Един различен вид любов, открит в дивата природа…
🕑 18 минути минути Любовни истории Разкази"Готов ли си?" — попита Брад Джули, когато тя го посрещна на вратата. „Готова съм, както някога ще бъда“, изкикоти се Джули в отговор на Брад, показвайки крака си, показвайки наскоро закупените си туристически обувки, които купи за техния поход. "Много добре." Брад се усмихна, харесвайки ентусиазма й за похода, който беше планирал за тях днес. Джули никога не е ходила дълбоко в планината и първоначално малко се колебаеше, когато Брад попита, но беше готова за предизвикателството. След като караха един час до мястото, което Брад искаше да заведе Джули да изследва, те излязоха от колата и Брад грабна малка раница, която беше опаковал предната вечер за нея.
Той й помогна да го облече и след това нагласи презрамките към тялото й. - Какво е чувството - попита я той, като я погледна. „Чувствам се добре“, отговори тя с широка усмивка. „Добре, тогава да тръгваме“, каза Брад с усмивка.
Те вървяха по пътека, покрита със зелени и красиви диви цветя. Джули възприе всичко и беше изумена. Никога преди не беше ходила по този начин и следваше Брад отблизо.
Първо видя лекото движение с периферното си зрение. Той внезапно спря и върна ръката си, за да спре Джули. „Какво има“, попита Джули малко разтревожена, докато гледаше как Брад сякаш се ослушва за нещо напрегнато. Той тихо я смълча, което я накара да се приближи по-близо зад него. Джули огледа района с очи и не видя и не чу нищо.
Тя подскочи леко и дъхът й спря в гърдите, когато главата на Брад бързо се извъртя надясно, сякаш чу нещо. Джули погледна в тази посока, но не видя нищо друго освен зелено. Брад се обърна и настани Джули на едно дърво, което беше паднало, и тихо, но властно каза: „Стой тук, ще бъдеш в безопасност и аз ще се върна веднага“.
"Чакаме какво?" — попита Джули. „Просто трябва да проверя нещо, няма да се бавя дълго“, каза той, обърна се и се втурна в посоката, която главата му щракна по-рано. Джули го гледаше как изчезва сред дърветата и седеше там зашеметена.
Тя се огледа напред-назад, чувствайки се много обезпокоена. Докато седеше там сама, чу клонка да щракне зад нея. Главата й се насочи в тази посока и тя видя движение в храстите.
Тя видя нещо, което предположи, че е куче, което се стрелна в обратната посока. тя си помисли: "Той трябва да е изгубен!". Тя скочи от дървото и се насочи към изгубеното куче. Тя последва движещите се храсти пред себе си, като държеше ръцете си върху лицето си, докато прокарваше крайниците.
Тя се натъкна на една поляна и се натъкна на широк течащ поток. Джули спря мъртва, когато погледна през потока и видя много голямо пясъчнокафяво куче, което се взираше в нея. Тя замръзна, гледайки изумена колко е голям.
„Това не е куче“, помисли си тя, „Това е вълк.“ Вълкът се взря в Джули с най-ярките изумрудени очи, които бе виждала. Тя започна бавно да се отдръпва, когато вълкът оголи зъбите си и прескочи потока с един замах. Джули изпищя силно, когато почувства как острите зъби се забиват в меката плът на ръката й.
Когато Брад се върна при дървото, където беше оставил Джули да седи, паника го обхвана, когато видя, че я няма. Той се огледа във всички посоки, но не намери следа от нея. Когато чу писъка, сърцето му се сви и той бързо тръгна в тази посока. Когато стигна точно до поляната, той чу дълбокото ръмжене и знаеше точно какво ще намери. Той скочи високо и отскочи от храстите, приземявайки се между Джули и вълка, точно преди вълкът да нанесе нов удар.
Джули беше ужасена и се дръпна обратно до линията на дърветата. Тя наблюдаваше как големият черен вълк, който скочи от дърветата, сякаш предизвикваше другия. То изръмжа силно и оголи зъбите си агресивно срещу другото. Джули държеше кървящата си ръка близо до себе си и гледаше с ужас как двата необичайно големи вълка сякаш се предизвикват един друг. „Загуби ли си ума, Сара“, изръмжа Брад, „Осъзнаваш ли какво си направила!“.
— Тя не струва нищо — сопна се Сара. „Това е моето решение“, отвърна Брад, „Сега се махни от очите ми, преди да направя нещо, което не трябва!“. Джули наблюдаваше как вълците кръжат един около друг, ръмжайки и щракайки.
Не след дълго кафявият вълк се сви и бързо избяга. Сърцето на Джули започна да бие по-бързо, когато черният вълк насочи вниманието си към нея. Беше замръзнала в позицията си и знаеше, че бягането е безполезно.
Вълкът бавно се приближи до нея и сведе глава. Тя го наблюдаваше внимателно, докато очите му сякаш се фокусираха върху ръката й, която тя стисна здраво. То бавно вдигна очи и срещна нейните. Бяха съвършено чисто сини и тя усети нещо познато в тях, което не можеше да обясни. Вълкът бавно се отдръпна и изчезна в гората.
Джули бързо се добра до ръба на потока, почисти ръката си и я уви в кърпа, която Брад беше сложил в раницата й. Ухапването не беше толкова лошо, колкото си мислеше, имайки предвид болката. Мислеше да се опита да се върне обратно до мястото, което Брад я беше оставил, но сега дори не беше сигурна в каква посока е това, така че се сви под голям бор сред меките игли и зачака. Брад крачеше напред-назад и ругаеше на себе си.
Знаеше какво са направили току-що дребните, ревниви действия на Сара. Искаше да отиде при Джули и да се погрижи за нея, но знаеше, че сега ще трябва да изчака до свечеряване. Не искаше това за Джули, но сега знаеше, че няма друг избор. Джули трябваше да бъде поискана, той я обичаше и не можеше да й позволи да полудее. С падането на нощта над гората Брад чакаше в храсталаците и чакаше да чуе равномерните дишания, които му подсказваха, че Джули се е унесла в сън.
Той се приближи към нея бавно като хищник, дебнещ плячката си. Той пое дълбоко въздух и издиша леко през лицето й три пъти. Когато дишането й стана бавно и плитко, той разбра, че тя е в алфа транс и бързо се трансформира в неговата човешка форма. Джули изстена тихо по съблазнителен начин.
Тя стана изпод бора, съблече дрехите си и се обърна към Брад, който стоеше там и я наблюдаваше. Той бързо се приближи до нея, хвана косата на тила й и бавно дръпна главата й назад, излагайки врата й пред него. Той я целуна и захапа силно, карайки я да ахне.
Другата му ръка бавно се плъзна надолу по тялото й, което я накара да потръпне силно, когато той стигна до путенцето й. Той отвори устните й и плъзна пръст в нея. Той я чука силно, докато бедрата й започнаха да се движат с пръста му, след което плъзна друг и я чука по-силно.
Той изстена дълбоко, когато усети топлината, излъчваща се от котето й и то започна да става все по-влажно. Тя изстена силно, когато нуждата да бъде взета се натрупа в нея. Хълбоците й трескаво се натискаха върху пръстите му, искайки ги по-дълбоко.
„О, Брад, моля те, чукай ме“, изскимтя тя, докато той я докосваше с пръсти. Нейното нетърпение подхранваше неговата алфа и нуждата му да я има. Той бързо махна пръстите си от сега капещата й путка и я накара да падне на колене. Той я наведе и я монтира отзад и заби твърдия си член в стегнатото й путенце.
Той хвана косата й и дръпна главата й назад, извивайки напълно гърба й, за да може да потопи члена си дълбоко в нея. "О, дааа", изстена тя силно, докато той я чукаше. Със силно изсумтяване той я сграбчи за бедрата и влезе дълбоко в нея. Той притисна силно бедрата си към задника й, докато я изпълваше с всяко въже от свършването си.
Когато свърши да я изпълва със семето си, той се облегна и си пое дъх. След това тихо се шмугна обратно в храсталаците и я наблюдаваше до следващата нощ. — Брад! Джули извика, когато се събуди и се стресна. Тя трескаво се огледа, търсейки някаква следа от него, но нищо. Главата й беше замъглена и спомените от предната нощ витаеха в главата й.
„Беше сън“, помисли си тя, придърпа раницата към себе си и я отвори. Тя извади блокче гранола и бутилка вода от него и ги изяде бавно. Когато свърши, тя се измъкна изпод бора и се насочи към потока. Тя беше предпазлива и следеше за всякакви движения. Тя махна кърпата от ранената си ръка и беше шокирана да види, че изглежда почти заздравяла.
Усети сила, когато се изправи и забеляза, че всеки звук изглежда малко по-прецизен в главата й. Джули почувства нужда да излезе и да потърси Брад, но инстинктът й подсказваше да остане на място и да го остави да я намери. Брад бдеше над Джули през останалата част от деня до падането на нощта. Веднага щом разбра, че е заспала, той излезе от скривалището си и вдиша горещия си дъх през лицето й. Той се преобрази в човешката си форма и я видя как става, съблича дрехите си и се обръща към него.
Тази вечер тя бавно се приближи до него, постави ръце на гърдите му, погледна го и тихо прошепна: „Ще ме вземеш ли отново, моля те.“. Той погледна надолу към нея и изръмжа: „Не можеш да ме спреш.“. Той се приближи, така че тялото му се притисна към нейното, той сграбчи шепа от косата й и дръпна главата й назад.
Той захапа меката плът на шията й, оставяйки белег, преди да вземе ръката й и да я насочи към котенцето й. — Играй си сам — нареди той. По лицето й се разля зла усмивка и тя се приближи до голям камък, който беше наблизо. Тя седна и разтвори краката си и остави ръката си да танцува върху путенцето си.
Главата й падна назад и тя изстена силно, докато пръстите й бавно обикаляха клитора й. "Недей да свършваш!" — попита той. Главата й се наведе назад и тя прехапа леко долната си устна, когато очите й се заковаха в неговите. Тя бавно извади пръстите си от путенцето си и ги поднесе към устните си. Тя проследи пръста си, напоен със сок от путка, по горната и след това по долната устна, след което остави езика си да се плъзне бавно навън, докато ги облизаше чисти.
Той изръмжа тихо, дълбоко и се приближи до нея. Той я хвана за брадичката, наклони я нагоре и я целуна дълбоко. Той сграбчи двата й крака под коленете й, което я принуди да постави ръцете си назад и да се стегне.
Той изравни твърдия си член с путенцето й и го наби в нея. Тялото й се изпълни с дълбока нужда, каквато не беше изпитвала никога преди. Нуждата й да го има в себе си беше непреодолима.
Тя изстена силно и от желание, когато той взе това, което искаше. Усещаше нуждата му да се излъчва от него, онова дълбоко желание да я поиска, но не разбираше защо. „О, по дяволите“, изръмжа той дълбоко, докато изпълваше Джули със своята сперма. Сара спря като мъртва, когато чу Брад да ръмжи.
Тя бързо си проправи път през гората до отвора на потока. Очите й се втурнаха в гледката, която видя, и в тях проблесна гняв. „Той ще плати за това“, помисли си тя. Джули се събуди на следващата сутрин мъглива и неясно какво се случва с нея. Тя погледна ръката си, за нейно учудване тя беше практически заздравяла.
Тя порови из раницата си и забеляза, че храната й привършва. Сетивата й изглеждаха много по-будни и тя седеше учудено, вперила поглед в един бръмбар отвъд потока, кълнейки се, че може да чуе движенията му през тревата, което знаеше, че е невъзможно. Сара наблюдаваше Джули от разстояние. Тя огледа внимателно района за някакви следи от Брад.
Знаеше, че това е единственият й шанс. Тя трябваше да унищожи Джули, за да си върне Брад. Сара дебнеше толкова бавно към Джули. Тя обърна голямо внимание дали може да усети присъствието на Брад и знаеше, че това е най-добрата й възможност.
Джули бавно остави блокчето си гранола, докато космите по ръцете й се вдигнаха, сякаш опасността беше близо. Ушите й наостриха и тя чу шумоленето на храстите зад себе си. Усети непреодолимото присъствие на опасност и се оказа готова за предизвикателството. Сара се хвърли силно от храстите, атакувайки Джули отзад. В последния момент Джули бързо се измъкна от пътя на Сара, което накара Сара да се удари силно на земята, да се претърколи и да остане просната на тревата.
Тя поклати глава и отново се изправи на крака, изръмжавайки на Джули, която беше много нащрек и готова. „Ти, малка кучко“, помисли си Сара. Главата на Джули се наклони настрани, тъй като й се стори, че чува женски глас. Тя спря и бързо се огледа за някого, но бяха само тя и вълкът. Очите на Джули бързо се стрелнаха към вълка.
„Не може да бъде“, помисли си Джули. Очите на Сара се втренчиха в Джули и тя започна да я обикаля. Джули се движеше с вълка, като винаги се придържаше към него в очакване на атаката. Сара изръмжа и сопна в същия момент, в който скочи към Джули.
Джули вдигна ръце, за да защити лицето си и вече се отдалечаваше от пътя на атаката на Сара, когато от храсталака изскочи Брад. Голямата му черна фигура проблесна в очите на Джули, когато той удари Сара отстрани и я изпрати да се претърколи от Джули със силен вик. „Ти прекрачи границата, Сара“, каза Брад, докато я гледаше гневно.
Сара се изправи и изстреля в отговор на Брад: „Тя не е достатъчно добра за теб!“. — Това решавам аз — каза той със силно ръмжене. — Аз съм това, от което имаш нужда, не тя — сопна се Сара. „Ти“, попита Брад и след това каза, „Ти никога не би могъл да бъдеш тя!“. Сара му изръмжа и се хвърли към него.
Брад бързо отблъсна атаката й и бавно поклати глава. — Върви, Сара — каза той. Сара спря на място и го погледна: „Да тръгвам?“.
„Ти си прогонен и никога повече не искам да те виждам“, нареди Брад строго. „Не можеш да ме прогониш“, извика Сара в отговор. „Мога и имам.
Сега върви, Сара — каза той. Джули седеше в смаяно мълчание през цялата среща. Очите й се отвориха широко и челюстта й падна, тъй като не можеше да повярва на разговора, който се водеше в главата й между двата вълка. Когато Сара си тръгна, Брад бавно се обърна към Джули и я погледна с ярките си искрящи сини очи.
— О, Брад — изскимтя тя, докато се спускаше на колене. Брад бързо се върна в човешката си форма и се втурна към нея. Той взе ръката й в своята и я задържа нежно.
„Съжалявам, Джули, нямах избор“, тихо прошепна Брад. — Значи не са били сънища — попита Джули. — Не — тихо каза Брад и постави ръка под брадичката на Джули и накара очите й да срещнат неговите.
Джули се взря напрегнато в острите му ясни сини очи. Чувство на похот премина през тялото й. Тя внезапно се надигна на колене, обви ръце около врата на Брад и го целуна дълбоко. Страстта нарасна моментално, когато устните им се срещнаха и станаха силни. Брад обгърна Джули с ръце и я притисна към себе си, притискайки здравото си силно тяло към нейното.
Тя веднага се разтопи в него и задъхано прошепна към врата му с настоятелност: „Вземи ме, Брад, моля те!“. Брад изръмжа дълбоко и каза: "Това е моето намерение!". Думите й подхраниха инстинкта му и той се пресегна, хвана тениската й с две ръце и я разпора.
Устата му стигна до гърлото й и той я целуна и хапе по врата, докато ръцете му се протягаха към шортите й и ги дръпнаха лесно от тялото й, докато устата му работеше надолу по гърдите й. Той засмука силно зърното й, като захапа нежното й зърно и го дръпна със зъби. „О, да“, изскимтя силно Джули и главата й падна назад, давайки на Брад достъп до тялото й. Усещаше как топлината на страстта му танцува по кожата й. Знаеше, че няма връщане назад и, честно казано, не искаше.
Ръката му се спусна надолу по тялото й и започна да търка путенцето й. Той изстена дълбоко, усещайки колко е мокра за него и беше много доволен. Той плъзна пръст дълбоко в нея и започна силно да я чука с пръсти.
Краката й се разтвориха широко със силен стон, докато пръстите му грубо я насилваха. „Искаш повече, нали“, каза грубо Брад. — Да, аз — ахна тя задъхана.
„Искаш да бъдеш моята курва“, попита той, като хвана с шепа косата й и дръпна главата й назад. "Да", извика тя, "Потърси ме и ме направи твоя курва!". Брад я сграбчи и я завъртя грубо.
Той я наведе над големия камък на поляната, сграбчи члена си и го плъзна нагоре-надолу по болезненото й путенце. „Готова ли си за мен, курво“, изръмжа той. — Вземи ме сега — извика тя.
Той не се поколеба, докато заби твърдия си член дълбоко в мокрото й путенце. Той я сграбчи за бедрата и я изчука по-силно от всяка друга жена преди. Имаше нужда от нея; тя трябваше да бъде негова и само негова. Джули ахна силно, когато Брад наби члена си дълбоко в нея.
Имаше чувството, че ще го раздели на две, но не й пукаше. Тя искаше повече и бутна бедрата си назад към члена му, посрещайки силните му тласъци. Той хвана косата й отзад и дръпна главата й назад, като доближи ухото й до устните си. Той изстена силно до ухото й: „Готови ли сте да бъдете поискани?“. "Да, по дяволите да", изкрещя тя.
Той я хвана здраво за бедрата и пъхна члена си дълбоко в нея. Той изсумтя силно, когато първото въже от семето му избухна дълбоко в нея. "О, даааа", изскимтя тя, избутвайки бедрата си назад, желаейки неговото семе дълбоко в себе си. Брад натискаше и натискаше силно бедрата си към нея с всяко въже от сперма, което изригваше от члена му. Когато свърши, той отстъпи назад и се строполи на земята, като повлече Джули със себе си.
Той я притисна към себе си и я целуна по врата. Дишането му беше бързо и учестено, което пасваше идеално на нейното. Когато дишането им се върна към полу-нормално, той я обърна и попита с голяма усмивка: "Готова ли си?".
Тя го погледна с вълнение и малко страх и отговори: „Да, готова съм.“ Той се изправи и протегна ръка към нея. Тя плъзна бавно ръката си в неговата и той я издърпа от земята. — Няма от какво да се страхуваш — прошепна той. — Не се страхувам — тихо каза тя, вдигайки очи в очите му.
Брад отстъпи назад и се гмурна напред, сякаш се гмуркаше в басейн. В този миг, докато беше във въздуха, тя го видя как се превръща в големия черен вълк, когото срещна преди три дни, и каца на четири крака. Той се обърна, погледна я и кимна с глава, като й даде знак да опита. Тя пое дълбоко въздух и се гмурна във въздуха.
Обзе я чувство на пълна свобода и сила. Тя се приземи на земята с трясък и Брад се втурна към нея. „Ще разбереш нещата“, каза той с усмивка.
Той отиде до потока и тихо каза: „Ела тук, Джули.“ Тя бавно отиде до потока и го погледна. — Виж — каза той, махвайки към водата. Джули погледна надолу в кристално чистия поток и там се взираше в нея голям бял вълк с дълбоки кристално сини очи.
Тя бавно вдигна глава и очите й срещнаха Брад. — Ти си просто красива — каза той меко. Джули наведе срамежливо глава, след което бързо я вдигна, захапа челюстта му игриво и хукна да бяга.
„Хайде“, извика тя и след това извика с кикот, „хвани ме, ако можеш!“. Брад поклати глава и с усмивка тръгна след нея..