Мръсно куче

🕑 28 минути минути Между различни раси Разкази

Кобилата се изправи и се рееше, очите й бяха толкова широко отворени, че бялото блестеше наоколо. По хълбоците й се открояваше пяна. Когато най-накрая остави гравитацията да победи, тя се обърна, за да защити жребчето си от очите на мъжете, които стояха от другата страна на оградата. Те бяха толкова разсеяни от спектакъла, че не видяха Сали, докато тя не стъпи между тях на линията на оградата. Когато заговори, гласът й беше тих и успокояващ.

Думите й обаче не бяха. „Кой от вас глупави шибаници влезе там, когато ви казах да не го правите?“. Без отговор. „Кажете ми, или всички търсите работа.“. — Госпожо? Беше новоназначеният; той не знаеше да не нарича Сали „госпожо“.

Останалата част от екипажа се изкиска. Той продължи да говори, въпреки че тъмната му кожа бе избеляла до пепел. „Не влязох, но вината е моя.“ Той кимна към найлоновия плик в далечния край на падока. Сякаш по сигнал го улови бриз и го набръчка. Кобилата плашеше и пръхтеше.

Сали фиксира новото момче с най-строгия си поглед. Той изсъхна. — Качете се до къщата и ме изчакайте — каза тя.

— Останалите се връщайте на работа. Тя се обърна към единствения по-възрастен мъж от екипажа. "Остани малко, Боб?". Той кимна.

Сали се движеше бавно, въпреки че кобилата й вярваше. Отне повече от двайсет минути, за да накараш коня и жребчето да дойдат до оградата за мента. Боб продължи да отвлича вниманието, докато Сали безшумно се шмугна в падока и взе чантата. Тя направи всичко възможно, за да запази пластмасата тиха, но не дишаше, докато портата не се затвори зад нея. Никога не е имало по-нервна майка от тази кобила.

— Виждате ли наранявания? — попита Сали. „Не. Все пак най-добре ти да я грижиш тази вечер. Тя все още е нервна.“ „Ще го направя.

След като поговоря с Bag Boy.“. Той й се усмихна. „Вложете в него страх от Бога.“ Това обикновено не беше много трудно. Тя последва баща си с високия си метър и осемдесет. Упоритата работа я направи мускулеста, а готвенето на майка й й даде тежест.

Нейният готов нрав идваше и от двете страни на семейството. Имаше защо наетите мъже да я слушат. — Става — каза Сали, изправи рамене и се запъти обратно към къщата. #. Майката на Сали управляваше ранчото от малка счетоводна стая на първия етаж, точно както правеше, когато съпругът й беше жив.

Тя все още наричаше кабинета „офисът на татко“, въпреки че съпругът й беше мъртъв повече от десет години. Тя все още правеше вечеря всяка вечер в шест. Когато Сали влезе в къщата, майка й бутна вратата на счетоводната стая. "Има едно момче, което те чака в офиса на баща ти." "Благодаря.". Сали се изправи в цял ръст и се запъти по късия коридор.

Вратата беше отворена, така че тя можеше да види мъжа, прегърбен и прашен, седнал на ръба на един от столовете без подлакътници. Потта правеше тъмната му кожа лъскава. Тя влезе в кабинета, затвори вратата след себе си и седна на бюрото. "Как се казваш?" тя попита. Очите му едва трепнаха нагоре, за да срещнат нейните.

"Данте Браун.". "Какво правеше до падока ми, Данте Браун?". „Двойка от момчетата ми казаха, че трябва да събера фасовете от цигарите около оградата.

„Намерихте ли фасове?“. "Не, госпожо.". „Виждали ли сте някога някой да пуши около конете ми?“. "Не, госпожо.". „Спомняте ли си, че ви казаха, че в имота ми не се пуши?“.

"Да госпожо.". Сали скръцна със зъби срещу всички шибани госпожици. „Така че защо, по дяволите, ще отидете там, където не трябва да ходите, за да вземете нещо, което изобщо не трябва да е там?“. Той не отговори.

„Искаш ли да работиш тук утре?“. "Да госпожо.". „Тогава поумни. Момчетата се ебават с теб.

Ако не се научиш да им се противопоставяш, няма да издържиш тук дълго." Той кимна, очите му бяха приковани към пода. „И спри да ме наричаш мадам", продължи тя. „Ти разбирате ли ме?". Сега Данте се потеше повече, отколкото беше, когато тя влезе. „Да, госпожице Сали".

Ще го направя.". "Добре. А сега се връщай на работа." Той се изправи. Може би защото стойката му беше прегърбена.

Или можеше да е неудобният начин, по който сключи ръце пред себе си. Просто имаше нещо в поведението му, което накара Сали да поеме втори поглед към него. Тогава тя видя твърдото му положение.

Не искаше окото й да хване най-голямата издутина, която някога е виждала в панталоните на мъж, но това се случи. Защото наистина можете да не крие толкова голяма ерекция, колкото тази, която имаше Данте, и Сали не можеше да се преструва, че не я е видяла. Тя го погледна, двамата се срещнаха с очите и дъхът му се учести. Той облиза устни. За момент, той изглеждаше така, сякаш искаше да каже нещо, но вместо това очите му паднаха обратно към пода.

Той изглеждаше замръзнал на място. Неговата очевидна възбуда, смесена със срамежливостта му, даде на Сали нова сексуална тръпка. Топлина заля бузите й. Тя прехапа устни, оставяйки очите си отново да се лутат върху него.

Тя огледа дребната му, силна фигура от горе до долу. Изглеждаше, че той се поколеба там нарочно, оставяйки го проучи го. След няколко дълги мига той бързо излезе от кабинета и влезе в коридора.

Той се втурна към входната врата и излезе. Сали просто седеше там за момент, вперила поглед в отворената врата на офиса. Кръвта, която беше нахлула по бузите й, погъделичка и котенцето й. Какво, по дяволите, се беше случило току-що? Сали беше мъжки ръст и вършеше мъжка работа, така че повечето мъже се отнасяха с нея като със своя.

Гадни шеги и шамари по гърба. Разговори, които се съсредоточаваха около конете. Ако се появи нещо сексуално, то е насочено към някоя от по-традиционните дъщери на животновъдите.

Идеята, че тя може да бъде възбуждаща за млад, силен мъж, беше съвсем нова мисъл. #. На следващата сутрин Сали беше твърде заета с едногодишните, за да мисли за нещо друго. Когато излезе от обора, беше средата на следобед. Тя се облегна на оградата и протегна гръб.

След това тя премигна два пъти. Някой беше до падока с кобилата. Разбира се, по дяволите, по-добре да е Боб.

Тя се отправи с дълги решителни крачки. И когато тя се приближи, фигурата се фокусира по-добре. Фигура, която страшно много приличаше на Данте Браун. Той стоеше там, смел като месинг, и поправяше ключалката на портата. Вдигане на малко шум също.

Кобилата го погледна предпазливо и кожата й подскочи нервно. Данте не вдигна поглед, когато Сали се приближи, въпреки че тя не беше съвсем тиха. Сигурно я е игнорирал. — Какво правиш тук, Данте? — попита тя с хладен, премерен тон.

„Оправям ключалката, госпожо.“ госпожо? Сали стисна юмруци. Опитваше ли се да я подтикне? „Дай ми тези проклети инструменти и се качи до къщата“, каза тя. "Сега.".

Тя му даде преднина, за да може да се охлади. За съжаление не свърши много работа. Всъщност мисълта за поведението на Данте на връщане към къщата просто я вбесяваше още повече. Тя беше бясна, когато почука на входната врата.

Майка й повдигна вежди. „Има едно момче“. — Знам — прекъсна го Сали.

„Няма нужда да ставаш остър с мен, Сали Джийн.“ Сали си пое дълбоко въздух. Тя се изправи пред майка си. Може да беше по-голяма от майка си с повече от фут и сто паунда, но нямаше да й отговори. „Да, мамо. Благодаря ти.“.

Старата дама се усмихна иронично. „Момчето изглежда така, сякаш ще се бори с мечка.“ „Може би е той.“. Майка й се изкиска, тупна Сали по рамото и се върна в счетоводната стая. Сали тръгна по късия коридор към офиса.

Данте седеше там, скръстил ръце в скута си, финият блясък от пот го караше да изглежда излъскан. Цялото му тяло се напрегна, когато тя влезе. Не беше достатъчно. Тя силно затръшна вратата и той скочи. Тя отиде зад бюрото и го погледна строго.

„Не бях ли напълно ясен, когато говорихме вчера за това, че ще се приближиш някъде до този падок, Данте? „Да, госпожо.“. „Исусе шибан Христос. Не ме наричайте мадам.

Накарахте ме да се оглеждам за някаква стара дама.". "Съжалявам, госпожице Сали.". Сали присви очи към момчето.

Нещо беше странно. Гласът му прозвуча тихо и дъхът му стана твърде учестен. Изглеждаше уплашен, но това не беше Също така не беше точно така. Беше като как някои мъже стигат преди да яздят бик за първи път. Сякаш се наслаждаваше на адреналина.

„И така, искаш ли да те уволня? Това ли правите?". „Не, госпожице Сали". „Тогава защо ви намерих точно на мястото, на което ви казах да не ходите?". Тогава Данте направи най-удивителното нещо. Докато Сали гледаше, той разкопча ципа на работните си панталони и извади члена си.

Той стоеше в пълно внимание, дълъг и дебел. Това беше може би най-впечатляващото нещо върху тялото на Данте. Всъщност изглеждаше, че принадлежи на друг мъж. "Какво точно, по дяволите мислиш ли, че го правиш?" изръмжа Сали.

Членът му потрепна. Веждите й се сбръчкаха и тя загледа как членът му се клати за момент. После погледна лицето на Данте.

Уплашена, разбира се. Но също така… обнадеждаващо, може би?. Тонът й не смекчи. Нито пък членът му. „Ти ми отговори, Данте.“ Членът му потрепна отново.

Флуидни мъниста на върха. „Обърках се, госпожице Сали. Със сигурност не искам да загубя работата си“, каза той.

„И мислиш, че момиче като мен отчаяно се нуждае от чукане, нали?“ "Не!" — протестира той с почти писклив глас. Той прочисти гърлото си. „Ти си просто….“. "Аз съм просто какво?". Очите му за миг се стрелнаха към нейните.

„Когато си ядосана, ти си страхотна гледка, мис Сали.“ Сали спря за момент, докато думите потънаха в нея. Обля я топлина. По някаква причина това беше комплимент, който тя наистина, много харесваше.

Когато тя не отговори веднага, Данте се размърда неудобно в неудобен опит да вдигне панталоните си. Сали проговори, преди да разбере, че възнамерява да го направи. „Не съм ти казал да го прибереш.“ Ръцете му паднаха от скута му, сякаш бяха изтръпнали.

Членът му подскачаше там. Сали заобиколи бюрото, извисявайки се над него. Веднъж в живота си й хареса да бъде голяма, когато е около мъж. — Създаваш ми много напрежение — каза тя с лаконичен глас. „Съжалявам, госпожице Сали.

Наистина съжалявам.“ "Да?" - каза тя, разкопчайки ципа на дънките си. Той облиза устни. — Да — успя той. Този път гласът му прекъсна една сричка. Тя издърпа дънките си, без да сваля тежките си, натъпкани работни ботуши.

— Не ме докосвай — каза тя. „Не, госпожице Сали“. „И ти не идваш.“. Членът му отново заклати.

Може дори да е станал по-голям. „„Защото ако си издухаш товара, докато те яздя“, продължи тя, излизайки от бялото си памучно бельо, „ти си уволнен. Разбирате ли ме?".

„Да-да, госпожице Сали". Тя остави бельото си на бюрото и забеляза, че очите му го следват. Като гладен.

Тя го облегна, с единия си крак от двете страни на стола без подлакътници. Тя хвана члена му и прокара ръце по него, путката й беше гореща. Той изстена.

„Шшш, ти“, замълча Сали. Потта се стичаше отстрани на лицето му. Тя обичаше напрежението в челюстта му. „Ще почувстваш трябва да кажа на някого за това?" попита тя, галейки го.

„На кого да кажа?". Беше достатъчно добре. Тя се настани върху него, използвайки масивните си бедрени мускули, за да се движи толкова бавно, че Данте издаде тих звук в зад гърлото му.

Не беше просто дразнене. Тялото й трябваше да свикне със значителната му обиколка. Той я разтвори; това беше сигурно.

Тя трябваше да работи върху него, преди да успее да го поеме целия. Когато можеше, но вътрешностите й се вкопчиха в него. Той се надигна, когато тя слезе, разтърсвайки я от удоволствие.

Правеше го отново и отново, докато тя не трябваше да използва раменете му, за да се задържи." Мамка му — ахна тя. Той беше толкова голям и ъгълът беше толкова прав, че той, когато се напъха нагоре, смачка клитора й. Тя задвижи бедрата си, движейки се по-бързо. Дъхът му се превърна в сумтене.

Тя погледна лицето му; очите му бяха затворени. — Погледни ме — каза му тя. Той не се подчини.

"Опитвам се да не идвам.". Тялото й се притисна към него, карайки го да стене. Тя не възнамеряваше да го направи; мисълта, че сайтът й може да възбужда, беше съвсем нова идея.

Тялото й го обичаше. — Погледни ме — каза тя отново. Той отвори очи, потта се стичаше от него, сякаш хвърляше торби с храна.

Хълбоците й подскочиха бързо и силно. Ударът му се поддържаше в галопиращо темпо. Тя усети нарастването на удоволствието и наклони бедра към него.

Данте си пое дъх. "Проклето момиче.". Между очевидната благодарност в гласа му и бруталните му дарби, оргазмът на Сали избухна по начин, по който никога преди. Тя потръпна и се разклати, докосвайки се, за да удължи удоволствието си.

Вместо това тя се изстреля до втори връх. — По дяволите — ахна тя, спирайки бавно върху все още твърдия му член. Бавно и внимателно тя се отдръпна от него. Пишка му блестеше от нейната влага.

Бедрата му също. Беше болезнено, пулсиращо изправен. Дъхът му все още беше учестен и в очите му блестеше огън. Сали, от друга страна, никога не се беше чувствала по-отпаднала.

Тя пристъпи обратно в бикините и панталоните си, падайки на стола на бюрото. Тя погледна неудовлетвореното му напрежение с вид на очарование. "Ако трябва да се погрижиш за това", каза тя, кимвайки към члена му, "можеш да го направиш отзад.".

— Да, госпожице Сали — каза той, като бързо се прибра и издърпа панталоните си. След като се справи, подуши ръката си. Сали отново се разтопли, харесваше начина, по който прехапа пълната си устна, след като я помириса. — Давай — каза му тя. „Не се бавете“.

Той вдигна панталоните си и бързо излезе от стаята. Тя изчака да види дали той ще й се усмихне през рамо или ще й намигне. Ако той направи нещо, за да се държи така, сякаш я е прехвърлил, това щеше да я вбеси.

Но той не го направи. Той се препъна навън, скръстил ръце на слабините си, прегърбени рамене, както винаги. Той не погледна назад.

Той прие уволнението си съвсем буквално. Сали усети, че отново се подмокря. Помисли си за напрегнатото изражение на лицето му, докато го яздеше. Концентрацията в усилията му да не я разочарова.

Как гледайки я, му беше по-трудно да сдържи оргазма си. Внезапно тя бутна назад стола си и закрачи по стълбите към стаята си. Тя надникна иззад тъмносините завеси и огледа двора зад къщата си.

Трябваше да търси, за да го намери. Първоначално тя си помисли, че изобщо не е спрял, което беше неочакван удар върху крехкото й, но надуто его. Тогава тя го видя. Беше добре скрит в група дървета в задната част на двора. Не можеше да го види добре, но финото му движение й подсказа точно какво прави.

Тя присви очи и се премести от другата страна на прозореца. Позицията на тялото му беше странна и новият ъгъл й подсказа защо. Докато се дръпваше, той държеше едната си ръка на устата и носа си. Ръката, която миришеше на нея. Тя отново пъхна дебелите си пръсти в панталоните си.

Тялото й беше твърде готово твърде скоро. Пръстите й летяха по хлъзгавия й, подут пол. Тя едва се осмели да мигне; гледката на Данте, който се отдава на нейната миризма, беше твърде възбуждаща. Тя изтръпна в оргазма си, преди той да достигне неговия. Но не след дълго движенията му станаха резки.

Въобрази си, че може да чуе тихия му стон. Тогава той беше готов. Той се огледа набързо, вдигна панталоните си и се запъти към хамбарите. Сали седна на леглото си, чакайки дишането й да се нормализира. Тя сложи пръсти на носа си.

Никога не си беше давала труда да се интересува на какво мирише, освен на чистота. Тя вдиша веднъж и се замисли дали не иска да зарови носа си в този аромат. Беше парфюмно и мускусно, тъмно и земно. Не беше точно нещо за дегустация, но тя нямаше нищо против да го помирише. Това я накара да се почувства малко мръсна, че й хареса.

#. Минаха четири дни, преди Сали да види Данте отново. Честно казано, тя го избягваше. След дълго мислене тя стигна до няколко заключения.

Първо, беше ужасна идеята да се чука едно от наетите момчета. Второ, тъй като тя вече беше ходила там, би било лоша идея да го чука два пъти. Трето, единственият начин, по който тя щеше да го постигне, беше, ако не го виждаше. Защото самата мисъл за него я притесняваше.

Четири поредни нощи тя се гърчеше до оргазъм, спомняйки си изпълненото му с нужда лице. Спомняйки си как го е използвала и как той й е позволил. Как членът му се клатеше, когато тя го смъмри. Тя държеше ухото си на земята през тази седмица. Когато мъжете се чукаха наоколо, това повишаваше уважението им.

Когато жените направиха същото, това имаше обратен ефект. Тя живееше в страх, че Данте е споделил малката им среща. Въпреки това, след четири дни нямаше и намек за слух. Нищо освен обичайното: три битки, едната с участието на Данте; едно момче порицано, че спи в плевнята; и друг за закъснение три дни подред. Никой не е променил поведението си.

Изглеждаше, че Данте е държал на думата си и не е казал нищо. Въпреки решимостта на Сали все по-често се оказваше да язди коня си покрай загона на кобилите. И когато след четири дни тя видя фигура да работи на портата, тя не можеше да отрече обнадеждаващия скок в гърдите си и ударите на сърцето в чатала си.

Тя насочи коня си към мястото, където работеше. Сигурно не беше първият път, когато се осмели да играе с вратата; кобилата го гледаше, но не му реагираше. Очевидно тя свикваше с него.

След четири дни мислене за момчето, гледката му беше прекалено силна. Прашните му работни дрехи и платнената чанта, преметната на раменете му. Неговият малък, силен ръст. Нейната нужда се превърна в болка. Цялата й решителност се стопи.

— Данте? — каза тя от двойната височина на кон. Той присви очи към нея. „Мис Сали.“ „Плашиш кобилата ми и ми създаваш напрежение.“ Той погледна настрани. „Вземам прибързани решения, когато съм напрегнат“.

Той отново я погледна. Раменете му се извиха от нея. Но, както и в офиса, не успя да скрие издутината на панталона си. — Искаш ли да се кача до къщата? попита той. „Със сигурност нямам нищо против.“ Той постави платнената чанта на бедрото си, преди да тръгне към къщата.

Сали се отправи към обора и прибра коня си. След това се върна в къщата възможно най-бързо. Тя дори не погледна към счетоводната стая, докато гласът на майка й не я подгони по късия коридор.

"Сали Джийн?". Тя си пое дълбоко въздух и се обърна. Майка й се надвеси от прага.

„Има едно момче, което те чака.“ „Вече имах представа за това.“. „За да не се изненадате.“ Сали се обърна на пети и се отправи към офиса, като затвори вратата след себе си. Данте седна на ръба на своя дървен стол без ръце. Платнената чанта стоеше в скута му.

Сали се облегна на бюрото и го погледна надолу. Преди да успее да каже нещо, той й подаде чантата. "Какво е това?". „За вас е, мис Сали.“ Тя отвори чантата, погледна вътре, сбърчи вежди и го погледна.

Той се взря в ръцете си. Тя погледна назад в чантата. Страпон.

Фалосът беше почти с размерите на Данте, а кобурът беше здрав, голям бикин с вибратор в чатала. Тя имаше незабавен умствен образ, че използва това нещо върху Данте и почти толкова незабавен отговор на мокро пулсиране в слабините си. Тя го остави на ръба на бюрото.

Имаше и бутилка лубрикант. Тя постави бутилката до нея. Тя наистина не беше сигурна какво да каже.

„Имах тази мисъл…“, каза Данте, преди да млъкне. „Е, продължавай.“. „Мислех, че може би преживяването на напрежението ви трябва да е по-редовно нещо. Това да го хванете, когато сте адски ядосани, би помогнало, но по-добър план би било да ви попречи да стигнете до там.“ Възбудата на Сали отиде на по-горещо място.

„Като мислиш, че трябва просто да идваш в къщата в понеделник, защото ще бъда напрегнат независимо от това?“. „Може би понеделник и четвъртък, и двете.“ Тя го погледна, но той не искаше да срещне очите й. Беше смело предложение за мъж, който не можеше да я погледне. И тя не можеше да отрече, че идеята за няколко чукания на седмица със силен човек, който е добре благословен, беше доста привлекателна идея.

— Искаш ли да използвам това нещо върху теб? — попита тя, като посочи презрамката. "Бихте ли го харесали?". Тъмните му бузи придобиха червеникав оттенък. „Аз не съм гей, ако това питаш.“ „Предполагам, че щях да забележа, ако беше гей“, сопна се тя.

Да, той определено беше бинг. Беше ясно дори с тъмния му тен. — Бих искал — изрече той с тих глас. Тя взе решение, което дори не беше решение.

Беше подтик, подхранван от нужда. „Е, тогава свали си панталоните и застани на колене“, каза тя. Тя излезе от работните си панталони, както беше правила преди, издърпвайки обутия в ботуш крак през краката. Тя също свали цялото си бельо и го пусна на пода върху панталона си.

След това тя сложи презрамката. Коланът беше малко стегнат, но задържа пластмасовия вибратор на място. На бедрото й имаше превключвател за включване и изключване, но тя още не си играеше с него.

Беше странно усещането да има гумен член, стърчащ от тялото й. Не изглеждаше съвсем чуждо, нито беше точно нейно. Тя се справи с него и се опита да си представи какво трябва да е да имаш истински. Това наистина я накара да се почувства силна по начин, различен от обикновено.

Данте съблече панталоните и бельото си. Ризата му също. Той коленичи на пода в офиса, огромната му ерекция вече изтичаше. Когато той падна на ръце и колене, Сали отдели момент да се полюбува на задника му. Беше кръгло и мускулесто.

Тя коленичи зад него и меси бузите му няколко минути. Дишането му стана неравномерно. Тя ги раздели и погледна ануса му. Беше перфектно набръчкан и за нейните очи твърде малък за големия вибратор, който възнамеряваше да постави там.

Дишането му придоби вокално качество. Тя намаза пръста си с малко лубрикант и го разтри върху дупката му. Сали не беше участвала в анален секс по никакъв начин преди и се закле, че никога няма да го направи.

Въпреки това не можеше да отрече какво усещане за сила й даде да притисне хлъзгавия си пръст в Данте и да накара тялото му да приеме нашествието. Тя влезе в него до второто кокалче и чу въздишката му. Тя добави още лубрикант и още един пръст, като го наблюдаваше как се разширява, за да я приеме. Тя не можеше да повярва, че той се забавлява, затова се протегна към предната му част и опипа ерекцията му. Беше толкова солиден, колкото може да бъде един мъж.

Тя го погали веднъж нагоре-надолу и се заслуша в сподавения му стон. Тя изля лубриканта върху фалоса и още повече върху ануса му, работейки грубо с пръсти. След това тя дръпна ръката си, притисна главата на вибратора в отвора му и го натисна с бедрата си. Имаше съпротива, но тя знаеше, че няма да е трудно да я преодолее. Тя не го направи; тя се движеше бавно, но знаеше, че не е нужно.

Сали се отдръпна наполовина и натисна още повече. При третия й тласък целият вибратор изчезна в него. Беше очарователно да се гледа: дълга, дебела гума, изгубена в задника му.

Мускулите му се свиха, а бедрата му трепереха. Тя се измъкна плавно и натисна отново. Тя го хвана за бедрата и го направи отново. Не можеше да отрече, че това я разгорещяваше. Малките звуци, които издаваше.

Знаейки, че иска това. Да бъдеш този, който отговаря. Тя включи вибратора.

Коланът беше достатъчно стегнат, за да задържи пластмасата към нея. Докато тя натискаше, то работеше със своята текстурирана, вибрираща повърхност напред-назад върху нейния пол. Тя се ускори, започвайки да преследва оргазма си.

Бедрата на Данте се движеха срещу нея, приемайки всеки тласък. Ръцете му се свиха в юмруци на пода. Звуците, които издаваше, наполовина удоволствие и наполовина болка, просто я подтикнаха.

Сали се протегна отново и хвана члена му. — Мамка му! — ахна той. Той падна на лакти, главата му на пода. Това я разгорещи още повече.

Караше я да се чувства гадно. „Ти ли си моето куче?“ — попита тя, дърпайки члена му, ръцете й бяха хлъзгави. — Да ме чакаш там на колене, за да тичам с теб? тя каза. „Представяш ми задника си.“. Членът на Данте потрепна в ръката й.

„Искаш да дойдеш“, подигра се тя, забързайки се, усещайки собственото си телосложение. „Не смей обаче. Не и докато не кажа.“ Тя го чука по-силно, отколкото планираше, защото вибраторът между краката й се чувстваше толкова добре. Всеки звук, който издаваше, й казваше, че иска това да му се случи.

Всеки негов звук я разпалваше още повече. Топките му се стегнаха в галещата й ръка. Оргазмът й беше експлозия на сетивата. Гледката на Данте на лакти и колене с черна гума, изчезваща в него, усещането на вибратора, който безмилостно я стимулира, миризмата на мръсотия и секс и звуците, които двамата издаваха.

Тя хвана бедрото му с една ръка и държеше члена му с другата, докато продължи да работи с фалоса, докато свърши. След това тя изключи вибратора. Но той не беше свършил. Солидният му член все още потрепваше в дланта й.

Тя се измъкна и се натисна обратно, чувайки стена му. — Обзалагам се, че имаш силна нужда да дойдеш — каза тя. „Моля ви, госпожице Сали.“ Тя се движеше много бавно, както ръката, така и каишката.

„Правиш го на пода като кучето, което си“, каза му тя. Той изпъшка, сякаш принизяването само направи цялата ситуация по-добра. Тя го работеше с ръката си твърде бавно.

Тялото му се изви под нея, хлъзгаво от пот. Бавно, бавно ръката му се плъзна по дървения под. Първоначално Сали не разбра какво прави той, но после видя купчината си дрехи на пода. Нейното прекалено голямо бельо на върха на купчината.

Данте го хвана и притисна чатала към носа и устата си. „Ти не си просто куче“, каза му тя, „Ти си мръсно, мръсно куче.“ Той я погледна веднъж, сякаш се страхуваше, но не предложи да върне гащите. „Лижи го“, каза му тя, намирайки темпо за своето чукане и галене.

Розовият му език докосна памука и той изскимтя. Тя тръгна по-бързо. Тялото му трепереше. Пъхна чатала на бикините в устата си.

Сали отново включи вибратора. Събраха се на пода в офиса: той в една локва, а тя за втори път върху него. Сали трябваше да признае, че това беше едно от най-ефективните освобождавания от напрежението, в които тя някога е участвала.

Сексът никога не е бил толкова задоволителен. Тя дръпна фалоса от него и го видя как трепва. След това го свали и си обу панталона.

"Мога ли да запазя това?" — попита Сали, гледайки презрамката. — Разбира се — каза Данте, обличайки дрехите си. „Ще се върнеш ли тук горе в четвъртък? Да кажем около три?“.

Той я погледна в лицето за първи път. Тя видя открито момче с мило лице, което нямаше да забележи, ако не беше толкова смело. „Със сигурност бих искал това“, каза той тихо. „И аз бих.“ Той се усмихна с най-широката и бяла усмивка, която тя някога бе виждала. — Няма да кажа на никого — предложи той.

„И аз няма да го направя“. Колкото и да беше нервна от това, че мъжете разбират за чукането й, тя знаеше, че Данте вероятно е двойно повече. Особено ако тя започне да говори за тази конкретна постъпка. Личеше облекчението му.

След това, без повече приказки, той приключи с обличането, кимна й и я накара да си тръгне. — Хей — каза тя. Той се обърна назад. — Забравихте тези.

Тя му подаде бельото си. Не си беше направила труда да ги облече обратно, беше толкова мокра. И освен това винаги можеше да каже, че ги е откраднал от пералнята.

Усмивката му стана още по-голяма. Той напъха бельото в джоба си и бързо излезе от къщата. #. В четвъртък Сали беше по-развълнувана, отколкото искаше да признае. Тя чакаше в кабинета си от два и четиридесет и пет до три и петнадесет.

В този момент тя започна да се ядосва. Разбира се, той я изправи. Новото да бъдеш чукан от едра, буйна жена се изтърка.

Тя излезе от къщата в три и половина без друг план освен да се качи на коня си и да язди. Но суматохата отстрани на обора я забави. Обикновено тя не се забъркваше в изцепките, в които се забъркваха момчетата. Тя остави стария Боб да ги управлява.

Все пак беше любопитна. А звукът на други хора, които се биеха, я направи по-спокойна. Тя погледна зад ъгъла на обора и видя три от наетите момчета да се подиграват на четвърто.

Фланелената му риза беше надигната през главата му, но Сали можеше да разбере по ниския ръст и тъмния тен, че това е Данте. Сали прониза гняв. Беше неочаквано. Беше защитно.

В крайна сметка той беше неин. Никой не го е малтретирал освен нея. Тя излезе от къщата. "Хей!" - излая тя. Битката спря веднага.

Трите момчета стояха почти мирно. Данте оправи ризата си и погледна към земята. „Имаш толкова много време, че можеш да дърпаш тези глупости“, изръмжа тя. — Не, госпожо — каза най-високото момче. Приятелят му го блъсна с лакът.

Сали видя устните на Данте да потрепват, сякаш искаше да се усмихне. — Искам да кажа, госпожице Сали — бързо се поправи момчето. — И ти — каза Сали, обръщайки се към Данте.

„Напоследък си център на много проблеми. Качи се в офиса ми. Трябва да поговорим, ти и аз.“ Слабините й пулсираха, докато се обръщаше към Данте. Ръцете му се промъкнаха отпред и се свиха върху чатала му. Той се обърна и забърза по пътеката към къщата.

Тя се обърна към трите момчета. „Върни се на работа.“. — Да, мис Сали — казаха те почти в един глас. Сали забърза след Данте.

Тя влезе в къщата и без дори да спре, извика: „В офиса на татко има едно момче, мамо. Ще бъда няколко минути с него.“. — Честно, Сали Джийн — извика майка й от счетоводната стая. Сали влезе в кабинета си и затвори вратата след себе си. Данте седеше на един от столовете без подлакътници, приковал очи към земята.

Нямаше никакво съмнение относно готовността му за ерекция. „Ти ли си моето мръсно куче, Данте?“ — попита тя и дръпна копчетата на панталона си. „Със сигурност съм, госпожице Сали.“ „Тогава нека те видя на колене.“

Подобни истории