Зимна любов

Студената нощ се превръща в много топла сутрин…

🕑 22 минути минути двуполов Разкази

Зимата на брега на Орегон е най-зрелищното време за романтика. Бурите се надигат над тъмносините води и прибоят разбива пясъка, създавайки фосфоресценция в разбиващите се вълни. Гледането от топла хотелска стая с огън, запален в камина със специален човек, кара човек да стане романтичен и интроспективен. Двете жени почти не се познаваха. Съпрузите на Джулия и Лесли се бяха социализирали в местния оръжеен клуб, като ставаха приятели на лов всяка есен през последните пет години, оставяйки жените си сами и у дома за по две седмици.

Жените се познаваха, но никога не бяха прекарвали време заедно, както мъжете им. Бяха си разменили телефонни номера и местоположения, в случай че възникне спешен случай и трябва да се свържат със съпруга. Джулия, в края на четирийсетте, беше брюнетка с лека сива нотка. Тя беше в страхотна форма, тренирайки във фитнеса си поне три пъти седмично през последните пет години.

Това се дължеше най-вече на това, че дъщерите й я насърчаваха по време на гимназиалните спортни години. Двете й пораснали дъщери, едната в колежа, другата завършила и започнала собствен живот, я насърчаваха да поддържа форма; посещава уроци по аеробика с нея и се разхожда навън в хубави дни. Тя имаше смесени емоции относно напускането на дъщерите й от нейното „гнездо“.

От една страна, тя се радваше, че най-после има време да поднови връзката си със съпруга си, без да се притеснява да забавлява дъщерите си, а от друга страна, й липсваше техният ентусиазъм и ежедневните разкази за живота им. Лесли беше малко по-млада, в средата на трийсетте и без деца. Не по избор; въпреки че тя обичаше съпруга си, той не успя да създаде деца. Вместо това имаха голямо имущество и две кучета, към които тя се отнасяше като към нейни деца.

Тя се наслаждаваше на „свободното си време“, играейки тенис и бягайки. Не посещаваше фитнес зала, но по стройното й тяло никога не можеше да се разбере. Съпрузите им бяха спечелили безплатно пътуване за раци на брега на Орегон. И двете жени смятаха, че пътуването ще бъде чудесно време да се присъединят и да се възползват от отсъствието на съпрузите си, пазарувайки в аутлет магазините в една от по-големите крайбрежни общности.

Чартърната лодка на съпрузите тръгва от малък крайбрежен град, който предлага индийско казино и няколко фабрични аутлет магазина, които са известни със своите големи отстъпки. Мъжете не отиваха твърде далеч извън залива за улова си, но щяха да ги няма цял ден. Жените бяха обсъдили плановете си със съпрузите си и четиримата смятаха, че пътуването ще бъде страхотно. Изобилието от раци Dungeness, които се надяваха да уловят, ще бъде страхотно основно ястие на новогодишното им парти следващата седмица.

Те пристигнаха в хотела в отделни коли веднага след обяд и всяка двойка отиде в съответната си стая, разопаковани и спокойни. Бяха се разбрали да се срещнат за вечеря в един от местните ресторанти за морски дарове по крайбрежието около шест вечерта. След като се отпуснаха и се разхождаха по плажа, поемайки прекрасния солен въздух на вечерта, всеки от тях се изкъпа, облече и тръгна за „срещата“. Жените бяха облечени хубаво; всеки от тях имаше тела, които биха изглеждали добре на жени с десет години по-млади от тях.

Съпрузите им не винаги са оценявали този факт; женен от няколко години води човек до чувство на самодоволство с партньора си. Те бяха сърдечни един към друг, не бяха общували преди, намираха общи интереси, за да водят разговор, докато съпрузите им говореха за лов и риболов. Всеки от тях беше решил да се отпусне и да остави мъжете да поемат контрола над вечерта, тъй като щяха да прекарат следващия ден, опознавайки се, докато пазаруват и може би залагат малко в местното казино. Разговорът по време на вечерята беше лек, докато мъжете не зърнаха млада жена, която влезе да се срещне с приятеля си за вечеря. Разговорът внезапно се насочи към тялото й, като мъжете получиха погледи „засрами се“ от съответните си съпруги.

Жените вдигнаха рамене, тъй като алкохолът е предизвикан, но всяка беше видяла другата да гледа момичето и да се взира малко по-дълго от нормалното за жена, която има очи само за своя мъж. Всеки от тях пазеше тази мисъл за себе си с напредването на нощта. Тъй като чартърната лодка на съпруга тръгва в пет сутринта на следващия ден, всички те решават да прекратят вечерта и да си легнат рано. Съпругите се съгласиха да се срещнат около девет.

Можеха да спят и да стигнат до магазините, когато отваряха в десет. Двойките си казаха лека нощ в хотела и се оттеглиха в стаите си. Съпругите се прегърнаха, задържаха се малко по-дълго, отколкото всяка би си помислила за нормално, но някак си им се стори естествено. Погледнаха се в очите; нещо, което виждаха дълбоко в другия, ги караше да се чудят.

Те се спогледаха, докато се разделяха, знаейки, че нещо не е нормално, но не знаеха точно какво. Беше приятно чувство, което всяка жена беше изпитвала преди, преди много време в колежа. След като се върнаха в стаите си, всяка двойка премина през нормалните си процедури за лягане и бързо заспа.

Събуждането в четири сутринта дойде много бързо. Съпрузите се опитаха да не събудят съпругите си, но тъй като бяха на непознато място, те се лутаха наоколо и вдигаха твърде много шум. Жените, знаейки, че могат просто да спят, след като мъжете им си тръгнаха, просто се претърколиха и се опитаха да заспят отново.

За съжаление имаше пълна луна, която имаше тенденция да свети в стаята през плъзгащите се стъклени врати, гледащи към океана. Дори със затворени завеси, той все още светеше през и в стаята. Съпрузите най-накрая се облякоха, целунаха жените си за сбогом и им пожелаха добър ден при пазаруване. Сънените съпруги си промърмориха довиждане и бързо размениха целувки. Съпрузите се срещнаха в коридора на хотела и отидоха на риболов.

Около шест по-възрастната жена чу почукване на вратата. Не беше успяла да се върне към дълбокия сън и лежеше, гледайки океана, окъпан в светлината на пълната луна през тесен отвор в завесата. Чувстваше се много романтично и искаше съпругът й да беше там, за да се наслади на сутринта с нея.

За няколко кратки мига тя отрази прегръдката си с другата жена. Нещо в нея, което не можеше да изхвърли от ума си. Беше почувствала същото през годините си в колежа. Там бе открила част от себе си, която се наслаждаваше на компанията и докосването на друго момиче.

Тя имаше кратка, но любяща афера със сестра от женската група по време на младшата си година. Тези приятни мисли, сред които бяха момичето на вечерята плюс съседската жена, я бяха държали будна, откакто съпругът й си тръгна няколко часа по-рано. Тя реши, че е глупаво просто да лежи, затова стана, облече кимоното си и запали огън в газовата камина. Чукането продължи; тя стана и попита сънено кой е. „Аз съм, Лесли, съжалявам, че те събуждам.“ „Няма лошо, бях будна; моля, влезте“, отговори Джулия.

Тя отвори вратата и видя Лесли да трепери, докато стоеше там. Беше облечена в светлосиня хавлиена роба. Джулия не можеше да разбере какво носи отдолу. Тя миришеше невероятно прекрасно, сякаш току-що беше излязла от душа. Джулия я покани да влезе, чудейки се какъв може да е проблемът.

"Всичко наред ли е?" — поинтересува се Джулия. Джулия беше облечена в кимоно, стегнато на кръста. Беше спала със стара тениска и бикини.

Стаята беше приятно топла поради огъня, който Джулия беше запалила точно преди да се почука на вратата й. „Да, всичко е наред, мисля“, неохотно отговори Лесли. „Какво искаш да кажеш? Не изглеждаш толкова сигурна“, махна й Джулия да влезе и затвори вратата след себе си.

Тя забеляза краката на Лесли през леко разхлабената предница на халата. Гледайки я как минава покрай нея и поемайки прекрасния аромат на Лесли, Джулия си пое дълбоко въздух и издаде много тих стон. На Лесли й се стори, че е чула нещо, но не спомена нищо и бързо влезе в основната част на хотелската стая. „Виждам, че сте запалили камината си; те са много хубави и уютни по това време на годината“, Лесли стоеше пред камината и топлеше ръцете си, а след това и гърба си.

„Едно от хубавите неща на тези стаи, освен гледката.“ „Да, опитах се да заспя, след като Джон си тръгна, но с луната просто реших да запаля огън и да се вглъбя, докато не ми се доспи отново. И така, какъв е проблемът?" - попита Джулия с леко безпокойство в гласа. След това махна към кухненския бокс: "Искате ли кафе?". Джулия всъщност се зарадва, че Лесли дойде. Тя беше мислила за тяхната прегръдка по-рано и се опитваше да измисли причината, поради която се чувстваше толкова наелектризирана от докосването на Лесли.

Това беше усещане, което не бе изпитвала от доста време. Беше се почувствала със смях, сякаш отново е в колежа и е направила нещо лошо, но много хубаво .. Лесли се премести и седна на ръба на леглото, с кръстосани крака, разкривайки стройните си и донякъде мускулести крака. Тя осъзна, че надничат изпод халата й, но искаше да види дали Джулия ще забележи.

Беше усетила същото електричество Джулия беше усетила и искаше да види дали има нещо повече от въображението й. „Е, това може да е глупаво, но се тревожех за момчетата; и да, кафето би било хубаво. Благодаря ви." Лесли се усмихна на Джулия. Джулия беше забелязала дългите, оформени крака на Лесли, тя стоеше там, опитвайки се да не гледа, надявайки се Лесли да не забележи.

Те изглеждаха толкова хубави; загорели, добре стегнати. Тя влезе в кухненския бокс и започна да направи кафе. „И така, за какво точно се притесняваше, Лесли?" попита Джулия, докато наливаше евтиното хотелско кафе в кафеварката.

„Е, при последната буря се притеснявах, че лодката ще се преобърне или нещо подобно." Лесли се опита да изглежда загрижен, докато хвърляше крадливи погледи към плътно прилепналото кимоно на Джулия. „Глупаво е, знам; те няма да излязат много по водата, нали?". "О, гледам океана, откакто Джон си тръгна. Тази буря, която беше предвидено да дойде, вероятно се е разпаднала. Погледнете плъзгащото се стъкло.

Каква страхотна сутрин ще бъде." Джулия се върна с две чаши кафе. Тя подаде едно на Лесли и отпи малка глътка от нейното. „Съжалявам, ако кафето не е като Starbucks, но какво очакваш от хотел“, каза Джулия, докато се усмихваше, подавайки чашата на Лесли.

Ръцете им се срещнаха при подаването на чашата. Това електричество удари отново. Всеки спря за кратка секунда, чудейки се дали другият ще направи нещо или ще забележи какво чувства.

"О, съжалявам; сметана ли искахте или захар?" — попита Юлия. Лесли благодари на Джулия и отпи кратка глътка. „Не, благодаря, Джулия, всичко е наред, не съм голям гурме за кафе.“ — призна Лесли. По-младата жена бавно отиде до плъзгащата се стъклена врата.

Взирайки се навън, тя отново отпи бавно. „Това не е лошо кафе, сигурен ли си, че е от хотела?“ - каза Лесли, докато се усмихваше, отпивайки още една глътка. Джулия се приближи до Лесли, гледайки през вратата към прибоя, който удряше брега. Луната все още едва се издигаше над западния хоризонт.

Лъчите му се отразяваха от разбиващите се вълни. „Прекрасно, нали? И благодаря за комплимента.“ Джулия едва се чуваше, докато стоеше до Лесли. „Да, и съжалявам, че те събудих. Наистина не бях много загрижен за момчетата.

Джим и аз имахме малък спор преди да заспим снощи. Знам, че никога не трябва да си лягаш ядосан, но можех няма да преживея как се лигави по онова момиче в ресторанта." Лесли започваше да се отваря към Джулия. Тя отпи още една глътка и се обърна, за да говори с Джулия лице в лице. Търсейки място, където да остави чашата си, Лесли се пресегна точно покрай Джулия, докосвайки я с ръка; тъй като не беше удобно, тя се отдръпна и отпи още една глътка. Отново това чувство на очакване обзе и двамата.

„Той ме засрами да говоря за това момиче, особено пред теб и Джон“, призна Лесли на Джулия. "О, не се тревожи за това. Джон говореше, сякаш се е върнал в гимназията, и мисля, че напитките имат нещо общо с това. Тя беше изящна, харесах тези токчета, които носеше, те наистина подчертаваха прасците й ..

Иска ми се да мога да ги нося все още. Какви бяха те, пет инча? Сигурен съм, че виното говори. Дъщерите ми вероятно са близо до нейната възраст; тя беше приятна за гледане, но има какво да се каже за една жена с нотка опит, не мислите ли?".

Лесли беше зашеметена; тя забеляза хитрата усмивка на Джулия, докато стоеше там, опитвайки се да оправдае действията на мъжете. Но Лесли знаеше, че Джулия е права; момичето беше вкусно, но не осъзна, че Джулия я е гледала по същия начин, по който мъжете. Това направи Джулия по-интригуваща за Лесли.

„Да, най-малко пет инча; изненадан съм, че не получи кървене от носа. И да, опитът определено е плюс, но трябва да признаете, че беше зашеметяваща.“. Лесли започна да казва още нещо, когато Джулия, която гледаше през вратата, изведнъж посочи и каза: "О, Лесли, видя ли това?". Лесли не беше гледала през вратата; тя обръщаше внимание на Джулия, чудейки се какво се опитва да изтъкне за младата жена. Докато Джулия остави кафето си на масата, ръката й нежно погали облечената в хавлиени дрехи задна част на Лесли.

Тя посочи над водата. „Там, точно след вълнолома… Кълна се, видях кит на повърхността“, възкликна Джулия. Лесли не видя за какво говори Джулия, „Точно след прибоя“, Джулия протегна ръка и Лесли положи нежно лице към нея, гледайки покрай маникюрираните пръсти на Джулия. Другата ръка на Джулия бавно и нежно погали задницата на Лесли. И двете жени усетиха изтръпване; в коремчетата им пърхаха пеперуди.

И двамата чуха другия тихо да стене. — Не, не го видях — тихо прошепна Лесли. „Добре, може би има твърде много отражение в стъклото.“ Джулия грабна кафето на Лесли и го остави до своето. Тя бавно отиде до другия край на стаята и изключи лампата. Нито една жена не беше забелязала, но коланите на мантиите им бяха започнали да се разхлабват.

Джулия се върна при Лесли и застана до нея. Ръката на Джулия се върна към твърдата задна буза на Лесли, когато Лесли отново погледна към водата. Джулия постави глава до рамото на Лесли и вдигна другата си ръка, за да посочи над океана.

Топлината на камината и кафето бяха започнали да стоплят и двамата… или поне така си мислеха. Лунната светлина нахлуваше и в съчетание с вълните, разбиващи се в плажа, създаваше много романтична обстановка. Джулия прошепна: "Така по-добре ли е?". Лесли отговори: "Да, много по-добре е.

Сега, къде видя този кит?". „Точно след вълните. Сивите китове мигрират по това време на годината, но не мислех, че ще се приближат толкова близо“, каза Джулия, все още здраво стиснала ръката си върху задния край на Лесли. — Иска ми се да имаме бинокъл.

— тихо каза Лесли. Джулия бавно масажира бузите на Лесли, чудейки се дали не е прекрачила границата. Хавлиената роба не прилягаше на пуха на Лесли, но Джулия усещаше, че е твърда, а Лесли изглежда нямаше нищо против вниманието. Лицето на Лесли се доближи до това на Джулия. Джулия продължи да сочи, когато лицето на Лесли отново се изравни с ръката на Джулия.

„Точно отвъд прибоя, покрай онези скали, в които се разбиват вълните сега“, прошепна Джулия в ухото на Лесли. Топлият й сладък дъх накара Лесли да настръхне. — Ето, позволете ми да застана зад вас и да водя очите ви — предложи Джулия. „Това може да е по-добре. Бих искал да изляза и да гледам китове някой път; те са великолепни същества.“ Лесли изчака Джулия да застане зад нея.

Мислеше си, че Джулия има нещо повече предвид, но не беше съвсем сигурна. Лесли се върна към темата за момичето снощи. „И така, забелязахте ли от какво се интересуваха най-вече момчетата с онова момиче снощи?“ Джулия стоеше зад Лесли и водеше главата й по посока на китовете.

"Да, стегнато тяло и тези гърди, да не говорим за краката." Лесли въздъхна леко, когато каза гърди. „Тя изобщо не се срамуваше от деколтето си.“ Джулия улови въздишката, когато Лесли каза гърди. "Преди да родя момичетата, гърдите ми бяха толкова хубави, колкото нейните.

Кърменето и възрастта правят това." Джулия продължи да насочва вниманието на Лесли през вратата. „Не, тя изобщо не беше срамежлива, но когато бях на нейната възраст, и аз не бях“, Джулия прегърна с дясната си ръка кръста на Лесли отзад, „Нека да посоча отново, този кит може още да е там, аз Ще очертая окото си, за да можете да видите. Просто погледнете надолу над пръста ми отново.

Лесли се отпусна с хватката на Джулия; усещаше топлия дъх на Джулия върху врата си. Харесваше й да бъде в прегръдките на Джулия и се чудеше какво чувства Джулия. Джулия беше забелязала разхлабения пояс на халата на Лесли; тя небрежно започна да го разхлабва още повече, надявайки се, че може да се разкопчае, без Лесли да го забележи. Джулия беше забелязала тялото на Лесли, когато се бяха срещнали за първи път преди няколко години на събитие в оръжеен клуб.

Сега беше решена да види какво носи Лесли под халата, ако изобщо има нещо такова. На Лесли й се стори, че усеща ръката на Джулия, която се опитва да разкопчае пояса на мантията й; тя се усмихна на себе си и остави Джулия бавно да го отпусне. Лесли си мислеше същото, което и Джулия, чудейки се какво носи Джулия под кимоното си. Електричеството, което беше усетила, когато се докоснаха, не беше нейното въображение. Тя пое дълбоко въздух и погледна надолу по ръката на Джулия.

Лесли изстена тихо, докато Джулия бъркаше в халата. Джулия усещаше как Лесли се отпуска, бавно се топи в ръцете й. Лесли протегна ръка надолу и тихо помогна на пояса да падне. Халатът й леко се отвори и ръката на Джулия намери корема на Лесли. — Мисля, че сега виждам какво търсите.

Лесли каза тихо на Джулия. Джулия се усмихна и прошепна в отговор: „Нали?“. "Да, малко по-нататък, гледах на грешното място, мисля." Лесли изстена леко, докато отговаряше на Джулия.

„Мисля, че сега е по-на юг… искам да кажа, по-навътре в морето“, каза Лесли, искайки да се увери, че и двамата си мислят едно и също. Ръката на Джулия се придвижи нагоре по стомаха на Лесли, тя нежно докосна дъното на гърдите на Лесли с върховете на пръстите си. — О, виждаш ли го сега? — попита Джулия, като свали вдигнатата си ръка и я постави около кръста на Лесли.

„Да, определено го усещам. Искам да кажа, че го виждам.“. Лесли беше достигнала точката си на пречупване. Докосването на Джулия бе преодоляло всякакви съмнения, които имаше в ума си относно случващото се. Лесли се обърна бавно в ръцете на Джулия, гледайки я в очите, прошепна Лесли.

„Не мисля, че китовете ще излязат на повърхността по-късно. Ще се занимаваме ли дотогава?". С това изявление Лесли целуна Джулия по устните и обви ръце около кръста й.

Джулия посрещна прегръдката на Лесли и измърка с наслада. Джулия беше предположила правилно и сега щеше да изследва страстите си за друга жена отново. Те се прегръщаха и целуваха доста време, гледаха се в очите и изследваха телата си през техните мантии. Ръцете на Джулия се плъзнаха под разхлабената роба на Лесли и докоснаха гърдите й. Лесли стенеше от наслада, когато усети топлата, мека докосване на Джулия минава по вече твърдите й зърна.

Джулия продължи да изследва перфектните гърди на Лесли, поставяйки палеца си върху всяко зърно, масажирайки го и усещайки как стават твърди като малки камъчета. Джулия нежно дърпаше и дърпаше зърната на Лесли, редувайки щипки и ги масажираше с дланта си. Лесли затвори очи и позволи на Джулия да я заведе на място, където не е била от доста време.

И двамата знаеха, че тази сутрин е ще бъде нещо, което ще ценят от доста време. Джулия целуна тревожните устни на Лесли, езиците им изследваха и се извиваха заедно. Джулия пъхна ръце под халата на Лесли и започна да го сваля от нея.

Лесли беше започнала да опипва пояса на мантията на Джулия. Когато осъзна какво прави Джулия, тя спря да бърка и помогна на Джулия да свали халата от раменете си и да го свали на пода. Лесли остана там за кратък момент, малко смутена, но не особено загрижена.

Джули се взря в голото тяло на Лесли. Лесли имаше два млечнобели триъгълника, където бикините й покриваха зрелите й, пълни гърди. Джули въздъхна и се наведе към Лесли, взе едно изключително твърдо зърно между устните й и го засмука. Ръцете й обхванаха гърдите на Лесли, докато ги поглъщаше. Движейки се напред-назад, тя се увери, че всяка гърда има еднакво време, което изобщо не разстрои Лесли.

Лесли стенеше от наслада, докато Джулия изследваше всяка част от гърдите си. Вниманието на Джулия към зърната й и допълнителното масажиране с ръцете й доведоха Лесли до измерение, което съпругът й никога не беше постигал. Накрая Джулия намали и насочи Лесли към леглото.

Джулия наблюдаваше как Лесли бавно се отдръпна на леглото и я зачака. Тя все още беше малко срамежлива за тялото си и веднага дръпна завивките върху себе си. Джулия се изкиска и й се усмихна.

Лесли легна и махна на Джулия да се мушне до нея. Джулия се усмихна, бавно свали халата си и се качи на леглото до Лесли. Джулия прошепна на Лесли: "Знаеш ли, исках да те видя така от първия път, когато се срещнахме." Лесли, донякъде изненадана, но много възхитена, отговори: „Е, ще трябва да наваксаме загубеното време, нали“.

Лицето на Джулия се превърна в една масивна усмивка, когато тя се върна да се наслаждава на перфектните триъгълници на Лесли. Лесли се отпусна, за да се наслади на вниманието на Джулия. Тя постави ръце в косата на Джулия, притискайки я по-силно към гърдите си.

Тихите засмукващи звуци, които Джулия издаваше, събудиха мили спомени за Лесли. Лесли беше съблазнена от своята съквартирантка от колежа през първата година. Бяха пили и се чувстваха самотни в онази топлата октомврийска вечер.

Едно нещо водеше до друго и преди двамата да го осъзнаят, двамата бяха голи и се наслаждаваха на страстта си. Джулия продължи да поглъща гърдите на Лесли; тя изстена от наслада, докато Лесли прокарваше пръсти през косата й, нежно докосвайки лицето й с опакото на пръстите си. Лесли измърка, когато Джулия започна да я суче по-агресивно. Джулия бавно насочи вниманието си към тялото на Лесли, целувайки корема й, след което се върна към прекрасните кълба, които се чувстваха толкова добре в устата й.

Лесли се отпусна и се наслади на изследванията на Джулия. Джулия продължи да изследва оживеното тяло на Лесли, спускайки се по-ниско върху нея всеки път, когато напуснеше гърдите си. Лесли стенеше по-силно с всяко пътуване, което Джулия спускаше по-надолу по тялото си. След няколко възхитителни целувки и облизвания по тялото си, Лесли реши, че й е достатъчно.

Тя постави ръце на главата на Джулия и я насочи между краката си. "Леле мале!" Джулия възкликна: „Някой се наслаждава на това“. Джулия вдигна завивките от тях двамата и нетърпеливо се гмурна между стегнатите бедра на Лесли.

Тя постави лицето си точно върху влагата на Лесли, забелязвайки подутите й устни и разтворените й крака. — Не мислиш, че се наслаждавам на това? — сдържано отвърна Лесли. „О, мислех, че това може да ти хареса, но сега имам доказателство.“ Джулия я погледна и се усмихна, след това се приближи и целуна Лесли по устата.

За няколко кратки секунди езиците им заиграха и те усетиха как телата им се стържат върху другите. Джулия бавно отпусна хватката си и се плъзна надолу, за да постави устните си точно над сладките влажни долни устни на Лесли. Лесли изстена, когато Джулия пъхна език между подутите си устни. Джулия целуна, засмука и облиза областта около устните на Лесли и след това, когато Лесли изви гърба си, Джулия се гмурна вътре.

Лесли отново се върна към първия си път. Тя легна назад, оставяйки Джулия да я погълне. Джулия продължи да се наслаждава на мокротата на Лесли; бузите й бяха напоени със соковете на Лесли.

Джулия продължаваше да променя докосването и скоростта си, търсейки идеалното място, което да отведе Лесли през ръба. След няколко минути Лесли започна да се гърчи и Джулия разбра, че е ударила мястото. Джулия постави езика си във вътрешните устни на Лесли, бавно се движеше около клитора й, наслаждавайки се на страстните стенания на Лесли и нейния вкусен вкус. Ръката на Джулия си проправи път под Лесли, нежно я повдигна, за да може да й се наслади малко по-лесно.

Лесли помогна на краката си да се издигнат още повече и изви гърба си. Джулия се вълнуваше също толкова, колкото и Лесли; тя продължаваше да дразни Лесли, като я приближаваше, след което се отдръпваше малко. Накрая, докато Лесли молеше Джулия да спре да дразни, Джулия остави езика си да се плъзне по клитора на Лесли.

Лесли потръпна, когато Джулия я доведе до най-интензивния оргазъм, който беше изпитвала от доста време. Лесли хвана Джулия и бавно я приближи лице в лице, целувайки я дълбоко и опитвайки собствения й сок. Езиците им играеха, докато Лесли трепереше от продължаващи оргазми. Те се държаха един друг и продължиха да се целуват и прегръщат, изглежда, часове.

Накрая дишането на Лесли се забави и тя затвори очи. „Това беше толкова вкусно, Джулия; не съм се чувствала толкова добре от години“, прошепна Лесли. Джулия отговори с хитра усмивка: „Радвам се, Лесли; и като си помисля, имаме цял ден“.

Лесли отвърна на усмивката й и отново целуна Джулия, „Да, така е, а сега е твой ред да си легнеш, моя новооткрита любов.“ С тези думи Джулия се преобърна и с нетърпение очакваше докосването на Лесли, знаейки, че е намерила нов приятел, както и любовник.

Подобни истории