Неохотният самарянин

Чък не успява да устои на новия си шеф.…

🕑 15 минути минути Прав секс Разкази

Чък изпусна последния от матраците и той се удари в каменния под с трясък. Прахът започна да се утаява обратно, когато той изпъна гръб, въздишайки дълбоко. Сега стаята изглеждаше много празна, но Чък знаеше, че скоро ще стане тясна. Стените бяха студени и голи, а разнородните чаршафи и възглавници едва ли щеше да накарат мястото да се чувства повече като дом за обитателите му.

'Че?' – попита Чък младежа до него. „Почти“. Мъжът, Томас, намести очилата си, докато оставяше картонена щайга.

Беше слаб, макар и не особено нисък. Все пак до Чък той изглеждаше мъничък, ярък и пъстър, като всички, които Чък бе срещал тук. Томас отвори щайгата, разкривайки колекция от стари, износени на вид играчки и двамата разпределиха цял набор от плюшени мечета, екшън фигурки и кукли сред матраците. „Всички щедро дарени от обществеността“, каза Томас сияещ.

Чък изсумтя в знак на потвърждение. 'Страхотен. Изглежда, че имаме всичко и много ви благодаря — каза Томас, отбелязвайки квадратчета в клипборда. — Да видим дали момичетата са свършили долу в коридора — продължи той и поведе.

Мъжете напуснаха сивата стая към сив коридор, после сиво стълбище, стъпките на Чък бяха тежки и правилни, а Томас буквално подскачаше. Залата имаше повече цвят. Миризмата на свежа боя посрещна новодошлите, както и една подскачаща млада жена, която вдигна ръце във въздуха, щом забеляза Томас.

„Какво мислите, момчета?“. Тя посочи доста голям банер с думите „Добре дошли бежанци“, написан върху него, който висеше над очукана на вид маса. Чък погледна сърдито „не“ около основното съобщение, но не каза нищо. Чък беше видял момичето наоколо и си спомни, че се е представила като Хоуп.

През трите седмици, които работеше тук, тя бе сменила цвета на косата си поне два пъти и Чък не беше сигурен дали му е познат сегашният нюанс на яркозеленото. — Страхотна работа — каза Томас. Изглежда никой не очакваше Чък да даде мнение, а той вече беше спрял да обръща внимание на декорациите. Беше забелязал ново лице.

Надежда проследи погледа му към другото момиче, което седеше на дървен бар стол, една от многото случайни мебели, които щяха да съберат. „О, да, все още не сте се запознали, нали?“. Младата жена се изправи по изненадващо тромав начин, после протегна ръка. Чък го разклати. „Боже, голям си“, каза тя с усмивка.

„Радвам се да се запознаем най-накрая. Естел Флорес.'. Чък кимна.

Той знаеше това име. Тя беше тази, която организира този проект. — Чък — каза той. Тя чакаше още, но Чък мълчеше.

— Е, г-н Чък. Казаха ми, че вършиш чудесна работа тук. Не съм изненадан сега, когато те видях, разбира се.

Тя погледна многозначително широките рамене и изпъкналите ръце на Чък. 'Продължавай така.'. Естел изглеждаше много различно от Хоуп и Томас, по начин, който Чък смяташе за определено добър. От една страна, облеклото й не беше толкова шумно. Не носеше пиърсинг или татуировки, доколкото Чък можеше да види, и макар да изглеждаше дружелюбна, изглеждаше, че в нея нямаше нищо от онова непрекъснато, шампанско безпокойство.

Бяха почти готови за деня. Остана само да подредя залата. Чък беше натоварен със задачата да помете подовете. В днешно време нямаше големи проблеми с безсмислените задачи, обичаше мозъкът му да е свободен, дори когато не му беше много наум. От време на време той се обръщаше да гледа Естел, която поставяше хартиен гирлянд във формата на хора, хванати за ръце.

Чък я смяташе за доста красива и рядко забелязваше тези неща. Като повечето хора тя беше ниска от негова гледна точка и кожата й беше малко по-светла от тази на Чък, точно това, което той никога не би нарекъл карамел. Тя имаше очарователно лице. Носът й беше дълъг и прав и носеше вечна усмивка, която беше разсейващо крива, правена още по-забележима от много пълните й устни. Тъмните очи бяха спокойни, но нещо блестеше зад тях.

Тя също изглеждаше във форма и беше съвсем леко извита. И все пак, въпреки че ръцете й бяха пъргави, а гърбът й изправен, имаше нещо тромаво в начина, по който вървеше. Чък внимаваше да не го хванат да зяпа. Хората, особено жените, понякога се страхуваха, когато задържаха вниманието му за продължителен период от време. За щастие Естел изглежда не беше забелязала или не й пукаше, тъй като го прегърна за довиждане за деня, както и Хоуп.

Чък установи, че стъпва малко по-леко на път за вкъщи. Миризмата на мазнина от минаващото кафене го накара да си спомни, че не е ял от закуска, и реши да опита. Беше си купил вестник на път за работа и още не си направи труда да го отвори и започна да го прелиства, докато чакаше да се нахрани, вече отпивайки от студена бира. По-голямата част от хартията той едва прелистваше.

Той нямаше нулев интерес към финансите и политиката се бе превърнала в една и съща мъгла от взаимозаменяеми имена и лица, сметки и промени, които наистина струваха много малко. Обичаше спортната секция. Той рядко поглъщаше голяма част от това, което четеше, но беше странно утешително да чете за този безопасен свят на здравословна конкуренция, за велики рекорди и човешки триумф, и несломимата воля на атлетите. Да не говорим, че интервютата бяха много забавни, забавни, каквито само хора, които ритаха топки и тичаха в кръг, за да си изкарват прехраната. Чък беше доста изненадан, че Естел все още е в ума му, и си отбеляза наум да си спомни за нея тази вечер, преди да започне да пъхва бургера си.

Беше добър бургер, пърженият лук и бекон бяха много хубави, помисли си той, и беше получил много чипс с него, достатъчно, за да задоволи апетита на някой толкова голям като Чък. Трябваше да запомни мястото. Беше добра дрънкалка. Релаксиращо, не твърде кратко, достатъчно, за да остане чувството на удовлетворение дълго след като се е изсушил и почистил.

Беше почти шок, когато споменът остана все още. Чък видя пред въображението си онзи намек за женствени извивки, меките устни, извити нагоре неравномерно, дрехите, напоени с пот и боя. Отдавна не беше чувствал нещо подобно и реши да не го игнорира. Чък обаче не бързаше за никъде, нито знаеше за какво точно ще бърза.

Чудеше се дали хората забелязват, че се държи различно, макар и малки промени. Беше започнал да проявява инициатива и на моменти дори разговаряше с останалите, без да му задават въпрос. Когато нямаше задача, той намираше Естел и я питаше дали може да помогне. Ако не друго, те оцениха новооткрития му ентусиазъм, тъй като бяха почти готови да приемат гостите си. Започваше да забелязва, че Естел е доста ангажирана с целия проект.

Прекарването на толкова много време в нейно присъствие дори позволяваше на Чък понякога да вижда пукнатините по фасадата й. Подготовката вървеше достатъчно добре, но според това, което успя да събере, хората, които идваха, щяха да бъдат твърде много, за да поемат. Имаше и други малки организации с подобни жилищни проекти и Естел очевидно не беше от тези, които отблъскват онези, които търсят подслон, което доведе до няколко обещания, които Чък се съмняваше, че порутената стара сграда може да изпълни.

В деня преди планираното пристигане на влака Чък направи откритие. Той дърпаше огромен чувал с провизии на горния етаж, предимно брашно и ориз, както и набор от консерви и консерви. Точно когато остави товара си в малката стая, която използваха като килер, той чу гласа на Естел. Беше приглушено, сякаш се опитваше да го овладее, но натоварено с емоция, с разочарование. „Глупости! Не, не, не, не сега! Ох, по дяволите!'.

В странна бързина Чък отвори вратата на спалните помещения и нахлу вътре. „Добре ли сте, г-жо Флорес?“. Не се бяха променили много, въпреки че Чък трябваше да докара два пъти повече матраци, отколкото първоначално беше планирано. Естел ахна, когато той влезе.

Тя беше сложена на един матрак и Чък зяпна учудено, осъзнавайки, че тя плаче. Тя го погледна злобно и избърса сълзите си, но не можа да се задържи дълго, отново зарови лице и продължи да ридае. — Съжалявам — каза Чък. Той се огледа, после се ослуша.

Никой. Ако беше Хоуп, щеше да вземе някой друг, но сега… Той се приближи внимателно, после трябваше да ахне. — Кракът ти — каза той глупаво.

Естел беше захвърлила дънките си и те бяха измачкани на малка купчина до нея. От единия крачол стърчи пластмасов крачол, протеза. Той преглътна и се обърна, за да погледне назад към младата жена на матрака в чистата й бяла блуза и обикновените й розови бикини. На мястото на левия крак имаше само пънче, не по-дълго от три инча.

Тя го стискаше с две ръце и Чък видя, че е ужасно подуто. — Не знаех — обясни той. Без отговор, но ридания. „Искаш ли да взема малко лед или нещо подобно? Мисля, че имаме замразени зеленчуци в кухнята.' „Не, не, не, не виждате ли, че е безсмислено!“.

Цялото й тяло трепереше и Естел ядосано започна да удря с юмруци пънчето. Чък реагира автоматично. Той я хвана за ръцете и без никакво усилие я спря. 'К-какво правиш?' сега той беше напълно объркан. „Пусни! Пусни!'.

Тя дърпаше и се напрягаше без резултат. Чък се огледа безпомощно. Не знаеше какво да прави, но в същото време не искаше никой да тича.

Нямаше ли какво да направи? Естел не спираше, бореше се с всички сили, крещейки от гняв. Чък не можеше да мисли. Той си пое дълбоко въздух.

'Хей!' — изрева той и Естел се вцепени от ужас. Сега самият ужасен Чък се взря в изплашеното лице на Естел. За няколко секунди светът беше неподвижен. Чък затаи дъх в очакване на нов опит за бягство, но Естел сякаш бе загубила цялата си сила на волята. Тя се отпусна отпуснато и продължи да плаче, тиха, слаба и жалка сега, цялата яростна енергия се беше изпарила.

„И така, много съжалявам, наистина“, каза Чък и го пусна. „Не исках да бъда толкова груб, ти просто беше…“. — Знам — гласът й беше тънък.

Тя се извърна от Чък и зае нещо като фетална поза. Устата на Чък беше пресъхнала и той искаше сериозно да удари собственото си глупаво лице, задето забеляза страхотния задник на Естел точно в този момент, твърд и кръгъл, и с достатъчно отскок към него. — Толкова болезнено? попита той.

Без отговор. Той протегна ръка, после се поколеба. Естел не помръдна и не проговори и все още трепереше. Чък постави гигантската си ръка на рамото й.

Виждаше как се напрегна, но скоро тя отново се отпусна. Какво да кажа? Какво да кажа?. „Сигурен ли си, че нямаш нужда от този лед?“. Без отговор. 'Г-ца.

Флорес?'. — Без лед. Благодаря ти, Чък.' Чък имаше чувството, че си спомня нещо за това. „Сигурен ли си? Изглежда, че може да помогне, това е всичко.'. За своя изненада той усети нежните й пръсти върху ръката си.

„Сигурен съм, благодаря… и благодаря.“ Тя отново избърса сълзите си и бавно се изправи. 'Съжалявам. Не трябваше да ме виждаш така.'. Сега очите й също бяха червени и подути. 'Това е добре.

Всички имаме лоши дни — каза Чък. Изражението на Естел се втвърди. „Това не е просто лош ден. Не можем да го направим. Опитахме и не успяхме! Няма достатъчно място, няма достатъчно храна, няма достатъчно нищо!“ Тя хвърли възглавница не много далеч.

„И сега моят… моят… моят… шибан крак не се връща!'. Чък се засмя. 'Какво си ти…!'. „Съжалявам.

Току-що осъзнах, че никога не съм те чувал да псуваш. И никога не съм чувал някой да не псува толкова лошо.' 'Аз-аз… Какво? Това не е… — Естел беше напълно озадачена. Чък отново се опита да изглежда сериозен. „Съжалявам, че нещата не вървят толкова добре. Но ти направи всичко, което можа да направиш.'.

„Аз ли?“ Чък сви рамене. — Всъщност не знам, но, по дяволите, ти пука. Не знам как, но го правите и давате всичко от себе си. Какво друго можете да направите?'.

„Честно казано не знам.“ — Не бива да се тревожиш толкова много. Каквото става, става. Нищо, за което да плачеш.' Естел го погледна напрегнато. „Значи изобщо не ви интересува какво се случва с тези хора?“.

Чък беше раздразнен от това колко конфронтационен се чувстваше. „Ужасни неща се случват на много хора, почти през цялото време.“ Естел поклати глава. „Казаха ми да не те назначавам, знаеш ли.“ Чък сви рамене.

„Не съм изненадан.“ „Казаха, че няма да се впишеш.“ 'Аз не.'. „Един бивш затворник, склонен към избухвания, не би могъл да задържи работа, ако животът му зависеше от това. Но аз казах: не.

Всичко, от което се нуждае, е шанс и виж сега.' „Съжалявам, но аз не съм като теб.“ 'Грешиш. Виждал съм те наоколо. Ти си преобразен. Работите усилено, доброволно изпълнявате допълнителни задачи, не можете да отречете това, вече се променяте.'. Чък се засмя.

Толкова много искаше да играе заедно, но знаеше, че не е способен на това. Много лошо. Беше започнал да харесва тази работа и беше един хубав задник. 'Да, да.

Прав си. Пука ми, да. Видях те и тогава много ми пукаше. Видях те и толкова много исках да те прецакам светеца. Твърде шибано егоистично за теб? Тогава майната му!'.

Челюстта на Естел увисна. Чък се беше изправил и сега се извисяваше над нея, напрегнат, със стиснати зъби и ненавиждаше всяка частица от съществото си. Тогава челюстта му падна. Естел беше разпорила блузата си. 'Направи го!'.

Чък се взря в малките, нахални гърди в сутиена й. Тя се задъхваше тежко и надигащите се гърди караха Чък да се надига топлина. Не! Не може да е сериозна! 'Направи го!'. Гладката й тъмна кожа блестеше от пот. В очите й имаше глад, когато се облегна назад и разтвори крака и пънчето си.

Чък се премести. Той беше върху нея, ръцете му късаха плат, грабваха гладката плът, стискаха този съвършен шибан задник, целуваха устните, толкова меки, галеха езика, толкова нетърпеливи. Това не приличаше на нищо, което Естел някога беше преживявала. Чък беше див и непредвидим, тялото му беше напрегнато и твърдо като камък. Трябваше да го усети, целия, белези, татуировки и всичко.

Искаше да вкуси този груб, космат, потен звяр, който беше пуснала на свобода, и взе мъжествеността му, а стенанията му бяха невероятно удовлетворяващи, когато Естел пое пулсиращия ствол и затвори уста около него. Чък се хилеше с учуден триумф, гледайки как тялото на Естел се свиваше и трепереше, докато той чукаше лицето й, зарови члена си дълбоко в устата й, докато тя се запуши и изплю. Естел беше мокра и вик на щастие избяга от треперещите й устни, когато Чък дръпна силните си пръсти от клитора й и въведе члена си.

Усмивката му стана още по-широка, докато наблюдаваше лицето й, почти като на девица, пълно с очакване, ужас, болка и накрая блажено облекчение. Всяко едно негово движение я изпращаше на цяло пътешествие и всички те кулминираха в пристъпи на екстаз. Вълнението на самия Чък започна да нараства.

Помисли си за Хоуп или Томас, които нахлуха, гледайки право в голото му дупе, скачайки нагоре и надолу право над голата им шефка с крака и пънчето й, разтворени под него, и нетърпеливо ускори. Естел беше на предела на възможностите си. Тя сграбчи Чък с цялата си сила, пръстите й се впиха дълбоко в плътта му и стигна до нова висота на великолепно удоволствие.

'О, мой… по дяволите!' — изпищя тя, докато беше разхвърляна от безмилостните спазми на кулминацията си. Спокоен. В тишината се чуваше само тежкото дишане на двамата. Естел лежеше върху масивната фигура, техните голи, потни тела се притискаха едно към друго, различните миризми на Чък я бяха обгърнали изцяло.

Беше изтощена и изтощена и слабата усмивка изглеждаше трайно гравирана на лицето й. — По дяволите беше това? — попита Чък. „Невероятно.“. 'Да.

Имаш огън в себе си.'. Той удари шамар и я стисна по дупето. „Звучиш изненадан.“ „Аха.“ Той я хвана за пънчето. „Кракът също е по-добре. Наистина нямах нужда от лед, а.' Естел въздъхна щастливо.

— Добре. Имах нужда от… това. Имах нужда от теб.'. Чък се засмя.

„Пак ли ще имам нужда от мен?“. За негово учудване тя го целуна, не както преди, не насила. Беше меко и дълго, сладко и нежно, беше топло и успокояващо и Чък се изгуби.

Какво да правя?. Може би щеше да остане за известно време..

Подобни истории