Шарлийн Клъбинг

🕑 26 минути минути Колеж секс Разкази

Краката й бяха голи, не носеше сутиен и горните три копчета на роклята на ризата на Шарлийн бяха разкопчани. На Шарлийн й липсваха още няколко месеца, за да стане на осемнайсет и достатъчно възрастна, за да влезе в клуба, но един от нейните придружители, Блейк, й беше казал, че донякъде нескромно облекло вероятно ще я размине с портиера на клуба. Шарлийн не беше много сигурна във всичко това, но тъй като това даде обосновка да се облича така, както тя наистина искаше да се облича, тя се включи в спора. Портиерът я огледа, докато разглеждаше документите за самоличност, предоставени му от другия ескорт на Блейк и Шарлийн, Томи.

Блейк още повече заблуждава портиера, че Шарлийн няма нужда от документ за самоличност, тъй като така или иначе не е достатъчно възрастна, за да пие. Портиерът, очаквано разсеян от внушителния начин на обличане на Шарлийн, пусна триото в клуба. Тъй като беше рано в неделя вечер, те почти имаха избор на места. Те избраха кръгло сепаре в края на просторния дансинг, Шарлийн притисната между двамата си спътници мъже.

Разговорът по-рано в пицарията и дори по-рано в апартамента беше станал доста сексуален. Блейк искаше темата да продължи. — Ходила ли си някога топлес? попита той.

Преди Шарлийн да успее да отговори, Томи се обяви: „Попитах я този следобед, точно преди да пристигнеш.“ Блейк погледна Шарлийн. Може би изненадан, малко унил, но не сериозно ядосан. Обръщайки се към Томи, той попита: "И какво каза тя?".

Томи погледна Шарлийн, която все още не казваше нищо. „Не съм сигурен, че иска да знаеш.“ Шарлийн разкри неохотно: „Веднъж. Веднъж го направих…“ Да се ​​разголиш не означава топлес, така че не се брои. "…на лодка.".

Блейк отпи няколко глътки от бирата си, докато обсъждаше дали да продължи. Звучи сякаш може да каже още, но изглежда малко напрегната за това. Шарлийн и Томи чакаха мълчаливо. Блейк реши да продължи предпазливо. „Предполагам, че предпочиташ да не говориш за това“, оплака се той.

„Е, трябва да призная, че това не е любимата ми тема, но може да съм готова да споделя част от нея“, отстъпи Шарлийн. „Въпреки това със сигурност не искам да чета за това в училищните вестници и…“ Обръщайки се към Томи, тя добави: „…не бих искала да се връща и на баща ми.“ Обръщайки се към Блейк, тя добави: „Томи попита за това по-рано и щях да му кажа повече, но тогава ти се появи и така и не стигнахме до него. Може да не съм готова да предоставя всички подробности, но съм нито се опитвам да скрия случилото се.".

Вратата беше отворена, но Блейк все още се страхуваше да не бъде твърде директен. „Тъй като сте поне готови да поговорите за това – ако познаете отново, разбира се, звучи така, сякаш може да ви е харесало да сте топлес.“ „Харесваше ли ми циците да са голи?“ Шарлийн отвърна строго. „Отначало не“, след това се усмихна леко, „но след известно време, може би“, позволи тя тихо. „Бих ли бил неоснователен, ако си помисля, че можеш да го направиш отново тогава?“ Въпросът на Блейк явно беше водещ.

Шарлийн се поколеба. „Ами… ако обстоятелствата бяха подходящи…“ Периферно тя зърна раздвижването в панталоните на Блейк. „…може да се случи отново, но, както казах на Томи, със сигурност няма да е скоро, така че нека не навлизаме отново в това, става ли?“. Светлината поне беше пожълтяла. Блейк продължи предпазливо.

„Разбрано, но ти е добре да говориш за това, което вече се е случило?“ попита той. Шарлийн затопляше темата. „Добре съм с това“, увери тя. Обърна се към Томи и леко отпусна ръка на бедрото му, тя го подкани: „Ти също искаш да чуеш за това, нали?“.

Томи слушаше търпеливо. — Разбира се — отвърна той. И вие също можете да оставите ръката си там, където е. Шарлийн остави ръката си върху бедрото на Томи, докато се обръщаше към Блейк, предоставяйки значително съкратено отчитане на нейното преживяване топлес. „Знам, че вие, момчета, нетърпеливи сте да направите нещо от това, но всъщност не беше чак толкова голяма сделка.

Този човек и аз бяхме в предната част на лодката. Горнището ми беше свалено и докато се приготвяхме да се присъединим към останалите, започнах да го обличам отново. Човекът, с когото бях обаче, спореше, че тъй като моята приятелка Даян, на гърба на лодката с другите момчета, е свалила горнището си, аз също трябва да оставя моето. Така и направих.". "Миналото лято?" попита Томи.

Шарлийн потърка челото си. "Не, не миналото лято, предишното.". "Предишното лято? Когато си бил още на шестнайсет", отвърна Томи, повдигнал невярващо вежди. Шарлийн се втренчи в очи с Томи, докато леко галеше бедрото му. „Звучи правилно." Появи се закачлива усмивка.

„Добре, че татко не знаеше за това, а.“ „По дяволите, предполагам“, съгласи се Блейк, „Танцувай с мен“ и пръстите й не трябваше да го питат два пъти С ръце пред себе си, безуспешно опитвайки се да не личи, че Томи е с гръб към нея, стисна бедрото му и прошепна: „По-късно.“ Тя се обърна и се плъзна от сепарето стигна до дансинга, точно когато започна песен от типа на търкане на корема, рязко се обърна и обви ръцете си около врата на Томи, притискайки тялото си към неговите, но докато двамата се движеха в такт с музиката, неговите ръцете пълзяха бавно по дупето й, спирайки в основата на задните й части. Шарлийн се превръщаше от привидно неохотен разказвач на истории към ентусиазирана закачка. „От начина, по който реагира, когато казах, че съм свалил горнището си, предполагам, че си искал да чуеш повече.“ Тя сключи ръце зад врата на Томи, като се надигна на върха на пръстите си и се потърка в издутината на шортите му. — Сгреших ли? — измърка тя в ухото му.

— Не, не, изобщо не е грешно. Тя иска да говорим за това. „Искам да кажа, че този тип трябва да си е играл с голите ти цици. Той беше, нали?" От члена на Томи изтичаше предварителна сеч, мокро петно ​​се образуваше отпред на шортите му. Ръцете му стиснаха дупето на Шарлийн, придърпвайки тялото й в своето.

"Ъмм да! Предполагам, че е така - изгука тя. - Бяхме отпред, пръскани всеки път, когато лодката се удари във вълна. Не беше много за тези бикини, които бях облечена с много гола кожа, която се намокри - и ръцете му навсякъде по мен. Първо започна да си играе с циците ми, което ме накара да се изнервя, но след малко започна да ми харесва.". "Исусе Христос.

Той ти свали горнището, или това беше твое дело?". "Не съм сигурен. Знам, че бях сериозно възбуден. Седях между краката му и търках дупето си в члена му.

Опитвах се да глътна езика му, докато той си играеше с циците ми. Искам да кажа, че си спомням, че го исках толкова силно, колкото и той. Със сигурност трябва да съм помогнал." "Майната му! И ти си само на шестнайсет? Откъде познавате този човек?". Шарлийн спря внезапно и отстъпи назад.

"Ние пренебрегваме вашия приятел. Трябва да се върнем." Тя го хвана за ръката и го поведе от дансинга. Томи знаеше, че е казал нещо нередно.

Той просто не знаеше какво е. „Липсваме ли ни?", извика Шарлийн, докато се плъзгаше към следващата към Блейк. "Не", Блейк безумно гледах как тази гореща двойка се чукаше на дансинга. „Но нямаше никой друг да танцува.“ — Тогава трябва да сте били ти и Томи. Блейк облиза пръста си, след което го вдигна над главата си, отбелязвайки резултат на несъществуващо табло.

Шарлийн изплези език към него, след което се плъзна надолу по седалката, роклята й се повдигна до мястото, където се виждаше малка част от бикините. „Кажи на Блейк какво ми каза за това как си станала топлес“, предложи Томи. „Не, кажи му го понякога, когато ме няма.

Не ми се минава през това отново.“ Блейк се намеси с: „Тогава ни кажи какво се случи, когато се върна с останалите.“. — Вие, момчета, просто не се отказвайте, нали? Чарлийн закачливо контрира. — Струва ми се, че наистина искаш да говорим за това.

Просто искаш да ни видиш да молим, преди да го направиш — протестира Томи. „Добре, ще го кажа. Просто не искам да мислиш, че може да се случи отново.“ „О, разбира се, че не“, увери го Блейк със скръстени пръсти зад гърба си. „Идеята на Даян беше, че трябва да танцуваме.“ „Искаш да кажеш, че си танцувала топлес с онези момчета?“ Томи изплю невярващо. „Да, но нека аз да го кажа“, укори го Шарлийн.

„Музиката беше такава, на която можеш да танцуваш, без да я докосваш. Показването на малко изглеждаше по-безопасно, отколкото да седиш в скута на някое момче, което иначе би се случило.“ — Само вие двете момичета? Томи искаше да знае. „Точно.

И четирима момчета, така че всеки от нас накрая танцува с двама от тях. Бях много нервен в началото, но се оказа доста забавно.“ — Иска ми се да бях там — промърмори Блейк. „Тогава наистина щеше да си ядосан от това, което се случи след това. Бурята се издигна!".

„Боже, какво направи?", попита Томи. „Бързо, грабнахме покривалата и си сложихме спасителните жилетки, докато тичахме обратно към яхтеното пристанище.“. „И това беше?“ Томи попита „Да. Момчетата искаха да отидем с тях, но Даян и аз имахме по-добър разум." Тя се обърна към Блейк. „Хайде, нека танцуваме." Шарлийн изпрати целувка в посока на Томи и избута Блейк от сепарето.

Диджей пускаше някакви забързани неща и Шарлийн се впусна в танц веднага щом паднаха на пода, докато танцуваше, тя държеше високо ръцете си и разкрачваше краката си, а бикините й се виждаха Блейк стана по-трудно, докато гледаше тези момчета отново?. "О, когато аз "Да, виждал ли си ги някога отново?" Музиката се смени на по-бавна нота. Докато ръцете на Шарлийн обвиваха врата му, ръцете на Блейк се извиха под роклята на ризата и се заключиха в долната част на дупето на Шарлийн, пръстите му си играеха с Шарлийн предупреди: „Дръж ги от външната страна на бикините и ще се разбираме добре.“ Докато пръстите на Блейк чувствено омесваха почти голото дупе на Шарлийн, тя притисна устните си към ухото му и задъхано се опита да отговор.

„Ъъъ… виждаш ли ги отново? О, по дяволите… да един път. Те дойдоха при Даян, но… о, Боже, това е хубаво… но не беше като на лодката и те ъъ… те не останаха дълго.". Пръстите на Блейк продължиха атаката си върху задника на Чарлийн. Той попита, сякаш нищо друго не се случваше. "Те искаха да бъдеш топлес?".

"Ъъъъ", издъхна Шарлийн в ухото на Блейк „По-скоро го очаквах… О, да… Пръстите на Блейк се плъзгаха по ръба на бикините на Шарлийн.“ „Буй“. същото като в момента. Гащи и риза.". Блейк натисна: „И какво правеше, просто седяхте и си говорехте или какво?".

„Е, някои, да, ъ-ъ… но най-вече танцувахме… като теб и аз съм сега.". "Той играеше ли си с задника ти и се впиваше в теб, както аз правя в момента?" Блейк стисна по-силно бузите на задника на Шарлийн и заби члена си в средата й. "Ъхм… " Шарлийн премести тялото си, един-два инча на двете страни, добавяйки още повече стимулация към члена на Блейк. "… Сигурна съм, че беше, но не си спомням да се е възбуждала толкова много." Блейк промърмори, "Но почти си свали ризата и щеше да танцуваш с него… само по бикини?". "Горещо, а", издъхна Шарлийн в ухото на Блейк, докато тялото й продължаваше да дразни все по-твърдия му член.

"Иисус, мамка му! “ Блейк заекна. — Ще го правиш ли тази вечер? - призова той. Чарлийн отблъсна ръцете на Блейк и облегна глава назад с изненадано изражение.

"Какво? Събличам се до бикините, точно тук? Няма начин!". Изненадан не толкова от отказа на Шарлийн, колкото от приложената към него квалификация. Тя не каза не, просто не тук. Блейк се отдръпна и влезе под различен ъгъл: „О, по дяволите, не, слез си до гащичките тук, вероятно ще ни изгонят.

Но тъй като сме в най-тъмния и отдалечен ъгъл на бара, благодаря по ваше настояване, „вероятно бихте могли да се измъкнете, като откопчаете още един или два бутона.“. Когато песента свърши, Шарлийн отстъпи назад, прекъсвайки контакта между тях. Потърквайки замислено брадичка, тя двусмислено каза: „Така че бих могла, а. Е, г-н почти адвокат, ще трябва да взема под внимание това предложение.“ Прескачайки към масата, тя добави: „В момента обаче мисля, че трябва да се върнем.“ Докато Блейк я последва до масата, Шарлийн тайно разкопча следващото копче на роклята си, това под гърдите. В сепарето Шарлийн се качи на четири крака, примамливо пълзейки обратно към центъра на сепарето, насърчавайки очите на Томи да пируват на почти откритите й гърди.

Томи облиза устни. „И мислех, че танците са горещи, ръцете на Блейк под роклята ти правят бог знае какво, но нямах представа, че и ти си свалил дрехите наполовина.“ — Дрехи наполовина? — повтори Блейк, докато заемаше мястото си от другата страна на Шарлийн. "Пропускам ли нещо?".

Шарлийн направи четвърт оборот към Блейк и се наведе леко напред, с лакът на масата, роклята падна, предоставяйки на Блейк неограничен изглед към непокрита гърда. „Вашият аргумент спечели деня, съветник.“ "Боже мой!" - възкликна Блейк, пресегна се и го хвана за чатала. Шарлийн улови мъжествената реакция на Блейк, докато тя се облегна, заемайки малко по-скромна поза. „Предполагам, че това означава, че одобряваш.“ — По дяволите, да — провъзгласи Блейк. Томи го подхвана с „Предполагам, че някак си свикнал с това.“.

„Ако имаш предвид да танцуваш по риза и бикини… да, предполагам, че съм го правил един-два пъти.“. „По-скоро няколко пъти, може би?“. „Така че обичам да купонясвам по бикини и риза.“ — Искаш да кажеш, че начинът, по който си облечен тази вечер, е доста нормален? — попита Блейк. „О, да.

До голяма степен. Бикини и риза. Може би бях на шестнадесет, но вече имах адски горещо тяло и със сигурност нямах нищо против момчетата да го забележат. Факт е, че през повечето време дори имах няколко разкопчани копчета, като в момента." Шарлийн погледна надолу към себе си и се ухили. „Тук е достатъчно тъмно.

Можеш да откопчаеш още едно копче, ако искаш“, предложи Томи. „Не, твърде публично“, възрази закачливо Шарлийн. Пак ли не казвам няма, просто не тук! — Искаш ли да потанцуваме още, Шарлийн, или трябва да тръгваме? Блейк тестваше водата. „Трябва да се ориентирам преди осем и четирийсет и пет сутринта, така че няма да е зле да се махна оттук веднага“, весело отговори Шарлийн.

В камиона, на връщане към апартамента, Блейк нетърпеливо искаше да накара Шарлийн да говори за сексуалните си набези. Още преди да излязат от паркинга, навеждайки се напред и говорейки около нея, тя седеше в средата, той отвори с: „Томи, помниш ли онази нощ в басейна на Луси, когато всички се съблекохме?“. „По дяволите, да, помня го.

Искам да кажа, онази приятелка на Люси – тя дори не ни беше срещала преди, но след като всички бяхме в басейна, този нейен костюм със сигурност не издържа дълго.“ Както Блейк подозираше, Шарлийн не можеше да остане настрана от разговора. „Даян и аз се натопихме един път.“ Блейк сгоден. "Само ти и Даян? Или имаше и други?". „Други. Бях отседнал при Даян и тя беше поканила няколко момчета за парти край басейна.".

„Но ти и Даян бяхте единствените момичета", попита Блейк за пояснение. „Точно така, само ние и момчетата, като на лодката.“ „Така че ще ни разкажеш за това?“ — попита риторично Шарлийн "Съмнявам се, че щеше да се случи по начина, по който се случи, ако не го бяхме много поискали." Веждите на Блейк се повдигнаха. "Как така?" попита той.

"Е, доста грубо -настанявам се с момчетата, оставяйки ги да ни грабнат навсякъде и без наистина да се опитваме да го спрем, може би дори да го насърчаваме донякъде.". "Но всички все още носят костюми, все пак", предположи Блейк, търсейки потвърждение. "О, да, Шарлийн с готовност се съгласи, след което се усмихна дяволито. „Но това, което бяхме облечени, не беше много. Добре, че беше тъмно.".

"И какво стана?" нетърпеливо попита Томи. "Всички бяхме в басейна и се мотаехме наоколо, когато едно от момчетата на шега, според мен, предложи всички да се съблечем. Без дори да се консултира с мен, Даян каза: „Ще го направим, ако искаш“. Преди дори да успея да си отворя устата, всички останали бяха голи. И така, какво можех да направя, освен да се съблека и да се присъединя към тях? Всъщност нямах избор." Шарлийн погледна към Томи, после към Блейк.

Срещайки само празни погледи, тя прибързано добави: „Но така или иначе се оказа доста забавно!". Когато пристигнаха в жилищния комплекс, Блейк помоли Шарлийн да прекъсна разговора, предложи Томи: „Блейк, защо не влезеш за няколко минути. Все още имам няколко останали бири от този следобед." Докато се изкачваха по стълбите, Шарлийн ги предупреди: "Колкото и да ми се иска, не мога да се присъединя към вас.

Утре имам ранен ден и трябва да поспя.". Макар че наистина не беше това, което си мислеше, Блейк позволи: „Не, не, правиш каквото трябва. Томи и аз все още можем да си изпием бирата, но искам да чуя останалото за кльощавата, когато имаш възможност." Докато отключваше вратата, Томи се съгласи: „Да, аз също, но ако го направихме Ако не разбирам колко е важно да поставим училището пред купона, отдавна щяхме да сме изчезнали. Така че правете каквото трябва.". Когато Шарлийн се отправи към стаята си, Томи взе бира за него и Блейк.

Докато пиеха бирите си, те гледаха актуализациите на ESPN за мачовете за деня. Може би все още беше предсезонът за NFL, но в UT в Остин, Тексас, футболът никога не е извън сезона, докато отиваше в кухнята за зареждане, беше изненадан да види, че Шарлийн тъкмо отваря вратата на хладилника. Тя вече беше облечена за легло по тениска и бикини облече халат, преди да излезе от стаята си.

Чарлийн се обърна при звука на стъпките на Томи ориентация е, но дори не е утре. Започва чак в сряда.". "И така…". "Да, ще се присъединя към вас.

Поне това исках да направя - ако смятате, че е добре.". "Добре?" Томи направи няколко бързи качвания и спускания, като обърна специално внимание на голите крака, които се простираха от долната част на късата роба. Това беше същата, която Шарлийн носеше онзи следобед. Тя я държеше хлабаво закопчана с едната си ръка.

.. Шарлийн беше наясно с ефекта, който нейното облекло имаше върху Томи. Тя потърка пръст по устните си и се подразни: „Мога да облека по-дълга роба, ако смятате, че трябва.“ — О, не — увери Томи, побутвайки Шарлийн към всекидневната. — Ти си добре такъв, какъвто си.

И момче, това е подценяване. Съквартирант, дългогодишен приятел, Господи, в какво се забърках? — Все пак имам време — обяви Шарлийн, когато Блейк вдигна поглед от телевизора. Докато Томи му подаваше нова бира, Блейк се престори на безгрижие.

— Радвам се, че успяхте. Той наблюдаваше внимателно как Шарлийн се настани на дивана, късата роба и тениска позволяваха за кратко да зърнат бикините й. Повече дрехи, отколкото й трябват, но все още по-горещо от ада. Докато Томи седна в другия край на дивана, той информира Шарлийн: „Гледахме най-важните моменти от мачовете за деня, но всичко е демонстративно и можем да го изключим.“ Блейк взе дистанционното и намали звука.

„Да, Хюстън и Далас загубиха, така че така или иначе е малко скучно.“ „Все пак бих искал да гледам най-важните моменти.“ Шарлийн взе дистанционното от масичката за кафе и включи отново звука. Когато шоуто свърши, Томи изключи телевизора. Блейк, нетърпелива да постави секса на преден план и все още мислеща за празничното парти, за което Шарлийн говореше по-рано, предложи: „Може да не искате да казвате повече за това тази вечер, но на път за вкъщи говорехте за басейн парти, на което бяхте.

Звучеше така, сякаш може да имате още какво да кажете за това. Шарлийн се престори на леко раздразнена, но честно казано, тя наистина искаше да говорим за това. „И без това нямаше много повече за разказване“, каза тя, „След като се разголихме, всички изведнъж станаха много срамежливи.“ Тя замълча, гледайки Томи.

„Е, знаете ли, може да е имало някакво „случайно“ докосване, но освен това, без никакви последствия.“ "Случайно докосване? Как имате предвид?" — попита Блейк, опитвайки се да изглади издутината в скута си. Шарлийн отговори: „Е, имаше момчета, които се блъскаха в мен, четкаха гърдите или дупето ми и след това се преструваха, че не са го мислили.“ Тя се ухили. „Разбира се, знаех дяволски добре, че наистина беше нарочно.“ — Ядосваш ли се, когато го правят? — попита Томи. — Не съвсем — отвърна Шарлийн с усмивка. „Две шестнадесетгодишни момичета и четирима студенти, всичките голи? Май трябва да очаквате малко глупости.“ Шарлийн се облегна назад на дивана, ръцете й отново се отпуснаха на облегалката му.

„Предполагам, че на вас може да ви хареса повече, ако се отърва от тази роба.“ — пошегува се Шарлийн. Томи вече не можеше да го крие. Той се облегна назад и стъпи право на пода.

Чарлийн погледна към палатката в дънките си. „Изглежда като „да“, поне от Томи“, проточи Шарлийн и облиза устни. „Определено бих гласувал с „да“, но не мисля, че наистина ще го направиш“, каза Блейк.

„Ами не бих“, възрази Шарлийн, „ако не нося поне тениска и бикини под нея… Но тъй като съм…“ Шарлийн освободи халата, свали го и го хвърли към спалните. Тениската беше тънка, дори повече от лилавата, с която беше облечена предишната вечер. И беше кратък, оставяйки голяма част от корема й гол и бикините й, които бяха крехки като ризата, много открити. Тя разпери ръце на облегалката на дивана, за да осигури на Томи и Блейк безпрепятствена гледка.

Томи, силно развълнуван от секси показването на своя съквартирант, но отчаяно опитвайки се да не го покаже, припряно каза: „Звучи сякаш си се забавлявал на онова парти край басейна“. Господи, не вярвам на това! Шарлийн, която също се опитваше да прикрие вълнението си, отговори на въпроса на Томи с: „Но това, което наистина се случи, е много меко в сравнение с това, което можеше да бъде.“ Блейк беше фиксиран върху почти голото тяло на Шарлийн. Боже мой, дори виждам бръчките й с тен и тези бикини, света Мария, божията майка, тези бикини са толкова мокри, че на практика мога да видя путенцето й. Той се замисли за казаното току-що от Шарлийн и отбеляза: „Обзалагам се, че си искал да е повече.“ „Е, тогава бях и все още съм девствена“, опита се да опровергае Шарлийн, „и исках да си остана такава, но не съм и скромна.“ Смесицата от минали и настоящи времена на Шарлийн не убягна от вниманието на Блейк. Шарлийн обаче продължи: „Имаше един човек, който се приближи зад мен и обхвана гърдите ми с ръце.

Това ми хареса и всъщност не исках той да спира, но… добре, държах се така, сякаш исках той да спре, т.е. и както казах преди, всички се държаха някак срамежливо и той просто излетя, така че да, предполагам, че щеше да е добре, ако имаше повече, поне малко повече .". — И ти ли пипаше момчетата? Томи искаше да знае.

— Случайно — уточни той. Кръвта нахлу в лицето на Шарлийн. „Случайно? Е, може да имам време или две.“ Блейк се нахвърли: „Случайно?“. — Ами да, разбира се.

Шарлийн знаеше, че Блейк не й вярва. „Добре, така че може би не съвсем случайно“, призна тя смутено. — Кажи ми — подкани го Томи.

„Това, което се случи, беше, че аз и едно от момчетата разговаряхме.“ Шарлийн си пое дълбоко въздух, преди да продължи. „Той прокарваше ръце нагоре-надолу по страните ми. Но тогава ръцете му бяха предимно отстрани на циците ми, освен че палците му продължаваха да четкат зърната ми.“ Нова пауза и дълбоко дъх. „И тогава членът му започна да се четка в мен, сякаш се опитваше да го вкара между краката ми.“. Шарлийн, наслаждавайки се на реакцията, продължи: „Предполагам, че някак ми хареса.

Хванах члена му. Искам да кажа, мислех, че това може да го накара да спре.“ Знаеше, че нито един от двамата не вярва на лъжата й, но наистина вече не й пукаше. Едната ръка на Томи открито си играеше с издутината на дънките му, докато Блейк се мъчеше да скрие неговата.

Очите на Шарлийн се разшириха, докато тя продължи. „Беше толкова вълнуващо. Искам да кажа, сякаш никога преди не бях докосвала голия член на мъж. Просто не можех да повярвам на реакцията.

Стана толкова горещо, толкова бързо. Правехме се и аз галех члена му, а той си играеше с циците ми и дори пъхна ръцете си между краката ми." Шарлийн спря, стиснала ръка между краката си. — И все още си девствена? — попита Блейк. „Е, вероятно нямаше да бъда“, позволи Шарлийн, „ако партито не се беше събрало около нас по това време.“ "Разочарован?" — попита Томи. „Може би малко, но отново не наистина.

Винаги съм имал някаква фантазия за първия път, когато съм в легло с балдахин със сатенени чаршафи и всичко останало, което върви с това.“ Блейк, нетърпелив да запази нещата в същия дух, предложи: „Знаеш ли, тук имаме басейн. Може да е забавно да отидем да поплуваме.“ Веждите на Шарлийн се повдигнаха. „Ъъъъ… би ли било честно да приемем, че наистина предлагаш да се потопим? Защото, ако това е, което си мислиш, няма да се случи.“ Блейк не трябваше да се възпира. „Е, малко е късно през нощта и много момчета дори още не са се върнали.

Вероятно е някак лично.“ Шарлийн нямаше да бъде убедена. "Но… не можете да гарантирате, че няма да се появят други." Блейк заекна, опитвайки се да се съвземе от поражението. Шарлийн предложи: „Какво ще кажеш просто да останем тук. Добре съм да сте вие ​​двамата.“ Блейк си помисли, че в последното казано от Чарлийн може да има някакво послание, но не искаше да рискува.

Вместо това той каза: „Имате ли нещо друго предвид?“. „Не съвсем. Просто си помислих, че можем да седнем тук, да пием бира и да си побъбрим.“ „Разбира се“, призна Томи, но също така забеляза, че макар Шарлийн да е поставила кибоша на кльощаво потапяне, тя не е затръшнала вратата за нищо друго. Той предложи: „Можете да ни разкажете нещо повече за онези партита на братството, на които сте ходили.“ „Мисля, че бих предпочел да ми разкажете за вашите преживявания.“ — Искаш да кажеш като нашите срещи и подобни неща? — попита Блейк. „Да, донякъде.

Но не непременно срещи. И вероятно не там, където просто си се занимавал с някое момиче. Не, това, което имам предвид, са онези случаи, в които нещо обикновено, поради обстоятелствата - време, място, каквото и да е, се превръща в голямо възбуждение.". "Искаш да кажеш като това, което се случва в момента?", попита Блейк. Шарлийн се престори, че не разбирам.

„Не съм сигурен за какво говориш.“ Томи скочи отново. Трябва да знаеш, че това, че седиш там с крехко горнище и тънки бикини, сигурно ни затруднява.“ „О, тя го знае добре“, обвини го Блейк, „Тя прекара достатъчно време, гледайки чатала ни за да знае точно какво прави.". Шарлийн за момент беше зашеметена. Съвземайки се, тя отвърна с: „Не чух нито един от вас да се оплаква.". „Не, разбира се, че не“, призна Блейк, „Но ти също можеш да Не казвам, че не ти е било приятно.".

"Е, аз…" Приеми си, момиче, обичаш да възбуждаш тези момчета. "Ъхм, предполагам, че е малко забавно", неохотно призна Шарлийн. "Хей, разбере Шарлийн, - започна Томи с примирителен тон, - Ние също се забавляваме. Разказваш ни за твоите сексуални преживявания и се мотаеш с нас такъв, какъвто си, искам да кажа, че просто не мисля, че мога да се възбудя повече." Той погледна към Блейк за подкрепа. "Да, със сигурност," — промълви Блейк, — Искам да кажа, моторът ми работи откакто влезеш в стаята, но когато ти свали халата, се почувствах сякаш съм умрял и съм отишъл в рая.

Това беше толкова горещо!". Отношението на Шарлийн се промени от отбранително към весело закачливо. Тя се пошегува: „Така че предполагам, че тогава не бихте искали да облека халата отново".

„О, по дяволите, не!", твърди Блейк. Шарлийн търкулна студената и мокра бирена бутилка върху циците й, намокряйки тениската й и правейки втвърдените й зърна още по-изпъкнали и видими „О. моя. боже!", заекна Томи. "Това е толкова горещо!".

С отворена уста, Блейк се взря в почти голата съквартирантка на съседа си, докато тя се наслаждаваше на вниманието, което привличаше. "Обзалагам се, че на вас, момчета, ще ви хареса още повече, ако Носех още по-малко“, започна Шарлийн, „Но е късно и точно сега, отивам да си лягам и мечтая колко забавно ще бъде това.“ Тя стана, сключи ръце зад главата си и направи дълга пауза достатъчно, за да могат момчетата да видят добре, след което се обърна и се наведе, уж за да вземе халата си, но в действителност, като се увери, че момчетата също имат за какво да мечтаят. Доволна, че е направила трайно впечатление, Шарлийн тръгна надолу коридора към нейната спалня..

Подобни истории