Сетивните станции на ума П

Застаряващ мъж се вози на местния влак с желание да си припомни еротични срещи от млади дни…

🕑 32 минути минути Прав секс Разкази

Той беше стар човек, крехък и нестабилен. Малкото други пътници в местния влак, които го гледаха как се клатушка на седалката, може би са изпитвали известна загриженост за него. Сяло лице и слаб, той наистина беше кандидат за обществено съчувствие. Седнал обратно на мястото си, когато вратите на вагона се затвориха и влакът се задвижи по заобиколен маршрут, старият Хари Дейтън изпита искрица на странно вълнение.

Това би било първото му пътуване по тази линия от много, много години. Някога това беше неговият ежедневен начин на пътуване и той беше доволен, че беше близо до прозореца, което му позволяваше да види преминаващата сцена. Колко от това се беше променило? Колко би запомнил? Споменът беше основната точка на това пътуване. Наблюдавайки състрадателните погледи на другите пътници, той си беше позволил вътрешна усмивка.

Какво биха си помислили, ако знаеха какви мисли играят в ума на този горки старец? Дали биха повярвали, че гледат мъж, който още на двайсетте години се гордееше с успеха си с жените. луд? Наистина ли очакванията му бяха толкова луди? Наистина ли бяха прекомерна реакция на сенилен ум? Не, той беше свободен да броди из спомените по какъвто и да е начин. Къде беше забелязал маршрутната карта на тази линия? Единственото, което си спомняше, беше начина, по който имената на някои станции предизвикаха поток от смътни еротични спомени.

Той имаше този последен шанс да изживее отново някои от тези спомени, всеки по свой начин, различен от обичайния. Той просто трябваше да направи това пътуване, дори ако гарата не беше в строг хронологичен ред. Вече не беше добър човек. Лекарят му го беше предупредил да поема ненужни рискове.

Но какъв беше рискът да преживееш по-щастливи времена. — Следващата станция ще бъде Фарвил — чу се женски глас от високоговорителя. Хари се загледа в минаващите задни градини, някои безупречно поддържани, други — джунгла от подлес.

Фарвил не беше една от тригерните станции за него, но си спомни как сегашният участък току-що беше поле преди повече от шестдесет години. Хари беше почти готов за следващото съобщение: „Следващата станция ще бъде Катъргейт“. Да, Катъргейт, спомен, който беше най-отдалечен. Беше ходил на парти за рожден ден, питието потече и не беше ли пропуснал шанса да влезе в бикините на Бренда Бранд? Тя се беше надвесила към него, питайки дали иска целувка или „нещо“.

Защо беше отказал? Нямаше спомен какво го беше отклонило. Изглежда, че след минути той я беше забелязал да се изкачва по стълбите, докато момъкът на име Малкълм, който никога не беше харесвал, дразни с пръсти. Пропусната възможност. Току-що беше хванал последния влак. Каретата не беше много пълна, но в Катергейт, където имаше голямо общинско имение, всички останаха слязоха и той реши, че ще има каретата за себе си.

Той просто се тревожеше, че в пияното си състояние може да заспи, когато една млада жена просто успя да се промъкне през затварящите се врати. Това събуди Хари, защото само за няколко секунди той беше взел добре изглеждащото лице, русата коса и изящната фигура в тънка синя лятна рокля. За негово пълно изумление, след кратка пауза, докато разглеждаше каретата нагоре-надолу, тя дойде и седна срещу него.

Защо? Това беше първата му мисъл, когато тя му се усмихна леко. Хари се опита да погледне през прозореца, където единствената гледка беше празната платформа. „Били ли сте на парти?“ — попита тя, думите й леко неясни. Хари измърмори слабо „Да“, докато очите му се приковаха във факта, че горните две копчета на роклята й се бяха разхлабили и началото на две щедри извивки бяха показани. Гледката беше магнит за пияните му очи.

"Вземи ли нещо?". — Пиян — каза той категорично, опитвайки се да погледне лицето й, но очите му продължаваха да се спускат към деколтето. Тя се засмя, хубав звук. "Няма допирни чувства?".

Боже, тя беше напред, тази. — Не, нищо от това — призна той. Тъмните очи се разшириха от изненада, преди тя да попита: „Да, и аз имах лоша нощ по този начин. Искаш ли да го променя?“.

"Какво?" Преди да успее да формулира несигурното си запитване, тя се премести да седне до него. „Сега“, каза тя с лека дрезгав глас, „би ли искал да сложиш ръката си там, където очите ти са се припичали?“. Хари се беше превърнал в сноп желе, „Не го правя“ Тя отново се раздвижи, преди той да свърши, докато ръката й грабна неговата и я пъхна в отвора на роклята си, където движението накара още едно копче да изскочи. Нямаше сутиен и ръката на Хари, почти независимо от тревожните му мисли, се плъзгаше с готовност по възхитителните кълба, наслаждавайки се на тяхната деликатност.

"Чувствам се добре?" тя попита. Хари вдигна поглед, за да види очите й, въпреки похотливата й усмивка, замъглени. "Боже мой, какво е това натискане там?".

Хари беше много наясно, че е станал напълно изправен, почти при първото докосване на кожата й, сега тя погледна надолу към издутината. Без отлагане тя заглаждаше ръката си върху могилата. "Мислиш, че има нужда от свобода?".

Старият Хари се изправи на мястото си, когато влакът се забави и спря на сегашната гара Катъргейт. Докато погледна към отварящите се врати, почти успя да извика отново нейния поглед. Бледосинята рокля, полуразкритата пазва, хладната, дразнеща усмивка го караха да отчаяно иска да си представи как е протекла срещата им по-нататък и това му дойде толкова лесно. Пръстите й дърпаха ципа му, дъхът му се надигна.

Щеше да го докосне, да го почувства. Собствените му пръсти стиснаха гърдите й. Продължавайки да спуска ципа му, дясната й ръка се придвижи към отвора на роклята си.

и тя щракна с друг бутон, така че цялата гърда беше свободна. Лицето й се приближи до неговото, устните й леко се разтвориха: „Не трябва ли да се целунем?“ дишаше тя, а устата й беше толкова близо, как можеше да откаже? Не че искаше. В следващата секунда устните им се сляха, езикът й играеше върху неговия и по вътрешната страна на бузите му.

Преди е говорел на момичета, но усещанията никога не са били толкова наелектризиращи, толкова интензивни. Но дори когато се наслаждаваше на радостта от целувката и пръстите на зърната й, той осъзна, че ръката й е в панталоните му и посяга към диво изправения му член. Веднага щом пръстите й се затвориха около него, измъквайки го от панталоните му, Хари се уплаши, че може да загуби контрол под нетърпеливото й боравене, но тя беше тази, която прекъсна целувката, за да ахне: „Исусе, какво имаш тук?“ И тя се взираше с широко отворени очи в твърдостта му с лилав връх, тази блестяща глава се издигаше навън, когато тя дръпна назад препуциума. Хари не можеше да си спомни да го е виждал толкова луковичен. "Колко жени е станало?".

Хари се поколеба с отговора си. Може би това беше частична истина, но какво от това? „Само една“, каза й той, цялата истина беше лична. Този единствен и единствен път беше с Рита, много прибързана, малка любовна игра, и когато тя разтвори бедрата си, нетърпелива за влизането му, той беше изстрелял товара си по вътрешните й бедра, едва успявайки да влезе в нея, когато ерекцията му се срина. "Едно! С такъв славен петел?" Използването на думата от нея може да го шокира при всякакви други обстоятелства, но тя продължи да попита: „На колко години си?“. — Продължава деветнадесет — каза той.

"Студент?". Той кимна и тя го погледна решително, преди да каже: „Е, извинете, но можете да се справите с малко допълнително образование“. Без повече думи тя наведе глава, за да вземе подутия му член директно в устата си, натискайки го така, че той усети как главата се удря в гърлото й. Хари беше чувал за това, беше чел за това, но никога не беше членът му бил в устата на жена.

Тогава тя плъзгаше устата си напред-назад по дължината му. Боже, беше фантастично. Хари се страхуваше, че ще стреля след секунди, но може би питието, което беше изпил, го спря. Отдръпвайки за кратко уста назад, тя ахна: „Сложи ръката си между краката ми. Намери мястото ми.

Почувствай ме. Аз съм узрял за това. И свали бикините ми.". Това, във влаков вагон? Хари не можеше да повярва. Бяха в движение отново.

Колко далеч до следващата гара? Ами ако някой се качи? Той установи, че тя е преместила левия си крак, далеч назад, така че краката й бяха напълно разтворени и две долни копчета се бяха разхлабили. Само едно можеше да държи роклята заедно. Докато устата й продължаваше сложното си изпълнение около члена му, пръстите му се плъзгаха по влажността на копринените й бикини.

Цялата долната част на тялото й беше подгизнала. Той беше изумен колко лесно се спускаха бикините. Тогава пръстите му се движеха по тази фантастична цепнатина отпред назад, докосвайки нещо, което изглеждаше като много готова дупка, чувайки нейното грухтене. клиторът беше голяма вълна за жените, но не винаги беше лесно да се намери. Едно момиче му беше показало как да го намери, беше изпитало силен оргазм, но запази последния акт, докато се омъжи.

Така че той знаеше къде да изследва, и с тази дама не се наложи да се намери. той го докосна, устата й се отдръпна от члена му и тя ахна: „О, Боже, трябва да имам това същество вътре в мен.“. Действията й бутнаха Хари на една страна, докато тя се отпусна на дължината на седалката, привличайки го обратно върху себе си. Тя отново посегна към него, задъхана: „Имах петел през моето време, но това… О, бързо, вътре в мен, преди да стигнем до Форктън.“.

Хари се тревожеше за следващата станция, но тази дама беше очевидно положителна и сигурна в себе си и тук той беше готов да има истинско пълно влизане в жена. По някаква причина той не се притесняваше какво би могло да се случи, ако беше като с Рита, защото тази дама вече го беше настанила при влизането си и всичко, което трябваше да направи, беше да натисне. Бедрата й вече се напъхаха и в момента, в който той влезе в нея, тя изви нещо като животински вой, издърпа се и се надигна под него. Придвижването вътре в нея беше чудесно усещане за Хари, влагата, топлината, неистовото движение на бедрата й, изтеглиха всичко, което имаше от него, така че, когато тя я удари високо, той изливаше соковете си дълбоко, дълбоко в нея, неговите глава на петел удря шийката на матката. Докато лежаха задъхани, влакът започна да се забавя.

В онези дни нямаше говорител и дамата го отмести настрани, дърпайки бикините си, закопчавайки роклята си. „По-добре го приберете“, засмя се тя, изправена, само леко разрошена, когато вратите се отвориха. Тя се наведе напред и го целуна бързо по устните, преди да каже: „Благодаря ти, че ми направи вечерта. Иска ми се да може да има още.“.

Това беше нейната спирка? Хари не можеше да повярва. Тя изчезна и вратите се затвориха. За кратка секунда, когато влакът потегли, той я видя да се отдалечава, без да погледне назад.

Старият Хари откри, че се задъхва тежко, сякаш току-що е извършил тези отдавна отминали дейности. Притеснен, той хвърли поглед към другите пътници, за да види дали не са забелязали нещо странно в поведението му, но всички изглеждаха заети. По-късно той беше проверил времето между станциите Callergate и Forkton и целият епизод с тази неназована дама не можеше да отнеме повече от четири минути. Наблюдавайки как къщи и градини препускат до прозореца, старият Хари трябваше да признае изненадата си от това колко много аспекти от този повод се върнаха към него. Първият път, когато чу жена да използва думата „петел“.

В крайна сметка времето щеше да му каже, че получаването на взаимен оргазъм по този начин, макар и възможно, никога не е било толкова лесно. Всичко това доказа, че това пътуване от спомени си заслужаваше труда. Едно беше сигурно, след тези няколко мига на наслада, опитът на Хари с противоположния пол разцъфтя. Увереността му се засили, той трепна при егоистичната мисъл, че постепенно е станал способен да даде нещо за спомен на толкова много млади дами.

Влакът започна да се забавя и дойде съобщението: „Тази гара е Claver Hill“. Хари рязко се изправи. Клавър Хил, защо не беше чул по-рано предупреждение? Луксозните къщи? Той надникна отвъд съкровищата, отвъд първия ред сгради. Все още живот от висок клас.

Още тогава Клавър Хил беше имението, в което живееха богатите хора. Тази станция беше доста несинхронизирана по отношение на неговия опит. Когато за първи път купи колата си, той беше обиколил това имение, за да види главния вход, смелите фасади, именията.

Не се беше променило. Старият Хари трябваше да признае, че този спомен има по-малко общо с гарата и по-лесно се припомня от името на имението Claver Hill. По-младият Хари беше на двайсет и четири години, дотогава имаше собствен апартамент, който наричаше любовно гнездо, но рядко беше това.

Той беше щедро повишен във финансовата си работа и търсеше възможности да започне свой собствен консултантски бизнес. Ford Cortina втора или трета ръка беше стъпка към пълна независимост. Опитът му с жените бе натрупал сила и само от коментарите за различните му успехи той започваше да осъзнава, че ако не е перфектен, то доста завършен любовник. О, Боже, какво его, каза си старият Хари. Щастлив, че имам петел с над средната дължина, естествено беше помощ.

Но той чувстваше, че е развил други умения. И така, точно тази вечер той беше слязъл с кола до заведение, на около две мили от брега. Петзвезден хотел с пищна зона с барове, известен със своята клиентела от най-висок клас. Би ли било възможно той да се изпита и да види дали може да очарова истинска дама от висок клас? Дали неговата увереност ще го пренесе през подобно завоевание? При влизането в бара, всички високи полилеи, кадифени завеси и подходящо обзавеждане, една стилна дама веднага привлече погледа му.

Тя седеше сама на маса близо до вратата. Облечена в черна рокля, с дантелено яке върху нея, тя не беше особено красива. Нейната руса коса беше прибрана плоска и груба, вързана на стегнат кок отзад. Веждите й бяха твърде широки, устните й твърде надути, но разтворени в лека усмивка, докато тъмните й очи върнаха погледа му. Да, имаше определено привлекателност за нея.

За съжаление имаше и предположение за сексуална недостъпност. Хари се приближи до бара, където беше забелязал стар познат до по-възрастен мъж, от средата до края на петдесетте, побеляла коса, доста отличен вид. Хари познаваше Колин Лангър още от университета и знаеше, че Колин е наследил букмейкърския бизнес на баща си, който той е развил и от който си изкарва добре. Колин го поздрави топло и представи своя спътник като Дезмънд Корвен, търговец на диаманти.

Фуф, помисли си Хари, наистина висока класа. Може би тук беше далеч извън лигата си. Корвен обаче изглеждаше доста податлив характер.

След минути Колин разказваше на Корвен как в университетските им дни Хари е бил популярен сред дамите. Хари беше малко раздразнен, че Колин повдигна тази тема. Въпреки това търговецът на диаманти се наведе към него: „Ти може да си точно мъжът, когото търся.

Имал ли си опит с невротични жени?“. Какъв странен въпрос, помисли си Хари. „Някои“, каза той предпазливо. "И предполагам, че сте навън тази вечер с надеждата за малко приключение?". "Е, да, ако се случи." Корвен се канеше да каже нещо, но след това погледна покрай него и въздъхна: „А, тя си тръгва.“.

Хари погледна и видя русата дама в черно. Сега той можеше да каже, че е доста висока, стройна и оформена, почти кралска в начина, по който се държеше, докато се придвижваше към вратата. „Мислиш ли, че бих могъл да те убедя да прекараш вечерта с тази дама?“. Хари не можеше да повярва на това, което чува.

"Но как? Защо?". Очите на Корвен се вгледаха дълбоко в очите на Хари и Хари забеляза колко ярко сини бяха. Поглеждайки към Колин, Хари видя как главата му кима. „Тази дама е изключително богата. Чувствена, но има странна пролука в характера си.

Тя приема само инкогнито ситуации.“ "Какво имаш предвид?". Корвен се усмихна нежно и се измъкна от столчето си: „Ела, ще ти кажа повече, докато шофираме“. Малко объркан и несигурен, Хари последва дилъра на диаманти от бара, след като кимна за сбогом на Колин, който отвърна на усмивка и вдигна палец.

Каквото и да означаваше това. Разположен удобно в най-високия клас Jaguar, до Корвен, Хари попита: „Къде отиваме?“. "Дамата има голяма къща в имението Claver Hill. Знаете ли го?".

Хари каза на Корвен, че познава имението. след това попита за бизнеса с инкогнито. Той видя лицето на Корвен да се изкриви: „За съжаление, тя ще приеме само мъж, който никога не е срещала преди и след тази нощ никога повече няма да види. Каквото и да се случи.

Тя трябва да бъде обичана за постоянно, но за съжаление с това изврат в нейната природа, това не може да се случи. Тя е моя сестра и бих дал всичко, за да я видя щастлива. Изискванията й не са ежедневни.“ Той направи пауза, докато спря за червен светофар.

"Доста приемливи изисквания. Може би веднъж седмично, може би две седмици. Тя не е нимфоманка." Хари копнееше да разбере дали наистина го водят при тази мистериозна дама. От това, което беше видял от нея, тя определено беше очарователна.

Корвен спря колата привидно насред нищото и подаде на Хари черна превръзка на очите. „Трябва да ви помоля да носите това. Трябва да пазите местоположението й в тайна, тъй като вашето преживяване никога не може да се повтори.“ Хари сложи превръзката на очите и когато колата тръгна отново, Корвен каза: „Трябва да ви посъветвам, че дамата може да реагира много бавно, но когато го направи, може да си струва цялото ви търпение.“. Тогава Хари осъзна, че колата завива в няколко завоя, нито един от тях не е далеч един от друг, така че предположи, че са били в имението.

Най-накрая колата спря и на Хари беше казано да свали превръзката от очите. Установи, че са пред голяма входна врата. "Ще имам колата тук до един сутринта.

Просто почукайте на вратата, един джентълмен ще ви отведе до съответната стая." Голямата дъбова входна врата се отвори и официално облечен господин с прошарена коса го посрещна и го помоли да го последва. Хари беше онемял от величието на мястото. Двойни полилеи над най-великолепното антре. Широкото централно стълбище, което монтираха, беше нещо от „Отнесени от вихъра“. На първия етаж водачът му посочи голяма бледосиня врата със златни дръжки.

— Просто влезте, сър. - каза той и бавно се отдалечи. Хари нерешително отвори вратата и влезе в повече великолепие. Вдясно от него издигнато широко легло с всички богати възглавници и копринени калъфи доминираше в стаята. Килимите под краката му се усещаха с дебелина около инч, докато вървеше по тях.

Съблазнителни аромати обзеха мозъка му и никога не беше виждал толкова много огледала. Те покриваха всяка стена. Големи огледала от двете страни на леглото, малки огледала, осеяни около стените, където се смесваха с нещо, което изглеждаше като еротично произведение на изкуството. Да види собствения си образ навсякъде около себе си беше само малко обезпокоително. Без да мисли за това, той се измъкна от светлото си яке и го остави на стол, точно когато дамата влезе от една врата в ъгъла на стаята.

В началото той помисли, че не е същата дама. Беше сменила роклята си. Бледосиня сатенена рокля с пълна дължина, държана от две тънки презрамки върху голите й загоряли рамене, беше достатъчно ниска, за да разкрие дразнещия поглед на издигащите се гърди, които се притискаха към сатена.

Лицето й му подсказваше, че това наистина е същата дама, с тази надута уста и тъмните търсещи очи. Но това, което го порази може би повече от изящната извивка на тялото й в прилепналата рокля, беше русата й коса. От тясно към главата й, сега висеше диво свободно, рамкирайки и добавяйки много чувственост към лицето й. Това също премахна първото му впечатление от широко чело. Дали по-рано я беше смятал за некрасива? Господи, с тази рокля, която подчертава всяка извивка на тялото й, с тази гъста каскада от коса с цвят на царевица, обрамчваща лицето й, тя беше напълно зашеметяваща.

Сега устните й го благославяха с нежна усмивка. Наистина ли беше тук, за да му доставя удоволствие? Тази мисъл едновременно го развълнува и натъжава. Дали ще е само една нощ? Той си пое дълбоко нервен дъх.

Нервен? След целия му опит с жените? Как би могъл най-добре да й угоди? Какво беше нейното желание и може ли той да го изпълни.?. Знаейки, че губи ценно време само да гледа красотата й, Хари направи крачка напред. Талията й беше толкова тънка, че подчертаваше притискането на гърдите й към сатена.

Кожата й сякаш сияеше, когато той се наведе към нея. Тъмните й очи може би имаха слаб блясък, докато гледаха приближаването му. Устните й бяха влажни и леко разтворени, а мистериозният аромат от нея изпълни сетивата му. Тя не каза нищо.

Внимателно постави устни върху кожата на раменете й и премести глава над очарователната им извивка. Колко нежна, колко мека беше кожата й. Презрамките, придържащи роклята й, бяха там и колко копнееше да ги избута настрани, за да позволи роклята да падне от гърдите й. Не, това, което копнееше, беше да съблече напълно роклята от нея. Да разкрие цялото й тяло и обещанието му за богати, скрити деликатеси.

Но не беше така с тази дама. Самата й неотзивчивост беше предизвикателство към неговата благородност, неговите любовни умения. Постави ръце върху талията й, облечена в сатен, той премести устните си върху нейните. Устните й бяха хладни и тя прие навлизането на езика му, без да предлага своя собствен.

Хари си спомни какво беше казал Корвен и наистина отговорите й бяха по-бавни, отколкото той можеше да си представи. Нямаше нито едно треперене, нито една реакция, когато ръцете му започнаха да се движат по тялото й, прекрасните гърди, фината талия, удивително плоския й корем, всичко обвито в еротично усещане на сатен. Тя остана хладнокръвна през цялото време и това пренебрежение в нейния маниер накара Хари да положи повече усилия. Ръцете му, движещи се по облеченото в сатен тяло, го бяха информирали, че под този слой има само нейната вкусна гола кожа. Никога не беше познавал жена, която да остане толкова неподвижна от интимните му грижи.

Те все още стояха и той я поведе обратно към ръба на леглото и тя седна. Хари коленичи, вдигна краката й и свали обувките от босите й крака. Той целуна и погали тези деликатни крака, ръцете му се движеха нагоре по босите й крака, толкова гладки, толкова чувствени, че се чудеше колко дълго може да издържи натиска на собствената си твърдост. Той откри, че роклята й е нежно разцепена до коленете и това помогна на ръцете му да минават по прекрасните й бедра.

Хари знаеше, че се движи към най-гладката кожа на цялото й тяло. След това установи, че бедрата й не са разтворени достатъчно, за да позволят на пръстите му да извървят това пътуване до нейната най-мека, най-топлата и най-тайна зона. Той постоя за момент, гледайки надолу към нея, а тя в замяна даде тази нежна усмивка.

Той я целуна с достатъчен натиск, за да я накара да легне и докато го направи, бедрата й се разтвориха леко. Хари премести ръце по цялото й тяло, надявайки се, че някъде, някак си, ще хвърли искра. По време на целия им контакт между тях не е минала нито дума.

Ръцете му продължиха да я галят. От косата надолу до краката и обратно. Всяка част от нея трябваше да свети, но нямаше знак.

По време на пътуването им пръстите му се влачеха нагоре по голите й бедра, възнамерявайки да осъществят контакт с храста й, но все още имаше стягане в горната част на бедрото й, което го възпрепятстваше. Като я целуна отново, той видя, че една от презрамките на роклята й се е свлякла по ръката й. Когато той посегна към нея, тя вдигна ръката си, така че каишката да се освободи, а тази страна на роклята й се спусна, за да разкрие чудното кълбо на едната гърда. С устата и зъбите си той дръпна другата каишка надолу и тя отново премести ръката си, за да я освободи. Само с леко дръпване той дръпна роклята по-надолу, за да покаже двете й гърди точно както очакваше да бъдат, опънати, с розови връхчета, сякаш е някаква подрастваща ученичка.

Той целуна и облиза жадно двете гърди. Хари се замисли да ги стисне силно, за да види дали това може да събуди някаква страст в нея. Но не, трябваше да запази нежния си подход. Той започна да си мисли, че това е някакъв трик. Дали му беше дадена прекрасна, послушна, но фригидна жена? Собствен айсберг за през нощта? Със сигурност не, сладострастните устни, копринената кожа, постоянното обещание за чувственост не биха могли да бъдат фалшиви.

В огледалата, които сякаш ги заобикаляха, той виждаше голите й гърди, бедрата й, леко разтворени под роклята й, и собственото си зачервено лице, докато ръцете му галеха всеки сантиметър от нея. Трябваше да направи още една крачка. Роклята трябваше да се съблече. Имаше отчаяна нужда да легне срещу голата й кожа.

Той започна да дърпа роклята надолу и с удоволствие усети как тя повдига тялото си, за да подпомогне преминаването му. И това дългоочаквано тяло изплува от роклята като някаква разкошна пеперуда, излязла от хризалиса си. Веднага Хари погали и целуна всеки сантиметър от кожата й. Той откри, че бедрата й са разтворени достатъчно, за да може пръстите му да се потопят в изящната мистерия на нейния пол. Но все пак се чувстваше сухо и несъбудено.

Хари изпита прилив на ужас. Може би би могъл да я навлажни с устата си, помисли си той. Облизвайки си път надолу по тялото й, той я раздели сладко по-ниско, в подготовка. Но трябваше да спре, само за да се наслади на чувствената гледка, на нейните розови гънки на плътта, на онези розови листенца на любовта сред естествената руса коса, която искаше да се извие на охотните му пръсти.

И точно в този момент той усети първият колчан в тялото й. Бедрата й трепереха под ръцете му. Той чу гласа й за първи път, когато тя промърмори: „Свалете дрехите си, моля“. Практически излъчвайки радостта си, Хари реагира бързо, избутвайки всичките си дрехи, знаейки много добре какъв ефект е имала голотата му в миналото. И той не беше разочарован.

Първо той чу лекото й ахване. Тогава той видя лицето й с леко отворена уста, докато тя гледаше изправения му член, който беше станал толкова твърд, че желанието му беше да го докосне в мокрото си розово. Тя го спря. Докато ръцете й посягаха да погали, тя се наведе и изви тялото си, за да може да оближе и целуне голямата лилава глава.

Какво я беше предизвикало? Дали това беше просто натрупване на всичките му ласки? Изглеждаше, че погледът му в нейния отвор бе стигнал до нещо вътре в нея. Сега, тъй като тя толкова жадно го ближеше, опипваше и смучеше там долу, той откри, че има тези горещи розови листенца точно в лицето си. Той докосна с пръст, влагата го опияни, а след това езикът му я вкуси, носът му се наслади на нейния аромат.

По-замайващ беше фактът, че всяко негово докосване постигаше някаква дива реакция от нея, било то потрепване на бедрата й, или внезапно спазматично ухапване на зъбите й върху члена му. Без да го приема напълно, тя отделяше диво внимание към неговата твърдост и скротума му, пръстите й стиснаха нежно топките му. Хари, докато облизаше повдигнатия й клитор, знаеше, че не иска да разваля пълната магия в лицето й. Повече от всичко сега, единственото му желание беше да се издигне в утробата й, да се издигне, доколкото е възможно по човешки.

Следователно той я отблъсна от члена си. Но и двамата бяха станали толкова запалени с усти един върху друг, че продължиха да си мърдат телата един на друг, да сучат, облизват и нежно хапеха, докато ръцете им изследваха други кътчета. В един момент дори всеки имаше пръст в отвора на ануса на другите.

И двамата се засмяха. Такова беше тяхното участие. Най-после тя се отпусна, сложи двете си ръце между краката си и се раздели.

На лицето й имаше сладострастна усмивка и очите й изглеждаха замъглени от страст, когато тя каза: „В мен. Сега, моля.“. Вярвайки, че тя, като него, вече не може да чака, Хари насочи сериозно схванатия си член към този луксозен отвор. Плъзгането нагоре вътре в нея не беше за вярване и той усети как мускулите й го засмукват дълбоко. И все пак, още една изненада, веднъж вътре в нея, където копнееше да бъде, той откри, че се наслаждава на усещанията, предоставени от нетърпеливо пулсиращия й канал и потрепване на бедрата, че не искаше това да свършва.

Движенията му станаха дълги и бавни и тя не изглеждаше нищо против забавянето на темпото. Устата й докосна ухото му, докато тя прошепна: „Колко мило, само да те задържа в мен“. И така, тяхното движение беше спокойно, че тя даде време да посочи отраженията им в огледалото. Хари видя голите им тела, запечатани заедно, но дори когато го погледна, бедрата й започнаха да потрепват по-неистово и тя извика: „О, Боже, изгарям. Работете.“.

Преди той да успее да направи или каже нещо, тя го беше отдръпнала на една страна, без да прекъсва контакта им, и седеше над него, забивайки се върху огромната му ерекция, за която Хари знаеше, че не е далеч от спукването. Ръцете й върху раменете му, очите й върху лицето му, лицето й постепенно се изкриви, тя започна да върти бедрата си, така че Хари да усети всеки сантиметър от нейния магически канал. Трябваше да избухне, но знаеше, че няма да получи дълбокия, дълбок тласък, който изискваше тази еякулация.

Но това беше моментът, в който контролът на дамата се скъса, главата й беше отметната назад и тя издаде продължително бълбукащо „О“ на освобождаване, докато ръцете й се плъзнаха по гърдите му. Това беше шансът на Хари да я завърти на гърба си, да се изплува над нея и отново да тласне, тласка и тласне, все по-дълбоко, докато с всеки импулс членът му изхвърляше все по-голям прилив на спермата му, насочен към самото сърце от нея. Стонът му се смеси с нейните продължителни, но намаляващи вокализации на „О“. Преди да рухне с лице на рамото й, той видя ококорените очи на удоволствието върху изпотеното й лице, с кичури от русата й коса. Лежаха тихо, без да говореха, без движение, докато неговият отпуснат член най-после се измъкна от нея и тя посегна към кърпата, положена готова на нощното шкафче.

Тя постави кърпата между бедрата си, избърса, преди да седне, и хвана члена му с кърпата, стисна и сви пръстите си. — Беше добре — промърмори тя и се отпусна до него. Те просто лежаха, но ръцете им изглеждаше трудно да спрат да се галят и пипат един друг.

Хари очакваше сесията да приключи. Мислеше, че в крайна сметка тя може да стане, да събере дрехите си и да си тръгне. Но това не се случи.

Докосването и поглаждането им се превърна в целувки и гризане, устните им се събраха, а езиците им се заплитаха и всичко беше много тихо и изискано. Пръстите й, гъделичкащи по дължината му, го накараха да осъзнае издигането там долу. Той леко се пресегна и докосна долните й гънки, те се разделиха лесно и имаше много влага. От последните им начинания? Или наистина беше ново желание? В отговор на тази мисъл пръстите й се стегнаха около члена му и докато се изправиха един срещу друг, легнали по едната си страна, тя вдигна единия си свит крак, за да се разтвори, и бавно, умишлено го поведе обратно към чакащия си вход. Хари беше завладян едновременно с изненада и наслада.

Той повдигна бедрата си, за да я забие силно, докато нежно я положи по гръб, където тя вдигна краката си и ги обви около него, за да може тя да разкрие желанието си да го привлече по-дълбоко в себе си. С твърдия си член в ножницата в нея, Хари можеше да остане в това положение цяла нощ. Тя целуна лицето му, когато между тях започна много бавен, възторжен ритъм. Бедрата й се движеха в такт с неговите. Бяха така много дълго, възхитено време.

Бавно плъзгане след бавно плъзгане. Чисто удоволствие. Тогава изведнъж ритъмът се засили, стана по-бесен.

Нейната нужда? Копнежът му? Нямаше значение, те се втурваха към нов кулминационен момент заедно. Когато нейният дойде, със същата отворена уста и избълбукаше „О“, Хари не беше много по-назад и той натисна силно шийката й, за да гарантира, че течността, която е оставил, се налива в нея. И изящният момент свърши.

На вратата на спалнята тя застана, гола, и го целуна по устните. Не бяха разменени имена, нямаше предложение за връщане. Когато затвори вратата след себе си, той чу последния й шепот: „Няма да забравя този великолепен петел“. Това го изпълни със съжаление, колкото и гордост. Колата беше там за него и нямаше въпроси или коментари от Корвен, тъй като той го закара обратно до собствената си кола.

Очите на стария Хари погледнаха към преминаващите къщи. Това беше толкова красиво еднократно време, той почти можеше да види този поглед в очите й отново, но, по дяволите, споменът не спря просто, когато го искаше. Имаше още една част от тази афера, от която той с радост би се отдръпнал, но не, тя продължи. Хари въздъхна и се отдаде на това Само няколко дни след блажените му часове с тази богата, страстна дама, Колин Лангър му се обади с молба да се срещнат в местна кръчма същата вечер. Трябваше ли да бъде поредната еротична излет? Както се оказа, не, не беше.

Колин се усмихваше, докато седяха с напитките си на тиха маса. Преди да бутнете пачка пари през масата. — Вашият процент. — каза Колин и кимна на Хари.

"Какво имаш предвид?". — Има неща, които трябва да знаете — каза Колин и вдигна ръка с отворена длан. „Първо, дамата, с която беше, беше съпругата на Корвен.“ "Жена му? Какво, по дяволите? Не ми каза това." „Няма значение какво ти е казал. Той я обича лудо, но болест го направи тотално импотентен преди няколко години. Знаейки, че жена му има страсти, които бавно изплуват на повърхността, той се съгласи, че тя може да вземе други мъже.

Но той беше този, който направи това правило на никой два пъти. Тя нямаше страдание, само силно естествено либидо. Корвен винаги имаше последната дума за приемливия мъж." Хари можеше само да се примири с това: "Той каза, че е негова сестра." "Бихте ли минали през това, ако знаете истината?" очите му в лицето на Хари: „И той трябваше да гледа всеки път, когато тя имаше някой?“ Хари почти скочи от мястото си: „Какво? Той гледаше? Гледа ли всичко?" Той си помисли за устата й върху твърдия си член. Колин кимна: „Това не е всичко, Хари." И сега лицето му придоби вид, който подсказваше, че Хари предстои още по-лошо. „Трябва да помниш, че се обичаха дълбоко, и се съгласиха, че от ситуацията трябва да идват някои добрини.

Корвен имаше пръст в много благотворителни организации и, за да скъса това, когато гледаше, той таксуваше други за същата привилегия." Хари чувстваше, че тялото му ще се разпадне. Устата му беше твърде суха, за да говори." Той таксуваше двеста на сесия. Всички приходи са за благотворителност. Но мъжът винаги получаваше порязване, в зависимост от това колко й харесваше." Мислите на Хари за удоволствието от онази нощ бяха на парцали.

Беше организирал секс шоу. "Колко гледаха?". "Шест.".

Хари. Хари. Не можех да повярвам, че е бил толкова измамен. Колко реални бяха отговорите й? „Ако това е някаква утеха, никога не съм знаел, че Корвен плаща толкова много преди. Изглежда, че наистина си й звъннал." Хари скочи на крака: "Върнете му шибаните пари." И въпреки балсама от това, че знаеше реакциите й, той излезе, засрамен и ядосан.

Във влака си старият Хари се чувстваше също толкова ядосан. Защо паметта не може да спре на правилните места? Сега Хари сви рамене, докато светът тичаше до прозореца. Всичко толкова отдавна. Влакът се отдалечаваше от гара Fieldway, която беше неговата спирка, когато живееше с родителите си. Хари си пое дълбоко дъх, тъй като знаеше какво предстои.

Само още две станции и той нямаше никакво желание да се наслади на първата, но след това дойде истинската му причина да направи това пътуване. Щеше да има радостта и насладата от истинската благословия в живота му.

Подобни истории