Не знам защо усещах нейния сладникав аромат около себе си. Тя не беше тук. Възможно ли е тя да се е потопила в съзнанието ми и да обгърне самото ми същество? Вероятно. Нейните сладострастни пълни устни, копринено бледа кожа, тези проникващи в душата очи? Определено.
Бих могъл да търся, хиляда години, за нещо толкова чудно като нахалната й усмивка, Чувствено грациозно като нея, да се плъзга из една стая, Космически невинно като блясък в палавите й очи. И така, "Да", самото ми същество прониква неконтролируемо желание, За нея, по всякакъв начин.