Усмивката на Ани Спомням си косата й, която блестеше като злато, ярка и блестяща като слънцето, което грееше на вълните, където тя стоеше гола, и ми се струваше, че именно нейната усмивка озарява плажа този ден. И да, знам, че не я притежавам, но аз притежавах този момент и в този момент усмивката й беше моя. Тя ми се усмихна. Не за онези непознати на пясъка, а само за мен.
Достатъчно беше, че усмивката й беше моя. Вълните, шепнещи по бедрата й, можеше да ми завидят. Не нейното тяло исках да натрупам, а онази усмивка, онзи изключителен момент завинаги. Вълните ще надживеят завистта ми, а пясъците - възмущението ми от бързината на сезоните. Декември ще обхване всички сънища на юли в мрака и докато чакам пролетта Ани ще стои завинаги на ръба на океана.
Реката прорязва скалата не заради силата си, а заради своята упоритост. Джеймс Н. Уоткинс.…
🕑 2 минути Любовни стихове Разкази 👁 3,233Аз съм като течаща кристална река, спокойна или бурна и мътна, но неконтролируема Ти си като могъща планина,…
продължи Любовни стихове секс история"Как танцувахме..."…
🕑 2 минути Любовни стихове Разкази 👁 3,472Нашата примка е много подобна на вярата, невидима, но болезнено осезаема. Но когато съм уплашен от знанието,…
продължи Любовни стихове секс историяМоята любов и аз никога няма да се разделим истински в този живот, защото нашата любов е истинска и твърде…
продължи Любовни стихове секс история