госпожице Сандърс

Как слабините ми копнея за помощ!…

🕑 20 минути минути Любовни истории Разкази

Лиза погледна мис Сандърс с ужасени млади сини очи. Учителят й стоеше над голото й тяло с дълъг, зловещ камшик, който висеше на пода. Няколко дразнещи паса бяха направени по вътрешната страна на бедрата й; и един, жесток удар бе нанесъл изгаряща, червена рана по задната й част. Сега мис Сандърс се канеше да добави специална изненада за преждевременното момиченце.

„Това ме накара да припадна, когато го изпитах за първи път“, каза учителят. "Какво?" В гласа на Лиза прозвуча треперене. "Олиото.".

"Какво!". "Горещо масло. Набива се в ръба." "Не можеш да направиш това!". "Вече реших. Ще трябва да се стегнеш." "Моля не!".

"От Китай е. Не знам какво има в него, но няма да повярвате на болката." "Моля те!". Мускулите на Лиза се напрегнаха, докато учителката й намазваше с масло копринен шал. Тялото й дръпна презрамките, които придържаха китките и глезените й към масата, но нямаше начин да ги прекъсне. Тя гледаше как мис Сандърс се приближава до нея, в очите й се образуваха сълзи, но беше напълно пленена.

Нежната й млада путка се нуждаеше от това мъчение. Тя не беше мислила, че това е възможно, но оргазмите, предизвикани от болката, бяха толкова силни, че тя прекарваше часове всеки ден, фантазирайки какво злонамерено насилие ще последва. Тя се опря на масата и затаи дъх. За момент тя си помисли, че ще умре. Маслото изгаряше плътта й като напалм.

Тя крещеше с всичките си дробове цяла вечност и молеше за милост, но нямаше облекчение за агонията й. „Само още час, сладка моя.“ "Не! Моля те! Не мога да го понеса повече за секунда!". „Всичко ще свърши много скоро.

Отпуснете се. Нека огънят ви дразни." "Моля!" Лиза усети, че се тресе и започна да уринира. Тя отчаяно се опита да се сдържи, но бързо беше напоена от дълга струя, която се стичаше нагоре по гърдите й и образуваше басейн. "Това е добре момиче.".

"Избърши го от мен", помоли се тя. "Не мога." "Трябва, моля… трябва!". "Добре е за теб." Лиза се бореше с ремъците си, и усети как маслото гори с нарастваща интензивност. Още една струя урина изби от путката й и тя започна да усеща еуфорията от оргазъм.

„Не знаех, че обичаш да пикаеш толкова много.“ Имаше нотка на хумор Тонът на г-ца Сандър: „Толкова съм унизен, моля, изтрийте го. Моля те! Моля, избършете ме, не издържам. Моля те!" Маслото започна да капе към вътрешната й плът. Лиза се взираше, прикована от това, което щеше да й се случи.

Тя дръпна ремъците, опитвайки се да ги разхлаби; усети как урината й се стича надолу и образува топла локва по гърба й. Маслото продължаваше да се оттича към путката й, тя знаеше, че ще умре, ако достигне красивото й грабване. Тя се изви на масата и започна да хленчи, когато видя първата капка масло да достигна до клитора й. Точно тогава Госпожица Сандърс я остави да нанесе още един жесток удар от камшика.

Навитата кожа разряза кожата й през задната част на бедрата й. Тя крещеше и молеше да бъде освободена, но учителят й се наслаждаваше твърде много, за да я пусне. Задните части на Лиза два пъти с цялата ярост, която успя да събере. Измъченото момиче отново изкрещя и се гърчеше в напразни опити да се освободи.

Путката й беше напоена със смес от кома, урина и горещо масло; тя припадна от интензивността на момент, но госпожица Сандърс донесе гърба й с бърз шамар по куката. „Имам още един гаден подарък за теб Лиза.“ Преди Лиза да успее да отговори, мис Сандърс разтвори дупето си с пръсти и вкара дръжката на камшика на един инч. Лиза извика, когато камшикът беше бутнат по-навътре в нея. Госпожица Сандърс се наведе над нея, целуна путката й и размаха камшика навън и обратно. След няколко мига учителят удряше камшика в нея, все по-бързо и по-бързо.

Главата на Лиза беше замаяна, тя беше изумена от странните неща, за които осъзнаваше… смучещия звук на камшика в дупето й, струйката влага, която се движеше към пъпа й, дълбоките й стенания и от време на време викове. Тя беше зашеметена, когато чу как умолява госпожица Сандърс да я разбие по-силно… по-силно… да накара задника ми да крещи… да накара путката ми да дойде. Излиташе от нея като фонтан. Тя издиша дълбоко, когато камшикът беше изваден.

„Хареса ти, мога да кажа. Това е добре, отсега нататък ще го правим по-често.“ Лиза не можа да отговори. Тя стенеше като ранено животно, а крайниците я боляха от кожените ремъци. Усети, че глезените й се освобождават и протегна крака.

Когато се докосна до масата, свежите й рани я накараха да се напрегне и да издърпа краката си назад към себе си. Тя се възхищаваше на тялото си. Когато ръцете й се освободиха, тя погали зърната си и погали клитора си. Мис Сандърс наблюдаваше с нарастваща възбуда как Лиза мастурбира.

Come продължи да се излива от нея. Тя потръпна, когато от вкусната й плът избухна кулминационен оргазъм. Следващият ден донесе болка, която Лиза не беше познавала досега.

Никакви диви мастурбиращи или съскащи камшици никога не я бяха карали да се чувства толкова изтощена. Тя прекара по-голямата част от сутринта и следобеда в леглото си, бавно опипвайки уморения си клитор. С наближаването на нощта тя чу някой пред вратата си.

„Моля, остави ме да спя.“. „Имаме още работа, за която да се занимаваме.“ "Не мога. Аз…моля те, позволете ми да остана тук тази вечер." "Ако те пусна тази вечер, може да се разглезиш. Това не би ми харесало." "Обещавам, че ще се оправя. Трябва да спя." "Това ли е всичко, което правиш, спиш?".

„Да, не успях да се движа.“ "Ако проверя клитора ти, ще разбера ли, че си си играл със себе си?". "Само малко.". "Е, в такъв случай трябва да те накажа. Ставай." „Не мога.

Моля, оставете ме тази вечер свободна. Утре ще бъда много по-забавен.“ "Това обещание ли е?". "Обещавам.

Ще те накарам да идваш цял ден." "Не ми говори с този тон. Ако изчакаме до утре, ще трябва да ти превържа задника цяла сутрин. Сделка ли е?". "Цяла сутрин?". "Цяла сутрин.

Голо. Ще бъдеш вързан отново. Може дори да извадя маслото." Лиза обмисляше алтернативите си, но знаеше, че има нужда от сън тази вечер, тя също се нуждаеше от почивка от мъченията си.

"Сделка е. Ще го правим цяла сутрин." „Аз също ще те тренирам, минаха твърде много дни, откакто го направихме. Госпожица Сейд ще се ядоса, ако разбере, че си излязъл от форма.“ "Какво упражнение?". "Обиколки около фитнеса. Гола." "Добре.".

Тази нощ на Лиза й беше трудно да заспи. Маслото остави усещане за парене в слабините й и по ръбовете на краката и задните части. Дупето я болеше и се чувстваше отпуснато. Страхуваше се, че може да изцапа леглото и спа цяла нощ настрани, притиснати дупето й, колкото можеше да ги стисне. Тя се събуди малко преди зазоряване и потърка задната част и бедрата си.

Тя усети надигнатата плът, която образуваше кръстосани кръстове по кожата й, и се чудеше колко свежи петна ще има, след като мис Сандърс приключи с нея онази сутрин. Прокарайки безименния си пръст между затворените си бедра, Лиза притисна силно клитора си към таза си и след това се погали, докато се намокри. С другата си ръка тя очерта очертанията на зърното си и след това го прищипа колкото може по-силно.

Тя започна да го дърпа и натисна още един пръст в котенцето си, когато изведнъж вратата се отвори. — Какво правиш, Лиза? Беше госпожица Сейд, учителката. "Нищо…".

„Не ме лъжи, мога да кажа, че си мастурбирала. Няма да допусна такова поведение от моите момичета. Разбираш ли?”. "Да…".

"Разбираш ли?". "Да. Мога да обясня…".

"Няма какво да обяснявам. На крака." "Но…". "На крака. Движи се." Госпожица Сейд дръпна бързо чаршафите назад, разкривайки голото тяло на Лиза. „Спиш гол? Няма да търпя злото ти за секунда по-дълго млада дама.

Стани от леглото и ела с мен.“. Лиза започна да протестира, но госпожица Сейд я поръпна за ръката и я извлече от стаята. Те продължиха надолу по коридора към главния офис, където мис Сейд съобщи за откритието си на рецепционистката и училищната медицинска сестра, които говореха на бюрото.

Лиза усети как очите им я гледат надолу, когато госпожица Сейд я привлече във вътрешния кабинет. Тя зърна как те започват да се смеят, когато вратата се затвори. "До стената, Лиза." "Моля, позволете ми да обясня." „Хванете бара и побързайте с него.“ Лиза сложи ръце около бара, който минаваше по дължината на едната стена.

Тя се съпротивляваше само на най-малкото, докато мис Сейд превърза китките си. Правейки това, тя трябваше да вдигне Лиза частично от земята. Краката на младото момиче висяха безпомощно, докато жената не ги върза за набор от пръстени в пода.

Вече мокра от мастурбирането си, Лиза беше почти напоена със страха и очакването на наказанието, което щеше да изтърпи. Тя наблюдаваше как мис Сейд отиде до огромното дъбово бюро от другата страна на стаята. Лиза знаеше защо отива на бюрото. Тя чу как чекмеджето се отваря. Имало е и други пъти в тази стая.

Чекмеджето се затвори и госпожица Сейд се приближи до нея със злобна кожа. Тя гледаше напред и чакаше удара. Тя не чакаше дълго. Брутално съскане предшества ужасното ужилване на реколтата. Нагоре и надолу по задните части и бедрата й жестокото устройство разкъса кожата й, все още подута и болезнена от предишния ден.

Лиза плачеше и плачеше, сълзи се стичаха по дървения под…косата й падаше по лицето…китките и глезените й отново отчаяно се опитваха да скъсат връзките си. Тя загуби броенето на осем. Последваха поне още толкова. Лиза падна обратно на пода, когато мис Сейд я развърза. Ръцете на жената хващат момичето, преди да рухне.

Лиза винаги се опитваше да издържи наказанието, но този път се оказа неспособна да скрие емоциите си. Сълзите продължаваха да се стичат по бузите й и тя не можеше да спре да плаче. Очуканото и бичано голо тяло трепереше.

Очите й погледнаха надолу към земята и тя забеляза износената шарка на килим. Тя видя, че зърната й са изключително твърди, изправени от гърдите й толкова много, че сякаш почти са върху тях. Тя отиде до бюрото с госпожица Сейд и докато го правеше, усети как соковете на путката й се разтриват между бедрата й. Тя преглътна, когато седна на стола. Мис Сейд започна да я увещава, че продължава да пренебрегва моралния кодекс, който училището живее.

Тя предупреди за по-нататъшни бичувания и още по-лошо… но Лиза можеше само да се размърда в стола, новите й ръбове гневно й напомняха, че седенето ще бъде невъзможно за известно време. Тя помисли за мис Сандърс. Тя спря да плаче и погледна госпожица Сейд. „Ще бъда по-добре.“.

"Ако трябва да те вържа за леглото ти, ще го направя." "Ще бъда добър. Ще бъда." Тя се изправи с мис Сейд и заедно се върнаха във външния кабинет. Сестрата прегледа задните й части и не каза на никого конкретно: „ще оживее“. След малко тя се върна в стаята си.

Тя оправи леглото си и се изправи, гледайки през прозореца към гората наблизо. Искаше й се да тича през гората. Това й напомняше за горичката до къщата й.

Тя помисли за сестра си. Нейните родители. Карин. Крис.

Тя последва полета на птица и искаше да лети. Тя изпадна в нещо като транс, непрекъснат, докато госпожица Сандърс не влезе. „Да вървим.“. "ДОБРЕ." Лиза излезе в коридора с мис Сандърс. Тя все още беше гола и свежите ръбове, поставени от мис Сейд, се открояваха в рязък контраст с нейната нежна млада плът.

Минаха покрай офиса, където току-що беше тя, и през двойни врати към стълбище, водещо надолу към фитнес залата. В долната част на стълбите минаха през друг чифт врати и покрай няколко килера, преди да дойдат до входа на съблекалнята. След като влезе, мис Сандърс я накара да изчака, докато влезе за момент в малкия офис. Лиза огледа съблекалнята и забеляза колко мрачна и мрачна е тя. Тя прехвърли тежестта си от единия крак на другия върху студения бетонен под и скръсти ръце на гърдите си, за да остане топло, под тях зърната й бяха като камъни.

След минути мис Сандърс се върна, размахвайки хронометър, свирка и клипборд. Очаквам всяка обиколка да е по-добра от предишната. Ако не, тогава ще получите 5 допълнителни ремъци за всяка по-бавна обиколка.

Разбирате ли?". "Да." "Да какво?". "Да, госпожо.". Излязоха във фитнеса и мис Сандърс запали осветлението. Лиза протегна крака, преди да започне първата си скута.

„Движи се. Няма да ви позволя да отворите с умишлено слабо темпо." Лиза тичаше малко по-силно, краката й издаваха пляскащи звук по дървеното кортче. Тя помпа ръцете си по-бързо, така че госпожица Сандърс да си помисли, че наистина я дава най-доброто усилие и заобиколи далечния ъгъл на фитнеса.

Малките й гърди се повдигаха с всяка стъпка. Тя започна да усеща, че зърната й стават още по-твърди, отколкото в съблекалнята, и усети вълна от адреналин във вените си. тя мина покрай мис Сандърс, свирка я разтърси и й беше казано да изведе преднината. Тя тичаше по-бързо. Гърдите й се движеха нагоре-надолу в такт с коленете, тя забеляза капчица пот да се стича отстрани челото й и топките на краката й започваха да се болят от непрестанните удари по дървения под.

Тя завърши още една обиколка и госпожица Сандърс отново наду свирка, крещейки й, че се движи твърде бавно. Ако не го направи. щеше да има проблеми.Сърцето й биеше яростно, страните й се свиват, а дробовете й горят. Тя се изпотяваше около линията на косата си и от подмишниците.

Капчици вода се стичаха по страните й и тя усети влага в основата на гърба си. След секунди по цепката на задните й части се стичаше струйка пот. Съсредоточи се между вагината и ректума и след това удари на пода. Тя изпита нов прилив на адреналин и още пот я обля.

Минавайки покрай мис Сандърс, тя държеше главата си наведена и очите й бяха вперени в земята пред себе си. Мис Сандърс удари дупето си с клипборда и й каза, че има още 7 обиколки. „Няма начин… не мога да финна“, помисли си Лиза. Знаела, че след това ще бъде бита. Тя започна да рационализира: „Какво ме интересува дали ме удари 30 пъти или 40 пъти.

Каква разлика прави. Просто трябва да започна да ходя. Махни госпожице Сандърс." Но тя не вървеше, а всъщност измина още 3 обиколки по-бързо от предишните.

Болката й обаче беше почти твърде силна. Замаяна, напоена от глава до пети в собствената си пот и остро осъзнаваща крампите и болките, които я завладяха, Лиза започна да намалява. Свирката изгърмя.

„Това са 5 ремъци. Продължавай все така и ще успееш". Последните няколко обиколки бяха мъчителни. С половин фитнес, която я дели от освобождението, тя спря напълно. Ръцете й притиснаха силно коленете, косата й висеше над очите, сплъстена и капеща.

Тя погледна нагоре към г-ца Сандърс, застанала неодобрително от другата страна на стаята, и след това погледна обратно надолу. Тя беше готова, тя можеше да каже. Тя бавно се изправи и извървя остатъка от пътя към учителя си.

Мис Сандърс не каза нищо. Лиза се взря празно пред нея, без да иска да види погледа в очите й. Изведнъж клипборда беше пъхнат пред нея и тя беше информирана, че всяка от последните й 4 обиколки е била неадекватна. „Това са 20 ремъка.“ „Аз. не можех да бягам по-бързо — възрази Лиза.

„Няма да търпя извинения.“ „Но…“. „Стига. Ще получите 20 допълнителни ремъци към наказанието си. Няма да търпя твоя мързел.

Ти си младо момиче, би трябвало да можеш да тичаш 10 обиколки за момент. Фактът, че не можете да изпълнявате дори най-лесните физически задачи, е неприемлив. Не е чудно защо оценките ви са толкова лоши.

Не е чудно защо се справяш толкова зле в това училище.” Лиза беше вцепенена. Не знаеше какво да каже, освен че се опитваше. Ще се справи по-добре, обеща тя.

Все едно беше вкъщи с баща си, преди той да я накаже. Тя изпитваше непреодолимо чувство на страх от това, което я очаква, но в същото време беше възбудена. Усещаше, че осъзнава и най-малките усещания.

Краката й притиснаха плътно зърното на дървения под; потта й капе от всяка пора; срамежливото изражение на лицето на мис Сандърс. Беше доста вълнуващо. Госпожица Сандърс я сграбчи за ръката и развали заклинанието, под което беше.

Излязоха през друга врата и слязоха по рядко използвано стълбище към едно подземно помещение. Друга серия килери за съхранение бяха тук, построени върху старата съблекалня. Тук-там са останали останки от старата стая. Минаха покрай група метални шкафчета и през огромна метална врата. Беше, ако имаха преминаване през ново измерение.

Там, където старата стая беше тъмна и мрачна, сводът, в който се намираха сега, беше брилянтно осветен и сякаш напомняше за Древен Рим. Стените бяха направени от масивен камък и блестяха на ярка светлина. Подът беше богато гравиран, изображение на слънцето, изгряващо над деца с ято птици, прелитащи величествено покрай тях. Няколко врати водеха към предните стаи от тази стая и мис Сандърс отключи една. Тя доведе Лиза в същата стая, в която бяха и предишния ден, само че й отне миг, за да го познае.

Мис Сандърс помогна на Лиза да се качи на подиума в центъра на стаята и я положи по гръб. Лиза усети как ръцете й са повдигнати над главата й, а китките й са привързани към масата. След това краката й бяха пренесени един след друг над главата й, а глезените й също бяха вързани.

В това положение вагината й беше само на сантиметри от лицето й, а задната й част беше обърната право във въздуха. Мис Сандърс беше започнала да прави това само преди малко и Лиза беше малко нервна от потенциала, който имаше позицията. Погледна отдясно покрай висящото й бедро, тя видя кожената каишка, която щеше да изпълни днешното покаяние. Тя пое дълбоко дъх и усети, че първият удар изгаря задните й части.

Раните от мис Сейд бързо се отвориха и мис Сандърс се занимаваше повече с най-нежния регион на Лиза. От позицията си на подиума Лиза беше зашеметена, когато видя, че ръбът на каишката се спуска по дължината на вагината й. Тя извика от страх и помоли за милост, но госпожица Сандърс свали ремъка отново и отново върху путката си, изгаряйки меките гънки на кожата с неумолима ярост.

Лиза плачеше като малко бебе, сълзи набъбваха очите й, докато не можеше да види. Каишката продължаваше да я бие. Пляскащият звук, последван от нов кръг от крясъци и викове за помощ.

След 10 минути Лиза едва успя да остане в съзнание. Краката й бяха разкачени и мис Сандърс ги свали на масата. На Лиза беше разрешено да се гърчи в агония известно време, преди нейният антагонист да я сграбчи за челюстта и да я погледне мъртъв в лицето. „Ще имате ли нужда от допълнителни инструкции днес?“. "Не… моля те, не мога да го понеса.

Ще направя всичко, но моля те, не ме бий повече." Лиза плака още минута и след това усети как госпожица Сандърс я освобождава от хватката си. Тя обърна глава, за да може да плаче насаме, но след това забеляза, че учителката й гали краката и задните части. Когато ръката, която само малко по-рано държеше инструмента на ужаса, стигна до корема й, Лиза се обърна към своя мъчител и беше изумена от това, което я изправи. — Госпожице Сандърс! Учителят беше гол, с едната ръка на Лиза, а с другата щипеше собственото си зърно.

Тя се качи на върха на масата и застана през младото момиче. Ръцете й проправиха път нагоре по ребрата на Лиза и по протегнатите й ръце. Докато Лиза лежеше хипнотизирана, мис Сандърс наведе устата си върху тези вкусни гърди, сучейки всяка с език и устни, след което хапеше игриво, докато се изправиха. Лиза се размърда на масата, но можеше да се движи само дотолкова, докато китките й все още бяха вързани. Тя изви врата си, докато мис Сандър облизваше пътя й от ключицата до брадичката.

Лиза погледна в очите на по-възрастната жена и тогава те се целунаха. Твърд. Мокра.

Те преплитаха краката си и Лиза усети как пръст прониква в путката й. Тя изстена и мис Сандърс вкара втори пръст, после трети. Тя внезапно спря и се отпусна, присърце формата на своя ученик. След това тя слезе и накара болезненото любовно гнездо на Лиза да се почувства топло и обичано с внимателни, премерени движения на езика си.

Лиза дойде като величествен водопад, сок се плъзгаше по устните й и по пукнатината. Госпожица Сандърс изсмука клитора си като бебешка бутилка и оттам се изля друга струя. Лиза изстена, дълбоко гърлен стон, който не би могла да повтори, ако се опита. Тя се изви на подиума, агонията от побоя й обхващаше екстаза от нейното правене на любов, докато не попадна в мекия пашкул на вътрешния си ум. Той осигуряваше убежище на всичко, което тя знаеше и тайно обожаваше.

Мис Сандърс я погали с любов и малко след това й помогна да слезе от масата. Лиза позволи на тежестта си да се отпусне нежно върху учителя й и тя притисна меките гърди, които висяха на лицето й. Имаше чувството, че е в сън, докато се връщаха в стаята й. Веднъж в леглото, мис Сандърс я целуна нежно и двамата се прегърнаха дълго.

Мис Сандърс си пожела сладките сънища, докато затвори вратата, а Лиза лежеше на възглавницата си, очите й постепенно се изместиха обратно към прозореца и тайния й свят на фантазии и желания.

Подобни истории