Ловджийската история

В леглото на Лариса кой е ловецът и кой плячката?…

🕑 12 минути минути Любовни истории Разкази

Беше средата на октомври. От другата страна на настръхналия хълм кедровите и сребристите брези бавно поглъщаха изсъхналото слънце. Скоро нощта щеше да ги върне.

„И скоро, помисли си Лариса, докато усещаше как вечерният мраз щипе пръстите й, скоро щеше да падне снегът и тогава може би и той щеше да дойде. Беше дошъл при нея миналата есен. Връщайки се във Форт Комптън, за да продаде кожите си и да се подслони през зимата, той беше попитал дали може да си почине малко.

Беше останал близо седмица. В тяхното даване и вземане Лариса беше помислил, че те просто разменят нужда за нужда, както той се разменяше с Mohawk и Сенека. Едва когато той си тръгна, нейната зима наистина настъпи и едва тогава празното й сърце откри цената на тяхната търговия.

Сега единствената й утеха беше перспективата за завръщането му. Така че Лариса наблюдаваше небето, броеше дните и чакаше. Няколко дни по-късно падна първият сняг.

За другите фермери около Кимбърлинг това беше ранен, нежелан гост. Но Лариса посрещна снега като стар приятел. Тя се зае с работа, подреждаше конете и подреждаше цепеници до огъня и печката.

Тя извади от шкафа чифт стари копринени чаршафи и ги постла върху тънкия матрак на леглото си — за всеки случай, каза си тя. Тя извади бяла дантелена рокля, която баба й й беше завещала. Като я притисна към тялото си, тя вдигна косата си и се погледна в огледалото. После се изгледа към отражението си и прибра роклята. Валя сняг в продължение на три дни и нощи, отсявайки брашнени, дебели люспи по дърветата и пасищата.

На четвъртия следобед Лариса гледаше на запад. Там тя забеляза фигура, която дърпаше низ от мулета, безформени и почти неразличими на фона на сивото, бялото и черното на гората. Сърцето й подскочи, когато разпозна отпуснатата му крачка.

От фермата тя го проследи, докато си проправяше път надолу по билото и през нивите. Зад него лежеше следа от стъпки в дебелия снежен килим. Утре, помисли си тя, отпечатъците му ще изчезнат, а скоро и той ще си отиде. Тя облече палтото си и изтича да го посрещне до холандския хамбар.

„Върнахте се“, беше всичко, което успя да измисли да каже. Нейтън беше брадат, изморен и уморен. Дори под дебелото палто от меча кожа той изглеждаше по-слаб, отколкото го помнеше. — Да — съгласи се той несигурно, сякаш изненадан да се намери там.

— Да ям или да спя? тя попита. "Яжте", отговори той. Докато Нейтън се грижеше за мулетата, Лариса затопли яхния и му наля голяма чаша ръжена бира.

Беше гладен и поглъщаше храната на бързи, препълнени лъжици. Седяха в неловко мълчание, но докато ядеше, той я наблюдаваше с преценяващи, ловджийски очи. И тя също го наблюдаваше, като от време на време докосваше ръката му през масата, уж случайно, но наистина, за да се убеди, че той не е някакво жестоко призрак, което самотата й е извикала от миналото. Почти веднага след като свърши, той заспа до огъня, приспиван от пътуването, топлината и бирата. Когато се събуди, Лариса беше до него.

Беше се пременила в роклята на баба си. Натан се възхищаваше на тънките й предмишници и прасци, покафенели от дългите летни дни, когато работеше на полето, а сега почервенели от сиянието на огъня. Беше разпуснала косата си и тя се спускаше по раменете й на течни кичури, тъмни и дълбоки като очите й. Сънят го беше освежил. Той привлече лицето й към своето и се опита да я целуне, но тя се дръпна.

'Все още не. Искам да измия гората от теб. „Ще отнеме повече от сапун и вода“, сви рамене той. Тя го наля във вана край огъня.

Нейтън се измъкна с мъка от мръсните си, парцаливи дрехи. — Ще изпера каквото мога — извика тя от кухнята, — но ще изгоря останалите ти дрехи. Ще ти дам от тези на Джон. През вратата тя го наблюдаваше отзад. Тялото му беше слабо и твърдо.

Дори и при бръснене, движенията му бяха лесни и икономични. Лариса донесе на Нейтън нови дрехи, докато той се избърсваше. Сега тя намери съвсем различен мъж пред себе си, голобрад и по-млад.

— Едва те разпознавам — засмя се тя. Но веднага изглеждаха по-лесни един с друг, сякаш годината разлика не беше повече от няколко дни. Те лежаха до огъня.

Той й разказа за лятото, за отношенията си с индианските племена и за лова си, но най-вече за гората. „Гората ме плаши“, каза тя. „Толкова е диво.

Винаги внимавам да се придържам към пътеките, защото ме е страх да не се изгубя.“ „Това е, защото се бориш с него. Искате да го контролирате, като тази ферма. Но трябва да се поддадете на неговите настроения. Тогава гората ще те пази, както пази дивите котки и вълците.

— Точно така — засмя се тя. Той я погали по косата. „Един ден ще те взема със себе си. Можем да пътуваме една седмица и ще те заведа до Магическото езеро. Ще те науча да се доверяваш на гората.

Скоро няма да искаш да си тръгваш. Тя му разказа за фермата. Бяха изминали три години откакто Джон бе починал и всяка година беше все по-трудна за нея.

Разпита я за реколтата, цените, които е получила за продукцията си, как успява да се справи. — Не си ли мислил да се ожениш отново? той каза. Легло Лариса. „О, моите съседи биха ме оженили веднага, но синовете просто искат неплатен слуга, а бащите искат моята земя. По-добре съм сам.

Докато говореше, светлината от огъня хвърляше трептящи сенки върху лицето й като облаци, носещи се по луната. Той погали Лариса по бузата, сякаш за да ги разсее. Тя прокара ръка по гърдите му. Усети ръба твърда кожа под ризата му.

Тя го разкопча и откри дълъг, назъбен белег, все още почервенял. "Как разбрахте това?" — попита тя, докосвайки го колебливо. Върховете на пръстите й проследиха дължината на белега.

Преди той да успее да отговори, тя се наведе напред и го облиза. Нейтън отдръпна лицето й и я целуна по устата. Миришеше на сапун и лавандула.

Лариса затвори очи и устните му погали клепачите, докосвайки миглите й. Докато ръцете му галеха тила й, устните му проследиха скулите й, докато той отново целуна устата й, езикът му жадно изследваше нейния. За Лариса всяка целувка изглеждаше като гладко камъче, плъзгащо се по сенчесто езеро, едва наблъскващо повърхността на кожата й, но предизвикващо дълбоки подводни течения на желание.

Нейтън я повдигна и я заведе до леглото. Те коленичиха един срещу друг, а гърдите му се притискаха силно към нейните гърди. През роклята й той усещаше втвърдените й зърна, а тя твърдата му плът. Той дръпна роклята през главата й и когато тя се освободи, каскада от падаща вода коса се плиска по лицата им.

Той галеше гърлото й, потъвайки в тъмните, заливащи се вълни. Тя на свой ред нетърпеливо го съблече. С всяка целувка тя усещаше как спокойствието и редът на живота й се отдалечаваха, докато той я водеше от тесния коловоз на ежедневното й съществуване все по-навътре и по-навътре в една объркваща гора от емоции. Знаеше, че скоро ще загуби всякаква ориентация, но продължи напред, водена само от инстинктите си, нуждите си и любовника си. Сега устните му бяха върху гърлото й, раменете й и после отново устата й.

Тъй като всяка целувка ставаше все по-силна и по-дълбока, тя си представяше как се преобръща по клисури и хълмове, падайки през петите и след това се приземява върху снежно-хладната мекота на копринените чаршафи. Нейтън я беше бутнал на леглото. Ръцете му пируваха върху нея, плъзгаха се по тялото й, загребвайки гърдите й в устата му.

Той засмука зърната й, твърди и сладки като костилки на дива череша. Тя ахна. Той облиза корема й и пъхна езика си във вдлъбнатината му.

Сега за Лариса имаше само подчинение на хаоса на сетивата й. Пръстите й бяха в косата му, притискайки лицето му по-надолу, докато той не вкуси солената й сладост. Нейтън прокара пръсти през гъстата коса, масажирайки мекия хълм над цепката. Докато притискаше и търкаше дланта си в нея, той наведе глава между бедрата й и засмука розовите й, отстъпчиви устни.

След това с широки, бавни движения езикът му пое клитора й. Лариса изпъшка и разтвори още по-широко краката си. Нагоре и надолу, езикът му се плъзна по нея, заливайки крайниците й с приливи на изключителна агония.

След няколко минути Нейтън спря да ближе и като погледна лицето й, се ухили. „Толкова си гладка, мокра и топла“, прошепна той. „Чакахме толкова дълго за това. Кажи ми колко го искаш. — О, да, скъпи — промърмори тя.

„Толкова много те исках. Не можех да чакам повече. После, докато издържа погледа й, той пъхна два пръста в нея.

Тя затвори очи, задъхвайки се и удряйки се в ръката му. Той се плъзгаше навътре и навън от нея, като през цялото време наблюдаваше лицето й и усещаше как тя се надига върху себе си. След това се отдръпна и задържа ръка над устата си.

Тя отвори очи и го видя как улавя сребърна нишка от нейния сок върху устните си. — Имаш толкова сладък вкус — като див мед — каза той, облизвайки пръстите си. Той ги пусна обратно в нея и продължи да облизва клитора й, като пръстите и езика работеха заедно в чувствен дует.

Бързо той отведе Лариса до ръба на мъчителна пропаст; след това, когато тя усети, че ще се свлече, отчаяна от стремглавото, екстатично падане, той се отдръпна. Той нежно потърка около цепката й и хапеше гърдите й. — Още не, любов моя — прошепна той. Постепенно дишането й се забави и стенанията й намаляха.

В този момент той нежно дръпна качулката на клитора й, разкривайки прекрасната розова пъпка и започна да я смуче, поглъщайки се от сочните й плодове. — Не спирай. Никога не спирай — извика тя.

Но Нейтън пренебрегна любовника си. Той я докара задъхана до ръба за втори, а после и за трети път. Лариса не издържа повече.

„Искам те в мен, скъпи, моля те“, помоли се тя. Той се облегна назад и избърса устата си с предмишницата си. — Не, не — каза тя, — Ето. Тя привлече лицето му към устата си и погали устните и брадичката му, вкусвайки собствения си сок. Той се дръпна и я притисна с гръб към леглото.

Коленичил над нея, той прокара ръце по раменете й, по опънатите й гърди и надолу към бедрата й, възхищавайки се на тялото й и на контрола му върху него. Той обхвана задните части и я придърпа в скута си. След това разтвори бедрата й, кафяви и хлъзгави от влага, още по-широко. Той потърка цепката й с длан и с палци я разтвори и я привлече към себе си. „О, Боже, чувстваш се толкова голям, твърд и мокър“, ахна тя.

Ръцете му бяха под нея и я придърпваха към себе си. Дългите й крака обгръщаха кръста му, държейки го здраво, докато тя се извиваше към него. Искаше да усети цялата му сила. Веднага тя отново се изгуби от едно, всепоглъщащо усещане, усещаше го във всяка част от себе си и искаше да остане на това свещено място завинаги. Отвъд гората на леглото им вятърът въздишаше, лиственицата удряше клоните си в прозореца и зверовете виеха.

Лариса държеше Нейтън в себе си, докато телата им се отливаха и течаха с ритъма на нощта. Той се заби в нея дълбоко, силно и стабилно. След това още по-бързо и по-трудно. Още по-трудно.

Само раменете на Лариса бяха на леглото, докато тя се вкопчваше в коленичилия си любовник. Усети, че отново идва до ръба на пропастта. Само че този път той беше с нея, придърпвайки я към себе си, докато натискаше все по-дълбоко.

С един последен скок той я притисна обратно към леглото. Тя пое цялата му тежест върху себе си, когато усети как пада, преобръща се във въздуха, ридае задъхано и се вкопчва още по-здраво в любовника си. Виковете му се смесиха с нейните писъци, докато той изхвърля семето си в нея. Телата им потръпваха в пристъпи на екстатично облекчение, изстисквайки всяко последно усещане от идването им. Лариса и Нейтън лежаха прегърнати.

Желанието им донесе кратка почивка. Лариса се облегна на лакът и погали косата си по сплъстените гърди на Нейтън. — Значи това е гората, в която искахте да ме заведете? тя каза. „Прав си, не искам да го оставям. Всъщност трябва да го проуча допълнително.

Той се усмихна, когато тя го целуна отново и го усети как се втвърдява в ръката й. Тази нощ спаха много малко. Когато Лариса се събуди, Нейтън вече беше направил кафе. Той седна до нея на леглото и разресваше тъмните й кичури между пръстите си.

— Мислех си — каза той. — Скоро трябва да отида във Форт Комптън. Но след това мога да се върна тук и да ти помогна във фермата. Ще бъде ли добре?“ Тя му се усмихна с влюбени очи и отпи от кафето си. Кой сега е ловецът, чудеше се тя, и кой плячката?..

Подобни истории