Дарингтън Хол. Глава първа.

Покварата на един величествен дом…

🕑 13 минути минути Групов секс Разкази

Дарингтън Хол беше впечатляваща сграда, разположена на собствена територия и първата в района, която имаше новото електрическо осветление, монтирано в някои от по-големите стаи. Сър Чарлз Дарингтън беше особено доволен от себе си за това и когато лятото на 1884 г. се превърна в есен, той очакваше с нетърпение външни хора да видят прозорците му, осветени от светлината му.

„Елате“, сър Чарлз вдигна поглед, след като след плахо почукване вратата на кабинета му се отвори и влезе дребната фигура Мери, камериерката на долния етаж, последвана от жена с добри пропорции. „Ако ви харесва, сър, това е младата дама, която кандидатства за длъжността прислужница на горния етаж.“ Сър Чарлз погледна покрай дребния слуга към жената, която стоеше зад нея. „Благодаря ти, Мери, можеш да си вървиш, ще звънна, когато свършим… приближи се, млада дамо.“ Сър Чарлз посочи място пред голямото дъбово бюро, зад което седеше.

Сър Чарлз прекара цяла минута в изучаване на потенциалния служител, стоящ пред него. Беше елегантно облечена в дълга до земята сива пола, бяла блуза с висока яка и прилепнало сиво сако. Русата й коса беше вързана на стегнат кок и той се зачуди как би изглеждала, ако висеше свободно. Освен това забеляза, че пълните й гърди едва се сдържат под блузата. — Име — каза той, без да откъсва очи от нея нито за секунда.

— Сара, Сара Фишър, ако ви харесва, сър — заекна младото момиче. „Кандидатствам за позицията на прислужница на горния етаж, сър.“. Тя се приближи една крачка по-близо и протегна голям кафяв плик „моите препоръки, сър.“.

Сър Чарлз взе плика от нея и извади спретнато изписания лист хартия. Винаги човек с точен характер, той го изучаваше внимателно. „Виждам, че сте горещо препоръчан от предишния си работодател. Познавам сър Джордж добре и съм изненадан, че е готов да ви пусне“, каза той, като върна препоръката в плика и я върна обратно в ръката на Сара. Една ръка, която забеляза, че видимо трепереше, и отново се зачуди какво ли биха почувствали тънките бели пръсти, галещи твърдия му член.

„Сър Джордж вече е вдовец и се мести в къщата на сестра си в Шотландия, няма да има нужда от прислужница, ако ви харесва, сър.“ Сър Чарлз стана иззад бюрото и дръпна кабела на звънеца до камината. Почти веднага вратата на кабинета се отвори и прислужницата, която бе въвела Сара, се появи отново на прага. „Мери, госпожица Фишър ще се присъедини към нас на тримесечна пробна работа, моля, покажете й квартирата й и й обяснете нейните задължения.“ Без повече приказки той отново седна на мястото си и посегна към химикалка, като направи бележка в дневника си. Бележката, написана със спретнат почерк, гласи, че е идеална за следващата среща на клуба, а до бележката е написано името Сара Фишър.

Сара последва Мери през огромното антре, покрай главното стълбище, точно когато една елегантна по-възрастна жена с навик за езда слезе. За разлика от повечето жени от викторианската епоха, тя носеше тесни панталони и високи черни ботуши. Свежа бяла блуза, разкопчана, за да покаже точното количество деколте. Дългата й черна коса лежеше на широките й рамене. В дясната си ръка тя държеше тънка рокля за езда, която потупваше по лъснатия си ботуш.

„Кой имаме тук, Мери? Гласът й беше културен с лека следа от френски акцент. Мери кимна в лек реверанс: „Това е госпожица Сара Фишър, сър Чарлз я нае като прислужница на горния етаж, милейди.“ Сара погледна на домакинята, направи реверанс, „Надявам се, че мога да ви бъда полезен, милейди.“ Даниел Дарингтън вдигна реколтата и постави върха под брадичката на Сара, повдигайки лицето си и се взря в очите й. „О, сигурна съм можеш да бъдеш от повече полза, отколкото можеш да си представиш.". Сара стоеше като зашеметена; удивителните зелени очи на Даниел сякаш виждаха в самата й душа. Но вместо страх, Сара усети как през нея преминава тръпка, която можеше да опише само като сексуален.

„Мери, време е за моята кола, ще искам да ми направиш гореща вана, когато се върна“, сопна се лейди Дарингтън и се завъртя на пети, тръгна към входната врата. „Да, мадам, ще бъде готово за вас“, каза Мери и след това се обърна към Сара, добави шепнешком. „Всички знаем какъв вид превоз ще получи тя.“ — Съжалявам, не разбирам — изглеждаше озадачена Сара. „Единственото животно, което ще бъде между краката й, ще бъде младоженецът Джон и неговият магарешки член“, добави през смях Мери. „А сега да ви покажа нашата стая“.

Когато стигнаха до квартирата на прислугата, Сара беше безнадеждно изгубена. Сякаш са минали по безброй коридори и безкрайни стълби. „Това е нашата стая, твоите неща влизат там“, каза Мери, сочейки висок тесен гардероб с огледало.

Сара остави очите си да се движат по малката стая. Два гардероба, две тоалетки и умивалник и кана на поставка. В центъра на стаята доминираше двойно легло.

Мери се усмихна, докато гледаше как новият й съквартирант се впуска в заобикалящата я среда. „Аз спя на тази страна“, каза тя и потупа дясната страна. „Не хъркам, а през зимата нищо не може да се сравни с доброто гушкане“, изкиска се тя. За пореден път Сара усети как през нея преминава сексуална тръпка. Никога не беше спала в едно легло с друга жена, но имаше нещо завладяващо в дребната фигура на новия й съквартирант.

— Колко други слуги има? — попита тя, докато разопаковаше малката си чанта. Останалите й вещи се съхранявали в местния хан в селото. „Освен нас има още три жени, мис Чеймбърс, тя е икономката и управлява офиса, г-жа Чапман готвачката и Марта кухненската прислужница. След това има Томас и Джеймс лакеите, Джон младоженеца и стария Хари Градинарят — каза Мери, преброявайки ги на пръсти. „Единствените, които живеят тук горе с нас, са Джеймс и Томас, тяхната стая е точно от другата страна на коридора.

Те трябва да бъдат наблюдавани, тези двамата, винаги се опитват да хвърлят крадки поглед към хора като теб и мен, когато използваме ваната за прислужници залата.". Докато Мери обясняваше задълженията, от Сара се очакваше да изпълнява други неща, които се случваха в Дарингтън Хол. Сър Чарлз пишеше две еднакви писма до свои приятели. И тримата мъже се срещаха редовно или в залата, или в една от резиденциите си. Където можеха да се отдадат на покварените си сексуални апетити по начини, по които жените им никога не биха одобрили.

Сър Чарлз беше стигнал толкова далеч, че разполагаше с голямо мазе, оборудвано с различни части от оборудване и устройства, за да се отдаде на една от страстите си, тази на робството и господството. Дарингтън Хол беше идеален за другата му страст - воайорството. Цялата сграда представляваше лабиринт от тайни проходи, които минаваха между дебелите стени и няколко малки стаи, съседни на по-големи.

С течение на времето сър Чарлз беше пробил много малки дупки за очи на стратегически места в съответните. Вече можеше да шпионира не само личната стая на жена си, но и няколко от стаите за гости. Беше прекарал много щастливи часове мастурбирайки, докато гледаше как гостите се чукаха в това, което смятаха за уединение. Едно място, което не успя да шпионира, беше блокът на конюшнята.

Той се изправи зад бюрото си и отиде до един от страничните прозорци, откъдето можеше да види конюшните. Той се усмихна на себе си при мисълта за това, което се случва в този момент в тях. Беше гледал жена си да си проправя път там под претекст, че язди или проверява коня си. Дори на шестдесет години сър Чарлз все още беше във форма и здрав мъж с огромен сексуален апетит.

Жена му, петнадесет години по-млада от него, също беше силно сексуално същество. Разликата беше в вкуса им към различните форми на секс. Докато сър Чарлз имаше склонност към крайни поквари, съпругата му се задоволяваше да се чука по по-конвенционални начини, но много по-често. Това подхождаше на друга черта на мъжа й - рогоносецът.

Сега, докато изучаваше блока на конюшнята, той можеше да види в съзнанието си голото тяло на жена си, гърчещо се под мощното тяло на Джон, красивия млад младоженец. Докато остави ума си да блуждае, той почувства обичайното втвърдяване на члена си, нужда, която трябваше да бъде удовлетворена, и то скоро. Грейс Чеймбърс вдигна поглед, когато в малкия й кабинет звънна звънецът.

Кабинетът на сър Чарлз, усмихна се тя на себе си. Знаеше, че по това време на следобеда, ако стопанката на къщата беше излязла, щеше да е в конюшните, гола и легнала на малкото легло в квартирата на Джон младоженеца. Това би означавало, че сър Чарлз мечтае по-младата му жена да хване петел. Тя добре знаеше колко много стопанката на къщата се радва на дългия дебел член на Джон, такъв, какъвто самата тя много пъти бе мечтала да бъде набучен. Но сега сър Чарлз щеше да се нуждае от нейното внимание.

Той беше човек с навик и през следобеда путката й нямаше да бъде в опасност… устата й беше друг въпрос. И Грейс, и сър Чарлз бяха прави в предположението си за местонахождението на Даниел. Когато лейди Дарингтън влезе в конюшнята, тя спря за момент, за да наблюдава Джон, докато разтриваше красивия черен жребец, който тя обичаше да язди. За разлика от много дами от Викторианската епоха, тя никога не е яздила странично седло. Тя много предпочиташе усещането за сила, което изпитваше с галопиращ кон между бедрата си, и много оргазми трябваше да изпита, когато клиторът й докосна седлото.

Но днес единственото каране, което тя има предвид, беше на твърдата въдица на Джон. Звукът или рязкото изпукване накара Джон да вдигне поглед от работата си. Той се усмихна, когато видя Даниел да удря кожения си ботуш за втори път с реколтата.

— Да ви оседлая ли Черната светкавица, мадам? попита той. Лейди Дарингтън пристъпи напред и с върха на подстригването проследи очертанията на очевидно твърдия му член върху грубия материал на работния му панталон. „Не, не мисля, че трябва да безпокоим Светкавицата днес, Джон, ездата, която възнамерявам да предприема, няма да изисква седло или юзда“, каза тя и мина през задната част на конюшнята и в жилищните му помещения. „Уверете се, че сте свеж Джон, свеж и чист.“.

Джон се усмихна, докато събличаше ризата си и се накисваше във вода от голямо корито. Знаеше, че досега нейна светлост щеше да лежи гола на леглото му. Всички претенции за класа захвърлиха настрана, докато тя се подчиняваше на плътските си желания. Въпреки че обслужваше всички членове на домакинството, с изключение на една, Даниел беше любимата му дяволка. — Звъняхте ли на сър Чарлз? — каза Грейс, докато влизаше в големия кабинет с дъбова ламперия.

Сър Чарлз излезе иззад бюрото си и сега седеше в голямо червено кожено кресло Честърфийлд. Грейс се усмихна на себе си, спомняйки си колко пъти същият стол бе държал голото й тяло с вдигнати върху ръцете крака, докато сър Чарлз удряше члена си в охотната й путка. „Да, Грейс, имам подуване, което изисква вашето внимание“, каза той, отваряйки черното и златното си сако, за да разкрие твърд, пулсиращ член.

Грейс обичаше своите работодатели седем инча блестящо месо. Най-вече й харесваше в путка или в задника си, но днес тя разбра по позата му, че устата й ще бъде приемник на обилния му поток от смелост. Докато господарят и стопанката на къщата се подготвяха за следобедните сексуални приключения, останалите слуги се занимаваха със задълженията си.

Хари, Гарднър работеше в кухненската градина и мечтаеше за изминалите дни, когато Вера Чапман го бе забавлявала в кухнята си. Пътините, в които я беше поканил на голямата маса. Едрият й задник трепереше, когато той го плесна и заби члена си в нея. Дори и сега, на седемдесетте си години, той не беше изгубил надежда да я чука отново.

Г-жа Чапман, готвачката наблюдаваше как младата Марта прибираше полираните медни съдове. Докато младото момиче слизаше от високия рафт, дългата й пола се закачи за кука и се качи на крака й. Вера Чапман никога не пропускаше възможност и прокара пухкава ръка от вътрешната страна на крака на младото момиче. „Няма чекмеджета.

Виждам моето момиче, надявам се младият Джеймс или Томас да ти измъкнат малко, нали?“ - каза тя, плъзгайки пръст в младата путка. „Защо госпожо Чапман, нали знаете, че ме държа хитър само за вас!“ Марта се изкиска. „Тъш момиче, не ми давай тази стара фланела, едва миналата седмица те видях на колене да смучеш и двата им члена. Не се опитвай да ми казваш, че не са имали тази млада путка, както и твоя задник, аз не би се чудил." - каза старата готвачка, докато чукаше с пръст младото момиче.

„Сега свършваш на пръста ми бързо, след това изсмучи моята космата стара путка също толкова бързо, трябва да приготвим вечерята и не можем да прекарваме твърде много време, задоволявайки се един друг.“. Над стълбите, в кабинета на сър Чарлз, възрастният връстник се облегна назад със затворени очи, докато опитният език на Грейс правеше магията си върху напрегнатото му убождане. Тя беше правила това много пъти и знаеше кога топките му са на път да се откажат от тежестта си.

Соленият вкус на предварителната сеч, стабилното потрепване на дебелия ствол с глава на гъба в устата й и дългия животински стон, който идваше от нейния работодател. Сър Чарлз се излегна назад, умът му беше погълнат от мисълта за жена му, легнала по гръб, с разтворени крака и огромния член на младия младоженец, който удря сочната й пучка. Това, съчетано с топлата слюнка, стичаща се по члена му, се оказа твърде много и пристъпите на гореща смелост се изляха в охотната, смучеща уста на икономката му. Почти в същия момент дързостта на Джон изпълни путка Даниел Дарингтън, докато тя използва цялата сила на хващащите си путенце мускули, за да издои неговия ударен член. Викът на удоволствие, който тя издаде, не остана незабелязан от стария Хари в неговата оранжерия и той с усмивка извади члена си и го погали.

Почти преди последният писък на Даниел да заглъхне, от члена на стареца на пода на оранжерията бликна поредица от бял джисм.

Подобни истории