Ye Olde Book Shoppe

🕑 16 минути минути Прав секс Разкази

Дж. Д. Селинджър. Той не разкрива името си, нито предоставя средства, за да може Женевиев да се свърже директно с него.

Бяха изминали девет месеца, откакто бе наел услугите на Женевиев. Представянето му беше под формата на кратко, написано на ръка писмо, заедно с банкова чернова от десет хиляди долара като авансово плащане. В писмото се иска Женевиев да осигури отпечатване на първо издание на „Ловецът в ръжта“ на Дж.

Д. Селинджър. Той също така информира Женевиев, че цената, която ще поиска, няма да е проблем, ако книгата е в почти безупречно състояние.

Той предостави само P.O. Номер на кутия, на който тя да отговори, след като си осигури книгата. Щеше да вземе книгата и да й достави лично остатъка, който дължи, и щеше да може да го направи само в неделя, в полунощ. Той даде да се разбере, че анонимността е от първостепенно значение, ако трябва да участват в бизнес споразумение.

Бяха изминали много месеци, откакто Женевиев направи значителна продажба. Беше заровила прекалено дълбоко в личните си спестявания, за да поддържа книжарницата, която бе наследила от баба си, на повърхността. Нейният годеник беше отменил годежа им, когато Женевиев реши да напусне позицията си в адвокатската кантора, в която двамата работеха, за да преследва мечтата си да пише и да се занимава с антикварни книги. Женевиев се премести от оживения град и се настани в просторния апартамент над Ye Olde Book Shoppe, завещан й. Книжарницата беше много скъпа на Женевиев.

Пазеше много мили спомени от младостта си. Когато всяка учебна година свършваше, родителите й караха Женевиев в малкото градче, северно от мястото, където живееха, за да прекара лятото при баба си. Книжарницата е мястото, където любовта към книгите се заражда в нея.

Баба й четеше класически произведения на Женевиев, докато пиеха чай и хапваха домашно приготвени сладки. Книжарницата беше мястото, където Женевиев целуна едно момче за известно време. Там тя мастурбира до първия си оргазъм, докато чете D.H. Лорънс.

Това беше мястото, където не трябваше да се преструва, че е нещо различно от истинската си същност. Там беше наистина свободна - във всеки смисъл на думата. Първата им среща беше кратка, но много завладяваща. Привличането, което изпитваха един към друг, беше неоспоримо.

Това беше вид привличане, което изпълва една стая, когато две сродни души се разпознаят от предишно съществуване. Въпреки че споделиха не повече от няколко поздравителни думи, учтиво благодаря и също толкова учтиво сте добре дошли. Сексуалното напрежение, бушуващо в телата им, пропука във въздуха около тях.

Той информира Женевиев, че е доволен от почти безупречното състояние на „Ловецът в ръжта“, което тя му е осигурила. Естествено, Женевиев имаше много въпроси, които искаше да зададе на високия, красив и по-възрастен господин при първата им среща. Но тя не можеше да се накара да попита нито едно.

Докато вървеше към вратата, за да излезе от нейния магазин, й стана странно, че той не й бе протегнал ръката си за обичайния ритуал на ръкостискане, когато сделката е завършена. За нейна голяма изненада Женевиев го извика и го попита: „Защо не предложи да се ръкуваш с мен?“. Той се обърна, усмихна се, докато посегна към дръжката на вратата и отговори: „Не е редно джентълмен да инициира ръкостискане с дама.

Когато джентълмен и дама се срещнат за първи път, това е изборът на дамата, ако желае да се ръкува. Никога не бих си помислил да обидя дама. Той вдигна бастуна си и докосна сребърната му дръжка до челото си, като се ухили: „Добър ден, лейди Женевиев.“ Думите му, овладяното спокойствие в гласа му, стоманата в погледа му, който не се опитваше да скрие тъмната, силна енергия в него, събудиха нови емоции и стари спомени у Женевиев. Тя беше върната назад във времето, когато мастурбираше и изпита първия си оргазъм.

Тя извърна очи от хипнотизиращия му поглед. Бузите й станаха червени и горещи. Тя прехапа устни, за да не му признае, че е получила първия си оргазъм в задната част на книжарницата. Беше объркана от внезапната нужда да му разкаже в подробности как реагира тялото й и колко интензивни са били чувствата и емоциите, които са я разтърсили. И че иска да усети тези неща отново, много повече пъти.

Бузите й се разгорещиха и между краката й пламна бавно изгаряне. Ърнест Хемингуей. Следващия месец Женевиев получи друго писмо от „Колекционера на книги“.

Така го наричаше тя. Той не й беше разкрил името си и тя не го попита. Женевиев беше сигурна, че високият мъж с широки рамене в черен костюм и бяла риза, които създаваха перфектния обърнат триъгълник върху изсечените му гърди, с бастун, който тя намираше за отвратителен, не беше от типа, който да приеме любезно да бъде помолен личен въпрос. Сърцето й биеше лудо, докато отваряше плика. Тя се взря за миг в черните курсивни букви върху бялата хартия, докато придружаващата банкова чернова се носеше на пода.

Той я помоли да намери първо издание на „Снеговете на Килиманджаро“ и други истории на Хемингуей. Женевиев ахна зад носа си: „Да, унищожи ме по добрия начин.“. Тя заключи входната врата и спокойно се отправи към тоалетната в задната част на магазина.

Тя се взря в отражението си в малкото огледало над мивката, докато плъзгаше едната си ръка между краката си. Тя сви два пръста в хлъзгавата си, тропаща путка. Беше изминала почти една година, откакто Женевиев беше интимна с мъж. Докато тя проникваше в себе си с треперещи пръсти, нуждата да усети твърд, горещ член запали всеки нерв в тялото й. Тя пъхна пръсти навътре и навън от путенцето си и потърка възглавничката на палеца си по подутия си клитор.

Образи на него, който пъха члена си в нея и навън като див звяр, се изгаряха върху плътта й. Коленете й се огънаха, свободната й ръка стисна здраво бялата мивка, докато кокалчетата й не съвпаднаха с цвета на порцелана. Путенцето й се сви, тя потърка клитора си по-бързо и по-силно. Тялото й се вдърви, между краката й избухна лек трепет. Треморът предизвика земетресение като оргазъм, който я разкъса безразсъдно и милостиво потуши огъня, който я погълна.

Нещо, което дремеше в Женевиев, се бе събудило. На Женевиев бяха нужни три седмици, за да намери почти безпроблемно копие на книгата. Тя изпрати писмо до P.O. Кутия, предоставена от Колекционера на книги; уведомявайки го, че притежава книгата му.

Осем дни по-късно, в петък, тя получи писмо от него, потвърждаващо посещението му в неделя. Три почуквания на вратата известиха пристигането му. Тя се втурна към вратата и я отвори.

— Здравей — усмихна му се тя и протегна ръка. Той се ухили, докато стисна нежната й ръка и отговори: „Здравейте, лейди Женевиев.“ — Здравейте — повтори тя. Усещането на ръката й в неговата я утеши и я накара да се почувства в безопасност. Беше се опитала да блокира нуждата от мъжко докосване, откакто годеникът й я беше напуснал.

В този момент тя съжаляваше, че се отказа от много от желанията и нуждите си. Той се усмихна и попита: „Мога ли да си върна ръката?“. Женевиев се засмя и легна. "Съжалявам. Моля, влезте.

Направих чай. Ако можете да отделите време, може би можем да седнем и да поговорим малко?". — Само за момент — усмихна се той.

Усмивката му стопли Женевиев. Освен това предизвика изтръпване в клитора й и я намокри изключително много. Те седнаха един срещу друг на масата за чай и Женевиев наля чая. — Пишеш ли, Женевиев? — зададе въпроса той с реален тон.

Сякаш беше предрешено, че тя е автор. „Наистина работя по книга“, отговори тя извинително. Женевиев се взираше в мигащия курсор на лаптопа си, докато не се унесе в сън, от първия ден, когато се премести от големия град. Той отпи от чая си и отговори: „Очаквам с нетърпение да добавя вашата книга към моята колекция.“ Женевиев сви устни и отговори: „Може да се наложи да чакате много дълго.“ „Тогава ще изчакам. Междувременно ще имам нужда от вашите услуги, за да намеря копие от първото издание на „Делтата на Венера“ на Анаис Нин за мен.“ Той постави чашата на чинийката и стана от стола си.

„Благодаря ви за чая. За съжаление трябва да тръгвам сега.“ "Толкова скоро?" — попита Женевиев. Разочарованието в гласа й беше силно. „Страхувам се, че е така.

Имам много да се подготвя, преди работата ми да ме отведе в чужбина за много месеци“, отговори той с разочарование, равно на това на Женевиев. Сърцето на Женевиев почти спря да бие, когато научи, че той няма да я посети дълги месеци. Анаис Нин. Женевиев се стресна от тракането, което издаде чашата й, когато я постави върху чинийката на масичката за чай до стола за четене, на който седеше. Тънките й пръсти продължиха да треперят дълго след като пусна дръжката на чашата.

„Това са само нерви“, прошепна тя на себе си. Тя стрелна с очи към часовника на стената и се опита да отмести поглед от него, преди да види секундната стрелка да се движи; несъзнателен и безполезен опит да се спре времето с чиста воля. Беше решила да прелъсти Колекционера на книги. Искаше го като никой друг мъж, когото бе срещала.

Косата й беше вързана назад и все още влажна от душа. Голотата й се виждаше ясно през прозрачната бяла нощница в цяла дължина, наметната около нея. Точно след петнадесет минути Женевиев щеше да чуе трите почуквания на дръжката на сребърната му вълча глава на бастуна по средата на вратата на нейната книжарница.

Бе започнала да се отвращава от очакването в очакване на този звук. Самата мисъл за него предизвика пърхане в корема й. Неговото внушително присъствие изпълни малката книжарница с необяснима, интензивна енергия. Женевиев имаше чувството, че въздухът се изсмуква от дробовете й винаги, когато беше в компанията му. Под повърхността на нейния трепет се криеше сексуална възбуда, която съответстваше на необяснимата, интензивна енергия, която той сякаш излъчваше.

Женевиев подскочи и сепна при всяко от трите почуквания на вратата й. Тя пое дълбоко въздух, преброи до десет и отключи вратата на книжарницата си. Тя бавно отвори вратата и отстъпи назад, за да му позволи да влезе.

Той беше поразен от гледката пред себе си. Сърцето му биеше, членът му потрепваше и се вдървяваше. Влезе в книжарницата и затвори вратата след себе си.

Женевиев се стрелна около него и се облегна с гръб на вратата. „Чукай ме, преди да си тръгнеш“, умоляваше тя. Той пристъпи към нея и наведе глава, за да вкуси пълните й, червени, треперещи устни. Женевиев притисна по-силно гръб към вратата и извърна лице от него. Той изръмжа и се наведе към треперещото й тяло.

"Обръщате ли глава, за да откажете на господина вкуса на сладките си устни? Или обръщате глава, за да изложите и предложите гърлото си на вълка?". Умът на Женевиев се завъртя. Думите му и напълно изправеният му член, притиснат силно към пърхащия й корем, накараха стаята да излезе извън контрол.

Тя ахна и притисна длани на ръцете си към вратата, за да се подготви да бъде разкъсана и опустошена от дивия звяр, който бе събудила в него. Нейната сексуална възбуда нямаше да бъде потушена от действията на един джентълмен. Имаше нужда от вълк, който да се наяде от плътта й. Тя затвори очи, вдигна глава и изви гръб, предлагайки гърлото си и капещата, болезнена цепка между краката си.

С треперещ, задъхан глас тя изрече: "Вълкът!". Вълкът изръмжа и започна да се храни с горящата й плът. Той разкъса горната част на тънката нощница и разкри надигнатите гърди на Женевиев. Зъбите му се впиха дълбоко в страничната част на врата й, когато ръката му притисна едната й гърда към гърдите й. Той стисна меката й плът и заби ноктите си дълбоко в нея.

Женевиев обви ръце около дебелия му врат и го притегли по-силно към себе си. Имаше нужда той да я погълне и да засити глада им. Трябваше да бъде желана като жена.

Да предлага тялото си единствено за мъжко удоволствие. За да бъде необходим на най-елементарно ниво, мъжът се нуждае от жена, а жената се нуждае от мъж. Той захапа пътя си надолу към горната част на гърдите й, след това към зърното й и след това към долната част на гърдите й.

Женевиев стенеше и издаваше задъхани викове от болката и удоволствието, които той причиняваше. Тя щеше да носи следите и синините, оставени от зъбите и ръцете му, много дни напред. И щеше да им се възхищава дни наред. Той я обърна и повдигна подгъва на нощницата над бедрата й.

Женевиев разтвори краката си, докато той освобождаваше члена си от границите на панталона си. Той я хвана за тила и я притисна здраво към вратата. Тя потръпна и изстена, когато той грабна с нокти капещата й путка. Докосването му предизвика леко треперене между краката й.

Той намаза с хлъзгавия й сок главичката на члена си, разтвори бузите на задника й и насочи върха на члена си към путенцето й. Топлината от члена му при отварянето й накара Женевиев да дойде. Путенцето й се стегна и Женевиев се разтърси от глава до пети.

Тя чу тихо, заплашително ръмжене, когато той се заби дълбоко и силно в нея. Женевиев нададе дълъг вик, когато членът му проникна и разтегна най-свещеното й място. Той прецака Женевиев силно.

Членът му безмилостно удряше самата й същност. Той се заби дълбоко в нея, прокле небесата като луд и я напълни със семето си. Колекционерът на книги сграбчи в юмрук косата на Женевиев, дръпна главата й назад и нежно целуна устните й. Дъхът им беше накъсан и телата им трепереха като едно.

Той бавно се измъкна от нея; Женевиев се обърна и скочи в ръцете му. Той я отнесе до любимия й стол за четене и нежно я остави да седне. Женевиев събра цялата смелост и кротко попита: "Как се казваш? Бяхме интимни. Дължиш ми поне това.". Той пое дълбоко дъх, усмихна й се и тихо отговори: „Обещавам, че ще ви разкрия името си следващия път, когато се срещнем.“ "Не знам кога ще бъде това.

Може никога повече да не се видим. Светът е жесток по този начин. Кажи ми кой си, моля те", тя се бори с хлипането си, докато една сълза се търкулна по бузата й.

Усмивката му се разшири. „Аз съм призрак, окован на дъното на кладенец с желания, нищо повече. Светът се нуждае от повече истории за призраци в кладенци с желания, лейди Женевиев. Ще се видим отново, имате думата ми.“ Той взе бастуна си и се запъти към вратата.

Женевиев му извика: „Забравихте да вземете книгата си.“. Той се обърна към нея и се усмихна: „Книгата е за вас, лейди Женевиев.“ Тя затвори очи и изчака, докато престане да чува рева на двигателя на колата му в далечината. Когато книжарницата отново утихна, тя взе книгата, която той й беше подарил, и я отвори.

Женевиев прочете случаен ред от страница. И се роди историята, която тя искаше да напише. Въпреки че не беше близо до нея, тя усещаше мощното течение между тях. Женевиев Бисет. „Харесах книгата ви! Моля, кажете ми, че работите по продължение“, почти изписка думите на жената на средна възраст.

„Благодаря ти“, усмихна се Женевиев на своя фен и се наведе напред, докато намигаше, „Продължението е почти завършено. Чакам перфектния край да дойде при мен. Как се казваш?“.

"О! Нямам търпение да го прочета! Ще бъде повече от перфектно! Франсин, казвам се Франсин!". Женевиев подписа книгата и благодари на фена си. Нейната книга Wishing Well имаше огромен успех.

Тя беше в Индиго, на Бей и Блур, в родния си град, Торонто, за подписване на книга. Събитието се проведе четири часа по-късно от планираното. Женевиев бе огледала тревожно тълпата, между поздравяващите фенове и раздаването на автографи на книги, за Колекционера на книги.

Тя се надяваше, че той е научил за нейния успех и ще дойде да я види. Когато последният търсещ автограф си тръгна, тя въздъхна разочаровано. Тя се изправи, за да стигне до офиса на управителя, за да събере личните си вещи. „Твърде ли съм закъснял да помоля авторката да ми подпише копие от нейната книга? Чаках много дълго.“ Познатият глас накара сърцето й да забие лудост и накара света около нея да се завърти шеметно.

Тя стоеше на треперещи крака с гръб към Колекционера на книги. Тя отдели малко време да събере емоциите си и попита с треперещ глас: „Как се казваш?“. Тя усети устните му да се извиват в топлата му усмивка, докато той млъкна, преди да отговори. Сърцето й биеше по-бързо, тя затаи дъх и затвори очи в очакване на думите, които копнееше да чуе.

„Казвам се Едуард.“. Тя се обърна и хукна към него. Тя обви ръце около кръста му и го стисна с всички сили. С лице, заровено в уюта на гърдите му, тя прошепна: „Липсваше ми безумно, мой завинаги Едуард.“ Перфектният край се разкри пред Женевиев..

Подобни истории