нашите сбогувания бяха разпръснати. нежно. през вечни паузи разбити срички и между вдишвания крещящи от слабост. Гласове болезнено трептяха някакъв жесток баланс на неизмерим копнеж и горчивите следи от дълбоко съжаление, които трябва да разгадаем.
и така се вкопчихме в идеали, пълни с неизказани декларации и спомени, които никога не са правени. споделяйки тихи сълзи в оглушителната тишина, докато последните ни думи паднаха деликатно заплетени. с похот.
за любовта, която трябваше да.