Деня преди

След три месеца в бомбоубежището Джейкъб и сестра му Джес най-накрая правят ход...…

🕑 14 минути минути кръвосмешение Разкази

- Мислите ли, че някой друг го е направил? - попита Джес, легнал до крайния десен ъгъл, срещу вратата. - Не знам - отговори Джейкъб, седнал до вратата на бомбоубежището. Той вдигна глава и се изправи срещу малката си сестра, но не можа да види нищо. Изминаха около два месеца, откакто изчерпаха горивото за генератора, оставяйки ги в пълен мрак. Оттогава не им остава нищо друго освен да ядат, спят и да говорят.

Напоследък обаче нямаше много какво да си кажа един на друг. Повечето от разговорите им бяха за спомени преди началото на войната, което ги остави само депресирани след това. Джейкъб прокара ръка през черната си коса, която сега беше израснала някак дълго. Помисли си как трябва да е навършил двайсет и един път, докато те бяха там, а рожденият му ден беше през септември.

Никога не би могъл да си представи да прекара рождения си ден затворен в бомбардировката с никого, освен с малката си сестра. Атаките започнаха преди три месеца в средата на август. Джейкъб и Джес бяха единствените у дома, когато телевизионните канали се превключваха, излъчвайки спешни съобщения, които предупреждаваха за предстоящите ядрени атаки. Джейкъб не губи никакво време, сграбчи малката си сестра и я заведе в бомбоубежището възможно най-бързо. След минути чуха и усещаха експлозиите, разклащайки земята под тях.

Оттогава току-що бяха двамата. Те внимателно използваха водата и храната, които бяха в приюта. Яков ограничи колко могат да консумират, като се увери, че ще продължи.

Джес беше доста разочарована от това, защото искаше да измие тялото си. Въпреки че не се виждаха, миризмата на стаята ясно разкриваше, че и двамата се нуждаят от душ. Те обаче имаха достатъчно късмет, че приютът за бомби имаше отделно складово помещение. Поне успяха да задържат по-малко приятните миризми, хванати в капан там.

Седмица след като генераторът се повреди, те бяха решили да използват дрехите си, за да изтрият част от мръсотията от телата си. Това обаче накара дрехите им да удрят ужасяваща миризма, която те също заключиха в склада. Бяха напълно голи и въпреки че никой от двамата не се виждаше, бяха много смутени за няколко седмици. Джейкъб седеше там мълчаливо и в главата му постоянно изскачат въпроси.

Чудеше се кога трябва да напуснат приюта. Беше ли твърде скоро? Ще се разболеят от радиация, ако сега си тръгнат? Какво биха направили след напускането си? "Буден ли си?" - прошепна Джес. Не дойде отговор. - Яков - опита тя отново. Все още нямаше отговор.

Джейкъб я беше чул ясно, но се престори, че не може. В момента той не беше готов да говори. Джейкъб продължи мислите си мълчаливо, докато не чу необичаен шум. Звучеше като капки вода, пръскащи се по пода. Джейкъб се канеше да извика Джес и да попита дали и тя го чува, докато не дойде друг звук.

Кратък, мек стон изстрелва през мрака. Яков го разпозна като глас на сестра си. Яков реши да не говори, внезапно осъзнавайки какво се случва. Джес се привързваше, вярвайки, че по-големият й брат е заспал. Въпреки това Джейкъб не спи, а вместо това слуша малката си сестра, докато тя продължаваше да стене.

Чувстваше се доста неловко, чудейки се дали да каже нещо, за да я уведоми, че може да я чуе. Ако той все пак каза нещо, тя щеше да знае, че той е наясно и че тя ще бъде напълно смутена, така че той реши да не го направи. Освен това той разбра, че Джес се нуждае от удоволствие точно както и той. Всъщност мина доста време, откакто Яков се удоволи. Напоследък му беше трудно.

Нямаше какво да използва като визуален помощник и когато се опита да си представи момичета от миналото си, мисълта, че те вече са мъртви, го направи неприятно. Освен това паметта му за хората, които познаваше, малко бе избледняла. Единственият човек, който можеше да визуализира подробно, беше сестра му.

Джейкъб си спомни нейната права, черна коса, която се стичаше до върха на гърдите. Сините й очи озариха сладкото й лице. Въпреки че беше само на шестнайсет, Джес се разви доста бързо. Джейкъб не знаеше колко големи са гърдите й, но предположи, че са поне D чаша. Останалата част от тялото й беше доста годна и привлекателна и ако не беше негова сестра, Джейкъб щеше да обича да изследва тялото си.

Джес продължи удоволствието си, мислейки, че Джейкъб бързо спи. Тя беше облегнала гръб на пода, краката й бяха широко разтворени, докато два от пръстите й постоянно се задълбочаваха и излизаха от мократа й путка. Сърцето й започна да бие по-бързо както от собствените й действия, така и от факта, че всеки момент брат й може да се събуди и да я хване.

Мисълта да бъде хванат само я вълнуваше повече. Джес остави още няколко стонове да избягат от сладките й устни, малко по-силни от предишните. Джейкъб не можа да извади образа на малката си сестра от главата си.

В съзнанието си той беше съблекъл дрехите й от нея, представяйки си, че знае, че е тя, лежейки изцяло гола, само на десет метра от него. Петелът му се размърда, докато той продължаваше да слуша стоновете й. Той вече не можеше да се съпротивлява, протегна се с дясната си ръка и сграбчи хуя си.

Реши, че може и да се наслади на себе си. Той седеше там в ъгъла и слушаше как Джес продължава. Звукът на пръстите й се плъзгаше по соковете на мократа й путка, ставаше все по-силен. Джейкъб започна да гали хуя си синхронно със звука на пръстите на сестра си.

Пишката му се разрастваше, почти до пълен размер сега, предглас започва да се образува в главата. Джес спря за момент, за да пусне още един пръст. Когато спря, изведнъж забеляза звук, идващ от посоката на Джейкъб. Тя спря за момент, притеснена, че се е събудил.

Мълчанието отново изпълни стаята. Изчака известно време, за да се увери, че той още спи. Пръстите й се върнаха, задоволявайки жаждата, която беше отложила. Докато трите пръста се плъзнаха между устните на путката й, от нея изстреля силен стон. Джес бързо придърпа лявата си ръка до лицето си, покривайки устата си.

Тя обаче не спря, като продължи движенията навътре и навън. Потта се търкаляше по бузата й, а тялото й сега пламна, докато сърцето му биеше все по-силно. Джейкъб гали пишката си още по-бързо. Беше напълно трудно, стигайки до тавана.

Той можеше леко да чуе звука на собствените си удари, но предположи, че няма начин Джес да го чуе над звуците на собствените й стонове. Двамата се приближиха до оргазмите си и двамата се чувстваха така, сякаш сърцето им ще бие през гърдите им. Джес помръдна ръка от устата си, без да се грижи за шума.

Вместо това го постави на лявата си гърда, притисна зърното си и го прокара между пръстите си, докато вкара трите пръста още по-дълбоко вътре. Мускулите в крака й започнаха да се стягат, последвана от останалата част от тялото. Тя изви гръб в екстаз, а пръстите й забиха вътре още по-силно, докато по тях изтичаха сокове. Един много силен стон, почти писък, изстреля от нея. След като Джейкъб чу сладката си малка сестра да крещи, Джейкъб погали твърдия си хуй още по-бързо, като се подтикна към оргазъм.

От него неочаквано изстреля и стон, който бързо спряхме. Въпреки това, той не може да спре свършването стрелба от хуя си в експлозия, в посока на сестра си. Той бързо спря, страхувайки се, че тя го е чула, но имаше само мълчание. Джес лежеше там на пода, сърцето й бучеше, докато дишаше тежко. Извади бавно пръстите си от накисналата си путка, премествайки ръце в страни.

Докато Джес сложи дясната си ръка върху металния под, тя почувства как нещо мокро докосва ръката й. Беше топла течност, леко прилепнала на пипане. Джес в началото беше объркана, но разбра, че сигурно са били соковете й. Никога досега не е била с момче, за да знае точно как се чувствам заедно. Джес беше изтощена и лежеше там, опитвайки се да се успокои от вълнението си.

Чувстваше се толкова добре, но и толкова мръсно. Джес се претърколи настрани и отново преживя удоволствието в съзнанието си. Замисли се за момент, осъзнавайки, че може би никога няма да успее да изпита нещо с човек.

Ами ако само тя и по-големият й брат останаха живи, се чудеше тя. Нямаше да остане човек, който да я изпита. Е, там е нейният брат, но Джес знаеше, че никога няма да направи това и вероятно дори ще си помисли, че е луда за самата мисъл за това.

Джейкъб седеше там в тъмната тиха стая. Не можеше да повярва, че току-що стигна до стоновете на собствената си сестра. Беше абсурдно да си представям, че той може да бъде привлечен от нея.

Умът на Джейкъб обаче се луташе, чудейки се какво би могло да е да изследва тялото на Джес. Той си представи как целува устните на сладката си сестра, а ръцете му тичат по голото й тяло. Беше толкова хубава мисъл.

Двамата лежаха в противоположни ъгли, телата им бяха уморени, докато всеки се плъзна бавно, за да заспи. Докато лежаха там и се отдалечаваха, всеки мисли за другия. Те знаеха, че са луди да мислят един за друг така, но това беше мисъл, на която не можеха да устоят. Идеята ги накара да се почувстват някак утешително в ужасните събития, които се случиха. Джейкъб и Джес започнаха да дишат по-бавно, докато заспаха.

Очите на Яков бавно се отвориха или поне той си помисли, че са имали. Не беше съвсем сигурен, тъй като все още беше заспал и стаята беше напълно тъмна. Стомахът му изведнъж се боли от глад. Бавно се изправи, сега си спомня какво се случи преди да заспи. Джейкъб върна мислите си към сестра си, докато бавно премина към рафтовете, където беше храната им, плъзна ръце по стената, за да намери къде се намира.

Ръбът на дървените рафтове срещна ръката му. Яков посегна около горния рафт в търсене на консерва. Ръката му продължаваше да се движи наоколо, но там нямаше нищо. Той продължи да плъзга ръка по всеки рафт в търсене на нещо, само за да не намери нищо. Сърцето на Яков прескочи удар, когато изпадна в паника.

Не остана нищо, помисли си той. "Джес!" - извика той тревожно. "Какво!?" - отговори тя, доста потресена от внезапния му изблик. - Всичко изчезна… - каза той ужасен.

"Какво няма?" - попита тя объркана какво има предвид. "Храната… не е останало нищо", отговори той и липсваше живот в гласа. Джес беше замръзнала в шок. Не можеше да повярва на това, което току-що каза.

Те вече не можеха да изядат цялата храна. Тя бързо се изправи на крака и премина към брат си. В паниката си тя не успя да следва пътя, бързо преминавайки към Яков.

Джес внезапно се заби в него и двамата се спуснаха на пода. Гърбът на Яков беше на пода с малката му сестра отгоре му. Вниманието му беше насочено към болката, която стреля през задната част на главата му, която беше ударила доста силно пода. Въпреки това, той скоро разбра ситуацията. Гърдите на Джес бяха притиснати към корема му, а главата й в гърдите му.

Той замръзна за момент в смущение, без да каже нищо. "Добре ли си!?" тя попита: "Много съжалявам!" Тогава Джес забеляза нещо, притиснато към корема. Това беше пишката на Яков, все още някак твърда от времето, когато се събуди.

Тя замълча за момент, без да знае какво да направи. Джес сложи ръце на земята, бавно се повдига нагоре, докато леко се придвижва напред, усещайки как пишката на Джейкъб се паси срещу нея, която пътува надолу малко по-надолу. Най-накрая тя се отблъсна от него, отстъпи няколко крачки.

Джейкъб също се изправи на крака и държеше главата си там, където го беше ударил по пода. Той не каза нищо за миг, чудейки се какво минава през ума на сестра му. Джейкъб се зачуди дали не усеща пишката му срещу нея. „Храната - каза той внезапно, връщайки мислите си към проблема им, - всичко е изчезнало“. "Какво ще правим?" - попита Джес, все още смутен, но по-притеснен.

- Ами… - започна Яков, анализирайки ситуацията. Знаеше, че наистина има само едно нещо, което те могат да направят. „Ще трябва да си тръгнем“, отговори той, без да иска да повярва на думите, които казва. "Безопасно ли е?" - попита Джес, уплашена при мисълта, че трябва да напуснат убежището си и да излязат на риск от радиация или други проблеми на повърхността.

„Не знам - отговори Джейкъб, - но нямаме друг избор“. И той не искаше да си тръгне, но знаеше, че трябва да го направят. Ако не си тръгнаха скоро, те щяха да станат слаби от това да не ядат, което ще затрудни още повече да търсят храна, след като изкачат навън.

Джейкъб бързо се приближи до водата им, грабна кани и бавно предаде някои на сестра си. Той грабна и няколко, след което посегна към сестра си. Ръката му падна отстрани, леко я хвана за бедрената кост.

Той замълча за момент, не искайки точно да го премахне. Ръката на Джес падна върху неговата и го хвана за ръката. Той пусна и стисна ръката си с нейната, сега се приближи до ъгъла, където беше вратата. Джейкъб сграбчи клапана, който заключи вратата. Пое си дълбоко дъх, подготвяйки се за всичко, което може да се случи.

Бяха изминали три месеца от бомбите, но все още не беше сигурен дали е безопасно. Той привлече смелостта най-накрая да завърти клапана и да отвори вратата. Влязоха в съседната стая, приближиха се до друга подобна метална врата. Бавно отвори втората врата и леко се разля, когато тя се отвори. Яков се прегърна за най-лошото.

Представяше си, че изведнъж могат да имат проблеми с дишането и да умрат. Мина миг, но нищо не се случи. Джейкъб затвори вратата през останалата част от пътя и се обърна назад, за да погледне сестра си. Когато се обърна, очите му паднаха върху нея.

През цялото време в тъмнината го караше да забравя, че все още са голи. Джес застана пред брат си, тялото й се разкри напълно. Очите му се спряха на големите й гърди.

Пишката му се размърда отново, докато се взираше в тялото на Джес. "Готов ли си?" - попита тя тихо, смутена от погледа му. Джейкъб погледна сладката си сестра, като забеляза, че тя леко хапе. Тя обаче не се опита да се прикрие. Вместо това тя застана до него, за да види всичко.

Джес знаеше, че не е наред, но всъщност искаше Джейкъб да бъде доволен от видяното. Тя наблюдаваше как очите му отново се затичаха над нея. Яков беше готов да целуне сестра си точно там и да я вземе.

Той искаше да изследва всеки сантиметър от сестра си и отново да чуе стенанията, които тя беше направила предната вечер. Обаче Яков най-накрая успя да се отвърне от сестра си, съвсем неохотно. "Да, пусни", отговори той, все още я държеше за ръка.

Те започнаха да се изкачват нагоре по стълбите, навън на слънчевата светлина. Знаеше, че трябва да намерят храна, вода и място за нощуване. Някъде биха могли да върнат живота си в нормално състояние. Но, може би не всичко трябваше да се върне към нормалното.

Джейкъб погледна назад към сестра си и се усмихна. Той се наведе към нея бавно и я погледна надолу. Главата му се метна, а устните му нежно срещнаха тази на Джес. Целуваха се, но това не беше обичайната целувка по бузата или кълването по устните.

Беше дълго и бавно, устните им бяха заключени. Техните умове се втурнаха, несигурни как да реагират. Те знаеха какво правят, че е погрешно и табу, но се чувстваше толкова правилно.

След миг устните им се разделиха и те бавно продължиха да се изкачват по стъпалата, мислейки какво предстои. Не знаеха какво ще правят или накъде ще отидат, но всеки се надяваше целувката им да не е краят на това… Да бъде продължено…..