МАРТА 1: В стари времена.

Март чува приказки за далечни места.…

🕑 23 минути минути Прав секс Разкази

Най-голямата сватба, която кварталът беше виждал от известно време, беше минал добре. Енорийската църква беше препълнена със семейство, слуги и селяни. Самият епископ беше служил в съюза на Каролайн, двадесетгодишната, трета дъщеря на граф и лейди Хоусуотър, със сър Уилям Лаксби, четиридесет и три годишен магнат в мината и железопътния транспорт, депутат и вдовец. Каролайн, след някои горчиви битки с родителите си, беше успяла и се омъжи за търговия, вместо в благородно семейство.

Поради това голяма зестра не беше предвидена, но отново сър Уилям нямаше нужда от инжекция в значителните си активи. Млада и легнала съпруга с благородна кръв беше достатъчна компенсация за мъж, който, според слуховете, е родил или изнасилил няколко копелета, тичащи из местните му села. Плюс двама от първия му брак, момче на седемнадесет години и момиче на петнадесет. Новата лейди Каролайн знаеше малко от историята на съпруга си.

Всичко, което тя знаеше, беше, че той е богат и е могъщ в седалището на правителството. Освен това беше харизматичен и красив, въпреки че външният му вид избледняваше. Слугинята на Каролайн беше най-близката й сестра, двадесет и три годишната лейди Беатрис, най-волната и авантюристична от четирите дъщери на Ърл Хоусуотър. Беше облекчен да я ожени, с лека нотка на скандал, за барон Ричмънд, който имаше значително имение в Йоркшир. Едва сега се заговори за връзката й с похотлив фермерски син, който я беше качвал всеки ден през седмицата преди брака й.

Други камериерки на булката бяха седемнадесетгодишната по-малка сестра на Каролайн, Марта, най-красивата от дъщерите, доведената й дъщеря Матилда и две племенници. Двама племенници бяха паж момчета. Кумът беше по-малкият брат на младоженеца Франк. Щастието на Каролайн през деня беше завършено от неочакваното пристигането на брат й Чарлз, който на двадесет и осем години беше пощенски капитан в Кралския флот.

Парите на баща му и влиянието на различни роднини бяха осигурили бързо издигане на службата, но той беше смел и компетентен моряк, издигането му в адмирал беше осигурено, стига да оцелее в суровите войни и бури. Празникът в голямата зала приключи и масите бяха преместени, за да се освободи място за бала. Поводът беше шанс за лорд и лейди Хозуотър да представят най-малката си дъщеря на потенциални съпрузи. Това беше една от причините, поради която лейди Хоусуотър вдига малко шум заради размера на деколтето, което показва роклята на Марта. Броят на възхитените погледи беше много задоволителен.

Сред компанията имаше няколко подходящи мацки. Но Марта не беше единствената деда на шоуто, присъстваха и други ловци на съпрузи. Повечето от дамите се бяха оттеглили в стаите си, за да разхлабят престоя си и да си починат. Марта нямаше нужда да носи престой, фигурата й не можеше да се подобри и тя така или иначе ги мразеше, но майка й би вдигнала вежда, ако знаеше, че е без.

Марта излезе на терасата, която минаваше през цялата страна на сградата, където няколко мъже пушеха, разговаряха и от време на време се смееха. Тя кимна на няколко, които позна, и тръгна грациозно надолу по стъпалата, с удоволствие усещайки някои очи, които я следват. Тя последва криволичещата пътека през цветните лехи и в гората. Градините бяха създадени от предишна лейди Хоусуотър и всеки завой създаваше нова гледка. Пътеката в крайна сметка завърши при лодка на езерото; но Марта не стигна дотам.

Тя си спомни цепнатина в скална стена, която водеше до тревисто място, заобиколено от варовик. „Моето тайно място“, нарече го Беатрис, когато й го показа. Марта осъзна, че го е подминала, и се обърна назад. Беше скрито от ниски клони и силните сенки, хвърляни от яркото слънце. Проходът беше тесен, невъзможен за преминаване, ако носеше немодни обръчи.

Марта излезе на тревата. Тя обичаше това място и се канеше да се наслади на спокойствието и уединението му, когато едно движение привлече погледа й. Отначало тя не осъзна какво е видяла, после разбра; чифт крака с чорапи стърчаха от тревата със свити назад колене и се виждаха голи задни части.

Между краката голите бедра на мъж се издигаха и падаха бързо, придружени от сумтенето му. Това беше първият път, когато Марта беше видяла това, за което беше чула да говорят слугите. Тя гледаше увлечена и развълнувана, докато яростта от това, че мястото й беше нарушено от по-ниските порядки, в такова далече, надделя очарованието й. Тъкмо щяла да ги поръча най-силно, когато забелязала, че чорапите са с най-добро качество.

Марта беше объркана и развълнувана едновременно. Тя искаше да се измъкне, но беше очарована от блудството. Тогава тя отведнъж осъзна, че той не е непознат, а женен син на един от фермерите наематели на имението и грубо красив.

Той изневеряваше на жена си, прелюбодейски се караше с някого над неговата станция. Сигурно я изнасилва. Докато тя го гледаше, той се надигна на ръце, извил гръб, докато забиваше пениса си по-силно в момичето, тъй като тя трябва да бъде момиче, плътта беше млада.

Мощни слабини забиха мъжеството му в тялото й. Когато той се оттегли, Марта зърна стрелата и топките му, преди да влезе отново. Марта трепна от натиска, но чу хлипащ вик от момичето, който му нареди да го направи по-трудно. Как би могла да поеме такива рискове с обикновен поземлен работник? Взискателното момиче беше скрито от поглед от дългата трева, докато с писък на радост ръцете й обхванаха раменете му и тя се изправи със затворени очи в екстаз, отворена уста, ахнати: „Не спирай!“ пак и пак. Беше нейната сестра Беатрис.

Марта беше неподвижна, вкоренена в земята, на която стоеше. Преди да успее да помръдне, очите на Беатрис се отвориха, когато видя Марта, те се отвориха по-широко. Те се взираха един в друг с недоверие.

Беатрис първа реагира, тя се усмихна и сложи пръст в устата си и стисна устни точно когато любовниците й се напъхаха по-настоятелно. Главата му се върна назад. Дъх след дъх напускаше устните му, докато той пръскаше спермата си по пръта си и в тялото на Беатрис. Марта се обърна и тихо се отдалечи, като се запъти обратно към къщата.

Чувстваше как се дразни, докато преживяваше всичко, на което току-що беше станала свидетел. — Търсих те Марта — каза глас. Беше Чарлз, бляскав във военноморска униформа, който вървеше по пътеката към нея." Видях те да идваш оттук, когато пиех пура. Още не сме имали възможност да наваксаме. Добре ли си? изглеждаш малко хранен.".

„Добре съм, Чарли, малко прекалено топло за мен. Не е изненадващо, че не сме се виждали, бях в леглото, когато се появи тази сутрин, тогава трябваше да наваксаш съня си и когато бяхме будни, татко те поиска." — Знам. Скъпият човек обича да чува за моите подвизи, дори и да е мирно време. Той я целуна по двете бузи и я държеше на протежение на ръцете, гледайки я нагоре-надолу. Очите му се спряха на пълните й гърди, розови от възбуда.

В очите му блесна блясък, на който Марта се радваше от други мъже и някои нахални слуги. „Боже мой, ти израсна в красавица. Щеше да бъдеш красавица на бала, ако не беше денят на Каролайн.“ Доволната Марта обърна брат си обратно към къщата, далеч от Беатрис и нейната енергична изневяра.

Тя прегърна ръката му, така че тя притисна набъбналата й гърда. Тя копнее да бъде галена там. Тя копнее да бъде галена навсякъде. Тя искаше мъжки ръце по цялото си тяло.

Тя осъзнаваше влагата, която се стичаше по вътрешните й TS. Не беше толкова стимулирана, откакто майсторът по рисуване беше стиснал нейните прохождащи гърди преди близо две години. Тя отклони мислите си от сцената, на която току-що беше станала свидетел. „Татко ми даде книга за четене на капитан Пардо, базирана на пътуването му до Южните морета. Той говори добре за младши лейтенант на име Чарлз Хоусуотър“, каза Марта.

„Скъпи капитан Пардо, „отговори Чарлз, „прекрасен моряк. Той ме научи на много. Отплавах момче и върнах мъж. Нямахме го повече от година. Книгата беше много добър разказ, много честна, не бродирана като някои.".

„Тези транспорти за осъдени звучат ужасно.“ "Ужасни плавателни съдове. Едва достойни за море и смърдящи до небето. Отивахме за Австралия, придружавайки новия губернатор, така че те се присъединиха към нас заради пиратите край бреговете на Африка и източните морета." „Имаше една глава в книгата, която беше по-малко информативна от останалите“, каза Марта, „доставихте някои пътници на изолиран остров на връщане и капитан Пардо просто каза: „Разработи се ситуация, която беше разрешена без кръвопролитие .' за какво беше това?". Чарлз не отговори веднага; нежеланието му беше ясно.

„Капитанът беше по-малко откровен относно този инцидент, защото знаеше, че много дами ще прочетат книгата му, както и вие. Има някои неща за езичеството, които една английска дама би намерила за разстройващи. Двойно толкова за моята сестричка.“ „Може да не си забелязал Чарли, но аз вече не съм бебе. Марта легло със собствената си проницателност.

Чарлз също беше забелязал онези части от тялото й, които тя спомена. Тя просто отново привличаше вниманието му към тях. „Можеш да ми кажеш. Няма да повтарям нищо, кръстосвам сърцето си и се надявам да умра.“ Чарлз се засмя на глас и й даде знак към пейката, към която се приближаваха, още един завой и щяха да видят къщата.

„Нека седнем тук, Марта, в случай че се почувстваш припаднала. Трябва да ме спреш да ти разказвам тази история, ако откриеш, че чувствителността ти е обидена. Имай предвид, че разказването на историята с теб е против моята по-добра преценка.“ "Ти си абсолютен скъп брат, скъпи, време е някой да се отнася с мен като с възрастен." Те седнаха и Чарлз прокашля гърлото си: „Пътниците, които ние също пропуснахме, по молба на епископа на Австралия, бяха викарий, а съпругата му и преводач.

Островът в миналото беше много враждебен към посещаващите кораби, главно китоловци, търсещи вода. Смъртта на стария вожд доведе на власт сина му, който беше по-дружелюбен и можеше да види някаква полза от контакта с външния свят. Губернаторът на Австралия чу за това и се обърна към епископа относно възможността за създаване на мисионер преди опит за търговия.

Епископът беше всичко за това и така се включи нашият кораб. Викарий, макар и доста млад, беше човек без хумор, отдаден на помпозност, мисля, че епископът се радваше да се отърве от него.". „Островитяните ни посрещнаха така, както могат само жителите на тихоокеанските острови. Те са или много враждебни, или много приятелски настроени.

Както и при много острови в Южно море, местните нямат понятие за собственост. Всичко е общинска собственост. Например, ако искате малко козе мляко, отиваш до най-близката коза, независимо коя хижа е вързана отвън. Следователно на този остров няма такова нещо като кражба. Трябваше да поставим въоръжена охрана на магазините, които изкарахме на брега и това предизвика малко търкания между двете страни.

Но това не беше истинският проблем." "Това е страхотно завладяващо Чарли, благодаря ти, че го сподели с мен." Чарли й се ухили, преди да продължи: "Първата вечер от пристигането ни беше уреден празник в чест . Тъй като причината, поради която бяхме там, беше да доставим викария, шефът го смяташе за най-важния член на нашата партия и той стана почетен гост.“ „Този ​​викарий се отнасяше с преводача с недоверие през цялото пътуване, защото той беше наместник. полукръвна, майка му е била отведена в робство от самия остров от преминаващ китоловец, за да бъде играчката на капитана.“ „Горката жена Чарли.

Надявам се, че са се държали добре с нея." "Белите мъже обикновено смятат местните жители за по-нисък вид и тя не беше изключение. Когато капитанът й писна, той я даде на екипажа. Трябваше да я вържат като животно, защото се опита да се хвърли зад борда.“ „Това е ужасен Чарли. Как оцеля?" Марта се опита да си представи какво се е случило с жена с толкова много мъже.

Вдигнаха ли се краката й във въздуха като Беатрис? в крайна сметка се ожени за бивш затворник в Австралия. Искаш ли и аз да продължа Марта?"." Моля, Чарли. Знам, че смяташ тази история за неподходяща за ушите ми, но аз не съм слаба жена.“ „Не предполагам, че си Марта. Къде бях аз? А, да! Сигурен съм, че преводачът умишлено е запазил определени обичаи и традиции на острова от арогантния викарий.

Когато празникът свърши, вождът плесна с ръце и над събралите се настана тишина и от една колиба изведоха красива и много млада девойка. Не носеше нищо освен тревна пола и огърлица и гривни от морски раковини. Началникът изрече няколко думи с ръка на рамото на момичето и засия на викария.

Преводачът повтори думите на викария: „Това е най-младата ми съпруга, с която те почитам до изгрев слънце.“. „Благодарете на началника за мен, за мен наистина е чест.“ — каза нищо неподозиращият викарий. Преводачът повтори на началника думите си към началника, който кимна и продължи да се усмихва известно време.

После усмивката угасна и островитяните започнаха да мърморят помежду си. — Какво му е на този езичник — изсъска викарий. Отговорът на преводачите шокира всички: „Очаква се да вземете жена му в хижата, откакто тя дойде, и да се чифтосвате с нея до изгрев слънце, когато вождът може да си я вземе обратно.“ Честно казано Марта, изражението на лицето му беше гледка за гледане. Мислех, че ще получи пристъп.

Чарлз се поколеба: „Не мисля, че трябва да продължавам с тази Марта, толкова си млада.“ Той се опита да потисне усмивката. „Не бъди зверски Чарлз.“ — изпръшка Марта, — не можеш да спреш сега. Обичаите на чуждите земи ме заинтригуват — добави тя бързо. „Много добре, Марта, ако си сигурна — каза дразнещият се брат, — отговорът на викарията, макар и разбираем, беше жалък.

'Абсолютно не. Против заповедите. Благодаря му, но му кажи не. и той поклати глава. Поклащането на глава е универсален знак за неодобрение.

Племето изглеждаше много заплашително. 'Какво става тук?' — попита капитан Пардо. Преводачът обясни: „когато шефът предлага най-младата си съпруга на трета страна, това е голяма чест, която оказва, най-голямата, която може да предложи. Отказът носи голям позор за съпругата, тъй като гостът я смята за нежелана. След това тя ще бъде изгонена от племето и ще бъде третирана като прокажена.

Но собственото й семейство ще я убие и ще убие срама. Но вождът губи лице за избора си на нежелана съпруга и той също се засрамва. Това е обида за вожда, която островитяните няма да търпят. Може и да не се махнем от този остров с живота си.“ Капитанът се наведе и каза: „Нямате избор, викарий. Трябва да изпълните дълга си към своята кралица и епископа си.“ Тогава съпругата на викария заговори: „Разбирам нежеланието ви, скъпа, но на този остров е необходима Божия работа и ако някой може да обърне местните жители към истинския Бог, тогава можете и вие.

Тук са заложени животите на много млади мъже, включително вашата собствена.' тя му се усмихна. Винаги съм вярвал, че преводачът вече я е предупредил за този обичай и я е оставил да уведоми съпруга си. Тя се оказа флиртуващо младо нещо по време на пътуването до острова. Според мен тя се радваше на неудобството на съпруга си .

Искаш ли да продължа Марта?". "Разбира се, че имам Чарли. Трябва да чуя резултата от тази история." Чарлз видя цветните петна по бузите на Марта и разбра, че тя е развълнувана от историята. Пълните й гърди заплашваха да излязат от корсажа й, тъй като дишането й беше толкова дълбоко. Той реши да продължи с историята си, за да види колко е готова да поеме.

„Неохотно горкият викарий се съгласи. Преводачът му каза, че ще му дадат горчиво питие, което ще направи мъжеството му по-силно и по-постоянно, за да може да отдаде справедливост на честта. Знаете ли какво имам предвид под „мъжественост и по-силна“ Марта?". Марта се поколеба, „да, аз правя Чарли", тя си легна отново," Имам две омъжени сестри, които чух да говорят за мъжкия член и че може да бъде силен или отпуснат." Чарлз се усмихна на неудобството й.

"Много добре, да продължа. Бедният викарий изпъшка, а след това, когато викарият се усмихна на вожда и се изправи, преводачът му каза, че тъй като това е толкова важна церемония, всички старейшини на племето трябва да станат свидетели на почитта му към съпругата и следователно на вожда. Трябва да кажа, че викарий успя да запази усмивката на лицето си, докато отвеждаше мрачното младо момиче с осем членове на старейшините, които го последваха като негова публика.“ „Добри милостиви Чарлз! И проблемите започнаха, защото викарията не се представи добре?" Чарлз я погледна неотклонно, докато тя отново си легна. „Какво би знаела малката ми сестра за мъжа, който изпълнява?", попита той с кикот. Марта се изкикоти и й се прииска да го е направила.

фен. „Чуваш слугите да говорят, знаеш това Чарли.“ И го гледайте от първа ръка в тази градина преди няколко минути, помисли си тя. „Няма никакво изпълнение не беше проблем, очевидно той загуби всички задръжки, след като взе горчива напитка и се прилага много добре. Това, което разбра чак на следващата сутрин, беше честта да бъде върната и началникът щеше да има най-младата съпруга на викария до изгрев слънце, а тъй като светлокосото момиче със сини очи, седящо до капитана, беше единствената му съпруга, която имаше, на нея се падаше да получи почитта на съпруга си. Тя беше изненадана от този развой на събитията, очевидно преводачът беше пропуснал да спомене ролята, която се очаква да изиграе." Марта ахна, "искаш да кажеш, че младото бяло момиче, съпругата на викарий, имаше мъжество на чернокожия езичник… Съжалявам, Чарли за прекъсването ми, моля, продължете." Тя беше много розова, след като издаде мислите си.

Чарлз видя колко розови са станали глобусите й и блясъка, предизвикан в тях от тежкото й дишане. Той усети как пенисът му се втвърдява. Сестра му знаеше повече, отколкото би трябвало една добре възпитана дама, може би все пак не е имала такъв защитен живот. Приказките, които трябва да се водят зад затворени врати и с невинни уши в обсега.

„Жената на викария се изправи без мърморене, тя имала малък избор, след като казала на съпруга си, че трябва да изпълни дълга си. Тъй като офицерите на кораба бяха старейшините на нашата група, трябваше да гледаме как шефът я почита до изгрев слънце. Това правеше, понякога с нея на ръце и колене.“ „Като животните в полето? Браво, милостиво." Тя пое по-дълбоко дъх, Чарлз видя малък връх на ареола над корсажа й. Той видя, че Марта го наблюдава и извърна очи.

"Горчивата напитка", продължи Чарлз, "трябва да засегне мъжкото тяло, защото главният отне известно време, за да… ъъ… да я почете, но не след дълго той отново се свърже с нея. Той се приложи правилно царствено и с голяма сила. Беше чудно, че викарията не чу виковете й, които, казвам, звучаха като викове на чиста радост.

Това продължи до изгрев слънце, който за щастие беше рано по това време на годината. Очевидно, ако някоя от съпругите забременее заради този съюз, тогава съпрузите им ще бъдат удостоени с още по-голяма чест." "Това е най-странен обичай, Чарли, доста ревнувам, че виждаш всички тези странни неща по време на пътуванията си." Марта's Окото на ума беше изпълнено с черен вожд, който се свързва със съпругата на викарий. „Наистина е така. Неприятностите започнаха сутринта, когато викарият разбра защо жена му изглежда толкова уморена, но щастлива.

Той я ругаеше пред всички, което разстрои туземците, защото беше обидно за техния вожд. Стана доста грозно, докато викарията не се убеди, че тя няма повече избор от него и причината да изглежда доволна е, че е изпълнила дълга си по най-добрия начин. прави това, когато жените не го правят." Марта си спомни изражението на лицето на Беатрис, когато работникът на фермата я удряше; тя изглеждаше в рая.

Марта осъзна, че никоя от сестрите й не се е оплаквала от физическата страна на брака им. момичетата му се радват толкова, колкото и мъжете, всъщност блудството е любимото минало време на острова. Голяма обида е да откажеш момиче, което ти се предлага, а местните намираха за красиви белите кожи на нашия екипаж. Горчивата напитка беше много популярна сред мъжете. Понякога трябваше да прекрачваш двойки в тревата." "Наистина Чарли, мисля, че ме дразниш.

Ами себе си в този рай?". Чарлз се ухили: „както казах Марта, отплавах момче и върнах мъж. Бяхме на острова две седмици, докато корабните дърводелци построиха църквата и къщата на викария.“.

Марта чу стъпки по пътеката. Беатрис се връщаше. „Здравей, Беатрис, скъпа моя сестро. Бракът трябва да е съгласен с теб, ти си сияеща.

"Благодаря ти, Чарли. Животът е приятен в момента." Тя погледна многозначително сестра си. Гласът й прозвуча малко дрезгаво на Марта, но облеклото й беше спретнато.

Освен лек блясък на изпотяване и розов цвят, тя не показваше никакви признаци от скандалните си дейности. „Каква беше темата на разговора тук?“. „Рецитирах някои от моите приключения в далечни места на Марта“, отговори Чарлз, „въпреки че тя вероятно е твърде млада, за да го чуе. Родителите ни може да смятат моите истории за напълно неподходящи за нейните млади уши.“. — Наистина Чарлз! отвърна Марта с известно раздразнение: „Аз не съм дете.“.

— Твърде млади ли са ушите ми? — попита Беатрис, когато седна от другата страна на брат си. „Сега си съпруга Беатрис, така че отговорът е не, но ще оставя Марта да ти разкаже за случката с викария, ако успее да спре да бини достатъчно дълго.“ Чарлз се засмя. „Всъщност Чарли, не бих имал проблеми да споделям истории с омъжената си сестра. Когато намерим малко време за себе си, ще направим точно това.“ Беше ред на Марта да погледне многозначително Беатрис. Беатрис легло и прекъсна зрителния контакт с нея, с лека усмивка на лицето й.

„Има ли още истории за твоите пътувания, които невинната ми сестра не е чувала?“. Чарлз се замисли за момент и погледна двете момичета на свой ред. Изглежда, че споделяха някои лични забавления.

„Тук сме, за да отпразнуваме сватба и този разказ е за сватбените обичаи на остров, който Марта е запозната и ще ви разкаже; скоро без съмнение.“ Не дразнете Чарли — отвърна Беатрис, — булката и младоженецът скоро ще започнат танците и ние трябва да се преоблечем в балните си рокли, така че трябва да продължите с това.“ „Да, съжалявам, момичета“, извини се Чарлз. „подобно на нашето собствено общество, една двойка може да се привлече един към друг и да се съгласят да си направят дома заедно. Младоженецът трябва да докаже на бащата на булката, че може да я осигури, това прави и риболов. Неговите усилия стават основа за сватбеното пиршество. По време на празника двойката си разменят глави от тъкани цветя, получават благословията на старейшините на племето и това означава, че са женени.“ „Не толкова по-различно от нас“, обяви Марта, „ние имаме сватбени пиршества и разменяме пръстени.

„Съгласен съм с Марта, но има още, нали Чарли?“. „Да, наистина има Беатрис — Чарлз кимаше с глава, докато говореше, „след празника младоженецът трябва да напусне новата си жена и да замине и да построи дома си. Това го налага да изчисти участък от земни дървета и да изчисти храсталаци и използвайки дървата за построяването на дома, който също трябва да покрива със слама.

И през това време трябва да се храни сам. Може да отнеме две седмици.“. — Със сигурност булката му трябва да му помага — възкликна Марта. „Жена му има други задължения за изпълнение“, отговори Чарлз, „церемонията не е завършена, докато не бъде построен домът и тя не се върне при съпруга си.“. — Кажете на Чарли — попита Беатрис — какви други задължения? Чарлз се усмихна на двете момичета на свой ред: „Когато младоженецът тръгва да изпълни задачата си, булката се отвежда в дома на свекъра си, докато домът не бъде завършен.

Там, след като пие горчива напитка, свекърът блудства с булката." Двете момичета ахнаха." След бащата дойдоха всички достатъчно големи братя, последвани от чичовците на младоженеца." Още ахкания от момичетата." И така продължава всеки ден, докато съпругът се върне." "Добри милостиви Чарли, сигурно се шегуваш?" попита Беатрис. "Изобщо не, много острови имат същите обичаи." "Но момичето може да има дете." . „Да, наистина и обикновено се случва, и това се счита за желан резултат.“ „О, моля, Чарли! Каква възможна печалба има от такова поведение?" попита шокирана Марта. "Помислете за това Марта. Семействата са много близки.

Никой не е сигурен кой е бащата на някое дете, така че всеки се отнася с детето като със собствено потомство. Детето е обичано от всички членове на семейството. Ако нещо се случи с главата на домакинството, неговите зависими не искат нищо, в това отношение всичко е много цивилизовано. Има още един бонус за младоженеца в това, че докато той строи, по-възрастните му роднини от мъжки пол дават на булката му опит и уроци в тайните да угоди на мъжа.“ „Небесата над Чарли! Ще ни разкриеш ли тези тайни?".

"Със сигурност не е Беатрис. Поне не, докато Марта чува." Марта тропна с крак от досада и се надуха, за забавление на братята и сестрите си. "Ако не се лъжа, чувам как музикантите се настройват, така че трябва да се присъединим отново към партито." Чарлз. се върна с по едно момиче на всяка ръка, и двете изглеждаха нахранени и красиви.

Той отново осъзна натиска на гърдите на Марта. Тя беше на възрастта, когато осъзнаваше ефекта, който ще има върху мъжете. Флиртът щеше да бъде важна част от нейното забавление, докато не се сгоди - и вероятно след..

Подобни истории