Горящата плът на ангелите

Ти, скитница. Аз, скитник. Пътищата ни се пресякоха по време на пътуването в търсене на още. В една безлунна вечер, под беззвездно небе, поканихме тъмнината да влезе. В мъртвата нощ ти молеше за повече сред нашата изгаряща, девствена целувка.

Оживяхме в тъмнината. Неизказаната нужда да разпалим огъня в нас стана неспокойна в докосването ни. Нашата одисея не изискваше светлина. Отплаваме на пътешествие в търсене, за да почувстваме повече. В търсене на отсрочка от назъбеното острие на празнотата.

Колкото по-смели се осмелихме да бъдем; толкова по-дълбоко се гмурнахме в черната като смоли бездна. Това, което носехме в сърцата си един за друг, беше и не беше любов на един дъх. В нас бушува стигийска похот, родена от голяма, изгаряща страст. Поема, родена от страст, ще прониже сърцата и ще постави силните на колене. Целувка без страст е безжизнен акт на докосване на устни.

Внимавай, осмелиш ли се да целуваш с огъня на страстта, вечно ще копнееш за още. Защото страстта ражда ненаситен глад. Страстта ражда главозамайваща лудост. Страстта ражда вечни мъки.

Страстта ражда спираща дъха красота. О, какви чудни и красиви неща се разкриха в тъмнината. Неща, стари като времето. Неща, които никога не са били предназначени за човешки очи. Чисти неща, неоценени, недокоснати и непокварени от светлина.

Те нарисуваха душите ни в по-богат, по-дълбок и по-тъмен нюанс. Светлината отразява. Тъмнината поглъща. Тъмнината прониква. Тъмнината се абсорбира.

Времето ни на Земята е незабелязано. Едно дъх и сме завинаги изтрити от паметта на времето. В тъмнината сваляме кожата си. Съблечен до душите ни и въпреки това не беше достатъчно гол за нас.

Хранихме се от посветения, течен грях един на друг и се новородихме. Ти ме прецака със скърцане със зъби и рязане на нокти. Ти направи плътта ми най-кървавата от червените. Ръцете ми около гърлото ти - въжето на бесилката.

Намушках путката ти с нажежен до бяло член, Свеж от големия огън на страстта. Раят не е място за души като нашите. Осмелихме се и се помолихме на боговете да ни прокълнат. Заедно.

Завинаги. На Земята, както е на Небето. Всяка плът е слаба.

Как можаха ангелите да не забележат? Като нощни пеперуди към открит пламък, те вдигнаха криле от светлината. За да могат да гледат страстта и яростта, с които се чукахме. Като Икар, те бяха въведени в изкушение, осмелиха се твърде близо и паднаха от благодатта. Нежни криле, запалени от същия пламък, който погълна теб и мен.

Съдбата им беше решена, че никога повече няма да летят. Пламъкът близна и бързо погълна небесните воайори. Техният меден благочестив тамян изпълни ноздрите ни.

Пепелта им лениво се въртеше в невидими водовъртежи около преплетените ни тела. Разгневени, боговете изпълниха желанието ни. Пирова победа.

Заедно. Завинаги. Както се чукахме. Заобиколен в кръг от умираща светлина от горящата плът на ангелите..

Подобни истории