Винарската изба

Прислужницата Катрин научава тъмната природа на своя господар на имението…

🕑 9 минути минути BDSM Разкази

Някъде в ефира между съзнателното и сюрреалистичното, Катрин се събужда с трепет. Нощните й дрехи прилепват към тялото й с мек блясък на пот. Дали е влажната лятна нощ или може би нещо по-трескаво? Хаотични образи проблясват в мислите й. Тя си спомня диви сънища в неспокоен сън.

С боси крака и тънка рокля, Катрин минава през голямото имение на Елизабет. Облеклото й едва ли е подходящо извън стаята на леглото, но никой не трябва да е буден в такъв час. Лампите и канделабрите спят толкова сигурно, колкото жителите на имението. Единствената й грижа трябва да бъде господарят на имението, тъй като не е тайна за останалата част от слугите, че той отнема от друга камериерка, както пожелае. В случаите, когато Изабел е извикана в квартирата на лорд Куинси, тя често не се връща с часове.

Катрин е чувала от време на време тихите спекулации в домакинството относно естеството на действията, които Куинси трябва да извърши с младата жена. От своя страна Изабел се грижи за задълженията си и не говори за такива неща. Дори след няколко години в имението, Катрин избягва вниманието на лорд Куинси. Тя вярва, че разликата трябва да е физическа, тъй като Изабел носи гъвкава рамка, дребни линии и маслинен тен. Катрин е изследване в контраст; млечнобяла плът с едра фигура.

Гъсто извитата й кестенява грива се разлива до широката й талия. Наистина, екстравагантностите на Lord of the Manor трябва да се крият другаде. Катрин се промъква в кухнята, където налива чаша прясна вода от кладенец от стомна.

Отпивайки бавно, тя се наслаждава на усещането за охлаждане, което минава през нейните вътрешности. Релаксацията носи връщане към умората; може би тази непоносима лятна нощ все пак може да бъде преодоляна. Но какво да кажем за ярките сънища? Тя подрежда изображенията от съня и парчетата от пъзела започват да се оформят в нещо доста сексуално. Това ли доведе мислите й до недискретностите на лорд Куинси с друга камериерка? Една врата се затваря в коридора, разтърсвайки Катрин обратно към непосредственото.

Кой може да е станал в този час? Тя инстинктивно вдига ръка над гърдите си, никой в ​​къщата не трябва да я вижда изправена в такова неподходящо състояние. Тя замълча, за да слуша, но последва само тишина. Катрин се впуска обратно в коридора. По пътя към малката си стая за легло тя вижда слаба ивица светлина от под тежката дъбова врата към винарската изба. Това ли беше източникът на шума? Винарската изба е зона на отговорност на Катрин.

Господарят и лейди на имението ще бъдат най-недоволени, ако не са били правилно обгрижвани. Може ли да е оставила запалени свещи от приготвянето на вечеря? Тя отваря вратата и тихо слиза по стълбите. Въпреки летните горещини, камъкът под нивото на земята охлажда стъпалата на краката й. Когато Катрин стига до покрития със слама под, тя чува гласове, които говорят с разговорни тонове.

Сенките трептят на светлината на свещи иззад ъгъла. Любопитството й надделява над нея. Катрин коленичи до стената и се оглежда.

Тя вижда лорд Куинси с друг мъж, местен благородник, когото разпознава от вечерята. Двамата пият вино от бъчва. Куинси обръща глава към нея и Катрин инстинктивно се отдръпва. В бързината си тя събаря маслена лампа от основата й.

Стъклото се разбива при удар в пода. Тя е хваната. Катрин поглежда надолу, докато мъжете зад ъгъла. Два чифта чорапи и бричове спират пред нея.

Отново прикривайки гърдите си, Катрин бавно вдига поглед. Лорд Куинси срещна погледа й. — Какво правиш тук долу? той изисква.

„Господи… Видях светлина под вратата…“ тя заеква. — Често ли обикаляте залите ми в полунощ? Куинси преси. „Може би трябва да проверя украсата на къщата, за да се уверя, че всичко е наред.

„Господи, уверявам ви… Просто напуснах стаята си за чаша вода. Видях светлина…“ „Стани пред мен“, нарежда Куинси. Тонът му не оставя място за въпроси.

Катрин се изправя бавно, отклонявайки погледа му. Настъпва неловко мълчание. „Във всеки случай облеклото ти едва ли е подходящо. Не бихте ли се съгласили?" Той повдига вежда.

"Точно, милорд." Гласът на Катрин трепери. "Спуснете ръката си настрани. Искам да те гледам в това състояние." Тя бавно отдръпва ръката си от гърдите си, разкривайки цялата си спална рокля. Куинси се обръща към компанията си. "Какво мислиш, Кесуик? Не беше ли вярно моето твърдение, че Изабел е най-малката от моите слуги? Другият мъж наклони глава и преглътна глътка вино.

„Наистина. Този със сигурност трябва да предложи по-достоен калъф за вашето острие… или моето." Куинси посяга към роклята си и със сила я разкъсва. Разкъсване на плат разрязва тишината, когато нощното й облекло рязко се разкъсва до кръста й.

Катрин ахне от насилието на постъпката; за миг на око висящите й гърди са оголени. Тя се вдърви в мълчание, леко треперене в коленете й. Кръвта нахлува в пазвата й в новооткрития студ. Зърната й се сковават.

Мъжете я изучават оголена плът. Катрин не полага усилия да се прикрие от страх от репресия. Тя се бори с желанието да се отдръпне, докато Куинси прокарва пръст около една голяма ареола. „Много хубаво, Куинси", казва Кесуик. — Ще я вземем ли тази вечер? Куинси се смее.

— Навреме, приятелю. Тази вечер ще я приготвя за вас. Тежестта на положението й потъва върху Катрин. Умът й препуска към мисли за Изабел зад затворени врати в продължение на часове… но въпреки страха си, тя открива, че се надига друго чувство.

Топлина дълбоко в нея. Възбуда, може би? Възможно ли е такова нещо? — Ела, прислужница. Куинси я хваща здраво за ръката и я отвежда в съседна стая. Кесуик взема свещник и запалва няколко лампи по стените. Когато стаята излиза наяве, сърцето на Катрин се свива.

Това не е прилежаща винарска изба, а затвор. Из цялата стая са разпръснати всякакви железни окови и дървени подложки. — Господарю… — протестира Катрин с цялото спокойствие, което може да събере. „Може би изискванията ти за нощта биха били по-подходящи за Изабел.“ „Изабел? Изабел?“ Лорд Куинси изсумтя.

— Тя ще бъде съкрушена от това, което желая от теб. Гласът на Катрин трепери. — И какво може да е това, милорд? — Съвсем скоро, скъпа моя.

Първо трябва да се справим с тази твоя среднощна недискретност. Той сочи към чифт окови, окачени на верига отгоре. Кесуик се подчинява, дърпа ръцете си зад себе си и я заключва на място. Катрин не протестира, въпреки че веднага настъпва дискомфорт. Тя е повдигната на пръсти, наведена напред с извит гръб.

Усещането в нея, че нарастващата топлина се разпространява през слабините й. Тя толкова се удивлява на собствената си реакция, че страхът й става второстепенен. Може ли да се наслаждава на това? Лорд Куинси излиза от сянката зад пленения си слуга. Той държи юртка за езда.

Катрин диша дълбоко, тя веднага разбира целта на въртящия се инструмент, тъй като е виждала, че се използва в конюшните. „Кесуик,“ обявява Куинси, „преди да откъсна това цвете, искам то да цъфти розово червено. Като наказание за нейната недискретност, ще бия ли тази прислужница по голото й дъно?“ — Обширно, лорд Куинси. Позволете ми помощта.

Кесуик се придвижва зад нея и дърпа парцалите нощни дрехи на Катрин на крака. Сенки от трептяща светлина на свещи танцуват по откритата й задна част. Катрин поема въздух треперещо, очаквайки побоя. КРАК.

Куинси нанася със сила първия удар, приземявайки кожените ципове на квирта право върху голото й дъно. Следите веднага започват да се покачват. КРАК. Катрин скърца със зъби при втория удар. Жилото започва да се забива.

КРАК… КРАК… КРАК. Ударите се приземяват с ритмична прецизност по дъното й. Катрин извика от болка.

Но дали е само болка? Кесуик застава пред Катрин и наблюдава изражението й с жестока неприязън. Дискомфортът й е очевиден, тъй като бичането става продължително. Глезените й се напрягат и тя се поклаща напред с всеки удар. Тя изсумти, когато господарят й я удря със сила. — Може би този урок ще гарантира, че няма повече набези до късно през нощта? — пита Куинси, нанасяйки още един удар.

„Да, милорд, никога повече…“ хленчи Катрин. Разбиването спира толкова рязко, колкото е започнало. Кремообразната задна част на Катрин е покрита с яркочервени ивици. Катрин осъзнава, че е мокра между краката си.

Мислите й прерязват парещата болка обратно към ярките й сънища, може би това е лечението, което желае от своя господар. През цялото това време завиждала ли е на Изабел? Лорд Куинси обикаля пред вързания си слуга. Гледайки Катрин, но говорейки с Кесуик, той заявява: „Сега, когато тя е наказана, нека изпълня желанията си за използването на тази прислужница“. Ръцете му развързват бричовете му, докато той се връща зад нея. Може би това е нейният статус на слуга, може би нещо по-дълбоко в нейната личност, но Катрин се подчинява в този момент.

— Да, милорд. На разположение съм и се обаждам. Той я взима с животинска сила.

Прокарвайки мъжеството си дълбоко в нея, Куинси избутва Катрин напред с всеки удар. Тя отново се люлее на пръсти, движението й е ограничено от оковите, триещи китките й. Кесуик стои пред нея, скръстил ръце и кима в знак на одобрение. Катрин се улавя, че вика, докато господарят на имението забива стрелата си в нея с привидно безкрайно повторение.

Тя е възхитена. — Да, милорд. Вземете ме! Куинси се вкопчва в косата й, пъшка и сумтеше. Катрин усеща чужда топлина, която се разпространява дълбоко в нея.

Всяко движение спира рязко; господарят на имението е изпълнил задачата си. — Пусни я, Кесуик. Приключих с нея за тази вечер.

Куинси насочва вниманието си към омърсената си прислужница. — Очаквам чай и закуска в обичайното време. — Да, милорд. След минути Катрин се връща към стаята на леглото си, стискайки разрушените си нощни дрехи около суровото си тяло.

Въпреки продължаващото жило по задната й страна, тя заспива, за да посрещне мечтите да угоди на господаря си. Дни по-късно Катрин се събужда в летните горещини. Докато тя слиза долу, светлината отново проблясва изпод вратата на винарската изба. Катрин осъзнава, че в слабините й се натрупва позната топлина. Тя остава на воля на своя господар.

С поглед през рамо тя слиза по каменното стълбище.

Подобни истории