Блясъкът даде моментна капка на събуждащите се от сънища очи, донесени от разпръсквача на пясък, докато клепачите ми тежаха по шевовете. И както пепелта в огнището дава топлина, дъхът ти тихо преминава, докато усещам как пулсът ми се подмладява, в очакване на съдбата на моята съдба. От минали години, когато бях откровен Като тромав дървен поет, Когато не можех да преброя дърветата, заради пешеходните пътеки. Докато хвърлям в заблуждение една кавга За минали грехове с мастилото си, подновявам обетите си за любов Върху златните тройни на сърцето ти И сега, когато устните ти пламват отново, Донесени от разпръсквача на пясък, чакам съдбата си в кошницата ти, Докато усещам събиращия ти сок.