Поетично съблазняване

Ема обичаше поезията, но това беше първият път, когато писаното слово я погълна.…

🕑 15 минути минути лесбийка Разкази

Е, всъщност не озвучен от него, а от актьорски състав от актриси. Водещият глас беше на най-добрия разказвач, според нея, живял някога. Тя дори имаше DVD на филма, със същия актьор, играещ главната роля, макар че според нея не смяташе, че е толкова добър, колкото хипнотичните гласове, които отекваха в нейната психика.

И ето я, в самото село пишеше; в дома на своя герой и поет. Ема имаше късмета да вземе копие от ръкописа от местната библиотека преди пътуването си, въпреки че, както се оказа, във всяка книжарница в града има копия, които се пръскаха от вратата. С пружинираща крачка, Ема подскочи по калдъръмената улица и изкачи трите стъпала в Sailor's Arms. Тя разговаря накратко със Сара, барманката и собственик, преди да поръча пинта лагер.

Иронична усмивка пропълзя по лицето й, когато часовникът на стената показа, че е единадесет и половина. Взимайки халбата си, тя се запъти през арка към „уютното място“, минавайки покрай възрастния господин на стола с половин халба Гинес и гледайки през прозореца, сякаш не виждаше нищо. Ема си призна, че тя, разбира се, несъзнателно, се промъкна с дълъг връх на широките гърди на Сара.

Да се ​​надяваме, че ранният следобед няма да доведе твърде много хора в „уютната стая“ и тя ще може да продължи да се потапя в книгата си. Ема седна в ъгъла на „уютната стая“, отпи глътка от пивото си и отвори книгата. Докато известните думи нахлуха в ретината й, те отекнаха и в съзнанието й.

Усещаше как тишината се настанява около нея, докато четеше „И тук започваме, от началото. Къде другаде…'. Гласът на разказвача проникна в сетивата й. Тя дори не можеше да прочете текста, без да чуе този глас, тъй като нежният му тон добави много повече към самите думи. Ема остави книгата, отпи от пивото си и повтаряше думите отново и отново наум.

Усмивка премина през лицето на Ема; такъв, който беше свързан с гърдите на Сара. Мина много време, помисли си тя. Ема прочете първата страница, но след това започна да прелиства ръкописа. Тя се натъкна на всички тези известни изречения; тези, които идентифицираха този текст уникално. „Момент от вашето време, моля…“ Отекна в главата й.

Ема затвори очи и докато държеше текста в лявата си ръка, остави дясната си да се движи до лявото зърно. Тя я стисна, въздъхна и отново започна да прелиства книгата. Думите „…сънищата на всички тези хора в моментите на будност…“ незабавно я поставиха в замечтаното и сънливо царство на хората, които щяха да се събудят от съня си. — учуди се Ема. Тя се чудеше какво ще правят.

Пръстите й затиснаха зърното през ризата й още веднъж, преди думите, които представиха мисис Еванс, да прозвучат в съзнанието й. „Г-жа Еванс. Розалинд Евънс. Отваря вратите си за цялото човечество…“ Да, Розалинд Еванс. Ема се чудеше дали в онези времена Розалинд беше уличница или момиче за забавление.

Тя си представяше всякакви екшъни което открито се е давало на моряците от онова време, срещу малка награда, разбира се. Разтворените ръце и крака на Розалинд, приветствайки мъжете за някакво бързо действие, докато те се разбиват между бедрата й. Ема се чудеше колко бебета има.

Вниманието й внезапно се прехвърли на г-ца Мелиса Оуенс, пазителката на сладкарницата, докато прелистваше още няколко страници. Ема си помисли за Мелиса Оуенс като за сладострастна едрогърда жена, мечтаеща за любовника си Морган Томас. Помнеше добре фразата и тона, с който беше предадена. „Очите му, широко отворени като бухал, се рееха безшумно над нейното самотно-сънливо тяло…“ Ема затвори очи и остави книгата на масата, а дясната й ръка се виеше над бедрата й, докато ги вдигаше на пейката. Ръката й притисна гърдите си, когато си спомни Мелиса Оуенс от текста и хазайката Сара.

Ема се усмихна, стисна зъби и остави всички секси мисли да потекат през нея. Ръката и пръстът й се спуснаха върху могилата й и тя нетърпеливо се натисна навътре. Докато Ема разтваряше устните си на путка; все още покрита с набръчканата си пола и панталони, тя произнесе думите.

„Да, Морган, вземи ме сега, бъди мой…“. Това не беше истинското намерение на фразата, но накара Ема да се почувства много по-добре, като си помисли, че е сексуална по природа. Пръстът й почти щеше да изчезне в горещата й путка, ако не беше еластичността на тесните й гащи. Гащетата й скоро ще трябва да заминат, помисли си Ема, в този ръкопис има много по-лоши пасажи от този на Мелиса Оуенс.

Ема прелисти няколко добри страници, докато се спря на Беви Ричардс; винаги се подиграваше на момчетата да я целунат, преди да се отдръпне. Само това ли беше необходимо в онези дни, помисли си Ема, като се усмихна, наклони глава и сви устни. Отметнала глава назад, тя се зачуди дали Беви някога е целувала момиче или дали Беви би я целунала, ако имаше възможност. Надяваше се да го направи.

Устните й се разтегнаха, сякаш за да целуне Беви Ричардс, точно там, в „гушкането“. Тя затвори очи, докато целуваше хладния въздух. Кафявите очи на Ема се отвориха широко, когато си спомни къде се намира. Тя се огледа, предпазлива, че някой я наблюдава, но фактът, че никой не беше уловил бленуващите й секси мисли, беше облекчение.

Ема отпи голяма глътка от пивото си и продължи да чете страниците. Ема спря още веднъж, този път четейки за Емили Дейвис, младата учителка. Ема се чудеше каква нимфетка всъщност е тя. Текстът накара Емили да бъде истинска закачка повече от нимфоманка; въпреки че имаше много мъже, които се интересуваха от стройната й фигура.

Наистина, Ема също би се интересувала от нея, разбира се, чисто от еротична гледна точка; нищо общо с намокрянето на пръстите й от изтичащите течности, които щяха да излязат от слабините й. Ема започна да се опипва. Тя се подмокряше и реши, че е по-добре да държи панталоните си сухи. Тя повдигна полата си и дръпна панталоните си на една страна, като ги постави така, че да не могат да й пречат скоро.

Тя отпи глътка пиво и плъзна книгата с лявата си ръка. Дясната й ръка се плъзна нагоре по полата й в очакване. „О, по дяволите, да“, извика Ема, спомняйки си, че г-н Джоунс винаги е бил напляскан всяка вечер от семейния си живот. Пръстът й проникна в нея, но това, което тя наистина искаше, точно там, беше твърда ръка на дупето й, за предпочитане тази на мисис Джоунс.

Да, г-жа Джоунс със сигурност щеше да я напляска силно. Ема изрецитира думите наум. Тя всъщност нямаше нужда от книга. Г-жа Джоунс беше придирчива и прецизна старица.

Тя управляваше малък хотел, който не приемаше никакви клиенти, защото, както тя каза: „Не искам хора да цапат чистите ми стаи с кални крака и мазни пръсти. Да не говорим за бъркотията, която оставят върху спалното бельо…“. За Ема тя изобщо не би могла да спечели пари. Но поради нейната строгост и полкова прецизност, Ема можеше да си представи как мисис Джоунс нанася жесток и приятен удар. Ема си представи себе си на четири крака върху едно от чистите легла на г-жа Джоунс, гащичките й около глезените и полата й, вдигната около кръста, чакайки… Да, чакайки ръката да докосне голото й дупе и да я развълнува към нея много ядро; само ръката да бъде вдигната и спусната още няколко пъти.

Пръстът на Ема плъзна по клитора й, когато си спомни колко хубаво беше това усещане. Поне беше с последния й любовник, този, който я напусна заради друга жена само преди четири месеца; кучката, помисли си Ема. Тя отвори очи, за да се огледа наоколо, но там нямаше никой и вниманието й отново беше насочено към путенцето й. Ема се погали, оставяйки влагата да смаже пръстите й, докато търсеха навътре. Книгата лежеше в ръката й, която лежеше на масата, до нейното пиво.

Тя беше почти там. Оргазмът й цъфтеше и все пак. Ема дръпна книгата нагоре и се съсредоточи върху думите. Тя подпря книгата на лявото си бедро и прелисти страниците.

Тя знаеше къде иска да свърши. Тя можеше да чуе думите в главата си. Думите от песента звучаха силно и ясно. „Не един, а два, и с нетърпение очаквам три…“. Това беше същата песен, която прозвуча от устните на Сузи Филипс.

Ема дрънкаше с клитора си при прекрасните описания на тримата мъже в песента. Ема си спомни страпона на любовника си; и как го използва, за да проникне в нея и да я чука, докато тя изкрещя да спре. Тя си представи Сузи Филипс, използваща ремъка точно сега, чукайки бедрата си в тон с пръстите на Ема по путката й.

Ема огледа за последен път стаята, за да се увери, че е безопасно, преди да бръкне с пръсти в путенцето си. Лявата й ръка пусна книгата на пода. В главата й отеква песента, която Сузи изпя.

Ема го знаеше дума по дума, както и особено онези обидни думи в самия край на песента. Същите думи, които нейният любовник, така яростно я изплю, докато се разделяха. „И цялата тази любов ще я отнема. Оставяйки след себе си бедна стара баба…“. Не мислех, Ема, това не е вярно, ще намеря любовта отново, ще го направя.

Пръстите на Ема я натикаха в нея. Хленчене и приглушени писъци напуснаха устата й, докато се опипваше с пръсти. Устните й изтласкваха от време на време вулгарното „чукане“, докато върховете на пръстите й се дразнеха и кръжаха около клитора й като лешояд, нуждаещ се от храна.

Ема си помисли за всички тези палави хора в това малко селце, женените мъже с любовници и съпруги, младите мъже, които биха си проправили път през множество необуздани тийнейджърки; всички те, узрели за вземане, под дъбовите и офиковите дървета на близките гори. Палавите мъже, които оставяха любовниците си да ги пляскат през нощта и на сутринта. И такива като Розалинд Еванс и Сузи Филипс от селото, които просто не можеха да кажат „не“.

А какво да кажем за лесбийките? „По дяволите, трябва да има лесбийки в това село“, каза Ема на глас, все още затворени очи. Имаше поне една лесбийка наблизо; този, който наблюдаваше Ема от отворената врата към „уютната стая“. Онази, която повдигаше роклята си и пъхаше пръсти в собствените си кюлоти. Тази, чиито гърди се надигнаха при мисълта да се натъкне на толкова красива буйна и възбудена жена, сама в „уютната обстановка“.

Жена, която смяташе, че чете и пие самотна чаша от време на време. Същата лесбийка, която беше дошла да съобщи на възбудената жена, че затваря; поради липсата на клиентела и факта, че възрастният господин вече си беше тръгнал. Ема чука пръстите си в путенцето си и с всемогъщо ахване се нахвърли върху тях.

Дупето й напусна пейката за това, което изглеждаше като векове, докато балансираше на пръсти. Лявата й ръка се протегна, за да лежи на масата, което й даваше нужда от баланс. Сокът й изтече върху дървената пейка, но не и преди Ема да направи всичко възможно да събере колкото може повече и да ги изсмуче в устата си. По времето, когато пръстите й бяха сменени, те бяха чисти.

Сара гледаше как Ема слиза от интензивния си оргазъм от безопасността на вратата. В началото беше решила, че ако Ема погледне в нейната посока, бързо ще се скрие зад вратата и ще се престори, че току-що е влязла в стаята. И все пак сега Сара просто стоеше там, пръстите й галеха собственото й котенце в унисон с бързото и грубо поемане на въздух от Ема. Пръстите на Сара бяха твърде мокри, за да си помисли дори да ги извади.

Твърде мокра, за да направи нещо друго, освен да се довърши. Ема така и не отвори очи. В крайна сметка тя овладя дишането си и с ръка, отпусната между краката, се отпусна в спокоен и заслужен сън. За Сара моментът, в който Ема облегна глава на стената на „уютното място“, беше изгубен. Да се ​​самодовърши не би било толкова вълнуващо, колкото Ема да бъде хваната в агоните на собствения си оргазъм.

Трябваше обаче да затвори кръчмата за деня и трябваше да събуди Ема. И като си помисли за това, точно сега, повече от всичко трябваше да влезе в гащите на тази жена. Сара се промъкна до Ема и наблюдаваше как дълбоките й вдишвания повдигат малките й, но съвършено оформени гърди нагоре и надолу. Сара усещаше секса си, докато изпълваше стаята. Щеше да е очевидно за всеки, който влезе сега, че някой е бил сексуално активен в „уютната стая“.

„Няма да е за първи път, помисли си Сара. Сара вдигна книгата от пода и погледна корицата. Тя познаваше книгата твърде добре, но не можеше да си представи какво би накарало жената да иска да мастурбира, докато я четеше.

Сара затвори книгата и я остави на масата. Тя започна да се навежда към Ема. О, как искаше да целуне устните си или още по-лошо, да вземе пръстите на Ема и да ги засмуче. Тя чакаше с нетърпение.

Чаках Ема да отвори очи и да я открие. Сигурно бяха изминали тридесет или повече секунди, когато осъзна, че не си е поела въздух. Тя пое така необходимия въздух. Сара избърса пръсти в роклята си и протегна ръка, за да докосне Ема по рамото.

Ема скочи. Очите й се отвориха и тя изпищя, когато разбра, че барманката се надвисва над нея. — Съжалявам — каза Сара. Тя се усмихна; това беше лошо извинение да се промъкна към Ема.

Ема забеляза почти смущаващ и напрегнат поглед, преди да се успокои. "Какво? Какво има?" Ема се втренчи в Сара, предишните й действия препускаха в ума й. Кога беше последният път, когато провери стаята, преди да си позволи да дойде? Колко силни бяха стенанията й? Къде беше ръката й? По невнимание тя позволи на едното си око да проследи позицията на ръката й. Ема погледна ръката си.

Благодаря, по дяволите, за това, помисли си Ема; беше извън роклята й, а не заровен в путка. „Заключвам“, каза Сара, „Съжалявам, че те стреснах.“ Ема изсумтя: „Колко е часът?“. „Току-що измина един часът, просто няма търговия.“.

Ема кимна: „Сигурно съм заспала“, излъга тя. Сара се усмихна на фалшивата истина, докато гледаше устните на Ема. Ако щеше да се случи, трябваше да се случи сега, помисли си Сара. Пулсът й се учести.

Можеше да чуе рева на кола от Формула 1 точно под повърхността на гърдите си; същата кола, която беше прикрепена към сърцето й, карайки дробовете й да се повдигат и спускат със скоростта на звука. Ема също улови безпокойството й и погледна Сара в очите. „Беше ли хубаво четене?“ Попита Сара; в момента, в който изрече думите, тя си помисли „майната му“.

"Не е зле, знам го наизуст…" отвърна Ема, "…От колко време си тук?" — попита тя накрая. Повторение, помисли си Сара. — Достатъчно дълго — усмихна се тя. „Достатъчно дълго за какво?“. „Достатъчно дълго, за да поискам да опитам пръстите си.“.

Ема кимна и незнайно защо погледна към отворената врата. "Толкова дълго, а!". Сара кимна, но този път това беше свързано с очакващ прилив на кръв, който наводни самата й душа, почти срамежлива усмивка и изпитателни очи.

Нямаше нужда да търсят много надалеч, тъй като Ема я изненада и бързо се изправи. Ръката й обхвана задната част на врата на Сара и тя откри, че я дърпат към най-хубавите червени устни от тази страна на залива Суонзи. Ема се затвори за целувката; при това страстна целувка.

Сара усети как червеното червило се размазва по устните й. Усещаше аромата на секса на Ема върху езика си, докато опипваше устата й. На Сара й отнеха няколко неловки мига, преди да започне да отговаря. Но тя отговори.

С нетърпение и енергия, които бяха изгубени твърде дълго. Сара прекъсна целувката. „Както казах, заключвам.“. — Значи ти си… — отвърна Ема.

И двете жени се втренчиха в очите; нито един от тях не искаше да прекъсне търсещия поглед от другия. Устните потръпнаха, когато намеренията бяха търсени в началото на тази бързо развиваща се игра на съблазняване. За Ема това беше игра на любов от пръв поглед и тя беше Розалинд Еванс с пълните си червени устни, а барманката беше… "Как се казваш?" – попита Ема. — Сара — отвърна тя с лека загриженост, прокраднала се в гласа й.

Усмивката на Ема накара Сара да се отпусне и тя хвана ръката на Ема, за да я изведе от „уютното място“ и в…. В какво? — помисли си Сара. Ема се усмихна, харесваше името Сара, но веднага нарече Сара Мелиса Оуенс.

Какво биха казали селските жени? По собствените й думи Ема измисли липсващия диалог. Съпруга 1: „Как-на момиче.“ Съпруга 2: „Не е правилно, не и с друг…“ Съпруга 3: „Не трябваше да се допуска.“ Съпруга 4: „Обвинявам майка й, трябваше да бъда по-твърд с нея.“ „Добре дошли в селото“ — помисли си тя. Ема харесваше мисълта да бъде отведена, за да бъде прецакана от Мелиса Оуенс..

Подобни истории