Усмивката на Ани Спомням си косата й, която блестеше като злато, ярка и блестяща като слънцето, което грееше на вълните, където тя стоеше гола, и ми се струваше, че именно нейната усмивка озарява плажа този ден. И да, знам, че не я притежавам, но аз притежавах този момент и в този момент усмивката й беше моя. Тя ми се усмихна.
Не за онези непознати на пясъка, а само за мен. Достатъчно беше, че усмивката й беше моя. Вълните, шепнещи по бедрата й, можеше да ми завидят. Не нейното тяло исках да натрупам, а онази усмивка, онзи изключителен момент завинаги.
Вълните ще надживеят завистта ми, а пясъците - възмущението ми от бързината на сезоните. Декември ще обхване всички сънища на юли в мрака и докато чакам пролетта Ани ще стои завинаги на ръба на океана.
сърцето ми е избрало за мен…
🕑 1 минути Любовни стихове Разкази 👁 1,068Не спряхте да се чудите защо Просто знаех, че сърцето ми е тъжно. Много заети по улиците Няма време да ме…
продължи Любовни стихове секс историяПлажовете с бял пясък си вдъхват живот. Боята се разпространява в лилаво и синьо, когато залезът стане част…
продължи Любовни стихове секс историяИзявление за принцип за любов и похот…
🕑 1 минути Любовни стихове Разкази 👁 1,056Аз съм съществен човек Жена с характер Така че това, което търся, е едно и също Мъж с принципи Кой е…
продължи Любовни стихове секс история