Ти, скитница. Аз, скитник. Пътищата ни се пресякоха по време на пътуването в търсене на още.
В една безлунна вечер, под беззвездно небе, поканихме тъмнината да влезе. В мъртвата нощ ти молеше за повече сред нашата изгаряща, девствена целувка. Оживяхме в тъмнината.
Неизказаната нужда да разпалим огъня в нас стана неспокойна в докосването ни. Нашата одисея не изискваше светлина. Отплаваме на пътешествие в търсене, за да почувстваме повече. В търсене на отсрочка от назъбеното острие на празнотата. Колкото по-смели се осмелихме да бъдем; толкова по-дълбоко се гмурнахме в черната като смоли бездна.
Това, което носехме в сърцата си един за друг, беше и не беше любов на един дъх. В нас бушува стигийска похот, родена от голяма, изгаряща страст. Поема, родена от страст, ще прониже сърцата и ще постави силните на колене.
Целувка без страст е безжизнен акт на докосване на устни. Внимавай, осмелиш ли се да целуваш с огъня на страстта, вечно ще копнееш за още. Защото страстта ражда ненаситен глад. Страстта ражда главозамайваща лудост.
Страстта ражда вечни мъки. Страстта ражда спираща дъха красота. О, какви чудни и красиви неща се разкриха в тъмнината. Неща, стари като времето.
Неща, които никога не са били предназначени за човешки очи. Чисти неща, неоценени, недокоснати и непокварени от светлина. Те нарисуваха душите ни в по-богат, по-дълбок и по-тъмен нюанс.
Светлината отразява. Тъмнината поглъща. Тъмнината прониква.
Тъмнината се абсорбира. Времето ни на Земята е незабелязано. Едно дъх и сме завинаги изтрити от паметта на времето. В тъмнината сваляме кожата си. Съблечен до душите ни и въпреки това не беше достатъчно гол за нас.
Хранихме се от посветения, течен грях един на друг и се новородихме. Ти ме прецака със скърцане със зъби и рязане на нокти. Ти направи плътта ми най-кървавата от червените. Ръцете ми около гърлото ти - въжето на бесилката. Намушках путката ти с нажежен до бяло член, Свеж от големия огън на страстта.
Раят не е място за души като нашите. Осмелихме се и се помолихме на боговете да ни прокълнат. Заедно. Завинаги.
На Земята, както е на Небето. Всяка плът е слаба. Как можаха ангелите да не забележат? Като нощни пеперуди към открит пламък, те вдигнаха криле от светлината. За да могат да гледат страстта и яростта, с които се чукахме.
Като Икар, те бяха въведени в изкушение, осмелиха се твърде близо и паднаха от благодатта. Нежни криле, запалени от същия пламък, който погълна теб и мен. Съдбата им беше решена, че никога повече няма да летят.
Пламъкът близна и бързо погълна небесните воайори. Техният меден благочестив тамян изпълни ноздрите ни. Пепелта им лениво се въртеше в невидими водовъртежи около преплетените ни тела. Разгневени, боговете изпълниха желанието ни.
Пирова победа. Заедно. Завинаги.
Както се чукахме. Заобиколен в кръг от умираща светлина от горящата плът на ангелите..
Мислех, че ще започна новата година с малко забавление... и не, това не е истинска история...…
🕑 2 минути Еротични стихотворения Разкази 👁 1,897Имах приятелка, която ми каза, че е гей. Първата ми реакция беше да кажа „Няма начин“. Дадох на тази ситуация…
продължи Еротични стихотворения секс историяКато призрак от миналото на поклонници, преследван заради вярванията ми Сега поклонник на Червения койот…
продължи Еротични стихотворения секс историяПросто изсумтете и ми кажете какво чувствате…
🕑 1 минути Еротични стихотворения Разкази 👁 1,738Нямаме нужда от думите на любовта Не сега. Просто грухти за мен, скъпа, докато те чукам добре. Толкова добре,…
продължи Еротични стихотворения секс история