Тази история се е разгръщала за мен много пъти преди. Да се ангажирам, да мълча или да тичам към вратата?. При вас е много по-различно, което се вижда ясно.
Без караници, без глупости, само ти и аз. Основните правила бяха определени от самото начало. Изглежда, сякаш някой е забравил да каже на сърцето ти. Не съм недоволен, че се стигна дотук.
Винаги мога да се престоря на невежество, тъй като това е блаженство. Изградих стена около сърцето си преди толкова много години. Нищо не го е проникнало, нито вятър, дъжд или сняг.
Твърде често чувствам, че вече не съм способен да обичам. Какво ще е необходимо, за да се пробие тази стена, достатъчно силен тласък?. И двамата имаме своите демони, те са едни и същи. Ще ни унищожат ли; те ли ще бъдат виновни? Бъдещето е несигурно, дори и глупакът знае това.
Изпих толкова много бира сега трябва да пикая.