Цветовете на любовта

В първата пролет на нашата любов Всичко беше толкова свежо и ново, И нежно като яркозелените листа, избуяли от сивото палто на зимата, Живо с процъфтяващо желание И радостта от откровението, Докато изследвахме в сладка наслада, Бледите тонове на нашата голота Нежна като черешовия цвят На дърветата пред прозореца ти, Всяка целувка е изпълнена с обещание за по-големи чудеса, които тепърва предстоят. С лятото страстта ни пламна ярко, Цветовете на похотта ни Огнени като необузданите кули На червено и златно на цветята, които израснаха в необуздано изобилие В градините, където тайно Танцувахме всяка нощ в екстаз, Плътта ни гореща от неукротим копнеж, Докато консумирахме нашата любов, в неугасимия възторг и плътското въодушевление на опияняващото желание. Безмилостният ход на времето За съжаление, не можеше да бъде отричан дълго, И когато сезонът наближи, Така твоят плам изстина и умря, Зрелите цветове на твоята страст Изсъхват като падналите листа В мръсни купчини в улуците, За да бъдат отмити от дъждът Докато не се изгуби всяка следа от радостта, Възторгът от лятната ни любов Просто бегъл спомен Докато чакам пролетта да се върне.

Подобни истории