Ден на отворените врати в Академията - част 1

★★★★★ (< 5)

Шарлот и Хейли са напляскани. Денвър пред непознати.…

🕑 13 минути минути поразителен Разкази

25-годишната Шарлот трябваше да работи до късно, тъй като имаше ден на отворените врати за потенциалния прием за следващата година, а 19-годишната Хейли, която беше една от възрастните, дойде да помогне. Шарлот и Хейли бяха в една от класните стаи, когато три майки влязоха с 16-годишните си дъщери и започнаха да разпитват Шарлот за училището. Шарлот отговори на всички въпроси на майката.

Една от майката попита за дисциплината. Шарлот обясни, че да, Академията беше строга и имаше обичайната система на задържания и опашки, но когато беше попитана за постоянно лошо поведение, гледайки собствената си дъщеря, докато тя попита, Хейли се намеси с: „Е, в такъв случай те ще бъдат изпратени на Директора, който налага телесни наказания." " Наистина ли?" попита майката и Шарлот видя дъщерята b. Шарлот реши, че е по-добре да обясни. „Всяко момиче при първия си случай на дисциплинарно наказание започва своя собствена страница в Книгата на наказанията.

В нея се изброяват всяко наказание, като се посочва причината и спечеленото наказание.“ " Като?" — попита майката. „О, пляскането с голо дъно е доста често, но наистина палавите и упоритите нарушители получават бастуна.“ Хейли се усмихна, когато осъзна, че всички 16-годишни момичета явно се чувстват неудобни от тази мисъл, затова реши да се забавлява за тяхна сметка и каза: „О, не се притеснявай, тъй като старата вещица ще те напляска само ако го спечелиш Имайте предвид, че тя е много строга, така че ще трябва да внимавате как стъпвате. Шарлот бързо се хвана и продължи шегата, казвайки: „Да, ако все пак бъдеш напляскан от старата бойна брадва, това означава, че те болно дъното за доста време, о, и много сълзи, преди да се върнеш към нормалното.“ Шарлот и Хейли се наслаждаваха на навиването на 16-годишните. Те знаеха, че повечето родители са наясно, че това е строга академия и вече са били решени да я изберат за своя син или дъщеря. Една майка попита многозначително: „Ако тук е толкова строго, защо си толкова груб по отношение на директора?“ О, добре, аз съм нейната дъщеря, а Шарлот тук е нейната секретарка, така че не се страхуваме от нея.“ Шарлот и Хейли изпищяха със смях, точно когато г-жа Денвър влезе в стаята.

Тя слушаше навън от няколко минути и нареди сериозно: „Виждам, че обсъждате дисциплината в Академията. Защо не отидем всички в кабинета ми и можем да обсъдим това по-нататък." Леглото на Шарлот и Хейли, трите майки се спогледаха и кимнаха, но 16-годишните просто не можаха да спрат да се усмихват и една дори намигна на Шарлот, която хапеше устните си от притеснение. Всички излязоха заедно и след няколко минути вратата на кабинета беше затворена.

Г-жа Денвър седна на стола си зад бюрото си, на Шарлот и Хейли беше казано да застанат пред бюрото, а тримата майките и дъщерите им стояха до стената и гледаха. Г-жа Денвър насочи коментарите си към майката, но знаеше, че всички момичета са уши. „Ще обясня нашия режим на дисциплина, за да можете да разберете какво се случва с непослушните ученици. Сега да предположим, че Хейли и Шарлот тук са две момичета, които са били палави и са ми изпратили, да кажем, че казаха груби неща за мен." Г-жа Денвър погледна многозначително дъщеря си и секретарката си, преди да продължи: "Шарлот тук ще постави Книга за наказания на бюрото ми; Шарлот, в шкафа е. Моля те, иди и го вземи, нали?" Шарлот и Хейли продължиха да пикат, знаейки, че ще бъдат дисциплинирани.

Шарлот получи Книгата с наказанията и госпожа Денвър я отвори. „Първо търся правилната страница" и достатъчно скоро тя отвори страницата беше със заглавие „Шарлот Джонсън.“ Хейли се ухили, когато видя, че трябва да има поне две дузини записа на страницата на Шарлот. Денвър изглежда се наслаждаваше на неудобството, което знаеше, че среща, докато четеше различните записи, включително удари с голи долни части, четката за коса, 12 удара с бастуна по голата и други подобни и всичко това няколко пъти. Хейли го слушаше с радост и путка й се намокри при мисълта за това.

След това г-жа Денвър намери страницата на Хейли, която се възбуди още повече, когато беше прочетена нейната много по-дълга дисциплина. Г-жа Денвър продължи: „Ще видите, че и двете момичета са спечелили доста пляскания и са били удряни няколко пъти, и днес ще направя още един запис на страницата за двете момичета. Преди всичко обаче ще обсъдя причината за всяко момиче е изпратено при мен.

Сега да предположим, че отговорите потвърждават, че е необходима дисциплина. Ще се изправя и ще отида да застана зад ученика." Г-жа Денвър застана зад 19-годишната си дъщеря. Беше доста свикнала майка й да я напляска, но знаеше, че ще бъде толкова унизително да бъде напляскана пред всички тези непознати, но въпреки това тя ставаше още по-влажна като си помисли за това.

„Пъхнах полата й така в лентата на талията, което оставя панталонките й да се виждат и я пляскам така.“ Стаята отекна до силния удар по дъното на Хейли, което стресна всички. Трите майки ахнаха, трите момичета изглеждаха шокирани, Шарлот присви лицето си, а Хейли ахна. „Задавам още няколко въпроса, които обикновено водят до още няколко пляскания, така“ и отново звукът от ръка върху панталони изпълни стаята, докато г-жа.

Денвър нанесе няколко силни удари по дъното на дъщеря си. Г-жа Денвър продължи: „Тогава, след като получа всички отговори, ще реша подходящо наказание“. Хейли слушаше майка си обяви, "Да кажем, че този път за това, че грубо около мен Мисля напляскам е оправдано аз ще взема младата дама над до председателя на дисциплина.

Хайде," добави тя дърпаше дъщерите й рамо. Хейли се обърна и последва майка си, като хвърли поглед към групата, застанала до стената. Трите майки бяха доста внимателни, но трите момичета се насилваха да не се смеят. В края на краищата те не бяха в беда. Хейли улови погледа на Шарлот и тя й отправи одобрителна усмивка, която се превърна в замръзнал поглед, когато осъзна, че госпожа Денвър гледа ядосано право към нея.

На майките вдигнаха поглед и последваха я да го гледа до сега тревожност търсите Шарлот. "Всички spankings са по голите", а старите на 19 година стоеше майка си, който я дръпна полата надолу и след това пуснати палците си вътре кюлоти на дъщеря й пояс и като дъщеря й затаи дъх ги дръпна надолу до глезените. Хейли слезе от пола и панталони и г-жа Денвър каза рязко: „Прескочи ми през скута, момичето ми“.

А все още червени изправени Хейли е направил, тъй като тя беше казано и секунди по-късно бе балансиране в скута си на мама, с ръце на пода и я носеха отдолу загледан в майка си, позиция, тя знаеше, че добре разбира се. „След това се нанася енергичен напляск“, г-жа. — каза Денвър и веднага започна да пляска дъщеря си, бързи силни удари измазаха долната част.

Шарлот се огледа и видя всички майки и дъщери, които гледаха с око в напляскването и по-специално в дъното на Хейли, което се подскачаше наоколо от пляскащата ръка на майка й, докато стана наситено розова и 19-годишното момиче започваше да се гърчи наоколо, показвайки нарастващият й дискомфорт, когато дупето й беше силно напляскано. Г-жа Денвър спря, след като удари дъщеря си доста тежко и каза: „Когато не мисля, че ударът с ръка е дал необходимия урок, използвам гребло или четка за коса за известно време. Шарлот, моля, вземи ми четката за гребло от шкафа." Шарлот осъзна всички погледи, които я следваха, когато отиде до шкафа и отвори вратата. Нанизът от каишки, бастуни и четки за коса се виждаха лесно и когато се обърна, видя как 16-годишното момиче се гледат с предчувствие.

Шарлот отиде при мисис Денвър с необходимата четка за гребло и й я подаде. Г-жа Денвър се усмихна и след това каза на групата: „Разбира се, тъй като две момичета участваха в доста позорната дискусия, когато Шарлот ме нарече бойна брадва, тогава второто момиче също ще бъде дисциплинирано. Така че Хейли, стани и стой с ръцете ти върху главата ти, а ти, Шарлот, свалете панталони и пола, моля, и преминете през скута ми, за да мога да използвам четката за коса, която така любезно донесе. Шарлот не очакваше толкова бърз обрат, но няколко мига по-късно, докато Хейли стоеше с ръце на главата, червеното й долнище и голата й коса ясно се виждаха от майката и дъщерите, които наблюдават, Шарлот вече беше наметната върху госпожа Денвър скута, дъното й чакаше да бъде червено от шефа й и скоро тя усети дървената четка с гребло, когато г-жа Денвър потупа дъното си няколко пъти.

В следващия момент публиката въздъхна, когато четката беше вдигната и рязко спусната по дъното на Шарлот, Шарлот ахна по-силно, но когато г-жа. Денвър продължаваше да я напляска с четката, така че тя започна да се върти наоколо точно както беше направила Хейли, но ударът беше по-интензивен по-бързо и Шарлот не можеше да спре краката й да ритат, поне докато мисис Денвър не я удари няколко пъти остро. задната част на бедрата й, което я принуди да спре. Г-жа Денвър продължи да напляска голото дупе на Шарлот, сочейки на публиката си: „Ще видите как едно напляскване скоро концентрира ума, прави въпросната млада дама или мъж внезапно послушни и често може бързо да генерира обещанието никога повече да не бъде палав. " И все пак ударите заваляха, докато тя продължи: „Намерих за по-добре да водя този разговор само след това, когато младата дама стои послушно с ръце на главата и с много болно дъно.“ Шарлот се дръпна и риташе и тежкото напляскване я накара да плаче свободно, защото болката беше непреодолима.

На г-жа Денвър сигурно са били нанесени повече от сто удари с четката, преди да сложи твърдия инструмент на бюрото си и да каже: „Чакам, докато се уверя, че сълзите са истински. Младите дами особено са много добри в преструването ти знаеш." Майката кимна в знак на съгласие. Г-жа Денвър каза на Шарлот да се изправи до Хейли и също да сложи ръце на главата си. И двете момичета сега стояха с червените си долнища. Майката, която зададе на Шарлот и Хейли всички въпроси в класната стая, след това попита: „Кога бихте използвали бастуна, г-жо Денвър?“ „Много добър въпрос.

Да видим, ако смятах, че тези две млади дами все още не са си научили урока, щях да помоля Шарлот да ми донесе един от бастуните. Така че, да предположим, че все още не са ме задоволили, нали?“ Без да чака отговор от когото и да било, тя обяви: „Моля, донеси ми бастуна, Шарлот“ и наблюдаваше как Шарлот почти се отпусна обратно към шкафа. — Направи го старшия бастун, ще искаш ли, Шарлот? и след това погледна към майката и каза: „По-младите момичета получават бастунката 6 мм, но аз използвам 12 мм старшата за по-големите момичета.“ Шарлот взе бастуна от шкафа и се обърна точно когато едно от момичетата каза: "Уау!" така че всички можеха да чуят, но едно от другото момиче прошепна доста по-обидна псувня, въпреки че 16-годишната замръзна, когато разбра, че госпожа Денвър го е чула.

Г-жа Денвър попита момичето, което се кълнеше: „Как се казвате, госпожице?“ „Люси“ — дойде сдържаният отговор. Г-жа Денвър изчака да бъде добавена една уважителна госпожица, но тя не дойде, така че каза остро: „Винаги ще се обръщате към мен като госпожица“. „Да, госпожице“, дойде бързият отговор от много притеснената 16-годишна. „Знаеш ли, млада госпожице, може би трябва да видиш как е в скута ми. Ти се закле, нали? Значи са необходими няколко битки, мисля?“ — Моля ви, недейте, няма да го направя отново, госпожице — разтревожено каза Луси.

Майка й знаеше, че точно това е причината нейната своенравна и непокорна дъщеря да бъде изпратена в Академията и може би кратка рязка напляскане ще се отрази добре на дъщеря й, така че тя каза: „Давай Люси, ти все пак ще дойдеш тук, така че ако заклехте се, че трябва да приемете наказанието си. Вижте, че е ден на отворените врати, така че е за изпробване на нещата." Луси се намръщи, легна, и даде да се разбере, че не одобрява, въпреки че смята, че няколко удара с ръце няма да са нищо в сравнение с това, което ще каже на майка си, когато се приберат у дома. И все пак Люси отиде при г-жа Денвър, която я погледна и каза с фалшиво добър тон: „Разбира се, казах ти, че пляскам голо дъно“, каза мисис Денвър небрежно, докато вдигаше полата на момичетата и я дръпваше надолу. гащички. Луси гледаше внимателно пода, докато майка й гледаше, скривайки усмивка, докато дъщеря й бързо се събличаха, а панталоните й лежаха на пода точно там, където ще ги види, когато я напляскат.

Г-жа Денвър я потупа по коляното и помогна на момичето да се наведе през скута си. „Само няколко минути този път и ще го сведем до псувните ви“, каза г-жа Денвър, докато нанасяше дузина солидни удари на 16-годишното момче на всяка долна буза, преди да попита: „Да се свържем с вас?“ „Кучко“, изсъска Луси, когато осъзна, че ударите с ръце са много по-трудни, отколкото очакваше, въпреки че веднага съжали, че каза това, и набързо се опита да се прецака и да погледне г-жа Денвър, за да се извини, но беше спряна от дузина от най-тежките пляскания, които тя някога е получавал. Г-жа Денвър каза много твърдо: „Сега ще са цели пет минути, за да ме наречете грубо име и за това, че непрекъснато пропускате да се обръщате към мен с госпожица“ и веднага започна да напляска нещастното 16-годишно момиче, което скоро се гърчеше и риташе и хлипане. Г-жа Денвър удари силно Луси през целите пет минути.

Тя продължаваше да рита, да се гърчи и да моли госпожа Денвър да спре, но всичко без резултат. Никога, никога, не е била напляскана толкова силно и когато най-накрая й позволиха да стои, тя беше с червени очи, яркочервено дъно и много много съжалява, подскачаше от крак на крак, търкаше яростно дупето си, но болката не изчезна далеч. Отдавна никой не я беше наказвал и това не й харесваше. Сега разкаяла се и изненадващо уважителна Луси каза: „Съжалявам, госпожице, наистина съжалявам“.

г-жа Денвър беше доволен, че момичето вече се отнася с уважение и майка й се учуди на промяната в дъщеря си след едно напляскване, доста забележително предвид травмите, които имаше, опитвайки се да я контролира у дома. "Добре, Люси, застани с ръце на главата си и гледай. Сега къде бяхме?" Г-жа Денвър попита и си спомняйки продължи: „О, да, бастунът….