Някога беше златен

★★★★★ (< 5)

Докато есенните листа падат, като хроника на проза за сезонното слънцестоене на земята и моите стари очи. Там, където някога беше злато, писалката ми ръждяса, но любовта ти остава като вечна пролет. И в моята древна чаша за чай виждам красивата ти сянка, когато паметта ми се забави, изпарявайки се в прах. С житейските дребни приказки, докато разумът ми умира, в очите си плача, докато думите ми.

Моля, влезте или се регистрирайте, за да продължите да четете…

Подобни истории

Отключване на удоволствието

★★★★★ (< 5)

За всичко има първи път. Неочаквано удоволствие.…

Искаш ли да знаеш какво ми правиш.... Кожа до кожа, докосва меко, проследява върховете на пръстите ми по ръба…

продължи Любовни стихове секс история

Ръцете, които ми взривиха ума

★★★★★ (< 5)

Моята фантазия се сбъдва след много късни вечери онлайн чатове…

Завъртях ключа и когато отворих вратата, челюстта ми падна, докато стояхте там пред мен. Визия за чиста…

продължи Любовни стихове секс история

Ибиса

★★★★★ (< 5)

Лятна любов при изгрев слънце…

Желанието прави легло с вълни, върху което се гърчим и се напукваме и цепим. Напръскани и напръскани с море и…

продължи Любовни стихове секс история

Секс история Категории