Долу в долината

★★★★★ (< 5)

Каси е пълна работа, но...…

🕑 11 минути минути поразителен Разкази

Долу в долината. (романтичен, пляскане). Каси отскочи назад и изпищя. 'Да! Ник, изплаши ме адски много. Защо се промъкваш? тя попита.

„Не се промъквам наоколо. Аз не се промъквам — каза Ник Хайтауър, облягайки се на стълба на паянтовата барака, в която стояха. Беше тристранна, като предната част беше отворена за стихиите.

„Дойдох да те набия“, каза той. — Не бъди идиот — отвърна Каси. Тя започна да разглежда някои стари сандъци в другия край на бараката, преструвайки се, че игнорира присъствието на Ник.

„Далеч съм минала възрастта за напляскване“, измърмори тя. „Казах ти, че ако не изчакаш да проверя това място, ще те напляскам и ще го направя“, продължи Ник. Предупредих те поне три пъти.

Но тази сутрин карах по пътя и какво видях? Качвахте се в сенобара по онази разклатена стара стълба. Това е стара плевня и подът може да е опасен. Изобщо нямаш разум? попита той.

„Това е моята плевня, моят сеновал и не е твоя работа“, каза тя, прибирайки отново гъстата си червена коса с гребени. Приличаше на измамница, облечена в стари спортни панталони и скъсана тениска с надпис „Американски герой“ отпред. Носени кецове допълваха тоалета й. — Казах на стареца, че ще те наглеждам и ще го направя — каза Ник. „Американски герой?“ — попита той смеейки се.

Не можеш да се биеш с бебе и да победиш. Въпреки това той огледа с признателност дребната й фигура, от сладкото й лице през малките й гърди до обширния й закръглен зад и страхотни крака. Дрехите й разкриваха повече, отколкото покриваха, тъй като дрехите прегръщаха тялото й, което беше влажно от изпотяване, тъй като тя се разхождаше из имота цяла сутрин, а времето беше августовско топло в Шенандоа Вали, Вирджиния.

„Старецът, както го наричате, не ме попита дали имам нужда от пазач и нямам“, изръмжа тя, докато продължаваше да бърка в сандъците. Горе-долу по това време нещо изскочи към нея и тя изпищя и хукна към Ник, който я сграбчи, преди да успее да падне и да се нарани. — Уау — каза той, държейки я през кръста, докато тя се бореше. „Това не е нищо друго освен стара селска котка“, засмя се той.

— За бога, ще ме пуснеш ли. Спри да ме лапаш — каза тя, докато ти се опитваше да се отдръпнеш от силните му ръце. „Да те лапам?“ — каза той, като се намръщи мрачно. — Знаеш какво имам предвид — каза тя, опитвайки се да се освободи, но той само я хвана по-здраво. Тя не можеше да направи много.

Беше един метър по-висок от нея и жилав, здрав от всичките часове, прекарани на открито в собствената му ферма. Тя изпищя отново, когато той внезапно я вдигна, сякаш беше в безтегловност, и тръгна към обора, хвърляйки я през рамото си. — Остави ме, Ник.

Мисля сериозно — извика тя и го удряше по гърба с юмруци. Тя се опита да го ритне, но едната му ръка беше здраво опряна на коленете й. Косата й се разхлаби от гребените, които я задържаха, падна около лицето й и я заслепи.

Ник просто продължи да върви, сякаш тя не висеше на рамото му като чувал с картофи. Той я занесе в плевнята, където беше сенчесто, тихо и прохладно и далеч от всякакви любопитни очи, не че очакваше посетители. По-навътре в обора той намери няколко бали сено и разсипано сено. Той остави Каси върху една от балите, но не особено внимателно.

„Седнете мирно“, каза той, като започна да рита сеното, за да се увери, че там не се крият същества. Каси обаче не седна мирно, а скочи и започна да бяга. — Върви по дяволите, Ник — изкрещя тя, докато се опитваше да избяга към изхода, но пътеката навън беше тясна, с празни боксове за добитък от двете страни на натъпкания пръстен под. Той я хвана достатъчно лесно. С ръка около кръста й, той я повдигна лесно и тръгна обратно към балите сено.

Този път обаче той я сложи върху най-голямата бала с дъното нагоре и стисна една голяма ръка в средата на гърба ѝ. С другата ръка започна да разхлабва колана си. Каси чу колана му да се освобождава от кръста му с усещане за „гъшкане“, както го нарече, в стомаха си.

„Не, не“, извика тя, докато се опитваше да се освободи. Ник удвои широкия кожен колан и го държеше по такъв начин, че катарамите да бяха в ръката му и да нямаше опасност да удари Каси, и го замахна съвсем нежно. Той се приземи точно в средата на дупето на Каси, където беше най-месесто, с тупване. — А сега относно това напляскване — започна той. Можеш или да лежиш мирно и да го вземеш, или аз ще те вържа и ти ще го вземеш.

Кое ще бъде?, попита той? „Не мога да повярвам, че правиш това“, извика тя, когато първият удар по задницата й се регистрира в мозъка й. - извика тя и се опита да се протегне назад, за да се защити. — Раздвижи ръцете си, Каси — настоя Ник.

„Преместете ръцете си и ги протегнете пред себе си, разтворете краката си и останете неподвижни. Ако не направиш каквото ти казвам, ще получиш повече, отколкото си се договорила, кълна се — каза й Ник. „О, Ник, не прави това“, извика Каси, но направи каквото каза.

Знаеше, че той ще я върже в един миг. Това не беше първата й среща с Ник или колана му. Той беше болка в дупето, по един или друг начин, откакто тя наследи тази ферма от дядо си и беше влязла във владение преди няколко месеца. Фермата представляваше 120 акра първокласна земеделска земя във Вирджиния, но минаха години, откакто дядо й я обработваше активно. Имаше много работа за вършене, за да стане отново плащаща ферма.

Когато Каси беше в позицията, която Ник искаше, той започна да поставя колана върху дупето й, „уп, вп, вп“ и тя забрави за състоянието на фермата. С всяко „шоп“ тя извика „ох“, но не плачеше. Беше горда, помисли си той. След около 20 удара обаче тя започнала да скимти и да го моли да спре. „Моля те, моля те, спри, Ник.

Кълна се, че ще се справя по-добре — помоли се тя. Просто никога не съм мислил, когато се качих в плевнята. Просто исках да видя какво има горе — продължи тя. „Знаехте, че планирах да дойда утре, за да го проверя, но просто нямахте търпение, а?“ — попита той, нанасяйки удар по-ниско върху гърба й. „О, Боже, ти ме убиваш!“ Каси извика, но той продължи да маже още няколко ивици по долната част на дупето и задната част на бедрата.

Скоро силният плач се превърна в по-тихи ридания, докато той продължаваше да я пляска здраво. Този път имаше предвид работа, помисли си тя. Ник разбра от звука на хлипането й, че е била напляскана достатъчно, сложи си колана обратно и я гледаше как се извива. В мозъка й още не беше регистрирано, че пляскането е приключило и тя просто продължи да ридае, докато смело се опитваше да остане на място. Ник се наведе и я издърпа от балата сено, обърна я и я притисна към себе си.

„Каси, Каси. Никога не слушаш, нали? Той започна да я успокоява, разтривайки гърба й. Риданията й постепенно намаляха, докато той не почувства само леко хълцане. Сълзите й бяха навлажнили ризата му и тя се беше хванала за него с две ръце. — Това боли, Ник — изскимтя тя, внезапно твърде срамежлива, за да го погледне, но се приближи по-близо в прегръдката му.

„Ти си такъв злобен“. — Зла — засмя се той и вдигна лицето й, за да го погледне. „Това е най-доброто, което 22-годишна жена може да измисли?“ - каза той и й се усмихна. „Виждаш ли, пак ми се подиграваш, сякаш 30-годишен мъж е мъдър стар мъдрец“, каза тя, като започна да се отдръпва от ръцете му. 'Пусни ме.'.

— Не — каза той и се наведе, за да я вдигне на ръце. — Не ти се подигравам, Каси. Това е сериозна работа. Не бих могъл да понеса, ако паднеш и си счупиш гърба или още по-лошо, ако се луташ около тази стара плевня.

Защо не ме слушаш?“ Той спусна нея и себе си върху разсипаното сено и я придърпа към себе си, лице в лице, и я разпита. — Слушам, Ник. Просто се отегчавам да чакам и нямам търпение нещата в тази ферма да се развият отново. Ти ми обеща, че ще ми помогнеш, а не ще щавиш кожата ми. След това тя се изкиска леко.

— Ник, кожарят на кожи — подразни го тя. — И не го забравяй — каза той с усмивка. Той започна леко да разтрива гърба и дупето й, докато тя се притискаше към него. След много от тези ласки тя се дръпна малко, защото нещата между тях се нажежаваха. Тя реши да се опита да смени темата.

— Какво е истинското ти име, Ник? тя попита. — Не е нужно да знаеш — каза той. „Просто ще се подиграваш.“ — Не, няма — обеща тя.

'Кажи ми как се казваш?'. Ник я погледна подозрително, но каза: „Казвам се Нийтрум Хайтауър“. — Нийтрум? Сигурно се шегуваш — каза Каси. Тя се претърколи от него, хвана се за корема и се засмя високо.

„Нийтрум Хайтауър? О, о, тя се изкиска. — Радвам се, че се забавляваш — каза Ник, наблюдавайки я с внезапно забавление в очите. Когато Нийтрум младши се роди, ще ви припомня този ден, когато се подиграхте с името му, да не говорим за баща му.'. „Нека да се изясним, Ник.

НИКОГА няма да кръстя бебето си Neathrum и кой каза, че някога ще имам ВАШЕТО бебе. Мечтайте. Сега, Хайтауър. Мога да приема това име.

Той върви с вашето алтер его на High Handed и High and Mighty. О, и да не забравяме Hi Jacked.' С тези думи тя отново избухна в смях, търкаляйки се в мекото сено. Нийтрум се възползва от позицията й и се претърколи върху нея, гледайки надолу към смеещото се лице. Тя вдигна очи към него и внезапно смехът се превърна в нещо друго. Очите й придобиха този мътен мързелив поглед, започнаха да тлеят.

Тя го блъсна в гърдите. — Твърде късно — каза Ник. — Махни се от мен, обрасъл каубой — каза Каси, преструвайки се, че се бори, но не прекалено.

„Ще ти покажа колко съм обрасъл“, каза Ник, ухилен, докато натоварваше цялата си тежест върху нея, притискайки я. Той наведе глава и се опита да я целуне, но тя обърна глава в последния момент. „Отвори си устата и ме целуни, Каси.

Знаеш, че искаш — каза той, докато вместо това я гушна по врата. „О, наистина искам“, помисли си Каси, но се зачуди колко мъдро би било да целува Ник Хайтауър, докато той не я вземе. Той не е човекът, с когото да си играеш, помисли си тя. Усещаше твърдостта му през дънките му, докато той се беше сгушил в люлката между бедрата й, и жадуваше повече, отколкото можеше да даде.

„Защо така“, попита тя, „напляскването винаги завършва с това, че ме подлудяваш.“ — Не знам — каза той, освен ако просто не искаш да те разгорещяват по какъвто и да е начин. Той се засмя. — О, ти — промърмори тя, когато той започна да я целува отново и отново. Беше прав, помисли си тя. Не само дупето ми гори.

Докато си играеха и се обичаха, тя си помисли, че може би аз ще родя твоето бебе, но Нийтрум?..