I Vont Yu Icing Squeezer

🕑 7 минути минути хумор Разкази

Амброджо, безсмъртният, беше направил Адум и Евелин по свой образ. Промених името си на Езекиел, а Евелин сега е блондинка, работеща в автомивка в Гренландия. Тъмната нощ, забулена от препуциума от гръмотевични облаци. И като дяволско оръдие небето потръпна. Аз съм ходещ парадокс, „просто вървя под дъжда“.

Малко мокър, малко луд. — Но въпреки това, все пак фенерджия. "Vot yu tank of me poetic ligature, mouse?" — Надявам се, че имате предвид литературата, мъдрите. Само аз и моята мишка (моята съвест) плюс Bowser. Четиридесет и шест килограмова хлебарка, която бях осиновил.

Хората, с които пирувах, избледняха и избледняха, превръщайки се в немъртви. В същото време смучещите трупове на вампири затлъстяват. „Малко го разтягаш, Езекиел. Баузър е играчка пате на колелца, теглена от връв.“ ТИХО, мишко! Познавам хлебарка от играчка пате. Къде е връвта на глупака?“ „КЪК! Човек може да си помисли за шарлатанство, когато хората пълзят на пода, рецитират песни с лице надолу и целуват пръстта.

Или може да си помислите за аеробика. Срещите са шумни и разрушителни. Пълни с чаровници, змии и дяволския пай на мама. „Земя О Гошен, аз бях ухапан от вампир!" Мастурбирам, във фенер за еякулация, на вампирски тамян. Бях поел тази работа в центъра на Прага, за да се запозная с улиците на селото.

Също така, за да помогна при закупуването на информация от Магазин-държава, "Кой е най-добрият за кръвта?" Това беше само едно от тези неща, когато природата се обади, аз трябваше да взема хоботчето си и казах на Боузър да седне мутри с кърпа, която беше виждала по-добри кихания. Мишката вдигна ужасено предните си лапи. — Не говори така, Езекиел! „Имах предвид, по дяволите! Не можеш ли да разбереш вампирските вердс? Един паунд картуш, който поисках от него, беше дълбоко търсен и е мой.

НО, ти, малка мишка, ще го теглиш. Сега аз, погълнат от старо облекло и пергаменти от кожа, подобаващ на немъртва джаггернаут. Костите ми биеха от похотта ми, докато ухаех на тази прекрасна девойка. Тя беше на около двайсет и две години в смъртна възраст, когато моята пръчка ми даде тласък. Погледнах и какво видях, но мома в бяла рокля… залък за мен.

Тя тършеше ябълки и плодове под неосветената светлина, когато се приближих до нея с лампата си. Посегнах към бутилката си лавров ром и я нанесох върху лющещата се кожа. Не исках да я обидя с мирис на моето разлагане. Моят снукър, който навлажнява бричовете ми с немъртва слуз.

Текстурата на песъчинки с аромат на гниещ бамбук от Бирма. "Лека вечер и лека нощ, сладка моя. I vont yu blahod." Въпреки че противоречи на моята номенклатура, да ям между чашите бира.

Купих ябълка и тапи танцуваха около нея. Проверявам стоките й и полагам пръсти върху дупето й. След това се хвърлих и я освободих от роклята и корсета. „Проклет глупак, Езекиел! Току-що свали колелото от нейната количка с ябълки. Защо не оставиш д-р Хал Итозис да ти оправи катарактата?“ „Вот?“ „Количка с ябълки, проклетата количка с ябълки!“ "Пухът на Apple.

Те не пръдят… глупава мишка." Нейната гладка путка, на лунната светлина, придобиваща блясък, отразявайки сянката на пастта й. Капки от нейния сладък нектар, като роса върху лист, блестяха в лунните лъчи. Осмелих се с целувка на косата си и сучех буболечката й.

„Това е пъпка, Езекиел. Известен още като клитор.“ "Знам това." Докато се плисках по цичката й, пъхнах пръст в ануса й и го плъзнах в нейното божествено. Докато повдигаше задните си части. Шепненето й в ухото ми като перце, гъделичкащо възбудата ми. Силата на нейния висок звук ме докара до еякулация, когато тя се намести и изкрещя.

"МАХАЙ СИ ПРОКЛЕНИЯ ПРЪСТ ОТ ПЪПЕША!" Повдигнах устата си към пъпа й, после гърдите й, облизвайки гладката кожа около венчето и зърното. Забелязвам леко надраскване по устните си. Превключване напред-назад и отпиване на лактацията.

Ack! Майчице! Отидете при д-р Хал. Смучеш кокосови орехи, Езекиел. След като се сбогувах с нея, докато буташе количката си, мишката изрева. "Ти току-що отхапа тиквата и сега е вампир." Милфорд, Небраска, 195 "Седемдесет и шест тромбона водеха големия парад, със сто и десет корнета близо." Преброих три и един глокеншпил.

Плюс стара дама, която свири на казу. С мажоретка, която жонглира с два розови фунийки от захарен памук. С три, забити в косата й, докато пчелите кръжаха като водни кончета. Зъбните протези на побелялата стара уличница висяха около врата й на верижка и тя имаше „цветове на Грог“. Пъпки по носа.

Маркучът й беше търкалян до подутите й глезени, докато караше сърф. Мажоретката беше обута с маратонки заради внезапното наводнение. Водата сега беше дълбока седем инча, докато се плискаха. Буреносните облаци затъмняват небето, като платно върху невестулка.

— Мисля, че имаш предвид статив, Езекиел. Старото село изглеждаше по същия начин, тъй като портмантото ми беше запалено, след като се разби в поле с маслен боб. На около половин левга от Бродуей. Всеки малък град има улица на име Бродуей. Милфорд е едно от любимите ми места за възвръщане на вкусовите ми рецептори, докато си почивам между обиколките.

Въздухът на Средния Запад понякога покриваше абсцеса ми от разлагаща се плът. Бях там с Боузър на каишка, когато слънцето залезе. Мехурите ми изскачаха, докато гледах парада на Шрайнър. "Стоя на ъгъла и гледам как всички момичета минават… "Направи това едно момиче и един трансвестит, Езекиел" Зад групата дойде пожарната. Мъж с каска, буташе количка, теглеше шест фута Стълба и градински маркуч.

След това се появи Shriner на миниатюрен моторен скутер, без зелени карти. Карайки ме да губя вниманието си, „Големият Ед“ дъвчеше в едната си ръка и след това се опитваше да възвърне чувството си за изкупление лека нощ, мила моя. Dould yu comatose and let me sohk yu blahod?" „Ако някой е в кома, това си ти, Езекиел." Парадът направи три обиколки около градския кръг. По този начин изглеждаше като голям празник, с пикап, теглещ бордовата платформа с квадратни танцьори до-си-до'ин Тя беше малко задъхана, защото езикът й беше подут от възбуда „О, тези златни чехли…“ „Те са рибарски ботуши, глупако.“ Тя издаваше своите звуци, докато пъшкаше по гърба ми, разрошвайки перата на прилепа напомняйки ми, че пилетата имат пера и че трябва да променя това изречение.

Не се подмазвах, докато захапвах шията й. „Пръстите й щъкаха по гърба ми, разрошиха пилешките ми пера“. — Стремя се да чукаш кучката, Езекиел. Чух парада да се връща около кръга и си тръгнах.

„Предайте моите поздрави на Бродуей, запомнете ме да…“ Хрониките на Езекиел Гуч Милтън, Небраска, 195 г.

Подобни истории