Усмивката на Ани Спомням си косата й, която блестеше като злато, ярка и блестяща като слънцето, което грееше на вълните, където тя стоеше гола, и ми се струваше, че именно нейната усмивка озарява плажа този ден. И да, знам, че не я притежавам, но аз притежавах този момент и в този момент усмивката й беше моя. Тя ми се усмихна. Не за онези непознати на пясъка, а само за мен.
Достатъчно беше, че усмивката й беше моя. Вълните, шепнещи по бедрата й, можеше да ми завидят. Не нейното тяло исках да натрупам, а онази усмивка, онзи изключителен момент завинаги. Вълните ще надживеят завистта ми, а пясъците - възмущението ми от бързината на сезоните. Декември ще обхване всички сънища на юли в мрака и докато чакам пролетта Ани ще стои завинаги на ръба на океана.
Любовта побеждава всичко.…
🕑 2 минути Любовни стихове Разкази 👁 3,193Всеки ден, при светлината на зората ви поздравявам, усмихвам се, когато се приближавате отдалеч; Сблъсъкът…
продължи Любовни стихове секс историязащото L Животът е бил недобър - все пак ти все още преживяваш невъобразима скръб през разбития живот чрез…
продължи Любовни стихове секс историяКопнея за тялото ти, за да бъдеш върху моето мекото докосване на ръката ти изпраща тръпки по гръбнака ми…
продължи Любовни стихове секс история