Непробиваем

И внезапна тишина ни обгръща след това, няма да разберете къде съм отишъл, щом тези тела слизат от такава страст. Вече мога да видя всичко, почти е твърде много за разглеждане. Самотно цвете, цъфтящо на фона на нощта, листенце по листенце, изложено на мекото сияние на луната, твърде красиво, за да го назова, някои мистерии трябва да останат непроницаеми. Брави, подгизнали по-рано в следобедния дъжд, лятна мъгла, изпращаща нагорещени струи като сияен призрак в тази близост, не бихте казали нито дума точно тогава.

Искаше тишината да виси необезпокоявана, искаше моментът да остане свещен. И внезапна треска започна да избухва, ние поемаме един друг по единствения начин, който някога сме знаели, с тиха собственическа ярост. Виждам всичко сега, почти е прекалено много.

Огън, който отказва да бъде угасен, вик, който не трябва да се пренебрегва, но е твърде първичен, за да го назовем, някои мистерии трябва да останат непроницаеми. Дълбини, напоени с избухващо изпускане, облаци пара, витаещи от кожата ни, вдъхващи те като сладка мъгла, докато усещах последното стягане на претенциите, ние не казахме нито дума точно тогава. Искахме моментът да остане необезпокояван, искахме нещо между нас да остане свято. И внезапна тишина ни обгръща след това, няма да разберете къде съм отишъл, щом тези тела се спускат от такава страст.

Някои мистерии трябва да ни принадлежат, някои мистерии трябва да останат непроницаеми.

Подобни истории