Секретар на директора Глава V

Г-н Харпър има нещо малко...…

🕑 8 минути минути Офис секс Разкази

Лиз се събуди със замъглени очи от будилника, който грубо я бе събудил. Тя се измъкна от леглото и се приготви за още един ден. Тя реши да заложи на прическа и грим от 1940 г., защото беше адски секси. Сега тя трябваше да реши какво да облече. Лиз извади тъмночервен комплект от кадифе с бяла дантела, състоящ се от сутиен, панталони и колан за тиранти.

Тя го съчета с плътно плетени мрежести чорапи с шевове и черни високи токчета на средна платформа. Сива пола с висока талия и презрамки, малко прекалено малка кремава копринена блуза и разхлабена черна вратовръзка завършваха ансамбъла. В комбинация с тъмната очна линия и брилянтното червено червило, всичко това създаде много чувствен вид. Когато пристигна в училището, Лиз направи както винаги сега и се качи в офиса на г-н Харпър, почука на вратата и изчака да влезе.

Този път обаче тя не получи обичайния отговор след няколко минути. Несигурна, тя изчака там още няколко минути. Внезапно и много изненадващо г-н Харпър се нахвърли върху нея и я блъсна във вратата.

Той отлепи полата й, дръпна бикините й настрани и пъхна члена си в нея с едно рязко бързо движение. Лиз си държеше езика, както я бяха инструктирали в миналото. Той я удряше, поддържайки се с ръце на кръста й. Най-накрая силен стон показа, че г-н Харпър е свършил и Лиз усети как топлата течност се стича по нея. Той я плесна по дупето, върна бикините й на място, дръпна полата й надолу и я плесна за последен път за добра мярка.

— Добро утро, госпожице Къмингтън, влезте, моля. Г-н. — каза Харпър, като оправяше костюма си и закопчаваше отново панталона си. Когато отвори вратата и влезе вътре, Лиз си пое дъх и го последва.

„А сега, госпожице Къмингтън, ще отсъствам за деня, за да обсъдя условията ви на живот“, каза той, усмихвайки й се. „Имам малка вила, която ще бъде ваша след време, но просто трябва да направя няколко поправки и подреждане.“ Той спря за секунда. „Смятайте това за вашето допълнително плащане за нашето малко споразумение“, каза той с усмивка, след това извади няколко листа от бюрото си и двамата излязоха от кабинета му. Остатъкът от деня мина приятно за Лиз.

Беше прекрасен късен пролетен ден, птичките чуруликаха, слънцето беше пълно с топлина и тя успя да изяде обяда си под един от големите дъбове на поляните. Лиз не можеше да повярва, че е на път да влезе във владение на вила, преди да навърши трийсет. Това беше амбиция, от която тя почти се беше отказала. Като се има предвид местоположението на училището и имението на г-н Харпър, тя се надяваше вилата да бъде покрита със слама. Най-накрая денят приключи и както винаги Лиз остана доста след като всички останали си тръгнаха.

До около седем Лиз беше станала напълно отегчена, беше изпила достатъчно чай, за да й стигне за цял живот и беше постигнала максимума си от любимата си игра на телефона си. Беше започнала да обмисля да се прибере вкъщи, когато г-н Харпър натисна клаксона на колата си. Докато тя гледаше през прозореца, той махна на Лиз да се присъедини към него.

Докато слизаше по стълбите, тя усещаше как сърцето й бие и когато влезе в колата на г-н Харпър, му се усмихна нервно. „Не бъди толкова нервен. Мисля, че много ще харесаш новия си дом“, каза топло г-н Харпър. Докато караха надолу по посока на имението на г-н Харпър, те завиха по малка пътека, която се оказа алеята към новия дом на Лиз. Беше красиво.

бял камък, с малки оловни прозорци, нисък сламен покрив с бели и червени рози, изкачващи се отстрани на къщата. Градината беше част от поляна и част от зеленчукова градина. Доматите бяха в сезон и имаше пчели, заети да се грижат за всички растения. Те се изкачиха по градинската пътека през малка порта и стигнаха до вратата. След това г-н Харпър подаде на Лиз чифт ключове с усмивка.

Лиз едва можеше да повярва. С треперещи ръце тя пъхна ключа в ключалката, завъртя го, отвори вратата и пристъпи в новия си дом. Първата стая, в която влязоха, беше кухнята, всички с ниски греди, плочи и малка горелка в единия край с дървена маса за хранене в селски стил. Те пропуснаха пълната обиколка и бързо се качиха до спалнята, г-н Харпър трябваше да се наведе, за да мине през вратата, но щом и двамата влязоха, Лиз го прегърна и го привлече с дълга и страстна целувка.

Те останаха така известно време, заключени заедно, ръцете им се търсяха една в друга. Лиз прекъсна целувката, хвана мистър Харпър за вратовръзката му и се отдръпна към леглото. Двамата паднаха заедно на леглото и продължиха целувката си. Лиз започна да съблича дрехите му парче по парче. Съблече сакото си, освободи вратовръзката си и започна да разкопчава ризата си.

След това той хвърли ризата си, хвана Лиз за едната й ръка и завърза китката й за таблата с вратовръзката си. После погледна Лиз в очите. Той бавно развърза черната вратовръзка, която Лиз носеше и я уви около другата й китка, закрепи я за леглото. Той спря за момент, за да я погледне да лежи там.

Ръце, вързани за таблата, гърди се повдигат, дрехи, прилепнали към женствената й фигура. Той се забави, пръсти проследиха очертанията на гърдите й под плътно прилепналата материя, след което започна бавно да разкопчава копчетата на блузата й едно по едно копче. Напрежението се натрупваше, докато блузата не се разтвори, разкривайки гърдите й, стегнати в червеното кадифе и белия сутиен. Той изгребва могилите й, освобождавайки ги.

Навеждайки се, той прокара езика си по гърдите й, размахвайки втвърдените зърна, хапейки ги, драскайки ги със зъби. След това той целуна пътя си надолу към корема й, кълцайки леко всеки сантиметър, преди да повдигне полата й, така че да се събере около кръста й и да смъкне сега напълно влажните й бикини. Той вдиша дълбоко, поемайки аромата й и се прокрадвайки за това, което щеше да започне. Той целуна бедрата й, бавно се приближи по-близо, след което започна да ближе женствеността й, правейки кръгови движения, целувайки и похапвайки. Вдигнатите крака на Лиз, тялото й се гърчеше от неволно движение, свиването на вързаните й ръце правеше всяко усещане още по-силно.

Той ускори крачка, градейки и градейки. Езикът му обикаляше около пулсиращия й клитор, после щракаше с върха, после го вземаше между устните си и го засмукваше. Лиз нададе силен вик, достатъчно силен, че малките птици, гнездящи пред прозореца на спалнята, полетяха.

Той вдигна глава, сокът й блестеше по лицето му и те се целунаха. Лиз усети вкуса си по устните на мистър Харпър. Докато се целуваха, Лиз го усети как разкопчава панталона си.

Той обгърна члена си в ръката си и го прокара по мократа й цепка, покривайки го със сока й. След това с дъх и от двамата, той го натисна дълбоко в нея. Той започна бавно, дълги внимателни удари, навлизайки дълбоко в нея. Играеше си с гърдите й.

Пръстите ги търкат и търкалят зърната между пръстите му. Докато го правеше, той се напъха по-дълбоко в нея. Като се държеше там, той събра ръцете си около всеки от обутите в отворени чорапи крака на Лиз, измъкна се почти навън и отново се удари обратно. Увеличаване на темпото и свирепостта на всеки тласък. Лиз извика от удоволствие при всеки тласък дълбоко в нея, гърдите й подскачаха, всяка от тях се задъхваше, използвайки движението на другата, за да поддържат скорост, в тон.

Той ускори крачка, Лиз го усети как се сковава и той дойде с вик. Тя почувства как оргазмът му избухна в нея, докато той се напрягаше над нея, след което бавно се сниши до нея, обгръщайки ръцете им една около друга. Те останаха там известно време заедно, възстановявайки дъха си, потопени в момента.

След това той се измъкна, протегна ръка и развърза ръцете й и с широка усмивка попита: „Какво мислиш тогава?“ „Прекрасно е“, отговори Лиз, легнала на леглото, обхванала главата си с една ръка, докато го гледаше. — Добре — отвърна той. „Можеш да се запазиш такъв, какъвто си, няма жива душа на километри и къщата е добре уединена.“ И с това г-н Харпър се изправи и отиде до банята, за да се изчисти. Лиз премести крака от леглото, изправи се, докато го правеше, така че полата й да се спусне малко надолу, зърната й все още изправени и на показ с отворена блуза. Двамата обиколиха къщата, като г-н Харпър показваше на Лиз всяка стая.

Докато тя се възхищаваше на новия си дом, във всяка стая той я целуваше и обикаляше с ръце по частично голото й тяло, докато обикаляха къщата, преди да свършат пред вратата на кухнята. „Сега, ако ми дадеш ключовете си от старото си жилище, мога да взема нещата ти и може да се настаниш там“, каза й той. „Вече донесох няколко от вашите неща, които притежавах, и някои екстри, които купих за собствено удоволствие“, добави той с усмивка. „Има малко храна в шкафовете. Е, насладете се.

Ще се видим по-късно." И с това г-н Харпър си тръгна..

Подобни истории