Г-жа Хауърд пляска майка и дъщеря

Г-жа Хауърд пляска и Ели, и Марша, докато поема дисциплината за домакинството…

🕑 25 минути минути поразителен Разкази

Г-жа Колинс доведе Ели вкъщи от лагера, знаейки, че е обещала на г-жа Хауърд, че ще удари 16-годишната си дъщеря наистина силно. „Сложи всичките си дрехи в кошницата за бельо, Ели, и след това ела направо в спалнята ми“, инструктира тя дъщеря си. Ели знаеше, че майка й я е заплашила да я напляска и напълно очакваше да й свалят панталоните и да премине през майчината скута, но това беше майка й, разбира се, а не г-жа Хауърд. Няколко пляскания и всичко щеше да свърши.

Знаеше, че г-жа Хауърд ще свърши по-късно и се надяваше, че ще я напляска правилно и след това. Ели направи каквото й беше казано и влезе в спалнята на майка си. „Паталони надолу и над коляното ми, Ели.“.

Ели изсумтя леко, но мина през скута на майка си. „Надявам се това да те научи на урок“ и тя удари дъщеря си. Ели извика „боли мама“.

„Трябва“, отвърна майка й и я удари още шест. — Защо си толкова палава Ели? тя попита. "Не знам мамо, просто не мога да се сдържа. Съжалявам." — Ти наистина ли си Ели? тя попита. "Разбира се, мамо, обещай." „Толкова мразя да те напляскам.

Знам, че г-жа Хауърд няма нищо против, така че може би ще оставим останалата част от напляскването ти на нея, а? Поне направих малко.“. „Добро мислене“, отвърна Ели. Майка й въздъхна с облекчение. „Добре тогава, продължете, издърпайте панталоните си обратно. Мисис Хауърд ще дойде скоро.“.

Ели се върна в стаята си, без да повярва на случилото се. Тя доста си представяше да бъде напляскана, но майка й никога не изпълни обещанията си, когато ставаше дума за дисциплина. Разбира се, госпожа Хауърд го направи. Онзи следобед г-жа Хауърд дойде да чисти.

Трите жени стояха в кухнята, когато тя пристигна. Г-жа Хауърд попита г-жа Колинс: „Значи, ударихте ли Ели тази сутрин, както казахте?“. "О, добре, всъщност, аз я наплясках доста и тогава тя наистина се извини." — Колко пляскания? — попита госпожа Хауърд. „О, около шест или осем. Трудни, разбира се“, добави тя, затихвайки.

— Шегуваш се, нали? — каза госпожа Хауърд. Ели се усмихна. "Ъм добре, не.

Казах, че и ти ще я напляскаш." — Разбирам — каза г-жа Хауърд, гледайки раздразнено. Тя погледна Ели, облечена в нейния розов горнище без ръкави, бели шорти и си помисли колко е сладка, сякаш маслото няма да се стопи в устата й, но тя знаеше по-добре. Малката шалунга има остър език и дъно, което се нуждае от постоянни напомняния как да се държи, и език, който прави чудеса, когато се пуска между краката на г-жа Хауърд. Засега, въпреки че тя беше строга себе си и попита: „Нека да разбера това, Ели, ти беше груба с майка си по телефона, когато беше още в лагера, тя каза, че ще те напляска днес, но ти направи само няколко пляскания?“ .

— Предполагам, мисис Хауърд — каза Ели. "Но тя каза, че и аз ще те напляскам?". „Ъъъъ“ – отвърна Ели. „Добре. Тогава предполагам, че от мен зависи да накажа отново Ели.

Ели, качи се горе в стаята си. Съблечи се, имам предвид всичко, и застани с лице към стената с ръце над главата си и си помисли колко палава беше и каквото заслужаваш. Ще стана скоро.“. Когато Ели излезе от кухнята, мисис Хауърд се обърна към г-жа Колинс. „Значи Марша, ти отново не успя да поемеш подобаваща отговорност за дисциплината на дъщеря си.“ — Съжалявам, г-жо Хауърд — каза тя.

Тя затаи дъх, когато чу г-жа Хауърд да я нарича Марша. Това означаваше, че тя е изпаднала в беда, вероятно самата да се окаже през коляното. „Добре Марша, аз ще се кача горе и ще се справя с дъщеря ти.

Ти ще почистиш долу, тъй като днес не мога да направя и двете.“ "О, но". „Няма нищо. Ще прекарам около час, докато се занимавам с Ели и тогава ние с теб ще имаме малко сърце. Разбираш ли? ела горе да слушаш, наистина ще се разгневя.

Разбирате ли и това?". "О, да, г-жо Хауърд, изобщо няма да се намесвам." "Добре." Г-жа Хауърд наблюдаваше как Марша започна да почиства фурната, преди да се качи горе. Тя влезе в стаята на Ели без да почука и намери 16-годишната съблечена, обърната към стената и с ръце на главата.

„Добро момиче Ели. Сега ела тук" настоя го г-жа Хауърд. Ели отиде до г-жа Хауърд и застана пред нея, без да се страхува, въпреки че знаеше, че ще бъде напляскана много силно. Тя стоеше неподвижно и чакаше инструкции.

дисциплина и напляскане, млада госпожице.." "Ще има ли още нещо, г-жо Хауърд?" Ели толкова се надяваше, че ще използва каишката си. "Да, разбира се, момиче, не бъди мрачна нарочно", отсече тя, след което добави: "Аз Наслади се на това, Ели, когато ми направиш подарък за това, че те дисциплинирам.“ Ели беше възхитена. Тя беше прекарала цяла седмица в лагера и така се нуждаеше от нейното лечение на болката.

Тя гледаше как г-жа Хауърд отваря чантата си и изважда каишката си. Тогава г-жа Хауърд каза: „Знаеш ли Ели, мисля, че този път и аз ще се съблека. Само за промяна.“.

Ели наблюдаваше как г-жа Хауърд сваля черната си блуза с къс ръкав и разкопчава сутиена и как сутиенът се спускаше по ръцете й. Ели се усмихна при вида на женствените гърди на г-жа Хауърд. Тогава г-жа Хауърд разкопча белите си ленени панталони и ги дръпна надолу върху бедрата си, излизайки от тях, последвана от оскъдните си панталони. Когато г-жа Хауърд се изправи и погледна Ели, тя щракна: „Свалете тази усмивка от лицето си, млада госпожице. Няма да намерите скута ми по-удобно, само защото краката ми ще бъдат боси.“.

— И всичко останало — каза Ели. „Стига, Ели, тръгвай“, настоя госпожа Хауърд, докато седеше на стола. Ели се наведе през скута си и веднага усети колко различно е това.

Собствената й кожа докосва хладните бедра на г-жа Хауърд. Тя се изви наоколо, само за да усети повече от кожата си. Г-жа Хауърд погледна надолу към гладкия гръб на Ели, краката й и, разбира се, нейното пъргаво малко долнище, което без съмнение беше любимото й долнище за пляскане. Ели понесе най-тежкото напляскване от всички и докато плачеше като най-добрата от тях, тя също се възстанови най-бързо и се наслаждаваше на болката, докато поднасяше подаръка на г-жа Хауърд.

Този път тя обичаше усещането на 16-годишните голо тяло срещу собствените й голи бедра, както знаеше, че ще го направи, и усети как влагата започва между краката й. Г-жа Хауърд постави ръка върху дъното на Ели и докато търкаше, плъзна ръка между краката на Ели и изчетка обръснатата й коса, като бързо каза, че Ели също е влажна, като нея, в очакване на това, което ще последва. Ели просто знаеше, че е предала контрола и г-жа Хауърд може да реши каквото наказание е необходимо. Загубата на контрол добави към нейното удовлетворение. Без да знае колко дълго, колко тежко, само че ще бъде в сълзи и ще я боли долната част.

Тя остави всичко на г-жа Хауърд. Напляскането започна и Ели скоро се изкриви, докато дупето й беше затоплено от неукротимата г-жа Хауърд, която отново се наслаждаваше да причинява болка на младото си подчинение. Малкото дъно скоро стана розово, а след това и червено, 16-годишните очи скоро се напълниха със сълзи, които се стичаха по бузите й и младежът забрави, че лежи през голи бедра, когато болката го взе.

Г-жа Хауърд се наслади на гледката на голата Ели. Тя удари дупето си с една ръка, докато с другата гали гърба си, премествайки ръката си отпред и покривайки гърдите на 16-годишната, гали я, стискайки зърното си за собствено удоволствие, докато продължаваше да удря тийнейджъра, причинявайки болка, дисциплинирайки я. От болката Ели не осъзна, че гърдите й се галят и протегна ръце, така че да не пречи на ръката на г-жа Хауърд, но болката беше по-голяма от нежното усещане на ръката й.

Тя наистина стисна лявата си ръка зад гърба на г-жа Хауърд и сложи отворена длан на кръста си. Голата кожа се чувстваше добре. Пляскането с ръка скоро се смени с каишката и голяма част от галите спря. Каишката беше по-трудна за боравене и причиняваше на Ели доста повече болка, особено тези удари по горната част на краката й.

И двете дами се съсредоточиха върху напляскването сега, даването и получаването му. Потекоха сълзи, извикаха викове, урокът се преподаваше. Г-жа Хауърд остави каишката надолу, когато реши, че Ели наистина е имала достатъчно.

Плачът продължи. Зачервеното дъно гледаше нагоре от скута й, ръцете й се лутаха около дъното на Ели, краката й, вътрешната част на бедрата и между краката. Веднъж Ели започна да мисли повече за ръката между краката си, отколкото за пляскането на мисис Хауърд я успокои, така че тя седна в скута си. „Целуни гърдата ми, Ели“, каза тя тихо и въздъхна тежко, когато устните на тийнейджъра обхванаха зърното й и целуна, облизна и смуче, докато г-жа Хауърд гали гърдата на тийнейджъра. „На леглото, Ели“ — заповяда госпожа Хауърд сега нежно, като равна, а не като дисциплинарка.

Те се усмихнаха един на друг, докато се плъзгаха към леглото и се прегръщаха, целувайки се, езиците им се намираха един друг, докато устните им се стискаха. Ели погали стомаха и бедрата на по-възрастната жена, докато г-жа Хауърд не прошепна: „Давай, Ели, пръстите си, сложи ги вътре в мен, използвай ги, намери ми клитора, работей с мен.“. Ели продължаваше да се целува, докато галеше вагиналните устни на г-жа Хауърд и когато те бяха навлажнени, тя пъхна два пръста вътре и докато г-жа Хауърд ахна от радост, тя задейства пръстите си по-дълбоко и по-дълго, и достатъчно скоро г-жа Хауърд ахна от въодушевление, потръпна в кулминация, и изпъшка от задоволство.

Тя бавно се съвзе, усмихна се на Ели, целуна гърдите на тийнейджърката и премести пръстите си надолу към путката на Ели. Беше неин ред да доведе спътника си до оргазъм и тя го направи, експертно, плавно, с любов. Ели се задъхваше. Да, тя беше мастурбирала много пъти преди, но да го направи някой друг беше толкова различно, толкова вълнуващо. Беше свършило твърде скоро.

Ели лежеше на леглото и само смътно усещаше как г-жа Хауърд се изправи и се облича. Тя отвори очи и видя г-жа Хауърд, облечена мисис Хауърд, стояща над нея с четка в ръка и чакаща. Ели осъзна. Нейната дисциплина напляскане. Щеше да се случи.

Ели се изправи и изчака г-жа Хауърд да й каже какво да прави. Без обиди, разбира се. Тя спечели дисциплина напляскане и щеше да получи такава.

„Заслужихте тази Ели. Отново бяхте груба с майка си.“ „Съжалявам, г-жо Хауърд, но не мога да се сдържа, просто е толкова лесно.“ „Познавам Ели. Майка ти е слаба, наистина забележително, но имам работа и ще я свърша сега.

Отново и този път ще бъде доста по-трудно от преди. Когато Ели беше на мястото си, г-жо Хауърд попита "колко от тези ти дадох последния път, Ели?". "120 г-жа Хауърд" каза Ели с леко треперене в гласа, което госпожа Хауърд чу и й даде повод да се усмихне.

Малкият нахалник сега не беше толкова умен беше ли?. „Точно тогава, така че ако добавя няколко за добра мярка, нека го наречем 125, нали?“ Ели беше получавала четка за коса няколко пъти преди това и болката беше ужасна. Тя ахна, което отново накара г-жа Хауърд да се усмихне докато гледаше отново голата тийнейджърка, която лежеше полегнала в скута й, голото й долнище беше красиво поставено, за да позволи максимален ефект. Тя щеше да се наслади да накара това 16-годишно дете отново да плаче. „Знаеш, че ще ти е от полза, недей ти Ели?".

"Ще стане ли г-жа Хауърд?". "Поемаш ударите си много добре, Ели. Хубаво е да имаш някой толкова възприемчив Ели. Просто стискаш зъби и взимаш каквото ти дам.

Можеш да плачеш, но това е добре. Основното нещо е, че го възприемате като урок, колкото и всичко друго." Ели не беше сигурна какво да каже, така че г-жа Хауърд просто каза "Готови?". Ели сложи двете си ръце зад себе си, знаейки, че г-жа Хауърд ще се огъне и двете. до половин нелсън и да ги хване силно, за да не може да защити дъното си, дори и да иска. Преди Ели да успее да каже нещо, четката беше вдигната високо и силно спусната върху нежното кремообразно дъно, лежащо в скута на по-възрастната жена, и скоро стаята отново се изпълни със звука от издишването на болката на Ели.

Беше много по-лошо от ремъка, когато беше ударен с твърдото неумолимо дървено гребло. Скоро г-жа Хауърд поддържаше ритъма, Ели крещеше от болка, знаейки, че дупето й е задушено в синини и става ярко червено. Беше изгубила броя на ударите, но не й пукаше. Тя просто трябваше да премине през всички удари, без да се моли да я оставят. Никога не е искала да моли.

Напляскането спря без предупреждение и Ели плачеше по-силно, отколкото можеше да си спомни. 125 удари с четката за коса. Как ще изглежда долната й част, когато в крайна сметка влезе в банята?. Тя бавно се съвзе и г-жа Хауърд я остави да стане. Тя стоеше пред г-жа Хауърд с ръце на главата и чакаше инструкциите й, сълзите все още се стичаха по лицето й, дъното й пареше, дори пулсираше.

„Ти наистина си толкова добро момиче, Ели“, каза тя, докато плъзгаше пръсти между краката на 16-годишните и се усмихваше, усещайки, че вагиналните й устни са много по-влажни от преди. „Слушай сега млада госпожице. Трябва да говоря с майка ти как не те е напляскала както трябва.“ „Не ми пука за тази г-жа Хауърд. Просто е жалко, че не можеш да си моя майка и винаги да си този, който ще ме напляска.“ Г-жа Хауърд хвърли твърд поглед на 16-годишното момче, след което омекна и се усмихна и каза: „Може да не се наслаждавате на това толкова, колкото си мислите.

Нямам никакво търпение с палавостта. Може просто да ви напляскат повече, отколкото очаквате. Сега слушай Ели. Трябва да останеш горе, докато отида да обсъдя нещата с майка ти. Можеш да слушаш, но не слизай.

Разбираш ли?". „Разбира се. Какво ще правиш? Защо не мога да гледам?. „Защото това е майка ти. Не ме карай да го казвам отново, иначе ще се върнеш за още 125 с това“, отсече тя, като разклати четката близо до лицето на Ели.

Ели се отдръпна. „А сега защо не се държиш толкова добре с майка си, младата дама?“ — попита госпожа Хауърд. — Защото знам, че го мислиш, г-жо Хауърд — отвърна тя със сериозно уважение.

„Наистина бих искал да си моя майка и да ме напляскаш през цялото време. Знам, че каза, че може да не ми хареса, но се обзалагам, че ще се държа по-добре“, каза Ели с лукава усмивка. — Твърде правилно — съгласи се г-жа Хауърд. „Сега млада госпожице не се бъркайте повече. Отидете до тоалетната и след това се връщайте направо тук, иначе.“.

Ели кимна и излезе от стаята, все още гола, и отиде до банята, докато г-жа Хауърд се върна долу. Тя намери г-жа Колинс в салона, която вдигна очи, когато мисис Хауърд влезе. „Продължавай, Марша, не ти казах да спреш, нали?“ — тросна се тя. Г-жа Хауърд дръпна стол, седна и погледна г-жа Колинс, чудейки се как една жена на 37 може да е толкова слаба, когато става дума за дисциплина.

Не като себе си, която е била сексуално възбудена, като е напляскала някого, особено на някого, към когото е изпитвала чувства. Тя обаче знаеше, че не всеки обича да го напляска. Много хора много предпочитаха да бъдат напляскани, като Ели.

Въпреки това тази жена беше слаба. „Добре, Марша, ела тук, моля“, нареди г-жа Хауърд, след като я гледаше да чисти няколко минути. Тя дори не беше добра в почистването, както си помисли. „И така, Марша, кажи ми защо не напляскаш Ели както трябва, след като двамата с теб го обсъдихме и ти каза, че ще го направиш.

„Е, предполагам, че просто не ми хареса, не и след като я нямаше цяла седмица и всичко това и тя се извини.“ "Искаш да кажеш, че след половин дузина пляскания знаейки, че ако не го направи, вероятно ще получи много повече." Марша знаеше смисъла на тези разсъждения. — Предполагам — каза тя тихо. „Разбирам. Какво се случи с това да бъдеш отговорен родител? Не можеш да бъдеш отговорен родител и да оставиш децата си да се разминат с нахално поведение, което знаеш.“.

"Е, аз наистина не мисля…". „Не, не го правиш“, отсече г-жа Хауърд, след което продължи: „Е, аз го правя и мисля, че трябва да бъдеш препоръчан още един урок, който всъщност току-що дадох на дъщеря ти.“. „О, скъпи, чух.

Имаше много писъци там.“ "Да, Марша, имаше, но само от Ели, която заслужаваше всеки последен удар. Не крещях, нали?". "Ами предполагам, че не." „Точно тогава, свали си полата и панталона, толкова съм ядосана с теб, така че ще те напляскам отново и знаеш, че наистина заслужаваш това, много.“ „О, моля те, недей“, умоляваше тя, докато съблечеше полата си и сваляше панталонките.

Преди това г-жа Хауърд не беше поразила колко бързо Марша се приготви да бъде напляскана, но отново беше готова голото си дупе бързо като светкавица. Това я накара да се замисли. „Застани пред мен, Марша, с ръце на главата, моля“, каза тя тихо, но с твърдост Марша нямаше намерение да не се подчинява. Тя стоеше тихо, почтително и чакаше.

Тя въздъхна дълбоко, когато г-жа Хауърд започна да гали вътрешната страна на бедрото й, раздалечавайки краката си, за да я покани да погали по-високо. Наслаждаваше се на това, дори когато усети ръката на мисис Хауърс да разресва косите й, дори да се плъзга по вагиналните й устни. „Мислех така. Чакаш с нетърпение да те напляскат, ти ли си Марша?“ — попита внезапно г-жа Хауърд.

— Извинете ме… — започна Марша и спря, когато осъзна, че е казала твърде много. „Веднъж знаех, че почувствах колко си влажна. Ти мастурбираше, нали, при звука как напляскам Ели. Отговори ми“, отсече тя, като дръпна ръката си назад и удари силно от външната страна на Марша крак.

Марша ахна и когато отново видя изтеглената назад ръка, извика „да, да, мастурбирах. Толкова съжалявам.“. Г-жа Хауърд остави Марша да се успокои, преди да попита "защо съжаляваш?". „Е, защото е грешно, да мастурбирам, имам предвид, особено над дъщеря ми.“ „Заради дъщеря ти или заради това, че напляскам дъщеря ти?“. „Е,… о, разбирам какво искаш да кажеш“, каза замислено Марша.

"Няма срам да искаш да те напляскат. Ели обича да бъде." Марша изведнъж осъзна какво е казала г-жа Хауърд. „Харесва ли да я напляскат?“. „О, да, но правилно, не по начина, по който го правиш, или не го прави, както може да е“, добави тя саркастично. "Не разбрах.

А ти?". "Обичам да напляскам хора. Като Ели и други." "Значи обичаш да ме напляскаш?".

"Е, не толкова бързо. Има разлика. Не можеш да понесеш много тежък напляск. Не както ми харесва да давам. Ели може." — Можеш да ме научиш, нали? Марша навлизаше в територия, която не беше обмислила правилно.

Въпреки това знаеше, че копнее да бъде напляскана. "Мога. Но това ще отнеме време." „Моля, г-жо Хауърд. Моля, научи ме." Г-жа Хауърд осъзна, че Марша вижда зелената трева, но не знаеше за какво се допуска. Може би би могла да се забавлява за нейна сметка и да даде на Ели псевдомайката, която търсеше." Може би ще го направя, но не бия веднъж или два пъти.

Ако искате да ви уча, тогава трябва да приемате решението ми за вашата дисциплина през цялото време, не когато решите, а когато ви кажа. Съгласен ли? Ако не можете да понесете да я напляскате, тогава трябва да приемете това и да направите други мерки. Тя все още трябва да бъде дисциплинирана.“ Марша се замисли за момент и след това изведнъж й хрумна най-добрите идеи. „Да, прав си.

Казвам ти какво можеш да го направиш. През цялото време." "Какво, да напляскаш Ели, когато трябва? Предполагам, че това може да свърши работа“, каза г-жа Хауърд, опитвайки се да изглежда замислена. Тя продължи: „Да, наистина може, но ще трябва да контролирам и да взема всички дисциплинарни решения.“ „Това работи за мен. Можеш да напляскаш Ели, когато е палава.“ „Не, Марша. Искам да кажа, че трябва да взема решенията за дисциплината и за двама ви.

Аз решавам кога всеки от вас да бъде напляскан, колко дълго, колко силно и с какви инструменти." Марша спря за момент, но реши, че трябва да се съгласи. наистина ли е направила избор? В противен случай нямаше да стане? „Да, разбира се“ каза тя. „Добре“ каза мисис Хауърд „в такъв случай отсега нататък ще наказвам вас и Ели.

Очаквайте от мен да бъда строг." "О, да, г-жо Хауърд, трябва да сте много строги." Г-жа Хауърд знаеше, че Марша се увлича. Дали тя все още ще мисли същото след следващото си напляскане, чудеше се тя? Вероятно не, но щеше да се погрижи тази слаба жена да не може да се измъкне от това. Г-жа Хауърд презираше слабостта.

Ели имаше сила. Марша щеше да бъде просто нейният кон за камшик, поне докато не разбере дали 37-годишната може да издържи на едно от нейните тежки удари. Тя погледна жената, застанала с ръце на главата, с панталони около коленете, обсъждайки как иска да бъде бита като малко момиченце, без да осъзнава, че дъщеря й има следи и всичко, което щеше да получи, е болно дъно.

„Не се тревожи за това. Само се тревожиш колко много ще те боли долната част след това. Ще започна с това, което дадох на Ели. Мини през скута ми.“.

„О, точно“ – възторжено се наведе Марша, докато се навеждаше в скута на г-жа Хауърд. Беше добре, помисли си тя, когато килимът се издигна, за да срещне лицето й и ако Ели можеше да го понесе, тогава нямаше причина да не може да го направи. Г-жа Хауърд се усмихна в тила на Марша, знаейки, че Марша няма да се наслади малко на това. "125 удари с тази четка за коса Марша, точно както дадох на Ели горе. Свийте ръцете си зад гърба.

Бързо.". Г-жа Хауърд не спомена за напляскането с ръка, която даде на Ели, нито за каишката. Щеше да бъде студено напляскане с четка, и то болезнено.

Марша се подчини и веднъж мисис Хауърд стисна здраво ръцете си наполовина нелсън. За да разтрие смущението, г-жа Хауърд попита „Марша, кажи ми на колко години си“. „Аз съм на 28 Марша, така че те напляска от някой много по-млад от теб. Какво ще кажеш за това?“.

— Добре е. Уважавам те. — каза Марша, но гласът й издаваше липсата й на увереност.

"И ти ще уважаваш всичките ми решения, нали, Марша." "Всичките ви решения, г-жо Хауърд. Наистина ще го направя, така че ме научите добре." Г-жа Хауърд каза: „Знаеш ли, ако ще те напляскам редовно, смятам, че Ели трябва да гледа“. Знаеше, че след като Марша бъде напляскана пред собствената си дъщеря, ще й е още по-трудно да си върне контрола. — Със сигурност не — умолява се Марша.

"Аз съм нейната майка." — Мислех, че ще бъдеш послушна Марша? — каза рязко г-жа Хауърд. "Съжалявам, г-жо Хауърд. Разбира се. Каквото и да кажете." Сега Марша беше наистина съгласна, но също така се чувстваше неудобно, лежеше в скута си за чистачки, ръцете й бяха притиснати зад гърба си, голото й долу щеше да бъде напляскано и дискусията продължаваше да се чуди: „Колко още преди да започне, тя се чудеше?" „Или просто искаш да кажеш, да, това е мое решение?“ — попита рязко г-жа Хауърд.

„Да, да. Ваше решение е, г-жо Хауърд“, призна Марша. Г-жа Хауърд извика „Ели, тук долу, бързо.“. Ели спринтира долу и спря веднага щом видя майка си да се е спуснала в скута на г-жа Хауърд. Ели погледна вътре.

Майка й ръце, държани здраво в половината на Нелсън, пръстите на краката й на около три инча от пода, голото й дъно спретнато на дясното бедро на г-жа Хауърд, готово да бъде напляскано, панталоните й спуснати около коленете й. Марша вдигна поглед, когато Ели влезе. Ели забеляза майка си беше bing, най-тъмното най-червено b, което някога е виждала на лицето на майка си. Дори тогава тя знаеше, че без значение колко червено е лицето на майка й с това b, дъното й ще бъде още по-тъмно червено, когато г-жа Хауърд приключи да я бие Ели първа проговори.

„Значи ти напляскаш мама“ каза тя със страхопочитание. „Да“ г-жа Хауърд каза „точно така“ добави г-жа Хауърд, докато вдигаше четката за коса и я спускаше умно на долната лява буза на Марша. Марша изкрещя.

Ели сложи ръка върху m навън, за да задушиш ахването. Г-жа Хауърд стисна устни, постави четката на дъното на Марша, погледна нагоре към Ели и каза: „Съгласих се с майка ти, че ще поема отговорност за дисциплината ти в бъдеще. Всъщност и за теб, и за нея.“.

Устата на Ели се отвори. Г-жа Хауърд продължи: „В бъдеще и двамата ще трябва да се държите добре, иначе ще понесете последствията. Ако сте палав, ще получите напляскване с тази четка за коса и ще прекарате време в спалнята си с лице към стената.

Разбрахте ли Марша?“. „Да, г-жо Хауърд“ дойде треперещ отговор. Г-жа Хауърд погледна Ели и се усмихна, когато видя широката усмивка на Ели. „Разбираш ли също така, Ели? Ще получиш точно същата дисциплина, която ти дадох горе.“ — попита госпожа Хауърд строго, но все още усмихната.

Марша гледаше към пода и така не видя усмивката, а просто чу суровия тон. „О, да, г-жо Хауърд. Определено“ – отговори Ели, опитвайки се да използва най-почтителния си глас, но знаейки, че сега може да очаква с нетърпение още много наплясквания в скута на г-жа Хауърд. Нямаше значение, че много от тях ще бъдат дисциплинарни наплясквания, тъй като тя смяташе, че ще има много други видове, с следи и всичко останало.

„Добре“ каза г-жа Хауърд, усмихвайки се, почти смеейки се, докато отново вдигаше четката, разглеждаше дъното на Марша и го блъскаше безмилостно отново и отново, докато 37-годишната бълбукаше като дете и дъното й беше много хубава сянка от ярко червено. Г-жа Хауърд каза остро: „Имаше само няколко дузини пляскания досега, Марша и предстоят още десетки, но ето, че вече плачеш. Предполагам, че ще ти трябва много повече обучение, преди да разбереш как да приемеш наказанието си като както и дъщеря ви, но не се притеснявайте, защото аз ще ви бъда чистачка за години напред, така че има достатъчно време.

Какво ще кажеш, Марша?". ​​Марша даде много влажен отговор, докато каза с хленчене "Да, г-жо Хауърд". 16-годишната спусна ръка отпред на панталоните си и слизаше при самата гледка да гледа как майка й биват. След това направи движение към г-жа Хауърд с ръка, като палеца и пръста си в кръг, масажирайки въображаемо пенисът.

Г-жа Хауърд знаеше, че това означава, че Ели иска нейната каишка, тя се усмихна и кимна. Да, тя ще достави на малката шмекерка удоволствието, което желае, веднага след като се разправи с майката на същата малка кокетка. Г-жа Хауърд погледна надолу към дъното на Марша.

Беше сега пламтящо червено и тя обичаше начина, по който долните й бузи подскачаха, когато блъскаше четката за коса. Марша поемаше наказанието си много по-добре, отколкото беше очаквала, бърбореше със сигурност, но приемаше всеки удар. Тя опипа гърдите си и осъзна, че зърното й е опънато, така че се наслаждава на преживяването, сексуално, ако не и болката, и г-жа Хауърд си помисли, че може би просто си е купила нова играчка.

37-годишна жена, която приема тежко напляскане и кой знае на какво ще се наслади след това. Дали ще е каишка, или тапа, може би вибратор. Ще бъде забавно да разбера, че мисли тя. Винаги е било..

Подобни истории