Близнаците Грим I - Малката мис Мъфет

Джейкъб Грим разказва първата от многото приказки на своята красива сестра Джени.…

🕑 18 минути минути кръвосмешение Разкази

— Разкажи ми една история, Джейкъб. О, моля те, ти ми обеща! Джени умоляваше, докато пресядаше бедрата на брат си, черни дантелени бикини, избутани на една страна, за да поберат пулсиращия му член. Прокара ръце през русата му грива, дълга до раменете, тя се закиска, докато бавно се издигаше и падаше, стегнатото й путка притискаше възхитително ерекцията му, дълбоките й сини очи, пълни с подла наслада, докато се взираше в кълба, които съвпадаха с нейните.

Джейкъб беше най-възрастният от двойката с оскъдна шепа минути, факт, който оформи връзката им, откакто и двамата се помнеха. Той беше доминантът в двойката и Джени, макар и доста енергична, винаги е била подчинена в отношенията им, дори преди да са осъзнали истинското значение на думите. — Не знам, Джени. Джейкъб се преструваше, че се намръщи, тайно се наслаждавайки на прекрасната мушка, която издигна на устните на сестра му.

В неговите очи, а всъщност и във всички останали, сестра му беше най-рядката от редките, истинска и естествена красота. Очи с цвят на сапфири и коса от предено злато, която се спускаше по гърба й. Въпреки че гърдите й бяха малки, а ханша тънък, тясната й талия придаваше на момичешката й фигура форма, която привличаше погледите както на мъже, така и на жени, млади и стари. "Наистина ви моля?" тя дишаше, дъхът й беше топъл към устните му, докато го целуваше, езикът й разтвори устните му, когато отново повдигна бедрата си, сладките й сокове се стичаха като мед по дължината на члена му. „Предполагам…“ изпъшка той, ръцете му твърдо обвиха малката й талия, държейки я на място, само върхът на члена му разделяше гънките й.

Той въздъхна, знанието, че неговият е единственият член, който тя някога е познавала, почти го накара да загуби контрол. Джени се отдръпна от общата им целувка, очите й бяха пълни с пакости, нейната невероятна способност да „чете мислите му“ очевидно в игра. „Скъпи братко, ако искаш да ме запазиш като твоя покорна малка мръсница, най-добре ме зарадвай, за да не намеря друг, който е по-склонен да се отдаде на единственото си желание. Татко може би.

Или майка…?“ Той внезапно я дръпна надолу, пронизвайки я с дебелия си член, лай от смях се превърна в похотливо сумтене. „Държи се, Дженифър, или не само няма да получиш история, но ще те обърна през коляното и ще те пляскам, докато не изкрещиш за милост, а след това ще те изпратя в леглото с ужасна нужда от кулминация, докато утоля похотта си върху една от прислужничките." Джени срещна твърдия му поглед, бързо се предаде и хвърли собствените си очи в покорност, което го накара да смекчи следващите си думи, докато той я насочваше нагоре върху подутия си петел още веднъж и се навеждаше напред, за да я целуне нежно по носа. „Сделка, любов моя.

Докато продължаваш да ме караш по този начин, ще ти предам прежда, но ако достигнеш кулминацията или ме накараш да го направя, това ще бъде краят, завършен или не, разбирай ?" Джени кимна, осмелявайки се да срещне очите му още веднъж, собствените си ярки от предизвикателство. „Може би, ако тази игра ви зарадва тази вечер, скъпи братко, можем да я възобновим на следващата вечер, а следващата, като Шехерезада, се е справила със султана?“ „Може би, Джени. Засега това ще бъде само едно предизвикателство. И ако стигнем до края на моята приказка и изчакаш, докато брат ти угаси желанието си в твоята възхитителна тенджера с мед, тогава и едва тогава направи имате разрешение да се насладите на собственото си върховно удоволствие. Разбрахме ли се? Джени кимна, оставяйки още веднъж по-големия от близнаците да я насочи нежно надолу, хлъзгавият му член се плъзга дълбоко в гостоприемната й путка, докато дъното й не се опря в познатите му бедра.

„Не толкова отдавна, в една далечна, далечна земя“, започна той с концентрирано лице, докато сестра му бавно започна да разкопчава ризата му с треперещи пръсти. „Живяла една млада дама на име Моли Мъфет. Едра млада жена, с гарванови къдрици, които засрамиха нощното небе. Тя беше израснала в малко селце и всички мъже, млади и стари, жадуваха за нея.

И много от жените, Джени, защото тя беше рядка красавица." Джени се усмихна, затваряйки очи, докато брат й въртеше приказката си, лесно си представяйки себе си на мястото на Моли Мъфет, дори когато тя разкопча още едно копче, разкривайки сандък, покрит с лек килим от златиста козина, издигащ се и спускащ се с всеки дъх. „Без съмнение тя имаше много любовници, скъпи братко.“ „Мълчи, Джени. Без прекъсвания или ще свърша разказа си сега." Той предупреди с вдигната вежда и рязко цвъкне по дъното й. Доволен от рязкото й поемане на въздух и кимването й, той продължи разказа си, наслаждавайки се на усещането й за нея пръсти галят голите му гърди. „Както казах, тя беше красива несравнима и обектът беше много късна нощна фантазия, някои толкова прости, колкото прекарването на идиличен следобед на пикник между краката й под топлото лятно слънце.

Някои обаче бяха много по-тъмни. Подобно на онези, които изпълват хубавата ти малка глава, тези тайни желания, които няма да си признаеш, Джени. Не ме гледай така, и двамата знаем истината." Той каза, повдигайки брадичката й, той я гледа скучно. В града, където живееше мис Мъфет, живееше такъв човек. Чарлс Ашфорд Спайдтън беше неговото име, а мислите му относно младата Моли бяха всичко друго, но не и чисти.

Господарят Спайдъртън беше лихвар, мъж с тъмно сърце, но въпреки това беше красив, пълен с чар и доста богат." Джейкъб направи пауза в разказа си, очите му се затвориха от удоволствие, когато усети как опитната путка на Джени стиска члена му, управлявайки само тих стон, който се смесваше с задъхания й кикот. „Внимавай, скъпа сестро, ако искаш тази приказка да продължи до самия край. Сега, къде бях? О да. Майстор Спайдъртън или, както го наричаха зад гърба му, Паякът, можеше да има всяко момиче, което поиска. Всъщност той беше най-подходящият ерген в града.

Моли обаче беше този, към когото се бе насочил. Нямаше да мине и една седмица, букет цветя нямаше да се появи на вратата й или бележка нямаше да бъде доставена в скромната й малка вила, всички подаръци от „таен обожател“." „Моли, наивна в сърдечните дела, озадачен над тях, нито веднъж не подозирайки за истинския им произход. Тя на свой ред беше съставила списък на заподозрените, нито един от които не включваше Чарлз Спайдъртън. Синът на месаря ​​Майкъл, красив мъж, макар и малко лишен от интелигентност. Професор Распутин, очарователен и новопристигнал от далечни земи.

Николас Найтенгейл, някога войник в кралската армия, който изглеждаше доста дръзко в униформата си, или поне така си помисли. Но никога, никога, никога тя не е подозирала за истинския произход на предложенията, факт, за който Паякът радостно е осъзнавал. Виждате ли, той беше измислил подъл план, с който възнамеряваше да оплете Моли Мъфет." Той усети, че Джени потръпва срещу него и се усмихна, чудейки се какви възхитителни мисли минават през главата й, докато той разкопчава блузата й, освобождавайки твърдите й гърди. Зърната й бяха с прекрасен нюанс на роза, твърди точки, които, съдейки по реакцията й, докато ги извиваше, сигурно са болели нещо ужасно. Нейното ахване от смесена болка и удоволствие го накара да се засмее, преди да продължи.

„Една сутрин Моли се събуди, за да намери плик на предната стъпала, адресиран до нея с паякия почерк, който тя разпозна като принадлежащ на тайния й обожател. С момичешки кикот тя се забърза към стаята си и се хвърли на леглото си, отваряйки посланието и го прочете не веднъж, а два пъти, дъхът й се ускоряваше с всяка дума." Скъпа моя Моли, Твърде дълго те наблюдавах отдалече, желанието ми за теб внимателно пазеше. Днес искам да разкрия истинската си самоличност. Вече не се задоволявам да ви се възхищавам тайно, бих искал да разкрия лицето си.

Ако изпитваш някаква привързаност към мен, значи твоята роля е проста. На брега на старото воденично езерце стои чифт дъбове. Срещнете се там, час преди здрач, и ще ви се разкрия. С копнеж, твоят таен почитател.

„Моли, разбира се, трудно можеше да сдържи радостта си. Тя прекара остатъка от деня с глава, изпълнена с образи на Майкъл, професор Распутин и Николас, на които, както тя призна пред себе си, тя наистина се надяваше с автора на писмото. В някои тя споделяше целувки, а в други споделяше еротични изкушения, които я караха да б.

Сигурен съм, че можете добре да си представите какви биха могли да са те, най-скъпата сестро, хммм?" Джени изстена тихо, като се надигна още един, докато върхът на члена на брат й едва докосна краищата на капещите й гънки, а след това бавно се спусна още веднъж. Зърната й се чувстваха като запалени, докато той грубо ги малтретираше, усукваше и ги дърпаше. „Да…“ тя успя, главата й се отпусна назад, звукът се превърна в съскане, когато той внезапно взе едно в устата си и заби зъби в него. Усещането беше почти прекалено за нея и тя се бореше за контрол, докато интензивните усещания пътуваха нагоре и надолу по гръбнака й.

С тръпки, тя се държеше, задъхана, докато стисна члена му още веднъж с намокрената си путка. — Господи, Джени… — промърмори Джейкъб, пускайки зърното й, а зъбите му оставиха своя отпечатък в него. „Нека продължа, докато все още мога, или ще трябва да завърша историята си друг ден. И така, докато госпожица Мъфет мечтаеше за предстоящото си среща на брега на старото воденично езерце и обмисляше дали да носи тази блуза с това пола, или може би тази рокля с тези чорапи, Чарлз Спайдъртън сам се приготвяше." „Виждате ли, преди седмици той беше закупил няколко намотки въже с почти магически свойства. От една страна, то беше много почти невидимо, толкова хубаво беше.

За друго, беше лепкаво, много като паяжина, което му подхождаше чудесно . В крайна сметка иронията на фамилията му не му убягна. Можеше да се справи само с чифт обработени ръкавици, които той също беше купил. Всичко друго, до което се докосне, щеше да се хване в примка. Трябва да разбереш, скъпа Джени, че Намеренията на Паяка бяха всичко друго, но не и почтени към Моли, нещо, което съм сигурен, че оценявате.

Джени отговори с тихо скимтене, владеенето на езика бавно се губеше, докато желанието я изпълваше, лишавайки я от мисли, които не включваха удоволствието, което Джейкъб й беше обещал, и неговата бавно разгръщаща се история. „И така, Моли тръгна по пътеката към старото воденично езерце, с визии за романтика в главата си. Най-накрая се бе спряла на красива лятна рокля, която се закопчаваше отпред и оставяше раменете й оголени. Беше небесно синьо, както и чехлите й, докато чорапите й бяха бели, както и панделките, които събираха тъмните й коси.

Нямаше проблеми с намирането на дъбовете близнаци до езерото, нито ширната, разположена пред тях; чифт туфети, разделени от кошница за пикник. Разбира се, тя пропусна мрежата от въжета, която Чарлз Спайдъртън беше закрепил между треса, какъвто беше планът му.“ „Тя замълча, скъпа Джени, гледайки из поляната, чудейки се къде може да е скрит нейният таен почитател, нейното любопитство и вълнение към пик. В края на краищата бяха изминали почти 6 месеца, откакто първият от подаръците и писмата пристигнаха на прага й и желанието й да даде най-накрая име на мистериозния ухажор изпълни мислите й до край. Много като твоята нужда, ако не се лъжа.“ „Боже мой, скъпи Джейкъб.“ Джени успя, думите й се разляха от треперещите устни, докато той прокара ръце по гръбнака й, пръстите му се плъзгаха под дантелените й бикини, галейки и стискайки нежното й долнище.

„Побързай, ако изобщо ме обичаш.“ „Никога не се съмнявай в любовта ми, Джени.“ Той каза, ръцете му се плъзнаха обратно към кръста й и я дръпнаха надолу, членът му потъна дълбоко в нея.“ Сега бъди тих, докато не завърша историята си. И тогава ще ви покажа колко много наистина обичам красивата си малка сестра, която е пълна с моето семе." Джени отвърна с разочаровано скимтене, бедрата й стиснаха неговите, дори когато куката й се стегна около члена му, очевидно давайки всичко от себе си да бъде едновременно неподвижен и тих и донякъде се проваля, за негово забавление. „Следващия път, когато ме прекъснеш, ще те хвърля на земята и ще се довърша в уединението на стаята си, разбираш ли?“ Джени беше достатъчно мъдра да просто кимна, ръцете й очертаваха главата му, докато тя прокара пръсти през гривата му, лицето й беше толкова близо до неговото, че той усещаше най-слабата нотка на праскова в дъха й. Той срещна погледа й, ярко сини очи, отегчени в съответстващия й комплект, челото му се наведе строго, докато тя кимна още веднъж. Тогава и едва тогава той продължи разказа си.

„Решила да разследва, Моли седна на един от подплатените туфети и надникна в кошницата. Там тя намери попури от изкушения. Сирена и плодове. Различни колбаси и зеленчуци и разнообразие от десерти.

Без да знае, докато разглеждаше съдържанието на кошницата, Чарелес се приближи крадешком до нея отзад. Скоро той се надвисна над нея с зла усмивка на лицето му, подобно на моето, Джени, и мислите му бяха също толкова нечисти." „Буу!", възкликна той, предизвиквайки я уплаха. Тя извика и скочи на крака, като се обърна, за да се изправи срещу госта си изненада. С кикот, Паякът протегна ръка и я тласна, извеждайки я от равновесие и в неговата невидима мрежа, където тя се заби бързо, с ръце от двете страни на нея, с леко разтворени крака.“ „„Е, добре, добре.

Изглежда, че имам алчна малка муха, която витае около вечерята ми. Чарлз възкликна, а очите му блестяха от пакост. „И сега тя е в капан в моята мрежа. Какво изобщо да правя с нея?“ Джейкъб се наведе напред и разгорещено целуна сестра си по устните й, преди да прошепне.

„Ако си добър, може би ще мога да изплетя собствена мрежа. Представяш ли си какво би било усещането да бъда безнадеждно хванат в капан между два стълба, ръцете ми да се чудят къде да ги пожелая, неспособни да ме попречат да направя каквото си поискам?" Джени потръпна, представяйки си точно това. Тя захапа силно сама.

устна, желаеща да не прекрачи ръба на желанието, върху което тя сега балансира несигурно, дебелият член на брат й близнак дълбоко в капещата й мокра путка, докато той продължаваше да говори, сякаш не обръщайки внимание на нейното тежко положение. „Сега, както може би си разбрал досега, мила Джени, Чарлз беше кадър. Ако беше човек с добър морален характер, може би нямаше да бъде наречен Паякът, независимо от произхода му. И така, вместо да се извини и да помогне за освобождаването на младата госпожица Мъфет, той й се усмихна злобно и проговори.“ „Най-скъпа Моли“.

Той каза. Между другото, Моли не се лишаваше от това колко красиво лице и широки рамене бяха. „Винаги съм бил на мисълта, че действията говорят по-силно от думите, така че няма да ви отегчавам с внимателно подготвена реч.

Вместо това възнамерявам да ви покажа насладите, на които може да се насладите, ако решите да станете моето предназначение. Надявам се, преди денят да се превърне в здрач и здрач в здрач, аз ще притежавам сърцето и душата ви, а не само тялото ви.“ „С тези думи Чарлз Ашфорд Спайдъртън нахлузи внимателно обработената си ръкавица и наистина легна настрана. думи за дела. Първо, той обхвана лицето й между ръцете си и я целуна. Отначало тя се мъчеше, като определено стисна устните си.

Тогава се случи нещо странно. Сърцето й, което преди мигове биеше уплашено, започна да бие от желание. Целувките му, нежни в началото, станаха страстни и тя им отвърна с натура, тялото й разпозна истина, която никога не беше знаела. Тя беше роб на тъмно и тайно желание и, като беше в капан, бавно се събуди за истината." Без да спира разказа си, Джейкъб започна да повдига Джени за кръста още веднъж, помагайки й да се издигне и падне бавно върху члена му, чука я бавно, соковете й капеха по бедрата му, докато знойните й стонове придобиха нова интензивност, плътта й се нажежи, докато гърдите й се издигаха с всеки вдишван дъх. „Той започна копчетата на роклята й и освободи циците й, Джени, точно както направих с твоите по-рано, галейки ги, докато зърната й станаха твърди като камъни, точно като твоите сега, наслаждавайки се на музиката на тихите й стенания.

ръце над голите й рамене, покрай ръцете, над лицето й, вълнувайки я по начини, за които не е и мечтала, като през цялото време осъзнаваше колко безпомощна е да го спре. Скоро тя усети нарастваща топлина в сърцевината си и нейното дантелено бяло бельо се напои с най-сладкия мед, познат на човека. Точно като твоя сега. Няма смисъл да го отричам, сестро. В края на краищата моят член се простира по стените на нуждаещата се малка кучица." „Никога не бих отрекъл това, Джейкъб.

Путката ми принадлежи на теб и само на теб.“ — Никога не забравяй това, Джени. Той протегна ръка отзад и избута бикините й настрани, притискайки върха на пръста си към стегнатия пръстен на ануса й, карайки я да поеме дълбоко дъх, като го изпусна само като ахкане, когато започна бавно да го натиска в набръчканото й дупе. „След това той повдигна полите й, разкривайки подгизналите й долни гащи. Ухилен, той каза тихо в ухото й: „Това е твой избор, моя красива мухо. Просто попитай и аз ще те освободя от моята мрежа и ще те изпратя у дома.

Не повече писма, няма повече цветя, никога повече шанс да бъда хванат в мрежата ми и използван като малкото мръсно същество, което тайно искаш да си. Какво ще кажеш?“ „Какво мислиш, че каза тя, Джени, любов моя? Какво мислиш? бихте ли направили?" — Бих го оставил да се справи с мен. Тя ахна, усещайки как кокалчетата му я нахлуват един след друг, докато пръстът му не се заби дълбоко в задника й, а членът му все още се плъзга навътре и от треперещата й путка.

„Това си помислих и аз. Точно това направи и малката госпожица Мъфет. Тя запази мълчанието си, докато той скъса роклята й от нея, оставяйки я по чехлите и чорапите и подгизналите й бикини, разпръснати като орел върху паяжината му Той прокара ръце по циците й, галейки ги грубо, а след това между краката й, гали женствената й качулка, докато тя започна да моли не за освобождаване от оковите си, а за различен вид освобождаване. Това, за което копнееш сега." — Той ли й го даде? Джени успя, думите й бяха неистов шепот, когато започна да се тресе от глава до пети.

— Запомни нашата сделка, Джени. Трябва да изчакаш реда си. — Побързай.

Тя успя, захапайки отчаян вик, очите й заплашваха да се въртят обратно в орбитите си, когато Джейкъб внезапно ускори темпото си, оставяйки я да се настани на бедрата му, когато той започна да се забива мощно в разперената й путка, изпомпвайки стегнатото й дупе с пръст, докато добре. „Да, той го направи. Първо той я дразнеше с пръстите си, после с езика си и накрая, едва след като тя се молеше и умоляваше, докато стана дрезгав, с члена му, чукаше я, докато беше хваната в мрежата му, правейки я кулминацията отново и отново, нейните крясъци отекват из горите около езерото…“ Преодолян, Джейкъб избухна внезапно в сестра си, неговото семе в нейната утроба само мигове преди тя да издаде безмълвен вик, не за разлика от писъците на Моли Мъфет, и започна да се тресе силно, кулминацията й лиши всяка мисъл и усет. Впоследствие братята и сестрите се вкопчиха един в друг, споделяйки яростни и отчаяни целувки, като никой от тях не говореше известно време, голите вдигнати гърди на Джени притиснаха оголените гърди на брат й, докато накрая той нежно я отблъсна.

Погледна още веднъж в очите й, той я целуна нежно по носа. — Добре ли направих, Джейкъб? — попита Джени. „В крайна сметка беше твърде много…“ Тя се усмихна срамежливо и челото й се набръчка. — Справи се чудесно, Джени. Той говореше нежно, прокарвайки с любов ръка през златистите й коси като любим домашен любимец.

— Ти си съкровище. „Не успяхте да завършите…“ Не можейки да срещне очите му, тя вместо това се взря в стаята в стената с рафтове, носещи стотици книги, някои с фамилното име на гръбнака си, предимно приказки от старата страна. „Шшш. Казах, че си се справила добре.

Беше достатъчно близо, за да ти заслужи още една приказка утре вечер, мила сестро. Що се отнася до тази, тя завърши добре. Моли се влюби в Паяка и скоро се ожениха. След това той имаше чифт колони, изградени в мазето и през годините изградиха множество мрежи за негово и Моли удоволствие, така че да живеят щастливо до края на живота си. — О, много.

Джени се изкикоти тихо, членът му бавно ставаше мек в нея. "Утре вечер ще се справя по-добре, обещавам." Джейкъб можеше само да се усмихне осъзнато.

Подобни истории