Clit

🕑 9 минути минути онанизъм Разкази

Шана се събуди изтръпнало, сякаш тялото й се беше събудило мигове пред ума си. Тя плаваше направо от сънищата в полуразлично чувство на желание, филтриращо в пулса си през повърхността на кожата. Тя се протегна, усещайки търкането на чаршафите по тялото си. Можеше да се закълне, че усеща всяка клетка.

Памукът върху кожата на тялото й позволяваше да усети формата на собственото си тяло като нещо, което винаги е чувствала, но никога не е виждала. Кожата й беше красиво място, за да може духът да живее вътре. Тя постави ръце на всяко кръстовище между бедрата и бедрото. През върховете на пръстите й прониква ток от топлина, следвайки мърдаща верига през тялото.

Тя се докосна и усети едновременно. Тя стана обилна контура и коприна. Сънна усмивка издърпа ъгълчетата на устата й, докато се сети отново за гласа на мъжа в асансьора предната вечер. Докато тя опъваше силно и опънато си сухожилие в леглото си, тя почти усещаше силата на ръката, която внезапно бе стиснала рамото отзад.

Кройката на бикините й се дръпна срещу движението на бедрата й, докато те се търкаляха срещу матрака. Заоблените краища на улея заляха могилата й. Тя си спомни ръката и гласа и усети изтръпналата топлина през кожата си. - Не се обръщайте - каза той.

Шепотът се беше промъкнал в ухото й като струйка топъл крем. Нямаше заплаха в тона му. Не повече от силата на пламенния му какво да. Хватката му беше достатъчно твърда, за да предположи, че има сили да я задържи, но й даваше място да се освободи, ако тя реши.

Шепотът знаеше, че асансьорът беше претъпкан. Не се беше обърнала - не се отдръпна, но се усмихна на тайната му дързост. Тя протегна ръка по тялото си и докосна хралупата в основата на гърлото си, просто усещаше как дъхът й навлиза и излиза навън миг или два, преди да остави ръката й да се отклони назад. Дланта й направи бавната нагоре лъжичка върху гладката набъбнала гола гърда, а зърното й се набиваше на твърдост. Тя спря, за да прищипва тлеещото възелче и да си спомни.

Пауза отново притисна отново по-силно, само за да се почувства тук и сега на чисто нова сутрин. Тази сутрин тя беше лукс, който само тя можеше да си позволи. Ръката й започна да се движи по-надолу, но след това спря и промени посоката, плъзгайки се обратно нагоре, за да се плъзне по другата гърда. Тя затвори очи и изпадна в усещането за собствената си плът. Гърдите бяха красиви.

Гърдите й бяха красиви. Ръката й се плъзна нагоре и над едната, а след това нагоре и над другата. Втвърдяващите зърна нежно се остъргват от долната страна на пръстите. Тогава тя се вкопчи леко, като пръстите се впиха в нейната жилава могила.

Тя се меся с въздишка. "Парфюмът ви ме убива", прошепна мъжът в асансьора. "Видях лицето ви, когато се качихте, а сега косата ви блести дори при тази мръсна светлина." Чувстваше се, че се изви, дори сега, когато сутрешното слънце се просна през прозорците й. Коленете й се вдигнаха, а петите се вкопаха в матрака, докато тя вдигаше задника си във въздуха, само за да усети играта на взаимосвързани мускули и жилетки, от задника надолу през бедрата и прасците. Лявата й ръка се притискаше към дясната гърда, докато дясната се плъзгаше по кожата й.

Аз съм моят собствен Път на коприната, тя въздъхна - докато върховете на пръстите й не намериха ръба на белите си гащи. Те бяха тънки и дантелено ефирни и тя бе наясно с начина, по който сладко разглезената й цепка се виждаше през филма от плат. Клъстерираните пръсти се движеха бавно по копринената кожа на материала - плъзгащи се и къдрещи се оформящи се до разгарящата се форма на нейната набита могила. Задникът й бавно се отнесе към матрака, но тя държеше коленете си във въздуха.

Еластичната кожа на бедрата й образува аура на топлина около чашата й, докато се притиска към месото на себе си. Въздишка избяга в гърлото й, сякаш нежното копаене на ръката между бедрата й изтласква въздуха от тялото. - Искам да бъда пиян по вкуса на врата ти - прошепна той. Асансьорът беше спрял. Още трима души се качиха и той я насочи назад в ъгъла, като все още не я остави да се обърне и да види лицето му.

С върховете на пръстите й леко се плъзга по късащата цепка под гащичките й, докато тя усещаше гласа му, сякаш все още е в ухото й. Кожата през пулсиращата вена на шията й си спомни влажната четка на ананасовия му дъх. Могилата й започна леко да тупти с топлия прилив на кръв в надутата плът под пръстите й, търсейки собственото си удоволствие чрез меката текстура на бикините си. "Искам да ви кажа повече", прошепна той следващия в ъгъла на препълнения асансьор.

Тя си спомни, че кимаше и му даваше да разбере, че тя слуша каквото и да му каже. Когато тя приспи сферичния си задник върху матрака, сякаш се връщаше същото мравучкане, което беше почувствала снощи, сякаш нейните собствени сетива не бяха завършили онова, което бяха започнали предната вечер - сякаш същият трепери гласа му след това се изпращаха през нея, се връщаха у дома си с тлеещата й кожа. „Един ден скоро - каза той почти на стон, - мъж, когото отдавна не познавате, ще ви събори с голи ръце.“ Пръстите й се търкаха по-силно върху овлажняващите устни, прихванати в бикините й, докато тя остави ума си да се връща назад тези няколко часа преди. Материята вече беше наситена с надигащата се топлина на копнежащата й путка, но все още започваше да се чувства влажна под копаенето на пръстите си.

"Той ще ви каже как тъмната ви коса захваща светлината по пътя на полунощ затваря звездите. Той ще каже колко изящно красив ставаш, когато се издигне над теб тежък, възбуден и изгарящ от глад, а след това се отлепи като от свиреп цвят на джунглата капе с оросена с прашец роса. " Шана отметна чаршафа от краката си и отново заби петите си в матрака, повдигайки задника си във въздуха, докато се протегна към вътрешните си бедра с две ръце.

Гърдите й се натрупаха в могили между ръцете й надолу, а дланите й се смилаха по плътта на бедрата, докато путката я болеше и хранеше. Ръцете й се издигнаха по бедрата, лявата рисуваше встрани гащичките на бикините си, докато дясната рисуваше шарки нагоре и надолу по дължината на прозиращата си путка. "Аз… искам", изрече тя, сякаш той все още беше точно зад нея. В асансьора гласът му внезапно падна половин октава, докато той й каза, че ще отиде, "… ближе дълга, бавна река от устата се нагрява по телето ти…" "Искам…" тя изстена с решителна мотивация, пръстите й се превързаха заедно, за да смилат твърди кръгови метли над разтворените си устни и клитор.

"… отвътре, където краката ви се огъват…. и след това по протежение на бедрото ви в скитащи кръгове…" "О… майната, искам…", изстена тя на себе си. Два от пръстите на Шана потърсиха мокрото захващане на ножницата й, карайки вътре да я чука, докато тя стисна очи и си спомни гласа и си представи усещането на изпомпващия му петел на тяхно място. "… докато езикът ми се плъзне нагоре по процепа ти и не се задълбава толкова дълбоко в теб за близане…" "Бейби", ахна тя, когато тялото й се разтресе.

Влажните й пръсти най-сетне се отдръпнаха и изстъргаха луди кръгове около взискателния си клитор. Цялото й тяло се изви, задникът й все още се повдигаше от матрака. Рояк от горещо усещане се изви и се събра в сърцевината на тялото й.

Започна да се обръща и набъбва като внезапен чучур на вода, издигащ се от морето в привидно спокоен ден. "… и тогава ще смуча клитора ти, докато не потръпнеш и се закълна, че си мой." Вихърът се издигна по-високо и се завъртя по-бързо, когато ръката на Шана яростно се приземи и плесна по изригващия й клитор. Мускулите й се напрегнаха в тракащи треперения. Гърдите й боляха и се надигаха, дебелите й твърди зърна пулсираха с горящи изтръпвания, докато вихърът от усещания я пое.

Гласът му. Горещ дъх на шията. Удряйки, копаещи пръсти, блестящи плътта на пиленцата си, се превръщат в претоварване от тряскащи се вълни, последващи прилив и поток на задъхания й дъх.

Яростна стакато на разярено нарязване на пръсти, смилане и плесване… просто шибан нокът… "Просто… шибан… искам ме така, както искаш да го кажеш!" тя се задъхва през курсови спазми, стискащи тялото. "Когато това се случи", каза той, "помнете този момент, когато се срещнахме. Спомнете си как растат най-силните пожари от най-малките искри." Когато асансьорът беше спрял на третия етаж, той бързо четка мина покрай нея и слезе. Единственото, което тя виждаше, когато се обърна от очите му, беше трептенето на дългото му тъмно палто. Тялото й бавно плуваше назад и се настаняваше върху чаршафа, докато хватката на усещанията й се впиваше в кожата й.

Чувстваше се красива дори към себе си точно тогава по начина, по който едно нещо може да бъде красиво, защото то е не само красиво, но и скрито, и се вижда само някога от малцината, които имат визията за подобни неща. Тя обърна глава настрани, шоколадовата коса се увиеше върху възглавницата й, докато слушаше как дъхът й се издига над избледнялия спомен за мистериозните му обещания… точно преди той да изчезне..

Подобни истории