Разхождам се между дъждовните капки и не усещам нищо, защото никаква влага от емоция няма да ме докосне. Пътувам между дъждовните капки на живота и съм сух, няма да му позволя да атакува тялото ми, мозъка или сетивата ми. Пътувам между дъждовните капки на времето невредим от всичко това, непроницаем, непроменим и неприкосновен. Бродя безцелно между дъждовните капки и няма чувство за загуба, любов, желание или нужда. Плъзгам се между дъждовните капки, очаквайки да усетя нищо друго освен спокойствие и мир, но докато вървя на слънцето, съм мокър.