Спасяване в морето

Майк спаси майката и дъщерята, но можеше ли да се справи с наградата?…

🕑 45 минути минути анален Разкази

Майк свали бинокъла си и натисна газта напред до максимум. Би било преувеличено да се каже, че старият му каютен круиз се е втурнал напред. Голям облак черен дим и поредица от обратни огньове изригнаха от ауспуха, древният корпус завибрира и бавно оборотите се увеличиха. Неподходящо наречената „Кралицата на вълните“ се олюля и протестира, когато скоростта се увеличи до 15 възела.

През бинокъла си Майк беше видял стотици ганети да се гмуркат във водата. Знаеше какво означава това. Огромно училище от сърдини. От въздуха ганетите пируваха и той знаеше, че във водата долу дивечовата риба ще се събира.

Страхотен шанс за голяма жълта опашка или риба тон. Малко напред и отдясно имаше голям, модерен каютен круиз; джин-дворец, повече от два пъти по-дълъг от скромния кораб на Майк. Беше изненадан да го види толкова далеч. Обикновено богатите собственици не биха се впуснали в тези води, толкова далеч от пристанището.

Имаше много по-близки заливи, където можеха да акостират, за да пият шампанското си и да похапват салатите си със сьомга. Двата крайцера имаха морето само за себе си. Дворецът на джина все още беше на 100стотин метра, когато се изравни. Тогава забеляза две жени да махат.

Това беше странно. Обитателите на такъв плавателен съд винаги пренебрегваха неговия с избелялата му боя и небрежния му вид. Майк погледна назад, за да види дали махат на някой друг. Морето беше пусто. Майк живееше на външен остров в селище от пет хижи, изкарвайки скромен прехраната си, като пишеше компютърен софтуер чрез интернет, докато пишеше книгата си.

На 20-годишна възраст му беше писнало от университета и се наслаждаваше на уединението на живота на три часа път по море от цивилизацията. Другите собственици на колибите бяха летовници и през повечето време, както сега, островът беше само за него. Точно както му харесваше.

Той махна бегло на жените и върна вниманието си към ганетите, като изучаваше разпененото море с бинокъла си и проклинаше „бавния напредък на Кралицата на вълните“. Той сканира към двореца на джина. Жените бяха напълно фокусирани. „Изглежда като майка и дъщеря. Защо махаха толкова много?" Той се вгледа по-внимателно.

Бяха хванали ръце за устата си и изглеждаха така, сякаш крещяха. Не чу нищо от шумния шум на напрегнатия си двигател. Вероятно някой умен Алек коментира за порутения състояние на „Кралицата на вълните." Той устоя на желанието да им размаха два пръста и отиде да провери риболовните си принадлежности. Тогава му просветна. Те викаха за помощ.

Майк погледна назад към ганетите. Имаше там в техните стотици. Сигурно има страхотна риба долу. Оставаха само няколко часа до здрачаване.

Ако спреше да помогне, изчезна шансът му за прилична риба. Майк неохотно промени курса и се насочи към по-голямата лодка. Докато стигна отблизо можеше да ги види по-ясно.И двете бяха облечени в слънчеви рокли.Дълга,тъмна коса и доколкото можеше да види от това разстояние,слаби фигури.Дъщерята приличаше на клонинг на майка си.

Може би 1 Майката изглеждаше твърде млада, за да има дъщеря на тази възраст. Но Майк знаеше, че където има достатъчно пари за дворец с джин, има достатъчно пари за лични треньори, кремове за стареене и може би скалпел на козметичен хирург. Той се приближи до кърмата на крайцера и хвърли въже на майката, която го изпусна. Тя го изпусна отново при следващия опит.

Майк въздъхна и посочи дъщерята, която току-що успя да улови третото му хвърляне. Майк трябваше да им крещи да го вържат за зацепка, което те направиха много некомпетентно. Най-накрая се приближи достатъчно, за да скочи на транеца и след това да се качи на борда. Пренебрегвайки жените, той бързо завърза възел, за да осигури собствения си занаят.

"Защо не дойде по-рано? Не видя ли как махаме?" — попита майката с леден поглед. — Мислех, че просто се държиш приятелски. „Приятелски? Мислиш ли, че бихме помахали на някого във вана като твоята двадесет минути, само за да бъдем приятелски?“ Майк въздъхна. Бе изоставил боен тон, за да бъде малтретиран от сноб от висшата класа. Той погледна майката.

Нямаше съмнение аристократична красота. Високи скули, които бяха подчертани от дългата й тъмна коса, рязко прибрана назад от лицето. Перфектен, почти лишен от бръчки тен и в този момент надменно, презрително изражение.

Тя изучаваше суитшърта на Майк, който той бе отпечатал със ситопечат. Портрет на Клинт Истууд, държащ пистолет с невероятно дълга цев. Над него Майк беше отпечатал думите: „Съпротивата е безсмислена“. Докато майката изучаваше думите, в очите й сякаш блесна и лицето й леко омекна. Докато се опитваше да измисли отговор, Майк я погледна.

Беше висока, само няколко инча по-ниска от неговите шест фута. Слънчевата й рокля не успя да скрие тялото й. Личеше деколтето между гърдите й. Това показа на Майк, че тя не носи сутиен и че гърдите й отговарят на предизвикателството.

Беше много стегнато около кръста й и това показваше на Майк, че е много слаба. Тя беше изключително къса и показа на Майк, че краката й са изключително дълги, изключително тънки и изключително оформени. Тя не изглеждаше притеснена от спокойния поглед на Майк.

„Отказах ли се от възможността да хвана риба тон, само за да бъде моята любима „Кралица на вълните“ малтретирана от хората, които спасявам от сигурна смърт?“ — Искаш да ми кажеш, че обичаш тази вана? Сега определено имаше силен намек за усмивка. Майк изглеждаше като своя занаят, дим, изливащ се от ауспуха, боята, която възнамеряваше да боядиса от две години, но не успя да я направи, трите напукани прозореца с ленти от маскираща лента, купчината празни кутии от бира, които отново се канеше да подреди, но не успя съвсем. „„Кралицата на вълните“ винаги е била вярна, винаги е била до мен, когато имам нужда от нея.

За разлика от жените, които познавам.“ Той я погледна неотклонно. Блясъкът в очите на майката просветна. — прекъсна го дъщерята. — Той е мъртъв. Майк не беше свикнал със смъртта, но чувстваше, че от него се очаква да съчувства.

"Съжалявам да го чуя. Никой от нас не продължава вечно, предполагам." Но още докато го казваше, усети, че състраданието му звучи празно. — Кой е мъртъв? — добави той като закъснение.

„Капитанът на чартъра. Той отиде до тоалетната и когато го проверихме след половин час, ето го седнал там.“ — Да седите там? — Да, в тоалетната със свалени панталони. Беше ли лека усмивка, която Майк забеляза? „Може да има запек“, разсъждава Майк.

„Има запек! Това беше преди три часа. Той все още е в абсолютно същата поза с абсолютно същото глупаво изражение на лицето си.“ Тонът на майката отново стана надменен. Стегна се, Майк отиде до тоалетната. Никога преди не беше виждал труп. Отвори вратата и видя дебел мъж на средна възраст, седнал на тоалетната, с къси панталони около глезените и облегнат в ъгъла.

На лицето му се изписа изненада. — Е, предполагам, че и аз бих се изненадал. — съчувства Майк.

Той колебливо докосна тялото. Изглеждаше много студено. — Как можеш да познаеш дали някой е мъртъв? той се зачуди. Тогава си спомни един стар филм.

— Имате ли ръчно огледало? — попита той жените, които го последваха. — Защо ти е огледало, за бога? Майката изглеждаше раздразнена. „Просто вземете един, ако имате такъв, моля.“ С въртене на очи към небето майката отиде до чантата си. Той държеше огледалото пред устата на трупа.

Изобщо няма запотяване. Според филма липсата на мъгла означава липса на дишане и липсата на дишане означава смърт. — Мъртъв — произнесе Майк. — Като вечерята с печено миналата седмица.

Той погледна вече бившия капитан с тъга. „Горкото копеле. Какъв начин да отидеш. Със смъкнати панталони.“ Усмивката на дъщерята вече беше съвсем открита.

Но майка й възобнови високомерието си. „Вече ви казахме, че той е мъртъв. Той е там от три часа. Аз го забих с тази игла 20 пъти, за да се опитам да получа някаква реакция.“ Тя посочи голяма безопасна игла.

— Защо трябваше да го докосваш с моето огледало? — Видях го в един филм. Дъщерята се изкиска, дори майката се усмихна. "Какво съвпадение. Гледах филм, в който някой използва безопасна игла, за да провери труп." Усмивката й се превърна в усмивка и когато дъщеря й започна да се смее, майката се присъедини. От уважение към мъртвите Майк се опита да не се смее, но не успя.

Той се овладя и затвори вратата, за да се опита да придаде малко достойнство на трупа. Използва възможността да проучи дъщерята. Тя беше само един инч по-ниска от майка си. Имаше костната структура на майка си, но лицето й беше по-меко с младостта си.

Нейната слънчева рокля не показваше толкова много деколтета като тази на майка й, но Майк беше забелязал движението вътре, когато тя се засмя, Подобно на майка си, дъщерята изглежда смяташе, че сутиените не са необходими на море. Краката й бяха съвпадащи с тези на майка й. Изражението й не беше ни най-малко високомерно. По-скоро широко отворена невинност, но имаше онзи примамлив, палав блясък на майка й.

„Ако той е мъртъв от три часа, защо не се обади за помощ по радиото?“ „Аз! Луд ли си? Откъде да знам как да работя с шибаното радио?“ Майката се възмути. „А ние сме извън обхвата на мобилния телефон.“ „И така, плаваме три часа наоколо, опитвайки се да намерим пътя обратно към пристанището. ", каза дъщерята.

"Пристанището е натам", каза Майк, сочейки отзад. "Дойдохте в грешната посока. По този начин е Южна Америка. На 10 000 километра. Как си с испанския?" Дъщерята се изкикоти, но майката я изгледа.

„Е, използвай сама радиото." Това представляваше проблем за Майк. Въпреки че прекарваше много време в морето, той беше невеж, когато става дума за морско оборудване. „Трябва вземете този курс за майстор моряк скоро", казваше той от години. Той погледна радиото и безполезно завъртя няколко копчета.

"Този е нов за мен. Къде е ръководството?" "Прекарахме три часа в търсене. Няма такъв." Майката го погледна студено. — Ще трябва да използваш радиото във ваната си.

Майк започваше да приема сериозни изключения от нейното описание на любимия му занаят, но смущението го спря да протестира. Подобно на голяма част от оборудването на "Кралицата на вълните", радиото не функционираше. „А, хм, моята не работи в момента.“ Майката го погледна невярващо.

Тя погледна дъщеря си. „Е, Сара, нека това да ти бъде добър урок за мъжете. Единият седи на тоалетната, мъртъв, а този, сочейки Майк, „нашият спасител, нашият спасител, очевидно е в мозъчна смърт.“ Сара погледна Майк, след което започна да се кикоти. Майк гледаше учудено как майката започна да се усмихва и след това се разсмя. Двете жени се държаха една за друга, докато се смееха истерично.

Въпреки че шегата беше насочена към него, Майк видя хумора и не можа да потисне усмивката си. Майката го погледна. „Съжалявам, това е малко несправедливо.

Казвам се Симон, а това е Сара.“ Майк се представи. — Е, шкипер Майк, какво предлагаш? – попита Симон. Надменността й беше изчезнала, заменена от искряща, предизвикателна усмивка.

— Няма ли да те потърси чартърната компания? „Не мисля, че ще ни липсват до утре. Щяхме да акостираме в залив и да имаме два дни тук.“ „Нарича се Заливът на мъртвеца. Имаме мъртвеца, но не и залива“, изкикоти се Сара, но скоро тя и майка й отново се смееха прегърнати. Този път Майк се засмя на глас. „След час ще се стъмни.

Единственото безопасно място, до което можем да стигнем, е заливът, където живея. Ето, вижте тази карта.“ Той се наведе над графиката, която лежеше на масата. Двете жени се приближиха да погледнат, една от двете страни. Симон подпря ръката си на лявото му рамо, докато се навеждаше, а ръката на Сара лежеше на дясното му рамо.

И двете жени изглежда бяха очаровани от диаграмата и се наведоха още повече, което доведе до натискането на торсовете им силно в гърба му. Майк не беше очарован от класацията, но със сигурност беше очарован от усещането за една от гърдите на всяка от жените, притиснати в него, от дългите тъмни кичури и полъхите на парфюм. — Ще отидем там и ще се обадя на бреговата охрана. Отне му няколко минути, за да настрои „Кралицата на вълните“ да бъде теглена от джин-паласа. Докато се подготвяше, той размишляваше.

Имаше нещо сюрреалистично в тази ситуация. Тези две изумително красиви жени с причудливото си чувство за хумор, кокетното си поведение и искрящите си, предизвикателни погледи към него. Никога не се беше интересувал от жени два пъти по-млади от него, но имаше еротична мистика около Симон, както и към нейната изтънчена, зряла красота. От опит знаеше, че жените от богатия списък на обществото, каквито те очевидно бяха, никога не се интересуваха от него с мърлявите му дрехи и мърлявата му лодка.

Те играеха някаква игра с него. Въпреки това той се наслаждаваше на техните шеги и остър разговор. И ако играта включваше гърдите им срещу тялото му, както се случи над графиката, кой беше той, за да възразява? Майк се върна в двореца за джин и се подготви да запали двигателя. „Сигурен ли си, че знаеш как да направиш това?“ — попита Сара с широко отворени очи и невинност. "Аз съм капитанът.

Няма да толерирам неподчинение. Винаги можеш да напуснеш кораба" Той я удари по дъното и я бутна към кърмата. — Да, да, капитане — каза Сара, ухилена му и отдадейки чест. — Е, какви са вашите заповеди, шкипер Майк? Симон също се усмихваше.

„Преди да продължим, морската традиция изисква да отдадем прощален поздрав на старото морско куче.“ Майк посочи тоалетната. — Има ли алкохол на борда? „Пиянка? Да, капитане, това е под контрол. Единственото нещо, което Сара и аз имаме под контрол на тази лодка.“ Двете жени отново се засмяха. Отново Майк се чудеше какво е ударил. Сара извади бутилка шампанско и три чаши.

Тя напълни чашите и тримата отидоха до тоалетната и Майк отвори вратата. Бившият капитан все още беше там, все още с шортите си около глезените и все още с това изненадано изражение на лицето си. „Сбогом, старо Морско куче“, каза Майк. „Нека моретата са спокойни в небето.“ — Сбогом, старо морско куче — изрече Сара. „Нека небето ви е пълно с красиви русалки.“ „Сбогом, старо морско куче“, намеси се Симон.

"Моля, внимавайте, когато си събувате панталоните там." След като смехът спря, те пресушиха чашите си. — Защо двамата излязохте с чартър? — попита Майк, докато запалваше двигателя. "Беше импулс. Вчера Сара и аз казахме на съпруга ми да се ядоса." „Можеш ли да повярваш, скипър Майк?“ Сара го потупа по ръката, за да привлече вниманието му. „Той имаше връзка със секретарката си.

Тя е наполовина на възрастта на мама и около три пъти по-тежка от нея.“ — Честно казано, Сара — каза Майк, гледайки Симона. "Не, не мога да повярвам. Сигурно е луд." Симон му се усмихна, потупа го по ръката и след това се обърна към Сара.

"Какво ти казах за мъжете, скъпа? Трима мъже в живота ни в момента. Единият е мъртъв от камък, този е мозъчно мъртъв, а другият е луд." Майк се смееше по-дълго от двете жени. Сара смени темата. „Тази сутрин се чудехме как да отпразнуваме заминаването на татко. Мислех за круиз и мама и аз можехме да направим парти на пуст плаж.

Само ние двамата“ „Искахме да е официално, затова взехме вечерните си рокли “, каза Симон. Майк се чудеше дали съпругът Рупърт, двете жени или той беше малко луд. Сара напълни чашите им с шампанско.

— Прощални тостове за татко — каза тя. „Сбогом, скъпи Рупърт“, каза Симон. „Нека моите адвокати получат всеки цент, който имате.“ — Сбогом, скъпи татко — каза Сара.

"Моля, не правете секс с нея отгоре. Ще бъдете смачкан." Отново смях и още една женска прегръдка. Майк си помисли, че Рупърт може би е постъпил разумно.

„Ваш ред е капитан Майк.“ Майк се замисли. „Сбогом, късметлия Рупърт. Мисля, че може да се насладите на мира и спокойствието, които ще имате без тези жени и техните шеги.“ Сара и Симон погледнаха Майк.

„Толкова сме щастливи, че имаме скипър Майк като наш спасител, нали, мамо?“ "Със сигурност сме. Сребърният език е много по-важен от това да знаеш как да работиш с радио." Те дойдоха и застанаха от двете му страни на волана. Бяха толкова близо, че телата им го докосваха, докато гледаха пред себе си. Майк долови полъх на парфюм и от двамата. Майк трябваше да се изненада, когато и двамата го прегърнаха през раменете.

Но сега нищо не можеше да го изненада в тези жени. Симон зададе на Майк няколко въпроса за живота му. „Вие пишете книга. Колко завладяваща. За какво е тя?“ Майк я погледна тържествено.

„Това е сага за благородни, почтени мъже и безмилостни, коварни жени.“ Симона го погледна в очите със завладяващия си блясък и лицето й сякаш сияеше от ентусиазъм. Тя постави ръката си върху неговата. „Колко съвършено. Какво друго?" „Сърцераздирателна история за двама толкова благородни мъже.

И двамата срещнаха едни и същи две жени. Жени с изкусителна красота и опустошително остроумие. „Нито един мъж не можеше да се справи. Единият избра да рискува смъртта с друга жена, два пъти по-голяма от него, другият избра да умре на тоалетна в морето.“ Симон обърна главата на Майк, за да може да види лицето му. Тя не можа да сдържи кикота си.

"Капитан Майк, ти си такъв романтик." И тя го прегърна и го целуна кратко по устните. Сара отново напълни чашите с шампанско. „Наздравица за шедьовъра на шкипър Майк.“ „За моите скромни драскотини“, каза Майк.

„Нека въздадат справедливост на тези необикновени жени.“ — За шедьовъра на шкипър Майк — каза Сара. „Дано неговият герой умре със свалени панталони. Но не в тоалетната“ Като майка си, тя го целуна за кратко по устните. „За шедьовъра на шкипър Майк“, каза Симон.

"Нека най-страстните мечти на неговия герой станат реалност." Тя отново го целуна. Този път устните й се задържаха и имаше докосване на езика й върху устните му. Майк не можа да измисли какво да каже. И двете жени се взираха пред себе си, но когато той ги погледна един след друг, всяка от тях сякаш имаше доволна усмивка. Той се съсредоточи върху навигацията си, докато не усети ръката на Симон да се издига от рамото му и пръстите й лениво проследиха врата и ухото му.

„Един джентълмен би върнал услугата“, помисли си той и пусна едната си ръка от волана и я остави леко да се понесе по врата на Симон. Тя се обърна, за да го целуне отново, този път устните й разтворени и езикът й се пъхна между устните на Майк. Ръката на Майк се плъзна по гръбнака й. Пръстите му потвърдиха това, което очите му подозираха. Симона не носеше сутиен.

Той небрежно дръпна ръката си по-надолу към дъното й, което стисна през роклята й. Без да намери съпротива, ръката му влезе под роклята й, за да погали гладките, стегнати и красиво заоблени задни части на Симон. Симон го целуна още по-дълго, след което се обърна и погледна напред.

Но тя бутна дупето си обратно в ръката му. Първоначално Майк си помисли, че тя не носи гащета, но после намери връвта на прашката й. Ерекцията му подскочи нагоре в шортите му. Усети пръст нежно да се плъзга по бузата му и се обърна да погледне Сара. — Никакво фаворизиране между членовете на екипажа, капитане Майк — прошепна тя и изпъчи устни, за да я целуне.

Тя вдигна ръката, с която Майк държеше волана, и я постави на дупето си. Майк беше принуден да вземе ръката си от Симон и да я върне на волана. Тя сякаш нямаше нищо против и го кълвеше по бузата, докато Майк целуваше дъщеря й.

Ръката на Майк изследва задните части на Сара. Те бяха също толкова възхитително твърди могили. Прашките й бяха също толкова оскъдни като тези на майка й и от начина, по който бутна задника си в ръката му, удоволствието й беше същото като на майка й.

Те се приближиха до брега и за съжаление Майк се нуждаеше от двете си ръце, за да управлява крайцера. „Какво си мислиш, скипър Майк?“ — попита Сара, прошепвайки в ухото му и галейки лицето му отстрани. Майк отдели малко време, за да се съвземе от тръпката на устните й върху ухото му.

— Искаш ли истината или да си измисля нещо? — Кое би било по-интересно? "Истината е, че се чудех защо майка и дъщеря носят еднакви прашки." — Хмм — каза Сара замислено. "Има два въпроса. Първият е защо имаме еднакви прашки? Отговорът на него е, че купих пакет от две и мама открадна една." Симон прокара устни и език около ухото на Майк, изпращайки тръпка през гръбнака му до ерекцията му.

„Но въпросът на нашия капитан може да означава „Защо носим прашки?“ Не е ли така Сара?" Сара кимна. "Добър въпрос. Защо носим прашки, мамо?" „Не знам. Не мога да се сетя за някаква основателна причина защо трябва да носим прашки.“ Майк имаше голям опит за 20-годишен младеж, но нищо не го беше подготвило за това, което се случи след това.

И двете жени бръкнаха под късите си рокли и смъкнаха прашките си. Сара ги вдигна и двамата от пода и ги хвърли отстрани. И двете жени отново заеха позициите си, застанали от двете му страни, всяка с ръка около раменете му, вперили поглед право пред себе си в здрача и не казвайки нищо.

Майк трябваше да се концентрира внимателно, за да премине през тесен проход между скалите, който пазеше входа на залива, където живееше. Този път Симона беше тази, която погали ухото му с устни и език "И какво си мислиш сега, скипър Майк?". — Истина или измислица? — Кое би било по-интересно? „Мислех си, че ако не бях принуден да те спася, можех да хвана риба тон, да хапна страхотно и да имам спокойна нощ.“ „О, капитане Майк, това е толкова прекрасна мисъл. рибата е още жива." Майк отново се наслади на тези устни, които всеки път го вълнуваха повече. След това и двете жени избухнаха в смях и се облегнаха на Майк, докато се смееха.

Докато телата им подскачаха от веселие, Майк усети четири неограничени гърди отстрани. Той се радваше на нарастващия мрак, за да скрие необузданата му ерекция. Те пристигнаха при шамандурата. — Добре, екипаж — каза Майк.

"Има работа за вършене. Вие двамата ще помагате ли или просто ще бъдете красиви." „Просто бъди красива, разбира се“, каза Симон и седна на една пейка. Това накара роклята й да се вдигне и Майк осъзна, че ако не беше една нещастна сянка, той щеше да види путенцето й. Сара каза: „Платихме добри пари за тази харта на базата, че някой друг ще свърши цялата работа.“ — Но ти му го плати — посочи Майк към тоалетната. — И не го виждам да прави много, за да помогне.

Сара се приближи до него, изправи се на пръсти, прегърна здраво врата му и го погледна искрено в очите. — Капитан Майк — прошепна тя. — Ще намерим начин да ти платим.

Майк усещаше тийнейджърските й гърди до гърдите му, вулвата й без панталони, притискаща ерекцията му. Устните на Сара се разтвориха и тя го целуна нежно. Майк се чудеше кога ще се събуди от този сън. Майк взе лодката и акостира "Кралицата на вълните". Когато се върна, установи, че Симон и Сара са положили скромни усилия.

Всеки имаше малък куфар. Имаше две големи кошчета за студено и една малка. — За прощалното парти на татко — каза Сара. „Нашите вечерни рокли“, сочейки куфарите. „Храната“, сочейки към малкия кош за охлаждане.

„Шампанското“, сочейки двата големи контейнера за студено. Майк гребеше на лодката и се изправи пред Симон и Сара, докато седяха на кърмата. Не можеше да откъсне очи от красивите им, напълно разголени бедра. Не можеше да откъсне ума си от мисълта, че имаше две голи путки, защитени само от сантиметър рокля. Неизбежното се случи и той не можеше да направи нищо, тъй като се нуждаеше от двете си ръце, за да гребе.

„Капитан Майк, знам начин да стигнем по-бързо до брега.“ Симона имаше тази палава усмивка. Майк се приготви за това, което знаеше, че предстои. — Можем да сложим платно на тази голяма мачта, която имате там. Двете жени отново се прегърнаха, докато се смееха.

Майк използва гребло, за да ги напръска с вода. Това само увеличи смеха. Кабината на Майк беше много проста. Една спалня, една баня и една голяма стая, която имаше всичко останало. Но гледката към залива беше великолепна и Сара и Симоне бяха много похвални.

— Капитан Майк — попита Симон, надничайки през телескопа си. — Това ли използваш, за да намираш момичета в беда като нас? „Трябваше да го използвам. Ако ви бях видял двамата, щях да остана тук." Симон дойде при него и го прегърна. Отново той усети гърди без сутиен, почти голо котенце, което се напъха силно в шортите му, точно върху члена му.

„Шкипър, казваш най-прекрасните неща.“ Майк не можа да устои да гали задните й части под роклята й. Майк не можа да устои да повдигне предната част на роклята й и да знае, че това е голо путе, което се натиска в него. Майк не можа да устои целувайки я и усещайки как езикът й опипва устата му. Но задължението се обаждаше.

Трябваше да информира бреговата охрана за старото морско куче. Бреговата охрана не беше свикнала да се занимава с мъртви тела в тоалетните. „Защо, по дяволите, панталоните му са свалени?“ Той е в тоалетната, по дяволите.“ „Вероятно просто има запек.

Защо мислите, че е мъртъв?“ „Не е мръднал от пет часа, студен е като сърцето на адвокат и ние забихме безопасна игла в него 20 пъти. И сложихме огледало под носа му." "Защо, по дяволите, направи това?" Майк обясни двата филма и това едновременно впечатли и убеди бреговата охрана. Командващият офицер дойде при телефона. "Значи използвахте старото огледало и проверки на безопасни игли. Умна работа.

Те никога не се провалят. Поне не във филмите, които съм гледал." За съжаление голямо събиране на градските хамали и шейкъри бяха извадили цяла флотилия от техните дворци за джин и докато бяха напълно пияни, всички бяха заседнали. Всички на бреговата охрана ресурси щяха да бъдат вързани с часове, опитвайки се да ги спасят.

Беше договорено, че ще излязат на сутринта, когато зори, за да съберат останките на старото морско куче. Сара и Симоне бяха заети, докато Майк правеше това. Бяха събрали голяма купчина дървесина на плажа пред каютата на Майк.

Те минаха през килера му, като събраха всичките му чинии и прибори и ги извадиха. След това отидоха заедно в банята. Майк чу кикота им, докато се къпеха.

„Няма много топла вода. Моля, оставете и за мен“, извика им той, след което се зачуди защо си хаби дъха. След 25 минути излязоха, увити в кърпи.

„Капитан Майк, нещо не е наред с водата тук. Просто е студена.“ Те изчезнаха в спалнята му с куфарите си. „Тук само дами през следващия половин час.“ Симон му размаха пръст.

Докато продължаваше разговора си с бреговата охрана, Майк чу сешоари и развълнувани коментари. "Мамо, ти си толкова красива." „Сара, наистина няма много от тази рокля.“ „Мамо, няма ли да показваш прекалено много деколте?“ "Сара, къде са ни прашките?" — Знаеш, че този следобед ми открадна последния. Майк най-накрая приключи с бреговата охрана.

Той взе своя студен душ и когато свърши, спалнята му беше празна. Той погледна навън. Беше тъмно, но огънят изпрати пламъци във въздуха. Можеше да види две фигури, лежащи на килим до него, хванати за ръце.

Облече най-хубавите си панталони и риза и излезе да се присъедини към тях. Двете фигури се изправиха и когато той се приближи, той ги видя ясно на светлината на пламъците. Гледката, която го видя, беше далеч отвъд най-еротичните му фантазии. Симона беше облечена в дълга бяла рокля, която стигаше до глезените й и придаваше идеален цвят на леко загорялата й кожа. Горнището беше широко разделено на раменете й и дрехата се събираше само малко под пъпа.

Заоблените страни на гърдите й бяха голи, почти до зърната й, и те, на нощния въздух, стърчаха на фона на покриващия ги материал. Дългата й рокля беше разкроена отстрани на левия й крак. Прорезът стигаше до тазобедрената й кост. Тя беше с левия си крак леко напред, така че беше напълно открит.

Цялото й бедро, дори вътрешността. Плаващите гънки на роклята едва покриваха путенцето й. За Майк беше очевидно, че не са намерени прашки. Майк вече беше свикнал с надменното й изражение.

Но той също можеше да види този намек за усмивка, това уверено, гостоприемно предизвикателство. Сара беше контраст. Роклята му беше черна, тясна и дори по-къса от слънчевата рокля, която носеше този ден. Сатенената материя полепна по горната част на тялото й. Когато пламъците мигаха, гърдите й бяха толкова видими, че изглеждаше, че е гола и е боядисала тялото си в черно.

Толкова очевидни бяха формите на нейните твърди, закръглени, тийнейджърски гърди. Толкова очевидни бяха зърната й. Изражението й изразяваше открит тийнейджърски ентусиазъм, но с този намек за пакост.

„Е, капитане Майк, ще бъдем ли подходяща компания за теб?“ „Във всяка друга вечер бих казал „Да“. Но тази вечер трябва да работя върху книгата си.“ Но усмивката му беше широка и смехът им беше уверен. Първо отиде при Сара, която вдигна ръце, за да го прегърне. Те се целунаха с отворени усти, Майк прокара ръката си по горната част на роклята й и гали гърдите й.

Сара се натисна в него и пъхна левия си крак между неговите. С другата си ръка повдигна роклята й над кръста. Ръката му се плъзна по путенцето й. Беше абсолютно без косми и много меко и гладко. Той нежно изследва меките гънки на външните й срамни устни.

След това се обърна към Симон, която беше също толкова гостоприемна, колкото и дъщеря й с устата, езика и устните си. Тя нямаше нищо против, когато Майк свали и двете презрамки от раменете й и роклята й падна, разкривайки горната част на тялото й. Майк изследва с пръсти и ръце.

Изследвайте тънката стегнатост на корема й, малките гънки на пъпа й, стегнатостта на гърдите й. Със сигурност не толкова твърди и приповдигнати като тези на Сара, но Майк знаеше, че всички момичета, с които е бил, ще предизвикат завист. Другата му ръка влезе в цепката на роклята й, за да открие женствената й интимност. Отново гладка и без косми путка, срамните й устни меки и топли. И тримата седнаха на килима с Майк между тях.

Без да бърза, Симона смени презрамките си. Но тя не почувства необходимост да коригира роклята си там, където цепката бе оставила двете бедра отворени и путенцето й беше едва покрито. Майк постави ръката си върху горната част на бедрото й и Симоне разтвори леко краката й, позволявайки му да отиде до горната част на бедрата й, със страната на ръката си срещу нейните срамни устни. Роклята на Сара просто беше твърде къса, за да я покрие, докато седеше.

Красивите й женствени гънки бяха отворени и тя не правеше никакви усилия да ги прикрие. Другата ръка на Майк обхвана покровителствено путето й. И двете жени отпиха от виното. И двете ръце на Майк бяха заети. „Трудно е да си мъж с вас двамата.

Не мога да пия вино." Сара поднесе чашата си до устните му. „Горкото старо Морско куче", каза Майк, гледайки двореца с джина на лунната светлина. „Колко жалко, че не издържа още един ден.“ „Сара и аз планирахме само две от полза да бъдем на това парти. Може би той вече е намерил своите небесни русалки." „Може би той вече е свалил панталоните си", изкикоти се Сара. Сара отиде до каютата, за да вземе още вино.

Майк отвори роклята на Симон още малко и се наведе, за да целуне и оближе нежно външните й гениталии . Симон потръпна и го погали по косата. Майк вдигна поглед към красивото й лице, което сега не показваше признаци на високомерие. "Симоне, имаме един проблем.

Имам само един петел." „За да мога да усетя“, каза тя, галейки ръката си по панталоните му над ерекцията му. „Мислех, че тъй като имаме четиристепенно хранене, Сара може да мине с предястието, аз ще бъда предястието и продължете така.“ „Това означава ли, че трябва да имам осем курса.“ — Можеш да пропуснеш част от храната, ако искаш. Симон стисна ерекцията на Майк през панталона му. „Само две неща, моля, шкипер Майк“, тя хвана дръжката му и го погледна в очите. „Сара в никакъв случай не е девствена, но знаете какви са момчетата в тийнейджърска възраст.

Нейният опит беше „ужас“. Мисля, че тя заслужава повече.“ Майк се замисли за прекрасната тийнейджърска красота на Сара и си помисли, че тя наистина го е направила. "Мммм. И другото нещо." „Майката на Сара не е чак толкова уверена.

Женен съм от 18 години и с изключение на две изпълнени с чувство за вина и незадоволителни връзки, не съм си играл. И скъпият Рупърт нямаше представа или наистина се интересуваше от мен.“ Майк беше малко изненадан. Не съвпадаше с оценката му за характера на Симон.

„Ти си толкова красива Симон.“ Той смъкна роклята й от дясното й рамо и погледна чудесната й гола гърда, докато светлината от пламъците танцуваше по нея. Сара се върна с виното. Тя не обърна внимание на полуголотата на майка си и седна с котето си, жълто и червено от светлината на пламъците.

Тя можеше да бъде и без горнище, тъй като материалът, покриващ гърдите й, беше толкова полупрозрачен. Майк седеше, без да докосва нито една жена; просто се наслаждава на необикновената красота, необикновената женственост, необикновеното обещание за нощ на сексуалност отвъд мечтите му. Симон се изправи. — Трябва да отида да приготвя предястието.

Тя се наведе над Сара и двете жени се целунаха по устните. Тя се наведе над Майк и постави голото си зърно в устата му. Майк засмука нежно и кратко и Симон отиде в каютата на Майк. Сара се усмихна на Майк." Какви са заповедите ти, капитане?" „Вашата моряшка униформа не е стандартна.

Трябва да си отиде.“ Така Сара се изправи, а Майк разкопча ципа на роклята й и я вдигна над главата й. Големите й кафяви гърди с големите им кафяви ореоли го поздравиха. Плоският й корем, тънката й талия, дългите й стройни бедра бяха отворени за погледа му. Срамните й устни сякаш му се усмихваха, някак вертикално. Майк я взе в ръцете си, положи я върху одеялото и съблече дрехите си.

Сара повдигна колене, разтвори крака и протегна ръце. „Моля, моля те, чукай ме сега, капитане.“ „Със сигурност ще те чукам, но не точно сега, изключително красива Сара. С устните и езика, пръстите и ръцете си Майк галеше и боготвореше тялото на Сара; от челото до коленете и до пръстите. Сексуалността на Сара беше събудена до еротичността, която имаше във всеки сантиметър от тялото й, до това как кожата й изтръпваше след докосването му, до това как тръпката сякаш отиваше от мястото, където бяха пръстите му до вагината й.

Езикът и пръстите му свиреха магическата си мелодия върху зърната й и срамните й устни, но той нито влезе във вагината й, нито стимулира клитора й. Сара се отпусна психически, докато тялото й изграждаше своята възбуда. Бедрата й се движеха със собствена воля, дишането й започна да се ускорява. Когато Майк се върна да целуне устните й, тя отвори широко уста и засмука езика му рязко.Когато ръцете му се върнаха към гърдите й с по-твърдо докосване, тя сложи ръката си върху неговата, притискайки го в нея по-силно.Когато ръката му се придвижи нагоре по вътрешната част на бедрата й, тя разтвори краката си и почти изпищя от вълнение от пернатото му докосване.

Когато пръстите му се заиграха върху путенцето й, тя почувства еротична тръпка, докато той галеше клиторната й качулка. Когато той разтвори вътрешните й срамни устни и пръстите му влязоха в подгизналата й вагина, не беше с грубия натиск на предишните й любовници, а сякаш намираше всяко нервно окончание, за да изгради нейната възбуда. Тогава божествените му пръсти намериха клитора й. Тогава удоволствието й избухна през слабините й и избухна в разтърсващ оргазъм.

Тогава Сара избухна в сълзи от щастие и вълнение и хвана раменете му с желязна хватка. Преди да се съвземе, пръстите на Майк бяха във влагалището й. Отначало дълбоко, изследвайки шийката на матката си и Сара избута бедрата си нагоре, за да го поеме по-дълбоко. Тогава пръстите на Майк частично се отдръпнаха и тя почувства напълно нова форма на удоволствие, напълно нова форма на вълнение, докато той я галеше по G точката. Оргазмът й дойде още по-силен и остави Сара задъхана.

Майк се наведе между бедрата на Сара. Той разтвори краката й по-широко и бутна коленете й към гърдите й. Нейната най-интимна женственост беше открита и охотно достъпна за него. Той целуна и облиза вътрешните й бедра, по онази прекрасна мека плът между бедрата и срамните й устни, пубисния й хълм, качулката на клитора й, външните й срамни устни, които сега бяха напоени с женските й сокове. Надолу и продължително по перинеума й, надолу към ануса.

Това беше нов свят за Сара. Тя беше говорила за това с приятелите си и беше отблъсната. Сега тя се наслаждаваше на неговото изследване. Когато устните на Майк засмукаха клитора на Сара, меката нежна еротичност почти я измъчи, докато той не увеличи натиска и напрежението й се освободи в нов оргазъм. След това пръстите му върху нейната G точка с езика си върху нейния клитор.

Първоначално Сара бе само смътно осъзнала пръста на Майк, който влезе в ануса й, но когато два пръста бяха вътре в горния кокал, забраненото вълнение я завладя. Сара стегна сфинктера си около пръстите му, докато оргазмът й я поглъщаше от пубиса, клитора, G точката до дълбините на вагината и червата. Те лежаха един до друг.

Тялото на Сара беше покрито с пот и отразяваше блясъка на пламъците, докато Майк оглеждаше красотата й. Сара прокара пръсти през косата на Майк. „О, ти, красиви човече. Капитан Майк, ти може да си ни спасил от корабокрушение, но мисля, че аз трябва да бъда спасен от теб.“ Те се кикотеха, смееха се и отпиваха от вино. Тогава Сара осени.

„Майк, аз имах всички онези прекрасни оргазми, а ти дори не си имал такъв.“ Майк сгуши ухото й. — Сега можеш да го кажеш — прошепна той. "Кажи какво?" "Какво каза преди." "О, да, помня. Моля, моля, чукай ме сега, капитане." Нервите във влагалището на Сара все още бяха възбудени, правейки влизането му в изящна наслада.

Но това, което развълнува Сара почти толкова много, беше красивото усещане на красивата твърдост и мъжественост на този красив мъж дълбоко в нея. Тя избута бедрата си, стисна вагиналните си мускули, обви бедрата си около кръста на Майк. Майк беше толкова възбуден от любовната игра, от красотата на Сара, от желанието й за него, от усещането на меката й, топла, влажна вагина, че трябваше да използва желязна воля, за да не дойде твърде скоро.

Но за щастие Сара беше почти напълно възбудена преди влизането му, така че когато пенисът му се фокусира върху нейната G точка, нейният оргазъм дойде толкова бързо, че изненада Сара. Нейните стенания на оргазма от радост бяха придружени от стенания на удоволствие, когато го усети как се сковава, чу го да изсумтя, усети как се потопи в шийката на матката й и разбра, че спермата му се пръска в женските й дълбини. Те лежаха така десет минути, като си говореха малко, след това се разделиха и отпиха малко вино. „Мезета всеки“, извика Симон, когато излезе от каютата.

Сара посегна към роклята си, но Майк протегна възпираща ръка и той не направи никакво усилие да се облече. Симон извади чиния пушена сьомга със заквасена сметана и хайвер върху ивици пълнозърнест хляб. Симон погледна двете голи тела. Тя видя отпуснатия пенис на Майк, тънкия му торс със слабата твърда мускулатура.

Тя погледна Сара и видя оргазъма в бузите на дъщеря си. — Няма ли да ти стане студено без дрехи, Сара? „Аз съм прекрасен и топъл и така или иначе шкипер Майк не ми позволява да се облека.“ „Чувствам се малко прекалено облечен с вас двамата така.“ Така че Майк отново свали презрамките на раменете на Симона и повдигна роклята й, така че да не скрие нищо, но Симона реши, че ще е по-добре да свали роклята напълно. Тримата седнаха до огъня и похапваха сьомгата си.

Те седнаха с кръстосани крака. Сара беше напълно спокойна за путенцето й, което беше пред очите на Майк. Симон се почувства по-неудобно, особено след като Майк не направи опити да прикрие погледа си към обръсната й путка.

Веднъж той вдигна поглед от него и след това й се усмихна. Симона почувства желание да затвори коленете си, но се пребори и всъщност разтвори краката си много по-широко. Усмивката на Майк се разшири. Сара беше наблюдавала този обмен и беше наблюдавала как подуването на Майк се възстановява напълно. — Мисля, че е време да приготвя предястието.

Тя целуна Майк и държеше ръката му на гърдите си и докато целуваше майка си, прошепна: „Ти си много щастлива дама“. Както беше казала на Майк по-рано, Симон се колебаеше. Не че тя не искаше Майк. Тя го харесваше, обичаше тялото му и не беше правила добър секс от години. Първо се тревожеше за възрастта си.

След няколко години тя беше два пъти по-възрастна от него. Нямаше причина да се тревожи. Тя имаше класическа костна структура, перфектен тен, стройност, години с личен треньор и късмета да има гени, които поддържаха гърдите й стегнати и изпъкнали.

Майк усети, че въпреки нейната наглост, въпреки предишната й увереност, Симона се нуждае от уверение. "Симона, ти си толкова красива. Чудя се коя е най-красивата част от теб?" — Тези очи ли? Целувка по клепачите й. — Вашето красиво, аристократично лице? Дъжд от леки целувки.

„Вероятно тези меки плътни устни.“ Продължителна целувка. И така той я покри с хвалби и целувки по цялото й тяло. „Този ​​тънък нос може би?“ — Тези гладки бузи? — Този тънък врат? По цялото й тяло.

Ръцете на Симона, подмишниците, китките, ръцете, гърдите, ореолите, зърната, корема, пъпа, пубисния хълм, срамните устни, бедрата, коленете, прасците и стъпалата. Симона започна с хумора, но тялото й се отпусна, откликна и се зарадва, докато Майк изследваше и задаваше въпроси. Симоне също се тревожеше, че може да няма правилните отговори, че сексуалността й е неадекватна. Но тези притеснения изчезнаха, когато пръстите на Майк прокараха вътрешната част на бедрата й, предизвиквайки красиво усещане да потръпне до вагината й. Пръстите му засвириха путката й като соната на Моцарт и оргазъмът й дойде в кресчендо.

Подобно на дъщеря си, Симоне изпита прекрасната му уста върху клитора си и подобно на дъщеря си, тялото на Симоне беше потопено в радостта от множеството оргазми. По времето, когато буйният член на Майк разтвори розовите гънки на вътрешните й срамни устни, Симоне беше в състояние на екстатично блаженство и стенеше в безпрепятствена наслада от последния си оргазъм. Майк подпря раменете и главата й на няколко възглавници и коленичи върху гърдите на Симон.

Тя се наведе напред и нетърпеливо пое члена му в устата си, в гърлото си, засмука и облиза настоятелно. Майк се отдръпна така, че оргазмът му пръсна върху аристократичното й лице, преди Симоне да изсмуче последните му сокове от пениса му. Двамата лежаха един до друг и се взираха в лицето. Пръстите на Майк нежно втриха спермата му в лицето на Симон и двамата се насладиха на интимната, приятна миризма.

Те хвърлиха още дърва в огъня и Сара извади предястието: свежа салата Цезар. Майк даде команда на капитана, че и двете жени трябва да държат коленете си на поне 18 инча едно от друго. Това беше прието с ентусиазъм и без съмнение и с течение на времето и Сара, и майка й се наслаждаваха на безочливата сексуалност на своята женственост и държаха коленете си по-широки.

Те се наслаждаваха на откритото възхищение на Майк и се чудеха как това странно стечение на обстоятелствата доведе до това да бъдат на този отдалечен плаж с този необикновен млад мъж. Симоне влезе вътре, за да приготви основното си ястие, а Сара предложи тялото си като основно ястие. След насладата от по-ранния орален секс на Майк с нея, тя искаше да върне услугата. Сара натисна силно и нямаше нищо против дискомфорта в гърлото си, нямаше нищо против, че се запуши.

Беше изцяло съсредоточена върху насладата от твърдия му член в устата си и върху насладата да му достави удоволствие. След това Майк я помоли да коленичи върху одеялото с рамене, легнали на земята. Тя избута корема си към земята, което означаваше, че задните й части бяха насочени почти към небето. Тя разтвори крака, развълнувана, че е в тази покорна поза с отворени гениталии, за да може Майк да прави с тях каквото желае. Майк я хвана силно за бедрата, пъхна пениса си във влагалището й и я удряше енергично.

В тази позиция членът му проникна още по-дълбоко и натискът върху нейната G точка беше още по-голям. Сексът им не беше нежен. Беше първична, основна, необуздана телесност.

Ролята на Сара беше да се отблъсне назад, за да проникне Майк по-дълбоко в нея и да извика силно, когато оргазъмът й се увеличи. Не мислеше, че животът може да предложи повече. Но тя греши.

Майк пъхна два пръста, покрити със слюнка, в ануса й. Първоначалното влизане беше внезапно и можеше да нарани, ако Сара не беше толкова развълнувана. Когато тези пръсти бяха вкарани напълно, със собственото си прекрасно усещане върху стената на ректума й, увеличавайки натиска на члена на Майк върху вагиналните й нерви, Сара се предаде напълно на най-примитивните си животински инстинкти и се превърна в сексуален звяр и виеше от наслада. Майк се отдръпна от вагината й и лесно пъхна пениса си в разширения анус на Сара и нейният екстаз придоби друго измерение. Червата й се чувстваха великолепно пълни с неговата мъжественост, усещането, че членът му се трие в гладките й стени на червата, косвеното удоволствие от натиска във вагината й.

Когато Майк премести пръстите си към клитора на Сара, нейният свят се сви така, че тя усещаше само плътта си от пубисния хълм до ануса и магическия, възхитителен член на Майк. Оргазмичният й вой беше още по-силен. По-късно Майк й каза, че също така е добре, че заливът е безлюден, иначе някой би се обадил в полицията, за да каже, че има глутница вълци на свобода. Основното ястие на Симона от печена сьомга беше превъзходно. Симон със сигурност не беше гледала Сара и Майк заедно, но не можеше да не чуе възбудените ридания на Сара.

Когато Сара отиде до тоалетната, Симон попита Майк: „Скипър, гледахте ли филма „Когато Хари срещна Сали?“ „Да.“ „А помните ли, когато Мег Райън симулира оргазъм в ресторанта.“ — Да. „И когато една сервитьорка попита скъпа възрастна дама какво иска да яде, дамата посочи Мег Райън и каза, каквото яде.“ „Това беше страхотна сцена.“ „Капитан, мога ли да направя поръчката си за десерт?“ „Това е много нередовно, аз съм капитанът и аз решавам. Но“, засмя се Майк, „тъй като имаш толкова красив нос, ще се съглася.“ „Капитан, за десерт, мога ли да получа това, което Сара току-що взе. Каквото и да беше.“ Но представянето на Симон беше различно от това на Сара.

Тя нямаше много от напрегнатостта на дъщеря си, имаше интелектуално отвращение към аналния секс и мускул сфинктер, който отказваше да се предаде. Въпреки това тя беше решена, че започва нова част от живота й. След вече обичайните й множество оргазми от езика на Майк и пениса във вагината й, тя лежеше с лице към него с високо колене около кръста му.

Майк беше много бавен в натискането на добре намазания си пенис вътре, но все още го болеше. — Искаш ли да отидеш на Симон? „Да, моля, капитане“ и тя възвърна самообладанието си и принуди ректума си да свикне с това усещане за препълване. Когато той беше напълно в себе си, тя се чувстваше неудобно, но не болезнено, не сексуално възбудена, а емоционално щастлива, че прави това с мъжа, който бе спасил живота й и харесваше все повече и повече.

Тласъците на Майк бяха толкова бавни и толкова нежни. Постепенно стените на ректума на Симон се разшириха и тя спря да се чувства неудобно. Тя не получи оргазъм, но почувства емоционална тръпка, когато Майк еякулира дълбоко в червата й. Тя се притисна към него и изхлипа леко. Плакаше за пропилените си сексуални години, ридаеше за радостта, която изпитваше сега, ридаеше от удоволствие от новооткритата си сексуалност.

Тримата вървяха под ръка и голи по плажа. — Мога ли да ви задам един въпрос, дами? — Каквото искаш, шкипер Майк. „Още щом се качих на борда, разбрах, че искаш да правиш секс.

Но не ми изглеждаш като тип жени, които просто небрежно се чукат.“ — Прав си. Не сме. Но, скипър, трябваше да изпълним обещанието си към теб.

"Какво обещание? Не чух никакво обещание." „Когато ти махахме, бяхме ужасени, че ще ни пренебрегнеш. Затова ти се развикахме, че можеш да правиш каквото си искаш с нас за една седмица, ако ни спасиш“, каза Симон. „И веднага се обърна и дойде при нас. Сигурно си чул?“ каза Сара. „Не можах да чуя нищо от шума на моя двигател.“ Сара и Симон се спогледаха.

„О, скъпа мамо, подложихме се на това сексуално насилие за нищо.“ "И той си помисли, че се интересуваме от него, само заради тялото му. Какво его." Майк чу как започва кикотът. "И ние хвърлихме тези скъпи прашки зад борда без причина." Още кикотене. „И ние имахме всички тези оргазми, когато можехме да прекараме нощта, отдавайки последна почит на старото Морско куче и спомняйки си за татко.“ Смехът избухна.

— Какво ще правим сега? — Е, обещанието си е обещание, предполагам, мила дъще. Колкото и непривлекателни да са последиците. Симон погали члена на Майк.

Всички продължиха мълчаливо. „Мога ли да бъда абсолютно ясен по въпроса? Ще правиш всичко, което поискам за една седмица?“ каза Майк. „Нямаме избор, обещахме“, каза Сара.

„Всичко, което искаш за една седмица. Не си ли доволен, скипър Майк?“ Симона прошепна и върна ръката си към члена му. „Да, екипаж, със сигурност съм. „Кралицата на вълните“ се нуждае от добър слой боя, както и моята кабина.“ Нежното докосване на Симон върху пениса на Майк се промени в жестоко усукване. Бреговата охрана пристигна много рано на следващата сутрин.

Командирът пое командването. „Трябва да сме сигурни, че старото морско куче е мъртво, а не просто има запек.“ Той заби игла в трупа 10 пъти, след което поднесе огледало към устата му. „Мъртъв“, обяви той на своя екипаж, който гледаше със страхопочитание криминалистичните умения на своя командир.

— Мъртъв като снапера, който изядох снощи. Той спря в скръбно съзерцание. „Горкото копеле. Какъв начин да отидеш.

Със смъкнати панталони.“ Умът и тялото на Симон преодоляха нежеланието си към анален секс след два дни. Възторжените й ридания съвпадаха с тези на дъщеря й, когато коленичи, сведе рамене върху одеялото, държейки задните си части раздалечени, за да помогне на необузданата ерекция на Майк да проникне по-дълбоко в червата й. "Кралицата на вълните" беше превърната от жените от грозно патенце в грациозен лебед. Когато свършиха, Сара и Симон изпитваха почти родителска гордост с нея. Рупърт, бившият съпруг на Симон, живееше във все по-голямо щастие с все по-дебелата си секретарка.

Животът изглеждаше блажено без стрес без Симон и Сара. Първата седмица на старото морско куче в рая беше обагрена с тъга. Той погледна отвисоко как Майк плени Симон и Сара и се замисли какво би могло да се случи. Но тогава Свети Петър го запознал с няколко небесни русалки и му казал, че никой не е умрял от инфаркт на небето.

Подобни истории