Време и прилив

Мъж и жена, и двамата непознати, намират подслон от буря с неочаквани резултати.…

🕑 31 минути минути Любовни истории Разкази

Времето и приливите не чакат никого, каза някой веднъж. Бяха прави. Добавете към тези две приспособления, несигурността на времето, заедно със скалистия склон и сте имали набор от обстоятелства за магията, която трябваше да завладее два живота, които все още не осъзнават един друг. Всеки беше засегнат от приливната собствена кръв, гнева в сърцата си и желанието за някакъв непонятен сън.

Откъде да знаят какво им е отредила съдбата? Брад Мачин имаше уютен апартамент недалеч от плажа и често идваше да плува сутрин. Беше по-ранен от обикновено, изкушен от юнското слънце, от което плажът беше в сянка, докато не се издигна по-високо. Точно тази сянка щеше да съответства на мрачното настроение, в което проклетата Рита го бе оставила. Преди не много сутрини бяха закусвали заедно след обичайната си вечер на горещи удоволствия. Няма повече.

Нейните хлебчета сега се препичаха от този наперен богаташ. В допълнение към гнева му тази сутрин беше собствената му глупост, че не извърши нормалната си проверка по време на приливите, особено след като сега беше сезонът на приливите. Време, когато много по-високата вода се разбиваше в скалите и стената на скалата, създавайки опасни напречни течения, които можеха да повлекат непредпазливия къпещ се надолу.

Вярно, щеше да мине малко време, преди да се разбие в скалите. Но начинът, по който кипяха по-далечните вълни, накара Брад да се чуди дали морето е толкова ядосано, колкото и него. Той изръмжа тихо под носа си, повдигна малката раница на гърба си и се замисли да се върне в празния си апартамент. Проклетата Рита.

Животът не смърдеше ли? Внезапно мощен сблъсък отгоре го накара рефлексивно да се наведе. Експлозия? Тогава последвалият тих тътен му подсказа, че е гръм и от другата страна на залива блесна светкавица. Брад, в своето отчаяние, не беше забелязал потъмняващото небе, тъй като слънцето трябва да се е покрило отвъд скалата.

Със същата внезапност едри капки дъжд, по-тежки от всеки домашен душ, се плиснаха върху него, разпръсквайки сухия пясък. Вятърът се усили, когато с наведена глава той спринтира към единственото прикритие в рамките на повече от сто ярда, Скалистата пещера, която беше просто дълбока пукнатина в скалата. Като дете си играеше в сенчестия залив, ловейки чудовища. Бягайки силно, той знаеше, че наистина е безсмислено, тъй като вече беше мокър, с риза и панталони, прилепнали по тялото му. Тогава заслепените му от дъжда очи съзряха фигурата на жена, покрита с дълъг зелен кафтан, която тичаше от противоположната посока.

На едното й рамо висеше малка дамска чанта, а в едната ръка държеше чифт зелени обувки. Стигнаха до отвора по едно и също време и Брад видя как дъждът бе залепил материята на обемния кафтан за чифт много оформени гърди без сутиен върху плоския корем. Заедно те се стрелнаха под скалистото покритие. Русокафява коса висеше мокра и привлекателно права до раменете й. От изпъстреното й от дъжда лице чифт гневни сини очи примигнаха и се вгледаха в Брад, сякаш го обвиняваха.

Но под навеса тя се изправи пред прииждащото море, което беше покрито с множество трапчинки от проливния дъжд, който валеше с нарастваща сила. — Лятна буря — тихо каза Брад. „Животът е гаден“, горчиво отговори тя.

Тя го погледна и за момент очите й се спуснаха върху подгизналото му тяло. „Колко висок е приливът?“. Брад посочи твърдия влажен пясък чак до големите камъни отзад.

Тя погледна, намръщи се и гърдите под кафтана се повдигнаха, докато Брад, наслаждавайки се на неувереното изражение на това прекрасно лице, й каза: „След час тук вътре ще бъде поне два фута дълбоко.“ Без да иска да я тревожи повече, той добави: „Възможно е да се изкатериш по тези по-големи скали до тясно плато, доста далеч от водата.“ За момент тя погледна от скалите към проливния дъжд навън, преди да каже: „Няма да излизам там, ако, както казваш, тук е безопасно.“ „Ще минат пет-шест часа, преди приливът да намалее достатъчно, за да се измъкнем“, посъветва го Брад, след като вече беше решил да вали дъжд. Следващото й действие напълно промени мнението му. „Е, няма да стоя с мокра екипировка“, каза тя, пъхвайки чантата и обувките си в малка цепка.

Без да каже нищо повече, тя скръсти ръце, сграбчи мокрия плат и с едно плавно движение дръпна кафтана през главата си. За кратко, докато лицето й беше заплетено в кафтана, Брад имаше безпрепятствена гледка към чифт изтръпващи пръсти гърди с розов връх. Всичко, което носеше, бяха чифт дантелени сини бикини, почти прозрачни поради дъжда, разкриващи, че няма косми по котето и следователно ясно предположение за началото на нейната цепнатина. — Фалшивата скромност вече не ми отива — каза тя хладно, докато вдигаше мокрия си кафтан.

Брад, замислен върху това странно признание, се наведе до раницата си и извади голямата кърпа за баня, която беше донесъл. Без да отклонява очите си от очарованието на голото й тяло, Брад й подаде кърпата, докато вземаше кафтана от нея. Наметна дрехата върху голям камък, който щеше да бъде чист от водата, той съблече собствената си мократа риза, остави я, изритан от сандалите си, и се обърна назад. Тя стоеше там, все още неизползвана кърпа, докато го гледаше с благодарност.

— Мисля, че ще ти е по-удобно от всичките ти мокри неща. И когато тя кимна надолу и добави: „Твърде сте срамежливи?“. По дяволите, никога преди не го бяха обвинявали в това и много бързо смъкна панталоните си. Тя изсумтя леко от изненада, когато неговият вече полуеректирал член беше освободен пред очите й.

Ситуацията беше толкова нереална и бурята в ума му надмина бурята отвъд входа на пещерата. "Аз съм Брад, между другото. Ти не си ли…?" Той посочи кърпата, която висеше свободно от ръката й.

Усмивката й беше слаба, когато тя отговори: „Наричайте ме Линда. Бихте ли ме подсушили?“ И тя му подаде кърпата. Брад беше зашеметен от целия обрат на събитията, когато приливът и дъждът се разляха точно отвъд тях. Тя, тази Линда, го молеше да потърка кърпата върху голото й тяло. Тя посочи с пръст и каза: „Перспективата да ме изсуши причина ли е това?“.

Брад погледна надолу и видя как изправеният му член се надига. Какво можеше да направи, освен да вдигне рамене? — Мислиш, че съм някаква уличница? Устата й се изкриви от емоция. — Предполагам, че сега съм, но преди девет месеца бях девствена. Сините й очи сканираха лицето му, преди да добави: „Това не те ли изненадва?“. Брад определено беше объркан, но каза: „Това, което мислите за себе си, трябва да е ваша работа.“ Странни мисли се надигаха в дъното на съзнанието му, докато той нежно потупваше кърпата по мокрите й рамене, горната част на ръцете и надолу по страните й.

„И така, защо се страхуваш от гърдите ми?“ тя попита. Брад винаги се е смятал за похотлив персонаж и за кратко Рита изплува в съзнанието му, както само миг по-рано. Той бързо заряза тази мисъл, докато се съсредоточаваше върху нежното разтриване на гърдите на Линда. Дори под кърпата се чувстваха изящно заоблени и пълни.

Брад се чудеше колко гладки могат да бъдат те под голи ръце. „Направи ми краката и след това гърба ми, преди да върна услугата.“. Навеждайки се, той прокара хавлияната ръка надолу по бедрата й и нагоре, за да поглади бързо, но умишлено покритата с бикини гънка. Брад се чудеше дали членът му не се е втвърдил още повече при перспективата какво може да го очаква. Той се изправи и я видя да се взира право в лицето му, с неразбираемо изражение в очите.

След това тя обърна гръб, за да може той да използва кърпата там. Тези задни части изглеждаха толкова готови за галене. — Сега е мой ред — каза тя и взе кърпата от ръцете на Брад. „И тогава ще ви разкажа как се озовах в това състояние.“ "Мокър?" — предложи Брад на шега, наслаждавайки се на по-грубото нанасяне, което правеше с кърпата.

„Не“, каза тя и гласът й стана по-твърд, докато продължи, „ядосана и наранена.“ „Може би бихме могли да споделим истории за това. Това е състоянието, в което бях по-рано.“ — Да, но твоят беше само заради дъжда. Тя изтърка с кърпа корема му. "Ти мислиш така?" — каза Брад, като погледна към входа, където морето щеше да нахлуе във входа и всичко изглеждаше по-тъмно от всякога.

„Ще имаме достатъчно време да си разменяме истории“, каза й той и изсумтя шокирано, докато кърпата й бършеше ерекцията му. „Ммм, впечатляващо“, каза тя, оставяйки кърпата настрани и добави с много приглушен глас: „Напоследък съм гледала няколко от тях“. Тя се изправи и тези сини очи се вгледаха за кратко в неговите, докато тя добавяше: „И ако обичате ласкателствата, както правят повечето мъже, вашите са много добри за сравнение.“ Брад не можеше да не осъзнае, че устните й бяха много близо до лилавия му връх, преди тя да се изправи.

Сега тя успя да се усмихне: „И за краткото време, откакто бяхме тук, научих нещо за теб.“. "Като?". „Като как не показахте открито желание да се възползвате от голотата ми.“ Брад се засмя леко: „Това не означава, че не съм мислил за това.“. Отвърналият й смях беше приятен: „Може би.

Но това е нещо, с което не бях свикнала с Майк“. "Майк?". „Така нареченото ми гадже до преди няколко часа.“ Лицето й се втвърди за миг и след това се проясни. „Бихте ли ми помогнали да му отвърна?“.

„Не виждам как мога да ти помогна там.“ Майк ахна, когато тя се пресегна надолу и пръстите й нежно погалиха дължината на неговия член. Шокът от това накара Брад да направи неволна крачка назад, докато лекотата на пръстите й стана като електроди, които изпратиха искри през тялото му и твърдостта му се върна. Потърквайки тази твърдост, тя го погледна в очите и промърмори: „Ако го смучех, това ще ми помогне да му отвърна.“ Наборът от мисли, които бръмчаха в главата му, накараха Брад да се поколебае. Беше ли тази жена искрено наранена или беше леко луда? Да ти предложат свирка минути след срещата беше ново преживяване. Няма ли да пасне на собственото й признание, че е уличница? Брад не беше склонен да приеме това, сигурен, че зад чувственото предложение на тази прекрасна млада дама се крие нещо повече.

И все пак трябваше да признае, че ако го приеме, ще му помогне да се възстанови от дезертьорството на Рита. "Имаш ли нещо против?" — попита тя положително, но нервно. Господи, тя изглеждаше толкова прекрасна. — О, щом настояваш — каза той шеговито и двамата се засмяха заедно.

Ситуацията беше толкова нереална и бурята в ума му надмина бурята отвъд входа на пещерата. Брад постави ръка отстрани на лицето й и прошепна: „Не трябва ли да предхождаме това запознанство с целувка?“. Тя кимна, докато се изправяше, усмихваше се и подаваше устните си към него. Целувката беше нежна, устните й бяха възхитително меки, топли и активни. Върховете на езиците им се докоснаха за кратко, преди тя да се откъсне и да падне на колене, без да е освободила хватката си върху твърдия му член.

Обещанието в нейната целувка накара ума на Брад да скочи напред и той можеше да позволи целувката да продължи. Докато коленичи, Линда се пресегна за дамската си чанта и я постави до нея. След това тя се наведе към него, устните й се сключиха около неговата твърдост, карайки Брад да се увери, че е станал още по-твърд. Докато засмукваше пръчката му дълбоко в гърлото си, тя издаде лек стон на признателност, който се съчетаваше с неговия стон на удоволствие.

Техният дует беше изпуснат от рева и скимтенето на елементите отвъд входа, Това беше фантастично. Но почти веднага тя се дръпна назад, държейки едната си ръка върху вече навлажнения му член, а другата й ръка бръкна в чантата си. Линда го погледна, усмихвайки се: „Твоят член е много по-добър от това, което има това копеле Майк, и това е, което искам той да знае.“ Тя вдигна това, което бе извадила от чантата си. Беше мобилен телефон. „Използвали ли сте смартфон, за да правите снимки?“.

Брад имаше вълна от несигурност. Къде беше тази позиция? Показването на техните снимки на този Майк може да има последици. Той й взе смартфона.

Беше видяла съмнението на лицето му. „Всичко, което искам, са снимки на вашето прекрасно убождане, което влиза в устата ми. Просто се уверете, че по-голямата част от лицето ми е скрито от косата ми. Не искам идентификация за никого освен за него.

Нищо, което злобният му ум може да публикува в социалните медии.“ "Но как ще разбере, че си ти?". Тя му се усмихна и посочи носа си точно над лявата ноздра. Брад се намръщи, без да знае какво трябва да види.

Беше прекрасен малък нос. „Точно преди да се съедини с бузата ми.“. Вглеждайки се по-внимателно, Брад видя малката черна бенка: „Виждате ли я? Само Майк е забелязал това. Никой от приятелите ми не го е споменавал. Но той ще знае.“ Брад й се усмихна и въпреки все по-лошата светлина се наслади на привлекателното лице и прекрасните оформени гърди, когато тя се наведе, готова да го вземе обратно в устата си.

Беше му трудно да се примири с цялата ситуация. „И така, лице, покрито с надничащ нос?“. — И този твой впечатляващ инструмент — каза тя, смеейки се.

Тогава лицето й изглеждаше по-замислено. „Сега мога да се смея с теб, след като съм толкова нисък.“ Брад беше нетърпелив тя да запази този безгрижен поглед, както каза: „Жените винаги се смеят, когато ме гледат.“ Линда му се усмихна с благодарност, като каза: „И всички веднага ли се събличат голи? И правят това?“ Устните й се затвориха около члена му и завъртяха езика си около изпъкналия връх. Брад изсумтя, но вдигна телефона, който вече беше поставил на камерата. Той размаха косата й, така че по-голямата част от нея се влачеше по лицето й. С известна корекция носът и опънатите устни се виждаха.

Първият изстрел, членът му беше наполовина в устата й. Следващият, когато беше в пубите си. По дяволите, тя беше добра. Още един и този път тя отдръпна устата си, докато върхът на члена му се задържа върху долната й устна. Брад засне кафява коса, подредена така, че да показва само това и важната част от носа й.

След това Линда постави ръка под топките му и позволи на твърдия му член да падне в ръката й. После тя се изправи с мъка, без да го пуска. Брад нямаше нищо против това, докато подаваше телефона. „За късмет имаше светкавица“, каза той, показвайки как цялата светлина на практика е изчезнала.

Навън беше черно като всяка нощ. Брад не можеше да си спомни толкова яростна лятна буря като тази. Приливните води се плискаха грубо към тях. „Тези ще са идеални.“ Той чу развълнувания глас на Линда, докато тя разглеждаше кадрите, които бе направил.

„Той ще намрази“ Тя вдигна този, като цялата дължина на члена му сякаш се вкопчи в долната й устна. — Казах, че няма да намеря нищо по-добро от неговото. Това ще му покаже. И в гласа й имаше искрена наслада. — По-добре да се върнем отзад — намеси се Брад, като им посочи къде от тъмнината към тях нахлуваше бурното кафяво, вълнуващо се пясъчно море.

Линда го погледна и в сумрака Брад видя внезапното безпокойство в очите й. — В опасност ли сме? Сега гласът й беше по-напрегнат, явно неубедена. — Ще се оправим — успокои я той.

„Камъните отзад са лесни за изкачване.“ Той се засмя, опитвайки се да успокои ума й. "Дори и да си гол.". „По-добре не вярвайте на нивото на водата“, каза той, докато вдигаше кърпата, дрехите и раницата си, докато Линда грабваше кафтана и чантата си. Те се добраха до най-отдалечените големи скали.

Брад постла кърпата върху една от тях, която беше покрита със слой изсъхнали водорасли. и тя се приближи, с гърди към него. Коремите им се притиснаха един към друг, изискваха целувка и с разтворените им устни, притиснати една към друга, имаше много повече страст, докато езиците се бореха и изследваха бузите и венците си. Линда пусна ръка, за да опипа члена му, който се беше отпуснал, откакто устата й го бе пуснала. Докосването на хладните й пръсти, Брад със сигурност го вдъхна живот.

За да не бъде изоставен, той осъзна, че тя е направила всички услуги дотук. „Ще ти е удобно ли да легнеш на кърпата?“ – тихо попита той. "Защо?" — попита тя, а озадаченото изражение опровергаваше факта, че вече беше седнала върху кърпата. Брад постави ръце предпазливо на раменете й и я отпусна по гръб, докато тихо каза: „Защото съм ти задължен.

Ако нямаш възражения.“. Сините й очи бяха широко отворени, когато тя се взря в него и каза: "Ако искаш да ме чукаш, няма да се боря с теб". Поглеждайки надолу към красивото й лице, нейното възхитително тяло, той се чудеше какво точно е преживяла тази бедна млада дама, за да отговори така.

Той знаеше точно какви са били намеренията му, когато я сложи на гърба. „Това може да се случи по-късно, но само с ваше разрешение.“ Навеждайки се над нея, той погали едната й гърда, преди да се наведе, за да оближе зърното й. Беше приятно да я чуя как ахва и казва: „Много си нежен“. Гърдите под устните и езика му бяха толкова перфектни, че той се наслаждаваше на смученето на розовите връхчета, издигайки ги към охотно внимание. Линда отново въздъхна: "Толкова нежно." Което засили притесненията на Брад за това на какви преживявания е била подложена.

Той искаше да продължи към първоначалната си цел. Той нямаше опит с обръсната котка, така че трябваше да си признае, че намеренията му тук се основават на любопитство. Премествайки главата си надолу, където краката на Линда бяха свити, така че краката й просто докосваха пясъка, той откри, че тя е отгатнала намерението му, когато е разтворила краката си. Брад, коленичил в пясъка, гледаше в сочното й розово тяло. Членът му реагираше на гледката, докато той се навеждаше напред, а устните и езикът му се наслаждаваха на голата й могила.

Той остави едната си ръка да стиска лявата й гърда, докато другата галеше вътрешната й част на бедрото. Чрез това той можеше да усети напрежението й и в момента, в който езикът му се плъзна в гладката цепнатина на нейната цепнатина, за да докосне възглавничката на клитора й, тя издаде нещо, което беше близо до писък, и извика: „О, Боже, това е О, направи го. Несигурен в естеството на молбата й, Брад продължи, за да плъзне езика си по голата й цепка, която ставаше все по-влажна и чудесно кремообразна. Съзнавайки смътно плискащите се вълни зад себе си, той опипа входа й с върха на езика си, карайки я да изписка леко, повдигайки бедрата си към него.

Сега той се облиза, за да се наслади на прекрасната й кремообразност и да вдъхне този неин влудяващ мускусен аромат. Той чу поетия й дъх, когато езикът му се върна до мястото, където се надяваше да открие отварянето на пъпката на клитора. Със сигурност, както той очакваше, като растящ разсад, то очакваше благословията на езика му, в момента, в който го докосна, цялото тяло на Линда потръпна и тя извика: „О, толкова прекрасно.“.

Когато в същото време той плъзна два от пръстите, които галеха бедрото й, във влажното й и нетърпеливо влизане, тя отново изкрещя, този път неразличимо. Лицето на Брад беше жадно потопено в нейните сокове, докато той попиваше клитора й. Две неща се случиха със следващото му движение.

Премахвайки един пръст от входа й, той се впи в стегнатия й малък анус, което наистина я накара да изкрещи, докато извика: „Чукай ме, Брад, сега трябва.“. Брад с радост би се подчинил, но точно в този момент усети как водата се плиска по краката му. Приливът ги беше настигнал. Изправен, той погледна надолу към отчаяно задъханата Линда, очите й бяха широко отворени от страст. "Моля те, Брад.

Направи ме!". „Съжалявам, Линда“, каза той, махвайки с ръка зад себе си към мястото, където водата се изливаше от почти мрака, „бяхме хванати.“ Линда вдигна отчаяното си лице и погледна отвъд мястото, където стоеше Брад, вече почти глезена. "О, не. Близо съм до свършване. По дяволите." Но тя несигурно се изправи на крака, докато Брад се катери до нея, целуна я, преди да посочи следващата скала.

Те събраха нещата си и Брад помогна на Линда да премине на следващото ниво. За да направи това, той трябваше да сложи ръце на бедрата й и да я натисне по задните части и дори на слабата светлина можеше да види бедрата й, влажни от соковете, които преди малко беше опитал. „О, дай ми пръст, Брад. Моля те, дай ми пръст. Толкова искам“ Тя спря, тъй като сякаш я осени внезапна мисъл, и погледна през рамо към Брад, преди да попита: „Ще стигне ли водата толкова високо?“ .

Несигурен в въпроса й, Брад й каза: „Вероятно, вероятно на последния тласък.“. С изненадваща решителност тя се обърна към скалата, която беше малко над два фута висока, подпря ръце на нея и избута задните си части обратно към него. "Вземи ме, вземи ме, кучешки стил. Толкова съм отчаян от твоя член в мен.".

Само моментно колебание, преди Брад да се приближи до нея и да постави твърдата си точка на входа й. Бедрата на Линда се дръпнаха назад, за да осигурят незабавен достъп за члена му. Цялата му дължина се втурна в нея, бутало яхна пролуката й и тя изкрещя от готовия си оргазъм. За Брад, който жадно се пъхаше в медения й канал, беше чист екстаз да я поема, да чува непрекъснатите й стенания и писъци и да усеща нейния отговор b да се блъска обратно към него. Ръцете му се протегнаха, за да стисна нежно гърдите й, преди една ръка да погали корема й, за да намери отново клитора й.

Движение, което я тласна още веднъж на ръба и от устата й се изляха диви нецензурни думи. Докато бедрата й трескаво се стискаха обратно към него. Вътрешните й мускули, стиснати върху повдигнатия му член, бутащите й бедра, гладкото възторжено усещане на нея под пръстите му, всичко това, добавено към собствения му силен тласък в нея, бяха просто прекалено. След секунди той взриви семето си дълбоко в нея, чувайки собственото си ръмжене, съответстващо на нейните екстатични викове. Той се беше прегърбил на гърба й, когато последните неволни тласъци го изпразниха.

Брад беше възхитен да я чуе леко да прошепва: „Толкова добре. Толкова добре.“. Под тях водата ставаше все по-дълбока, плискаше лудо в тъмния вход, преди да потече по-спокойно нагоре към по-ниските скали. Брад бавно се отпусна назад, докато отпуснатият му член падна от Линда и бавно тя се изправи, посегна към чантата си, от която извади пакет кърпички.

Подавайки малко на Брад, тя започна да попива спермата между бедрата й. — Наистина беше — каза Линда и се обърна към него, докато бършеше. "Какво?" — попита Брад, използвайки кърпичките върху себе си. — Толкова добре — каза му тя.

„Бях прецакан толкова често през последните месеци.“ Лицето й се доближи до неговото, когато тя продължи: „Някаква невинна малка девица, а?“ Линда направи пауза и вдигна лице, за да може Брад да я целуне, преди да продължи: „Но това, което направи от тази първа целувка, ме кара да видя, че съм била толкова наивна.“ Брад се почувства малко смутен, но доволен. „Не съм толкова добър“, каза той скромно. Имаше ли истински сълзи в очите й? „Хайде, още един камък и сме на платото. Можете да ми разкажете вашата история.“. С лека борба стигнаха до равното ниво на скалата, дълга около десет ярда.

Разпънаха кърпата и седнаха сгушени един до друг, прегърнали се с ръце, гледайки как тъмното море се издига под тях. — Не ми е студено — каза Линда, звучейки изненадано. „Въздухът все още е топъл от този вятър“, каза й Брад и след това стисна рамото й, добави леко: „И като се има предвид забавлението, което току-що изкарахте.

Сега ми кажете.“ Главата й беше опряна на голите му гърди, „Ще прозвуча толкова тъпо“. — започна Линда неохотно. „Майк, от тази първа среща, когато открих, че съм силно сексуална, но му отдадох цялата заслуга. Той имаше моя девствен ум, вярвайки, че той е най-добрият. Тези първи месеци той ме хващаше във всеки отвор.

Нараняваше ме често. Но какво знаех?". Гневът на Брад се надигна, когато тя разказа как той я докарва с пръсти до оргазъм в кината, като я притиска към стената в задните алеи, докато хората минават по главната улица, казвайки й, че това е сигурен начин да задържи „любовта си“.

„Така го нарече“, почти ридаеше Линда. „Тогава той ме попита, каза ми, колко ще му е приятно да гледа как най-добрият му приятел ме взема.“ Брад откри, че едва смее да диша, да потисне гнева си, докато тя му разказваше за покварата, нанесена й. "Направих го, но тогава бяха други приятели.

Разбирате ли защо съм уличница?". „Не, не си“, каза яростно Брад. „Гадникът злоупотреби с твоята невинност.“ — Сега вече знам — каза тя жално и очите й бяха влажни, когато обърна лице към него, преди да му разкаже за събитията от предната вечер.

Парти с костюми за цяла нощ в къщата в стил имение на богат приятел. Линда беше египетска принцеса, а Майк отиде като римски центурион. Беше разкошна къща, много богати хора и шампанско на галони.

Някъде рано сутринта Майк й беше казал, че неговият богат приятел иска да я чука. Този дебел корем я заведе до спалнята си и веднага припадна. Линда отиде да намери Майк, откри го облегнат от тъмнокоса гола красавица и двамата й се изсмяха. Тогава присмиващата се жена разкри, че Линда е била просто помощник за другите в живота на Майк.

Когато се обърна, тя чу Майк да се смее: „Тя ще се върне, тя знае колко съм добра.“ Линда разказа за безцелното скитане, преди да се спусне до плажа. „Толкова много ме болеше, че дори си помислих да ходя в морето.". Брад беше толкова шокиран, че обърна обагреното й лице към своето, „Ти не би го направил, нали?". „Гневът просто заместваше самосъжалението, когато заваля дъждът.“ Тя погреба лицето й в рамото на Брад, "О, и ти беше толкова различен, толкова нежен.", нали?". "Мисля, че си бил подложен на пародия на живот, който не си заслужавал.

Прекалено си красив за това.". Ръката на Линда погали голите му гърди, докато тя каза: „Сега знаеш защо исках тези снимки." Тя го погледна и беше хубаво да се види триумфално изражение на лицето й .. „Ще му ги изпратя, но тогава ще променя всичките си данни за контакт, за да не може да отговори.“ „Отмъщението може да бъде сладко“, каза Брад с радостна усмивка. ще се радвам да видя лицето му, когато види прекрасния ти член, влизащ в мен.

Жалко, че няма да види колко нежна си била." Челото й се сбърчи, когато попита: „Не каза ли нещо по-рано за това, че си ядосан и наранен?". „О, да, може би не толкова болка, колкото теб, но емоционално знам как се чувстваш", каза Брад и й каза, че Рита е била моден модел. "Красива.

Жив… Настоя да го направим във всяка стая в нашия апартамент. Тогава — въздъхна Брад — точно миналия уикенд тя ми се обади по телефона, не можа да се изправи пред мен, за да признае, че ще живее с този много богат моден дизайнер, когото бях смятал за глупак.“ „Загубата й “, каза Линда и след това се изсмя студено, „И така, ето ни, две корабокрушенци, заседнали на скалите.“ „Много подходящо“, каза й Брад и те се прегърнаха, докато в съзнанието на Брад се натрупваха свежи идеи. Когато приливът изчезна, той не можеше да си представи, че въпреки че беше толкова кратко заклинание, те можеха просто да тръгнат по различни пътища. Мълчаха няколко минути, гледайки как морето бучи до отвора и след това нежно се стича към скалите под тях.

Когато забеляза по-дълбокото дишане на Линда, той откри, че тя спи, с глава на гърдите му. — Ти си будна цяла нощ — тихо каза Брад и я погали по косата. "Бях забравил.". Гърбът на Брад се оплакваше от твърдия камък под него, но той не помръдна.

Не беше сигурен колко време е седял, галейки косата на Линда и наблюдавайки тъмното море, изливащо се под тях. Той тъкмо беше успял да дръпне раницата си под себе си, за да даде малко облекчение, когато усети пръстите на Линда да галят отпуснатия му член, който мигновено потрепна. Гласът й беше почти като на сън, когато я чу да промърмори: „Каква обещаваща гледка да се събудиш“. Тя вдигна глава, за да го погледне, докато пръстите й се сключваха около възбудената му твърдост.

Господи, Брад намираше това лице за толкова вълнуващо, колкото и това, което пръстите й правеха с него. Хайде, Брад, оправи си мислите. Нещата не стават толкова бързо. Но умът му беше пълен с идеи за времето, приливите и шансовете.

Той вече беше твърд в пръстите й и тези очи се вгледаха в неговите и бяха замъглени, когато тя прошепна: „Брад, би ли, моля те, изтрий Майк напълно от паметта на тялото ми.“ Брад не можа да сдържи смеха си и бързо каза: „Съжалявам, Линда, но си мислех“. Хубаво беше да видя малкото облаче тревога да пресича лицето й. "Да?" - каза тя с треперещ глас. „Да, и бих предпочел аз да те чукам, без да мисля за Майк.“ За момент тя изглеждаше неуверена, след това по лицето й се появи облекчена усмивка: „Да, можем да правим и двете неща наведнъж.“ Мислейки за твърдата скала под него, Брад предложи Линда да го облегне.

— Но ще ти е неудобно — каза тя. „Неудобно е да карам в теб? Съмнявам се.“ Тя все още се държеше за втвърдяващия му член, като постави краката си от двете му страни и започна да се спуска. Брад импулсивно протегна пръсти да бръкне в тази гладка цепнатина. А, пръстите му се измъкнаха. Без съмнение тя беше готова.

„Просто го поставете точно където искате“, прошепна Брад. С известен опит тя маневрира с главата на члена му, докато Брад усети как тези топли устни го обгръщат. Той незабавно се натисна с бедрата си, докато тя се настаняваше, карайки ерекцията му да се прониже дълбоко в нея, извличайки доволни въздишки и от двамата. Скоро стана ясно, че Линда е много свикнала с тази позиция и Брад прогони тази мисъл от ума си, докато тя се извиваше, издигаше и падаше над него. Лицето й, очите й, устните й показваха признаци на удоволствието, което изпитваше от тяхната дейност.

Брад погали и двете гърди, преди тя да се наведе напред, за да постави навлажнени устни върху неговите и за кратко езиците им се преплетоха. Докато се отдръпваше, тя промърмори: „Можем да сме единствените хора на света.“ Причудливо, като се има предвид какво бе оставила след себе си, помисли си Брад, но нейното издигане и падане по протежение на вдигащия се прът го накара да изсумтя. Той се протегна надолу и пръстите му лесно намериха клитора й.

В момента, в който той го докосна, тя изписка на наслада и вдигането й нагоре-надолу върху него се засили. „О, Брад, свършвам“, гласът й дойде отдалече, когато собствените му топки започнаха да изпускат запасите си. Обикновено той можеше да се претърколи върху нея, за да получи допълнителна тяга, но като се има предвид тяхното положение, той успя да седне, така че те бяха лице в лице, гърди до гърди в момента, в който и двамата удариха толкова високо.

Заедно се извиваха, гърчеха, ахкаха, сумтеха и, да, смееха се. Това беше такова удоволствие, въпреки известния дискомфорт. Готови кърпички, те почистиха възможно най-добре и Линда започна: „Мога да те изсмуча, направих го“ Брад постави пръсти върху устните й, без да иска да чува повече какво се е случило в миналото . Линда въздъхна и легна до него: "О, защо не можах да те срещна преди година?".

„Защото този ден е планиран за нас от по-добри богове“, каза й Брад. — О, това е прекрасна мисъл — въздъхна Линда. Те лежаха дълго време, гледаха как приливът започва да намалява, докато навън небето просветляваше.

Линда вдигна разтревожено лице към него: „Почти ли свърши?“. „Само ако искаш да бъде.“ Линда отново въздъхна и му каза как възнамерява да изпрати по имейл снимките на техните дейности на Майк. „Тогава ще променя всичките си точки за контакт, имейл адрес, iPhone, всичко.“. „Но той трябва да знае къде живееш?“.

Лицето на Линда помръкна. Тя явно не беше помислила за това. Но Брад видя шанса да й представи идеята, която обмисляше в ума му през последните часове.

"Какво мога да направя?" — попита тя, изглеждайки толкова несигурна. „Да предположим, че не сте били там?“. „Родителите ми живеят твърде далеч и той познава повечето ми приятели от… Тя спря и поклати глава. „Би ли се върнал в апартамента ми? Има нещо, което трябва да направиш там.“ Лицето й се премести от тревога към нещо близко до вълнение, но тя попита: "Какво мога да направя?". "Ами", той си пое дълбоко дъх, "имам нужда от разчистване на всяка стая в това място".

Тя се намръщи: „Изчистено? От какво?“. „За лошите спомени каза, че съм ти помогнал да изхвърлиш лошите си спомени. Е?“.

Лицето й беше образ на объркани мисли, радост, изненада, загриженост. — Има само една уговорка — каза Брад, придавайки престореното си сериозно изражение. "Какво е това?" тя попита. Брад й се усмихна широко и я прегърна силно: „Когато направиш последната стая, трябва да започнеш всичко отначало, и отново, и отново.“ Линда зарови лице във врата му и Брад усети тялото й да се надига към него.

Линда тихо ридаеше. Брад повдигна брадичката й: „Ако тази мисъл те прави толкова нещастна“. — Не, не — лудо поклати глава Линда. „Чувствам се толкова късметлия.“. Брад й каза, че когато напуснат пещерата, могат да отидат с кола до нейното място, което, както той научи, е само на три мили.

Можеха да опаковат всички дрехи и неща, от които може да се нуждае, да вземат лаптопа й, който определено щеше да й трябва. „И след това обратно при мен.“. Къркане отдолу ги накара да погледнат натам, където морето се оттегляше близо до входа и външната яркост показваше, че облаците са преминали.

Линда имаше една молба: „Можем ли да го направим още веднъж тук? Стоейки до стената. Отърви ме от един последен спомен.“. Малко изненадан, Брад й каза, че все още може да е неудобно. Той беше още по-изненадан, когато тя взе кърпата, когато се изправиха и посочиха раницата му. „С кърпата, навита на руло, и вашият чувал, поставен на кръста ми“, предложи тя.

След секунди те стояха пети до пети, с гърба на Линда, опрян на стената, докато се целуваха страстно, а Брад докосваше клитора й, докато тя започна да върти глава. Тя ахна диво и изглеждаше, че карат към удивителен завършек, когато Брад влезе в нея, повдигна се нагоре, почти я вдигна от крака. Нямаше начин това да продължи дълго, след секунди те се блъскаха лудо един в друг. Ноктите на Линда стържеха по голия гръб на Брад и ако някой е бил навън, щеше да се чуди що за дракон издава такива звуци. Те отново се хванаха заедно в изтощението си и наблюдаваха как водата изчиства входа.

Облякоха се бавно в леко влажни дрехи, събраха нещата си и излязоха към входа, примигвайки от светлината. След това заедно излязоха навън в обещаващото слънце на остатъка от живота си..

Подобни истории