В един студен зимен следобед вътрешността на Сейнт Стефан беше топла, гостоприемна и пълна с многобройни частично опиянени студенти, празнуващи предстоящия край на университетския срок. Над приглушения тропот на музиката се издигаха гласове в приятелско бърборене, прекъснато и от време на време писък на наслада или вълнение. Лукас се шмугна през ниската врата към главния бар, разкопча тежкото си зимно палто и измъкна покрития със сняг шал от врата си. Като огледа претъпкания интериор, отне му само миг да намери Нанси.
Тъмнокосото момиче.