В момента, в който го забеляза от другия край на стаята. Ръцете й настръхнаха. Но защо?. Какво беше, начинът, по който изглеждаше? Загорялото му мускулесто тяло.
С руса коса. и пронизващи сини очи. Или беше усмивката му. И начина, по който озари цялата стая.
Не, беше повече… Смехът му. Начинът, по който я придърпа към себе си. Държейки я, уведомявайки всички. Тя беше негова! Не, за нея той беше перфектен.
нейният господин правилен; Красив. Мил. И внимателен! Но най-вече.
Дълбоко в сърцето й. Тя знаеше, че той е неин!.