Съкрушение

Стихотворение за покаяние…

Коленичил в перфектен Наду, предложих ти себе си. Яката около врата ми сега ме маркира като твоя. И все пак забравих себе си, забравих мястото си. Чувство на разкаяние, защото взех нещо, което не беше мое.

Нуждаещ се и без мисъл докоснах без разрешение. И усетих разочарованието от вас, господине. Признах престъплението и сега трябва да платя цената. Моето тяло е твое, изборът вече не е мой. Моето сладко освобождаване, подарък от теб, вече не мога да го взема.

Урокът е научен, грешката няма да повторя… Защото казах, докато коленичих, гол пред теб; Аз съм и ще бъда завинаги; твоя.

Подобни истории