Моите очила

От истинско събитие... Може би това ще е последното от тях.…

Толкова просто нещо, почти незабележимо. Видях очилата си да лежат на масата. Мислите ми блуждаеха как те винаги са били там, докато разменяме думите си.

Хиляди, стотици хиляди думи. Първите, колебливи, флиртуващи думи в чат стая. Безгрижните закачки чрез имейл. Нарастващата честота на "черните кутии". Многото, много извиквания на „нашата стая“, където изградихме нашата вселена.

Нарастващата страст един към друг, протичаща през тези канали. „Бяхме там за всички“, напомнят ми очилата ми, докато почиват, неподвижни. Те видяха както обикновени, така и променящи живота събития. Те видяха сълзи от двете страни на лещите си.

Видяха смях и усмивки. Те видяха как любовта разцъфтява и расте. После видяха края му. Гледайки очилата си сега, се чудя: защо не са счупени - както и сърцето ми?.

Подобни истории