Усмивката на Ани Спомням си косата й, която блестеше като злато, ярка и блестяща като слънцето, което грееше на вълните, където тя стоеше гола, и ми се струваше, че именно нейната усмивка озарява плажа този ден. И да, знам, че не я притежавам, но аз притежавах този момент и в този момент усмивката й беше моя. Тя ми се усмихна. Не за онези непознати на пясъка, а само за мен.
Достатъчно беше, че усмивката й беше моя. Вълните, шепнещи по бедрата й, можеше да ми завидят. Не нейното тяло исках да натрупам, а онази усмивка, онзи изключителен момент завинаги.
Вълните ще надживеят завистта ми, а пясъците - възмущението ми от бързината на сезоните. Декември ще обхване всички сънища на юли в мрака и докато чакам пролетта Ани ще стои завинаги на ръба на океана.
Липсва ми малката светлина…
🕑 1 минути Любовни стихове Разкази 👁 1,423Изглеждаше като малко светлина в края на тъмния тунел на живота, привличаше ме към него, викайки името ми.…
продължи Любовни стихове секс историяВинаги ще бъда тук за моя специален приятел.…
🕑 3 минути Любовни стихове Разкази 👁 1,243Преди изпитвах удоволствие от многото си мания. Фина настройка на всеки един, докато достигне съвършенство.…
продължи Любовни стихове секс историяБоли да бъда с нея…
🕑 1 минути Любовни стихове Разкази 👁 569Нейната топлина в тишината Моята плът срещу нейната, главата ми опряна на гърдите й, Облак филтрира лунната…
продължи Любовни стихове секс история