Книжна любовна история

тя го искаше като мъж и го искаше сега.…

🕑 15 минути минути Любовни истории Разкази

Сънят се върна — очите също. Те се рееха в гневното небе точно над хоризонта, виждаха всичко, но не се фокусираха върху нищо. Ейми знаеше, че тези очи познават времето, когато са били изпълнени с щастие и любов към живота. Но това беше преди брат й да се върне от Виетнам.

Млада, гола и кльощава, тя стоеше сама и уязвима на заобиколен хълм, където всичко се променяше. Сивокос мъж в бизнес костюм й помаха, докато изчезваше от погледа. Тя повече усети, отколкото разбра, че това е нейният дядо Колинс, и махна в отговор, искайки да привлече вниманието му, но той си отиде. Дотича слаб, рус млад мъж по шорти. Те се прегърнаха и целунаха.

Той прокара ръце по тялото й, то вече не беше толкова кльощаво и тя се наслаждаваше на докосването му. Но когато той се опита да я дръпне надолу, тя се съпротивляваше и той се стопи. Тогава тя забеляза старата котка, която обичаше от години, мъртва в краката си. Сега тя лежеше изпъната на земята, докато усмихнат, красив мъж покриваше голото й тяло с целувки.

Тя отново отговори. Всяко докосване я караше да се клати. Тя искаше да угоди на този мъж и отвори сърцето, ръцете и дългите си крака за него. Но той не беше там.

Объркана, тя се изправи, огледа се и го видя да се отдалечава, ръка за ръка, с друг мъж, новия му приятел, мършавия маниак на книгите, когото презираше. Тогава се събуди плачеща и все още болна от онова, което я беше принудило да легне в леглото преди два или три дни. След бързо търсене тя откри боклука си с меки корици, скрит сред заплетените листове. Докато търсеше последната си отметка, тя си помисли за нея, Марк, и се зачуди дали той е завършил тези късни финали и се е върнал у дома и ако е така, дали се е обадил.

Мислеше, че ще го направи, но след това, което бяха направили преди няколко дни, не можеше да бъде сигурна. Не и след като трябваше да бърза за вкъщи след последния си финал, болен и все по-болен… Книгата отново се изплъзна от пръстите й и тя заспа. Сънят се върна, но този път нещо се беше променило.

Беше изчезнал. Лунна светлина и лек бриз галеха кожата й. Тя беше облечена и беше обвита в ръцете на мъж, целуваше го и получаваше целувки в отговор. Когато докосна тялото й, се почувства толкова добре, толкова безопасно, толкова правилно.

Тя не искаше той никога да спира. Но той го направи. Макар и разочарована, тя усети, че не е отхвърляне, а това, което той смяташе за най-добро и за двамата, и се почувства страхотно. Ейми Маршал се събуди с пот, изтичаща по тялото й.

Треската беше прекъсната. И макар да не се чувстваше страхотно като в съня, тя се чувстваше по-добре. Тя се прибираше вкъщи с нещо или някои неща, които идваха заедно с втрисане, треска, гадене, повръщане и диария.

Сега, каквото и да беше, изглеждаше свършило. С усилие тя стана от леглото и се преоблече в суха пижама. След бързо пътуване по коридора до банята тя пропълзя обратно в леглото сред влажните, смачкани чаршафи.

Имаше две книги с твърди корици в подножието на големия плакат с четири корици. Тя си спомни, че майка й, главната библиотекарка на града, беше донесла „Изповедите на Нат Търнър“ и „Смъртта на един президент“ от библиотеката, когато дойде да я види на обяд. Със стон Ейми се пресегна и дръпна книгите до себе си. Не би било добре да изриташ нови книги от леглото. Искаше да ги прочете, но не сега.

Съдържанието им беше твърде тежко, за да може изтощеният й мозък да чете, а самите книги твърде тежки, за да ги побере изтощеното й тяло. Вместо това тя посегна към полупрочетеното си копие с меки корици на „Долината на куклите“. Дори това се оказа твърде много. Книгата скоро се превърна в щит за уморените й очи.

Сънят наистина се върна, но този път завърши по-добре, много по-добре. Тя се озова отново на бирения бюст, хвърлен от приятели, за да й помогнат да се измъкне от продължителния плач, в който беше изпаднала след раздялата. Но в нейната депресия и сълзи имаше нещо повече от края на роман в университета. Това току-що беше последната капка, нещо като големия финал за нейния семестър от ада.

Започна, когато по-големият й брат, щатският баскетболист и президент на братството се върна от Виетнам, поне тялото му. Но нещо вътре се бе променило по начини, които я плашеха и объркваха. Няколко седмици по-късно старата котка, която винаги спеше с нея у дома, беше прегазена и убита. В училище всеки курс беше ужас.

Ако не беше Антъни, красив, култивиран студент по архитектура от Ню Орлиънс, нещата щяха да са още по-лоши. Те се запознават на парти през септември и излизат през цялата година. По Коледа той стана първият й любовник и тогава те бяха „записани“, според традицията на кампуса, последната стъпка преди да се сгодят.

След това, точно преди финала, този мъж, когото тя обичаше, нейният първи и единствен любовник, който изглеждаше предопределен да стане още повече, я напусна заради онзи страховит малък маниак на книги, който се навърташе около тях от месеци. Тази нощ започнаха плачът и сънищата. Макар и добронамерено, партито не проработи.

Беше опитвала, говореше с приятели, усмихваше се на всички, пиеше твърде много бира, но настроението й само се влошаваше. Искайки да остане сама и да не разваля партито на всички останали, тя се унесе в заобикалящата го гориста тъмнина, докато не откри убежище. Точно там Марк я намери няколко минути по-късно, седнала зад голям дънер, игнорирайки купона зад нея, подсмърчайки и опитвайки се да не плаче. Безмълвно той седна до нея. Когато лек, хладен вечерен бриз избухна, тя потръпна.

Той прегърна раменете й и я придърпа към себе си. Това го направи. Тя изхлипа, смесица от отчаяние и облекчение, после положи глава на гърдите му и плака, докато не й свършиха сълзите. Когато дъхът й започна да се изравнява, тя забеляза, че предницата на старата му риза е подгизнала. Очарована, тя плъзна върха на пръста си по влажната кърпа.

В часове на телефонни изповеди тя му споделяше всичко. Винаги са имали. Сега щеше да дойде да бъде с нея, да я утеши.

А в замяна тя намокри ризата му със сълзите си и вероятно я беше изцапала със спирала. Тя вдигна глава и го погледна. На слабата светлина от далечния огън тя различи тъмната му вълниста коса и познатата, утешителна усмивка.

Това я накара да се почувства по-добре. Той винаги е бил там, близо и грижовен, когато тя се нуждаеше от приятел, имаше нужда от рамо, на което да поплаче, точно както тази вечер. Защото той ме обича.

И аз го обичах, винаги съм го обичала, но тази любов, която тя изпитваше сега, това чувство беше различно. Обзе я нова емоция, откровение, допълнено с топло, изтръпващо усещане, което нямаше нищо общо с приятелството. Тя вече не се нуждаеше само от най-добрия си приятел, тя го искаше като мъж и го искаше сега.

Пъхна двете си ръце зад врата му, тя придърпа лицето му към своето и започна да целува най-добрия си приятел. По-късно, много по-късно, устните им се разтвориха и те се спогледаха. Марк изглеждаше малко изненадан, дори озадачен, но беше негов ред да действа.

Тя мълчаливо се молеше той да не бъде разумен или предпазлив или, още по-лошо, да не си направи шега. По дяволите, Марк, просто ме целуни. Моля те.

След това се наведе напред, докато устните им се срещнаха и той започна да целува собствения си най-добър приятел. По някое време й минава през ума, че Марк се целува много добре. По странен начин тя се почувства горда, че най-добрият й приятел е толкова надарен. И тя обичаше да получава подаръка му.

Следващият път, когато устните им се разтвориха, тя можеше да разбере, че Марк ще каже нещо. Би било за това как трябва да спрат. Беше сигурна в това и сигурна, че вероятно е прав.

Те трябваше да го направят скоро. Но не сега, не още. Преди да успее да проговори, тя се сгуши по-близо и го дръпна обратно към чакащата си уста. След това целувките станаха по-интензивни, докосванията по-интимни.

Ръката на Марк се плъзна под избелялата й синя работна риза и тя потръпна от удоволствие. Плавният, чувствен натиск сякаш облекчаваше мъката както в тялото, така и в душата й. Когато пръстите му поеха едно от твърдите й, чувствителни зърна, се почувства толкова добре, толкова невероятно перфектно. По някакъв начин ризата й се разкопча и устните замениха пръстите му. Тя изстена от удоволствие и изви тялото си, за да посрещне докосването му.

Чувстваше се обичана, желана и в безопасност. Това беше Марк, който се грижеше за нея, който винаги беше там, когато имаше нужда от приятел, на когото можеше да разчита, че ще направи най-доброто. Това включва ли правенето на любов? На някакво смътно ниво тя усети пръстите му да се плъзгат към дънките й. После започна да бърка в ципа. Щяха да го направят! Тя и Марк щяха да правят любов.

Тя потръпна при тази мисъл и обви ръце около главата му, придърпвайки я още по-близо, впивайки зъбите му в гърдите си и развълнувана от внезапната болка. Когато ципът започна да се поддава, тя престана да мисли. Едва когато усети тялото му да се увисва, осъзна, че пръстите, устните и езикът на Марк са неподвижни. С тревожна смесица от емоции тя разбра, че той е решил, че правенето на любов, поне не тук и сега, не е най-доброто.

Беше прав, разбира се, но на нея не й пукаше. Искаше повече от докосването му. Когато той започна да махне ръката си, тя го спря. Устните на Марк пуснаха зърното й и той погледна нагоре към лицето й.

Дори в трепкащото сияние от далечния огън тя успя да различи несигурния му поглед. Не знаейки как да изрази обърканите си емоции с думи, тя се поколеба, след което изтърси истината. „Не спирай. Искам да кажа, че не е нужно.

Искам да кажа, че не искам да спираш. О, по дяволите, Марк, моля те, имам нужда от теб и твоето докосване.“ Нищо не се случи, не и в началото. Въпреки че очите й бяха затворени и лицето й се обърна от неговото, тя усети как Марк се взира в нея.

Накрая, неохотно, тя се обърна и погледна в очите мъжа, който винаги е бил неин приятел и който сега искаше, имаше нужда да бъде много повече. Тогава Марк кимна, нежно притисна устни към нейните и пъхна пръсти в бикините й. Когато осъществиха контакт с копринените й червени пубисни косми, тя ахна, прекъсна целувката и долепи устни до врата му, предавайки се на допира му.

Голямата му ръка скоро покри цялото й путенце и нежно я стисна. Чувствах се адски добре. Миг по-късно върха на пръста нежно погали влажните й, чувствителни срамни устни, след това разбута устните и се плъзна вътре. По някакъв начин той знаеше, че тя има нужда от любящи докосвания, а не от дразнене.

Друг пръст скоро последва първия и цялото й тяло потръпна от удоволствие. Всяко ново изживяване, докосването на палеца му върху клитора й, усещането на трети пръст, който се присъединява към останалите и след това бавно изпомпва вътре в горещите, хлъзгави стени на вагината й, я тласкаха по-близо до кулминацията, която тя отчаяно жадуваше. Внезапният, неочакван натиск върху нейния анус, който никога досега не е докосвал, най-накрая я тласна през ръба. Тялото потръпваше, извиваше се, потрепваше от страст, тя издаде силен стон и притисна уста към рамото на Марк, за да заглуши всички по-силни звуци.

Тя усети, повече от усети, топла течност, заляла ръката на Марк, оставяйки го да се плъзне още по-дълбоко в конвулсивното й тяло, предизвиквайки поредица от малки, чувствени вторични трусове, които я оставиха отпусната и блажено доволна. Замаяна, но чувствайки се спокойна, тя целуна бузата на Марк и прошепна: „Уау. Просто, уау.“ Тогава тя забеляза тишината, идваща от партито, и надникна там. "Къде са всички?".

„Предложих им да вземат още една-две бира и да се размърдат. Казах им, че ще те върна.“ Ейми го погледна и се усмихна. „Иска ми се да знаех.

Тогава можех да изкрещя, вместо да изхапя щепсела от рамото ти.“ „Не се изпотявайте. Болката е просто мъчителна. Ще ми напомня за тази вечер седмици наред, дори и по-дълго, ако остави белег. Между другото, мислиш ли, че трябва да се разплетем?". Пръстите, заровени дълбоко в все още пулсиращото й котенце, се огънаха и Ейми въздъхна с удоволствие.

"Предполагам след малко. Но не още. Просто се чувствам толкова добре, толкова перфектно.

После си спомни, че е имала цялото удоволствие за себе си. „Хей, но какво ще кажете за вас? Искам да кажа, че не е правилно да ви оставям да висите.“ „Няма проблем. Аз съм студент от колежа, който изглежда е пропуснал сексуалната революция.

Освен това сините топки много му отиват.“ „Спри да се шегуваш. Говоря сериозно.“ За да подчертае това, тя постави ръката си върху чатала на Марк и откри голяма издутина, която се натискаше върху тъканта. „По-спокойно, малка госпожице. Този смукател е подготвен и готов да издуха.“ Тя пренебрегна предупреждението му и бързо се премести на колене.

Това ги принуди да се разплитат, за което тя съжаляваше, но не можеше да й се помогне. С две ръце тя се зае с ципа му. Това, което видя в очите, я остави без думи. Изглеждаше не просто по-голямо от трите други, които познаваше, но някак си изискваше да бъде използвано, както е предвидила майката природа.

То подръпна нетърпеливо в ръката й, правейки ясно какво желае и разпалвайки собственото желание на Ейми. Голямата пламнала глава, блеснала от преди свършване, сякаш я викаше. За пореден път пренебрегвайки вече слабото предупреждение на Марк, тя се наведе и внимателно го пъхна между устните си. Беше виждала този орган и преди, когато се потапяше. Но този, който сега пълнеше устата й, не изглеждаше така.

Без да иска да изкушава съдбата, тя скоро се облегна назад и погледна най-добрата си приятелка през целия живот и разбра без колебание какво трябва, всъщност трябва да се случи след това. „Марк, не знам дали тази вечер ще бъде никога неповторим единствен по рода си момент. Но в случай, че е така, не искам да оставя нещата наполовина завършени.

Мигове след изправяне, дънките й и подгизнали гащичките се плъзгаха по дългите й крака. Излизайки от тях и събувайки сандалите си, тя постави боси крака от двете страни на Марк и се отпусна на коленете си, разкрачвайки бедрата му. „Това трябва да е съвместен проект“, каза Марк, хващайки дебелия ствол и повдигайки главата към целта й. Те безмълвно позиционираха подутата глава в отвора към нетърпеливата й вагина, след което се погледнаха в очите.

„Да го направим“, каза Марк и бедрата на Ейми се спуснаха надолу и се удариха срещу тялото му. След това и двамата се съгласиха, че нейното яростно гмуркане, заедно с тласъка нагоре на Марк, са предизвикали това, което трябва да е рекорд за най-бързите едновременни оргазми в историята на секса. В края на този силен удар надолу и двамата бяха избухнали в оргазми, така че мощен, толкова мъчително интензивен, толкова шибан-правдоподобен, нито едно от двете можеше да си спомни всички подробности.

Малко по-късно, когато сетивата им започнаха да се възстановяват, Ейми се оказа изтегната върху Марк, наслаждавайки се на усещането му как постепенно се смекчава в нея. Нито един от двамата не проговори. Единственият звук идваше от биещите им сърца. Равномерният ритъм на приближаващите стъпки на майка й събуди Ейми. Тя махна книгата от лицето си и я пъхна под възглавницата си.

Миг по-късно лицето на майка й се появи зад вратата. Аманда Никол „Ейми“ Маршал беше това най-рядко срещано създание, прекрасна млада жена, която не беше погълната от собствената си зашеметяваща красота. Мислеше се за кльощава с най-много не по-добър външен вид от средния за малкия град. Тя мислеше погрешно. Дори разрошената червена коса, кървясали очи и лепкава кожа не можеха да смажат нейната класическа красота.

При вида на второроденото й дете будно, несигурна усмивка замени разтревоженото изражение на майка й. "Здравей, скъпа. Надявам се, че не те събудих.

Как се чувстваш?". „Много по-добре съм, мамо. Треската падна някъде след обяд. Оттогава успях да поспя малко.".

Само за момент майка й сякаш се отпусна на перваза. "О, скъпа, толкова се радвам." Тя бутна вратата, отвори се, пристъпи в стаята, и посочи двете книги до горната част на леглото. „Надявам се, че ви харесват.

Предполага се, че са много добри. Въпреки че не мисля, че мога да се справя с нещо повече за убийството на Кенеди. Толкова ме депресира.

След бързо, инстинктивно дръпване на чаршафите, тя каза: „Защо не се успокоиш и не попиеш, ако можеш? Ще ти донеса поднос за вечеря.“ Ейми се съгласи и отново благодари на майка си за книгите. „Няма за какво, скъпа. И се надявам да ги харесаш. Но не започвай да четеш точно сега. Трябва да си починеш.“.

След като целуна дъщеря си по бузата, г-жа Маршал се приближи до вратата и спря. „О, за малко да забравя. Марк се обаждаше, както и почти всички останали, питайки за теб. Както и да е, той се прибра късно снощи и помоли да дойде днес.

Казах му, че си твърде болен за компания и му казах обади се сутринта и ще видим как се чувстваш. Съжалявам, но трябва да изтичам. Чао засега, скъпа, - каза тя, затваряйки вратата.

При звука от затварянето му, Ейми въздъхна, пъхна ръка под възглавницата и извади боклука си с меки корици, този, който смяташе за най-добре да не чете пред майка си библиотекарка. Тогава все още замъгленият й мозък обработи думите на майка й на раздяла. Марк се обаждаше. Искаше да дойде.

Тя се усмихна и отвори книгата. Ако можеше да заспи отново, може би щеше да повтори този последен сън или, още по-добре, такъв, който включваше случилото се по-късно тази нощ на задната седалка на колата на Марк. Но ако не, това беше добре. Тя нямаше нужда от мечти. Истинският Марк, „нейният“ Марк, щеше да бъде с нея на сутринта..

Подобни истории