Не можеш да останеш тук повече. Думите се превръщат в модел, неохотно прошепнат химн, който ми е твърде чужд. Всичко, което мога да чуя, е тихият гръм отвътре, ухото ми е притиснато до голата ти гърда, ти веднъж ме попита защо правя това, искаше да знаеш какво точно чувам в тези безброй тъмни реки, които се втурват отдолу, слушах с часове или години. Не мога да кажа повече.
Не мога да кажа на никого. Не можеш да останеш тук повече. Няма да те питам защо този път, все още проследявам топлата ти длан, където ръцете ни бяха сключени една в друга, сега.