама и г-жа Торн бяха още в кухнята и пиеха чай.

Излезе до гаража и запали лампата. Колата го чакаше търпеливо. Той се отдръпна, за да го погледне за няколко секунди.

Беше GTO от 1966 г., на дядо му. На работната маса, до ръководството за ремонт, имаше три двуцевни карбуратора. Отне му две седмици, за да ги съблече, почисти и сглоби отново. Днес беше толкова добър ден, колкото всеки друг, за да ги облека отново.

Той вдигна капака. Двигателят се спотайваше отдолу като диво животно, задържано в клетка. В горната част трите дупки в колектора бяха покрити с маскираща лента. Итън свали лентата от задния отвор, взе въглехидрата, маркиран за това място, и го постави внимателно върху четирите монтажни шпилки.

В съзнанието си той видя как мажоретките преминават през своите съчетания. Имаха тънки талии и гладки крака, а гърдите им се поклащаха и подскачаха. Той отново се вдърви.

Спря да затяга болтовете на карбуратора, за да намести члена си в шортите. Колкото по-трудно растеше, толкова по-неудобно ставаше. Преместването му в шортите само го затрудни.

Пенисът му най-накрая се изплъзна през крака на жокеите. Той разклати крака си няколко пъти, докато не увисна на дънките му върху левия крак. Така беше по-добре, но групата на жокеите беше твърде стегната и се врязваше в шахтата. Той чу стъпки и бързо се обърна, махвайки ръце от слабините си.

Веждите на г-жа Торн се извиха нагоре. Тя гледаше надолу към дънките му. — Неудобно ли ти е, Итън? тя каза.

Итън легло и се втренчи в пода. — Просто… малко стегнато. Г-жа Торн се усмихна. "Ще заложа." Тя се облегна на калника на GTO и погледна към двигателя. Големите й гърди лежаха на скръстените й ръце, изпъкнали от горнището, сякаш можеха да избухнат.

„Това е хубава кола, Итън“, каза тя. — Беше на дядо ми. — Изглежда, че ти принадлежи.

Итън само кимна и я погледна с крайчеца на окото си. Един от дългите й крака се повдигна и гърбът й се премести настрани. Г-жа Торн не беше като момичетата, които познаваше. Гърдите й бяха много по-големи и имаше по-дълги крака от всяко едно от тези момичета.

Много му се искаше да докосне госпожа Торн, да види как се чувства тялото й. „Сигурно нямате търпение да го карате, нали?“ — каза г-жа Торн, докато се придвижваше до предната част на колата. — Не, госпожо — каза Итън. Очите му бяха насочени към гърдите й, наблюдавайки начина, по който се поклащаха. Тя понечи да каже нещо, но загуби равновесие.

Ръцете й се разпростряха и тя падна с гръб към него. Итън я хвана през кръста. Пръстите му докоснаха гърдите й. Той беше прав; бяха меки. Дупето й се притисна към предницата на дънките му и твърдият му пенис се заби в цепнатината между бузите й.

„О, толкова съжалявам, Итън“, каза тя. Задникът й се раздвижи настрани от неговата скованост и тя се облегна на него за няколко секунди. „Просто исках да видя по-добре. Бихте ли ме подържали?“ Г-жа Торн се наведе напред, за да погледне през предната решетка.

Ръцете на Итън се спуснаха през кръста й към бедрата. Дупето й се притисна по-здраво към дънките му. Очите му се завъртяха.

„Това е наистина хубава машина, която имате тук. Ще трябва да ме заведете на разходка известно време.“ — Разбира се — каза Итън, но когато тя се изправи и си тръгна, той имаше чувството, че говори за нещо друго. Не можеше да мръдне.

Пенисът му беше твърд като скала и се простираше надолу по крачола на дънките му. Лентата на краката на жокеите се врязваше болезнено в него. Нямаше начин да омекне и той не можеше да излезе на вечеря, докато стърчи така. Той се облегна на табуретката. Задникът на г-жа Торн се почувства невероятно.

Никога не би повярвал, че да бъде докосван от момиче като това, ще се почувства толкова добре. Той потърка члена си през дънките си и ахна. Коленете му отслабнаха.

Той седя дълго време с ръце на коленете си, опитвайки се да не го докосва. Зад колата той наблюдаваше съседа отсреща, който полива тревата му, и няколко коли, които минаваха покрай него, докато не издържа повече. Трябваше да направи нещо. Той не можеше да влезе; Мама щеше да го види такъв. Освен това не мислеше, че може да ходи.

Може би, ако го извади от тесните си шорти, хладният въздух на гаража ще го направи омекнал. Той разтвори дънките си, бутна надолу предницата на боксерките си и жокеите и извади члена си. Той въздъхна.

Напрежението се отпусна от тялото му. Той остави тежестта си да легне върху столчето. Жокейските шорти бяха лоша идея. Не можеше да понася да се чувства толкова неудобно през цялото време.

Трябваше да има друг начин. Той просто щеше да спре да мисли за момичета, това беше всичко. Той нямаше да мисли за тях и членът му нямаше да стане твърд. Нямаше да мисли за меките им гърди или кръглите им дупета, нито дългите им крака… Хладният въздух не действаше. Все още беше твърд като камък и не ставаше по-мек.

Той повдигна члена си. Кожата пламна като в огън. Така и не разбра как стана толкова голям. Сякаш се случи изведнъж. Не можеше да си спомни да е толкова голям, докато един ден, когато беше по-млад, не го забеляза за първи път.

Сега беше дълга приблизително колкото предмишницата му и дебела колкото китката му. Той стисна. Имаше чувството, че под кожата има парче дърво. Понякога ставаше трудно сутрин, когато се събуждаше и трябваше да пикае, или посред нощ, когато сънува. Ставаше му трудно и когато гледаше момичета, като онези мажоретки, или когато просто си мислеше за тях.

Той движеше ръката си напред-назад и ахна. Чувствах се добре. Той стисна и движеше ръката си напред-назад и изстена. Коленете му бяха слаби. Направи го отново и отново изпъшка.

Той премести ръката си нагоре до края, после обратно до дъното. Итън затвори очи и отново видя мисис Торн, видя големите й гърди и дългите й крака, начина, по който тънката й талия пасваше в ръцете му и начина, по който дупето й се притискаше към слабините му, когато се наведе. Пенисът му се сви и той изсумтя. Чувствах се твърде добре, за да спра. Ръката му се движеше по-бързо.

Той изстена, когато ръката му се напомпа. Пенисът му отново се сви, той изстена и отвори очи. Той започна да свършва и нещата му излетяха в края. Пенисът му отново се спазми и още нещо изскочи.

Беше бяло и дебело и се пръскаше по пода. Той гледаше с отворена уста. Отново и отново то изригна от пениса му и падна на пода.

Той изпъшка. Той погледна надолу към пениса си. Все още беше трудно. Слънцето беше силно и право над главата.

Итън беше облян в пот. Задушаващата жега бе изпила силите му. Стоеше на алеята, държейки баскетболната топка, без енергия дори да дриблира. Потта се стичаше от лицето и голите му гърди и се изпаряваше веднага щом падна на тротоара. Имаше нужда от малко облекчение, а климатикът вътре просто нямаше да го направи.

Трябваше да се потопи в хладна вода. Трябваше да плува в басейна на Трън. Алеята им беше празна. перфектен Те поканиха него и сестра му да използват басейна им, когато пожелаят, но той предпочиташе да плува, когато не са вкъщи. г-жа Торн беше добре, но г-н Торн винаги искаше да му разкаже една от дългите си истории.

Все пак това беше уикендът на четвърти юли и вероятно бяха заминали някъде. Итън грабна тениската си и влезе вътре, за да си облече банските. Преоблече се в стаята си, грабна кърпа от гардероба и изтича до съседната врата. Портата на високата дървена ограда беше отключена, както очакваше.

Той влезе. Водата в басейна блестеше на слънчевата светлина като примамлив оазис. Той хвърли кърпата на градинския стол, изрита баскетболните си обувки и се гмурна вътре.

Гейл Торн взе торбата с покупките, отключи входната врата, влезе и остави ключовете и чантата си на масата до вратата. Тя извади продуктите от чантата и ги сложи в хладилника. Тя чу плясък. Някой беше в басейна.

Тя се наведе над мивката, за да види през прозореца. Водата се люлееше. Тя се втурна от кухнята към плъзгащите се стъклени врати във всекидневната.

Най-големият й страх винаги е бил, че някое от малките деца в квартала ще се скита в задния двор и ще падне в басейна. Ако това се случи, тя никога нямаше да си прости. Във водата се появи глава.

Беше Итън. Той доплува до далечната страна на басейна и се измъкна. Гейл се усмихна.

Итън вече не беше мършавото младо дете, което наблюдаваше как расте в съседство. Той ставаше слаб и висок. Итън изтича в тръс до дъската за скокове, оставяйки мокра следа върху цимента. Той се изкачи до дъската, излезе до края, отскочи няколко пъти и се гмурна.

Гейл затвори очи, спомняйки си начина, по който го видя в гаража преди няколко седмици. Навремето беше виждала много петли, но никога толкова голям като този в дънките на Итън. Итън се изкачи, изтича до дъската за скокове и се гмурна отново. Франсис не й повярва, когато тя му каза. Той твърди, че тъй като тя всъщност не го е видяла непокрито или го е докоснала, не може да прецени точно размера му.

Когато тя му разказа как се е навела и притиснала задника си към слабините му, той също не й повярва. Според него тя не можела да мери с дупето си габаритите на мъжкия член. Тя му каза, че е пълен с глупости. Итън се носеше по гръб, риташе и плискаше с крака. Имаше идея.

Тя щеше да разбере какво точно има Итън в шортите му и знаеше точно как да го направи. Итън бавно се носеше по гръб със затворени очи. Слънцето топлеше лицето му.

Хладната вода го зареди отново с енергия. Щеше да се върне да играе повече баскетбол, но беше твърде отпуснат и се забавляваше твърде много в басейна. Той излезе от басейна и отиде до дъската за скокове. Той вървеше до края, застанал с пръсти над ръба. Той протегна ръце, отскочи няколко пъти и се гмурна навътре, разрязвайки спретнато във водата с ръце над главата като острие на нож.

Помпвайки с крака, той загреба право надолу; докосна дъното, както правеше всеки път, след което се избута нагоре. Главата му излезе на повърхността. Той избърса водата от очите си, отметна косата си назад и загреба до ръба. Докато се издигаше, той замръзна.

Плъзгащата се стъклена врата се отвори. Г-жа Торн се появи от тъмнината на къщата, носейки две високи чаши с лед и сламки и бутилка лосион за загар. Носеше тъмни слънчеви очила с черупка на костенурка, черни обувки с високи токчета и розови бикини, които бяха едва повече от три малки парченца плат, за да покрият гърдите й и… Итън се взря в малкия триъгълник под пъпа й… Путката й . Челюстта му падна. Той се олюля на ръба на басейна и се хвана за парапета на стълбата.

„Здравей, Итън. Направих лимонада. Искаш ли малко?“ тя каза.

Тя отиде до масата до стола и остави чашите и лосиона. Огромните й гърди подскачаха при всяка стъпка. Цялото й тяло имаше наситен бронзов цвят.

— Разбира се — каза Итън. Той бавно отиде до масата, опитвайки се да не се взира в гърдите й. Пенисът му вече беше твърд в шортите. Тя се усмихваше.

Той отпи дълбоко лимонада и се изкашля. — Доста силно? тя каза. Той избърса устата си.

"Какво има в това?" „Сложих чаша уиски в него. Харесва ли ти?“ Той отново се изкашля. — Уиски? „О, толкова съжалявам. Вероятно никога не си пил уиски“, каза тя. Тя взе чашата и избърса брадичката му.

"Добре ли си?" Той кимна. "Глоба." "Добре." Тя отпи голяма чаша лимонада. Докато главата й беше отметната назад, Итън се взираше в гърдите й. Миниатюрните парчета розов плат едва покриваха зърната й, а нишките се врязваха в меката й плът.

Пенисът му потрепна и стана по-твърд. Сигурно изтласкваше предницата на шортите му, но не го интересуваше. Г-жа Торн остави чашата си.

Очите й се спуснаха към шортите му. — Бихте ли ми направили услуга? тя каза. "Сигурен." Тя му подаде бутилката с лосион с какаово масло.

— Бихте ли ми сложили лосион на гърба? Без да чака отговор, тя се настани на накланящия се стол и легна по корем. Очите на Итън се отвориха широко. Ивицата розов плат на гърба на бикините изчезна между бузите на дупето й.

— Давай — каза тя, обърнала глава настрани, за да го погледне. "Не отнемайте много време. Лесно изгарям. Имам деликатна кожа, нали знаете." Ръцете на Итън трепереха. Не можеше да откъсне очи от дупето й.

Никога през живота си не е виждал нещо, което да изглежда толкова добре. Той преглътна с усилие и седна на ръба на стола. Коляното му докосна голото й бедро. Той се опита да се дръпне, но тя премести краката си, така че го докосна отново. „Не пестете от лосиона, скъпа.

Уверете се, че използвате много“, каза г-жа Торн. Тя подпря брадичка на скръстените си ръце. Той отпуши лосиона и го впръска в дланта си. Ръцете му трепереха.

Ерекцията му се напрегна, за да излезе от шортите. Ръцете му се рееха на няколко сантиметра над раменете й. Г-жа Торн имаше лека усмивка на устните си, но той не можеше да разбере дали очите й бяха отворени или затворени през тъмните очила.

Той преглътна мъчително и я докосна по рамото. „Ммм, това е хубаво“, каза г-жа Торн. Очите на Итън се завъртяха назад в главата му. Кожата й беше мека и топла. Ръката му се движеше бавно в кръг по рамото й, размазвайки лосиона.

Кожата й стана гладка и лъскава. Той впръска още лосион върху другото й рамо и го втри. Той впръска малко върху кръста й и го разнесе по кожата й, прокарвайки ръце по нежната извивка на талията й. — По-ниско — каза тя.

Той премести ръцете си надолу по гърба й, докато пръстите му докоснаха долната част на бикините. Той изстена и се размърда неудобно на ръба на стола. — По-ниско, Итън. Не искаш да изгоря задника си, нали? тя каза.

Итън се взря в задника й. Кръглите бузи сякаш го очакваха. Той се изви, умирайки от желание да извади члена си от шортите си и да го разтрие. — Не, госпожо — каза той. Той впръска петно ​​лосион върху всяка буза и го размаза наоколо, като ръката му едва докосна кожата й.

Хълбоците й се поклатиха бавно и дупето й се повдигна, за да срещне ръката му. „Сега вземете предната ми страна“, каза г-жа Торн и се претърколи. — Започни с краката ми.

Ръцете на Итън не трепереха толкова много, но той се потеше и сърцето му биеше. Той напръска лосиона по близкия й крак по една линия от глезена до средата на бедрото. Той започна от глезена й и се придвижи нагоре. — Това е добре, Итън. Краката й се разтвориха малко.

Виждаше няколко тънки косъмчета, които стърчаха изпод тънката розова лента от плат. Тя постави ръката си върху неговата и я премести към вътрешната страна на бедрото си. — Не забравяйте да слезете тук. Тя премести ръката му нагоре по крака си. Пръстите му притиснаха топлия й чатал.

Тя изстена тихо, премести ръката му надолу, после отново нагоре, стенейки отново. Хълбоците й се извиха над стола. "Жаден ли си?" тя каза.

Тя пусна ръката му и седна, за да отпие лимонада. Итън дръпна ръката си назад и притисна двете в скута си, като държеше краката си притиснати. — Да — каза той. Той преглътна и гърлото му беше пресъхнало.

Тя му подаде чашата. Докато го накланяше назад, за да пие, г-жа Торн свали горнището на бикините си и легна назад, протегнайки ръце над главата си. Итън се закашля и изпръска, разлявайки лимонада по брадичката си до голите си гърди. „Бихте ли направили наистина добре предната ми страна? Съпругът ми харесва, когато нямам бръчици от тен“, каза тя.

Итън не можеше да помръдне. Кондензът от стъклото капеше по крака му, но той не можеше да откъсне очи от гърдите й. Тя размърда задника си на стола и те се разклатиха.

Розовите зърна по върховете бяха твърди точки. Итън остави чашата и взе бутилката с лосион. Той го протегна, но се поколеба.

Трябва ли да постави ръцете си право върху тях или да започне от корема й? Щеше ли да се ядоса, ако той ги докосне? Той започна по корема й, за по-сигурно, но се втренчи в гърдите й. Той втри лосиона в малки кръгове върху пъпа й. Дупето й се размърда и тя издаде тихи стенещи звуци.

— Нека помогна — каза тя и посегна към бутилката с лосиона. Тя го държеше с главата надолу и остави белия лосион да капе върху гърдите й. Капките паднаха с пръскане.

Устата на Итън се отвори. Тя затвори капачката и остави бутилката на масата. „А сега разпространи това за мен, скъпа“, каза тя. Той погледна ръцете си.

Искаше той да ги сложи на гърдите й. Той ги протегна над всяка гърда, затвори очи и ги сведе. — О, да, Итън — каза тя. Той изпъшка. Бяха толкова меки.

Той леко ги потърка с ръце, после ги стисна. Той отново изпъшка и се размърда неудобно. Ръката на госпожа Торн докосна коляното му. Итън замръзна с изключение на ръцете си.

Пръстите й се движеха бавно нагоре по крака му до долния край на шортите му. Беше сигурен, че ще спре дотук, но не го направи. Ръката й се премести по предницата на шортите му, точно върху твърдия му член. „Боже мой, Итън. Определено си израснал голям и силен“, каза тя.

Очите на Итън се затвориха. Ръката й се движеше напред-назад по ерекцията му, стискайки. Ръката й се чувстваше добре, много по-добре, отколкото когато той го правеше. После ръката й я нямаше. г-жа Торн се изправи.

— Искате ли още лимонада? тя каза. Итън понечи да говори, но нямаше глас и прочисти гърлото си. „Да, госпожо“, каза той. Тя взе двете празни чаши и тръгна към къщата. — Ела вътре с мен, скъпа.

Тя отвори плъзгащата се стъклена врата. Той все още седеше на ръба на шезлонга, сложил ръце в скута си. Тя погледна през горната част на слънчевите си очила.

"Какво чакаш?" Итън се забави, колкото можеше. Той бавно се изправи, покрийки с ръце шортите си. Пенисът му се размърда сам и изскочи от вътрешната част на банските.

Избута се навън към ръцете му, провисвайки крачола на шортите му. Той тръгна сковано към нея и усети хладен въздух, който духа на върха. „Движи ръцете си, Итън. Не го крий, скъпи. Инструмент като този е нещо, с което трябва да се гордееш“, каза г-жа Торн.

Итън бавно свали ръце. Г-жа Торн се усмихна. "Ето." Тя влезе вътре. Той го последва и затвори вратата.

Тя отново напълни двете чаши с кана лимонада, отвори бутилка кафяво с черен етикет и наля по малко във всяка чаша. Тя разбърка неговия с пръст, облиза пръста си и му подаде чашата. — Опитайте това.

Итън отпи и се изкашля. Изгори гърлото му. „Твърде силно? Нека да поправя това вместо теб, скъпа“, каза г-жа Торн. Тя взе чашата му, вдигна я към устните си и отметна глава назад. Лимонадата се разля по бузите и брадичката й, по голите й гърди и чак до краката й до пода.

Устата на Итън се отвори. Г-жа Торн изпусна голяма, освежена въздишка и остави чашата. Тя се облегна на плота с ръце на ръба. Очите й гледаха надолу към предницата на шортите му.

— Покажи ми го, Итън. "К-какво?" Тя посочи към слабините му. — Искам да видя какво имаш в куфарите, синко.

Дъхът му спря в гърлото. „Не се притеснявай сега. Просто ми го покажи.“ Ръцете му трепереха. Опита се да измисли какво трябва да направи, но умът му беше празен.

Той закачи палците си върху еластичната лента на кръста. „Просто ги свалете докрай. Така ще бъде по-лесно“, каза тя. Пръстите й дразнеха зърното й.

Итън се поколеба. "Какво ще бъде по-лесно?" "По дяволите. Ти наистина искаш да ме чукаш, нали? Защото, скъпа, нямам търпение да вкарам този инструмент в моя слот." Ръката й се плъзна надолу в малките долнища на бикините.

Краката й се разтвориха. Итън не можеше да каже какво прави тя там. Той само наблюдаваше как пръстите й се движат под тънкия плат. Той бутна шортите си на пода и излезе.

Г-жа Торн въздъхна и очите й се разшириха. „О, захарче, всички сте мъже. Не позволявайте на никого да ви казва различно. Сега донесете този инструмент тук за мен.“ Той тръгна към нея през кухнята, мокрите му боси крака шляпаха по линолеума.

Пенисът му беше толкова твърд, че го болеше, и се люлееше пред него с всяка стъпка като някакъв деформиран придатък. Г-жа Торн протегна ръка и остави члена му да се плъзне в нея. Итън трепна. Тя го сключи с пръсти и го погали бавно. — Господи, Итън.

Ще направиш много момичета щастливи с това, да ти кажа. "Щастлив как?" Г-жа Торн изглеждаше объркана. — Никога ли не си правил това, синко? — Не, госпожо — каза Итън. Не искаше да признае, че няма представа за какво говори. Г-жа Торн се засмя, докато сваляше долнището на бикините.

„Предполагам, че днес и двамата сме за специално удоволствие.“ Тя разтвори краката си, сложи ръка на чатала си и се разтвори. Итън се взря между краката й. Тя имаше малко парче къдрава коса там долу и влажна, розова област между пръстите си. — Донеси го тук, Итън — каза тя. Гласът й беше нисък и дрезгав.

Той направи крачка по-близо. Тя обхвана с ръка члена му, повдигна го и насочи върха към малката, розова зона между краката си. Тя дръпна.

Той се приближи. Тя сложи едната си ръка на рамото му и обви единия си крак около бедрото му. Краят на члена му докосна тази розова област. Той ахна.

Беше топло и мокро. Част от него потъна в нея. „Сега натискай, скъпи.

Само натискай бавно“, каза тя. Итън бутна с бедра. Разширеният край на пениса му изчезна в нея. И двамата изстенаха едновременно.

Той натисна отново. Госпожа Торн изпищя и прехапа долната си устна. Очите й бяха стиснати. „О, мили Исусе“, каза тя. Путката й беше топла, влажна и стегната и задушаваше пениса му.

Итън сложи ръка върху бедрата на мисис Торн и се натисна напред. Тялото й сякаш му се съпротивляваше, но когато той стисна бедрата й и я придърпа към себе си, членът му бавно потъна по-дълбоко. „О, Боже… О, Боже, Итън“, извика г-жа Торн. Тя го притисна силно до тялото си.

Брадичката й се опря на рамото му и тя изстена в ухото му. Тя прокара ръце надолу към кръста му. „Това е достатъчно дълбоко. Чукай ме сега, скъпа.

Знаеш как да го направиш“, прошепна тя в ухото му. Итън остана неподвижен няколко секунди, задъхан, опитвайки се да разбере всичко, което се случва. Членът му имаше чувството, че ще експлодира.

Не можеше да се сети как да опише как е обгърнат от топлината и влажността на тялото й. Дългите й крака бяха обвити около него, големите й, меки гърди бяха притиснати до гърдите му, а ръцете й минаваха по гърба и дупето му. Той премести бедрата си назад, после напред. "Това е. Това е.

Точно така — каза г-жа Торн с тих стон. Итън затвори очи. Хълбоците му се движеха по-бързо, сякаш сами. Г-жа Торн стисна дупето му.

— По-бавно, Итън. Не бързай, скъпа. Не бързайте", каза тя. Итън отдели няколко секунди, за да си поеме дъх.

Бедрата й се движеха в ръцете му. Той премести собствените си бедра бавно, точно както преди, малко навън и след това отново навътре. „Да. Да, знаех, че ще бъдеш добър в това - прошепна г-жа Торн.

Устните й докоснаха ушната му мида. Итън отново напомпа бедрата си, натискайки се възможно най-дълбоко в нея. Г-жа Торн заклати бедрата си със същата скорост .. Стененето й стана по-силно. „О, Итън… О, Итън, ще ме накараш да свърша“, каза тя.

Той не разбра какво има предвид. Не искаше да спре, за да разбере. Нещо се случваше вътре в него, същото нещо, което се случи, когато той потърка нещото си с ръка, само че този път беше много по-добре. Г-жа Торн крещеше. Тялото й се блъсна в него в конвулсии.

Ръцете и краката й се стегнаха около тялото й. Путката й стегна се около члена му и той избухна. Той отметна глава назад. Членът му пулсираше болезнено. Коленете му отслабнаха и той постави ръката си на ръба на тезгяха, за да се задържи.

Писъците на г-жа Торн се превърнаха в слаби стонове, а тя Тялото отпусна Главата й се обърна назад. Той обви ръце около кръста й, за да я задържи. „Г-жо Торн? Г-жо Торн?“ той каза. Тя вдигна глава, погледна в двете посоки и се усмихна.

— Господи, Итън. Тя сложи две ръце на бузите му и го целуна, потапяйки езика си в устата му. Итън замръзна. Езикът й беше лигав и странен, но раздвижи чувството дълбоко в стомаха му.

Той стисна гърдата й. Гърбът й се изви. Той все още беше твърд в нея и отново започна да движи бедрата си. Г-жа Торн вдигна глава и ахна, втренчена в очите му с отворена уста. Червилото й беше размазано.

Хълбоците й се залюляха заедно с неговите, отначало бавно, после по-бързо. Тя затвори очи и прехапа долната си устна. Стенанията й бяха пронизителни пискливи. Тя положи глава на рамото му и това се повтори. Тялото й се дръпна в ръцете му и членът му се спазми.

Той изръмжа и се измъкна напред с всеки спазъм. Г-жа Торн ахна отново и отново. Когато спазмите спряха, напъването му спря. Г-жа Торн се задъхваше в ухото му.

Той също дишаше тежко, а потните им тела бяха залепени едно за друго. Тя прокара ръка през косата му, изтривайки потта от челото му. — Това ти хареса, нали, скъпа? тя каза.

"Да госпожо." Тя се намръщи. „Итън, скъпи, никога не наричай една дама госпожо. Това я кара да се чувства стара.

Една дама не обича да се чувства стара.“ — Не, предполагам, че не. Той отново започна да движи бедрата си. Пенисът му се плъзгаше навътре и навън от тялото й. Тя го бутна в рамото.

„Стига, Итън. Стига, моля те. Горкото ми тяло не може да го издържи още веднъж.“ — Съжалявам — каза той и спря. Ръцете му се насочиха към гърдите й и ги стиснаха.

Г-жа Торн се усмихна. Бузите й бяха нахранени, а очите й сякаш блестяха. „Беше доста добре, скъпа, особено първия ти път и всичко останало.“ "Благодаря." Тя направи пауза. — Вече можеш да го извадиш.

"А, вярно." Итън отстъпи назад. Пенисът му бавно се изплъзна от тялото й с мокър смучещ звук. Главата падна свободно. Тя изпъшка.

Тя постави ръце на ръба на плота и ръцете й се напрегнаха. Поток от бяла течност бликна от малкия й розов процеп и се стече по двата й крака. Г-жа Торн погледна надолу, държейки краката си разтворени. „Боже мой, свърши ли.

Кълна се, че никога не съм виждала толкова много“, каза тя. Итън залитна назад и се отпусна на един стол до масата за хранене. Пенисът му се изправи от скута му, леко увиснал наляво.

Това бяло нещо капеше от края. Г-жа Торн имаше това нещо в себе си. Тя се засмя и покри устата си с ръка. „Надявам се да не забременея.

Как да обясня това на съпруга си?“ Итън се изправи. Той забрави за г-н Торн. Ами ако се прибере и го види да прави това с жена си? Той щеше да е мъртъв.

— Трябва да се прибера — каза Итън. Той се наведе и хвана шортите си. Веждите на госпожа Торн се повдигнаха. „Вече? Сигурен ли си, че не искаш да останеш за вечеря? Франсис ще се прибере скоро.“ Сърцето на Итън беше сякаш стиснато в юмрук.

Той рязко вдигна шортите, препъвайки се. Скованият му пенис не влизаше. Той го огъна настрани и го натисна надолу. "М-Може би следващия път.

Трябва да тръгвам", каза той и отиде до задната врата. „Добре. Довиждане. Елате да плувате отново някой път“, каза г-жа Торн. Итън спря на половината път през плъзгащата се стъклена врата.

Тя имаше изражение на лицето си, което той не можеше да разбере. Голото й тяло блестеше от пот и лосион с какаово масло. Той стисна зъби и се втурна от двора през портата.

Край..

Подобни истории