От Teen Bride до Hot Wife, 6: Докато съпругът е далеч, Hot Wife ще играе

Образованието на Каролайн продължава.…

🕑 12 минути минути анален Разкази

Каролайн и Харингтън обсъждат херцога на Мерсия, редовен гост на лорд Дамартин. — Защо би искал да го направи така? Каролайн пита Харингтън. „Някои мъже го предпочитат.“ "Но защо, когато имам идеално добра вагина?". „По-плътно е.“.

„Искаш да кажеш, че путката ми не е достатъчно стегната?“. „Далеч от това, Каролайн: твоето е едно от най-стегнатите малки путки, които имах щастието да съм чукал, и може ли да кажа, най-прекрасното за гледане. Членът ми и аз ще бъдем вечно благодарни за удоволствието от прегръдката му.

Все пак мисля, че задника ти ще е малко по-стегнат." Каролайн и Харингтън лежат заедно в нейното легло, което през цялата седмица изглеждаше толкова голямо и празно с Джо в Германия. Както е указано в поканата на имението Дамартин, Каролайн се е обадила на Харингтън, за да финализира подробностите за следващото си посещение в имението. Докато разговаряха по телефона, тя му предложи да дойде в дома й, за да обсъдят нещата допълнително.

След онзи телефонен разговор миналата седмица тя не мисли за нищо друго освен за предстоящото посещение на Харингтън. Тази вечер за няколко часа Харингтън запълва празнотата в живота на Каролайн, създадена от отсъствието на Джо. Когато лежи в прегръдките на Харингтън, сякаш всичко останало в живота й е без значение, всички онези дребни притеснения за приятели, семейна работа и пари са изчезнали като в облаче дим. През тези няколко часа копнежът й за Джо вече е забравен. Двамата имат само мигове преди да излязат от дълбините на изоставеното правене на любов и сега лежат рамо до рамо и говорят за това каква би могла да бъде ролята на Каролайн на следващото насрочено събитие в имението Дамартин.

Докато разговарят, Каролайн гали нежно члена на Харингтън, който намира за доста красив дори в сегашното му отпуснато състояние. Дори в омекотяването му има якост. Вътрешността й все още бръмчи от удоволствието да работи в нея само преди минути.

— Какви други неща трябва да правят момичетата за приятелите на семейство Даммартин? – пита Каролайн. „Ако ти кажа, това ще развали изненадата.“ „Вече съм виждал лейди Дамартин цялата вързана и намацана с паунови пера, със сигурност не става много по-странно от това?“. „Досега, Каролайн, само си потопила пръстите си в безбожния упадъчен свят на Дамартин. Не мисля, че можеш дори да си представиш дълбочината на тяхната поквара.“ „Боже, Харингтън. Не бъди толкова мелодраматичен.“ "Ти попита.".

„Но аз искам примери, а не глупости.“. „Ако искаш пример, дай да видя.“ Харингтън мисли, вперил очи в тавана. Накрая той казва: „Нека вземем един от редовните им гости, виконт Честърбридж, като пример, който толкова отчаяно желаете да имате. Негова светлост е страхотен човек за снимките и той обича да ловува не само дивеч.

Любимият му сценарий е да играе на криеница с момичетата; неговите „малки фазани", той обича да ги нарича. Той изпраща четирима или петима, за да скрият, че имат свобода на управление в къщата, и след това се заема да ги проследи с хрътка си Арчи. И когато намери първите си две „птици“, той ги отвежда в стаята, предназначена за негова единствена употреба, и кара едната слугите да ги вържат голи, с окопчани китки и вдигнати високо, точно както сте видели лейди Дамартин, опъната високо. на дивеча, той вика двойката, докато висят с изпънати ръце, телата им са плоски едно срещу друго.

„И когато ги огледа и може да мине много минути, докато ги наблюдава, той го побутва и мушка. О, колко обича да ги гледа как се гърчат, докато пръстите му изследват всяко кътче и пролука. И когато той приключи с пръстите си, най-накрая е достатъчно възбуден, всяко момиче е чукано на свой ред отзад, докато остават увиснали на място заедно. И ако старият козел се чувства особено възбуден, той може да има четири или повече момичета, събрани в един месест куп и оставен да виси.

„Боже! Звучи болен“, казва Каролайн. „Не ти ли харесва идеята да бъдеш пленница, използвана заедно с други момичета?“ „Може би, ако ми плащат достатъчно.“ „Искате ли да уредя нещо?“. "Все още не знам.

Ще трябва да помисля. Не мога да кажа обаче, че аналния секс има същата привлекателност.". Мисълта да бъде проникната в задника от Херцога се е настанила в съзнанието на Каролайн и тя се бори да разбере тази идея.

„Не трябва да го чукате, докато не го опитате“, казва Харингтън. "Сигурно боли?". „Не е нужно, ако мъжът знае какво прави. Може би малко неудобство в началото.“ „Реших: не мисля, че бих могъл да го направя.“ „Не е сигурно, че херцогът ще избере теб за ролята. Като цяло той предпочита по-мишка изглеждащо момиче.

Хариет беше негов тип.“ „Така че защо го споменавам?“. „Просто те подготвям за всички евентуалности.“ „Колко от момичетата е имал така?“. „Както казах, този малък досадник, например Хариет и разбира се, тя беше добре възнаградена за неприятностите си.

Той винаги избира някого. Твърде много, за да си спомня през годините.“ "Не мога да се сетя за нещо по-лошо от това, което знаеш? Това!". „Ще трябва да свикнете с аристокрацията, ако искате да продължите да печелите.“ "Какво попита той, а аз казах не?". „Вашите желания ще бъдат уважени, но никога няма да ви поканят отново.“ „О.“.

Каролайн лежи, замислена за момент. „Мога ли да го опитам с вас? Нещо като дегустатор.“. "Анален секс?". "Да.".

"Сега?". „Да. Мисля, че е по-добре да разбера какво е чувството.“ „Първо ще трябва да се изчистиш.“ „Къпах се преди да дойдеш тук.“ "Не.

Имам предвид вътрешно чисто. Имате ли един от тези маркучи за душ, които прикрепяте към крановете за баня?". "За какво искаш това?". "Вашата клизма.". Харингтън обяснява как да използва маркуча и крана, а тя отива в банята и следва инструкциите му.

Каролайн използва сапун, за да смаже края на тръбата сега без душ слушалката и внимателно я вкарва в ануса си. Краят на гумения маркуч е доста грапав и тя трепва, докато търка гърлото й, преди да намери правилния ъгъл. Тя отваря крана и усеща как вътрешността й се напълва с вода. Почистена и празна, сапунисана и подсушена, тоалетната нахранена, тя се връща при Харингтън с бебешкото масло и кърпата, която той я помоли да донесе.

— Как да лъжа? — пита тя, докато стои в подножието на леглото и го гледа, сега полуподпрян на възглавници. „Подай ми кърпата и маслото?“. Той поставя кърпата върху сатенения пух. „Не искате това да стане мазно“, казва той.

Той се изтяга върху чаршафа и намазва члена си с маслото, който отново е твърд от мисълта за стегнатото й дупе. „Ела и ме облегни“, казва й той. „Този ​​начин е най-добър за първи път.

Ще имате контрол.“ Тя коленичи и заема позиция, така че краката й да образуват арка, за да поддържат тежките й бедра, които обхващат корема му. Той посяга с една ръка, чиято длан държи локва масло, което размазва между бузите на дупето й. След това търкане и търкане, разпръсквайки омекотяващата й плът, докато топката на дланта му масажира ануса й, пръстите му излизат от пукнатината в горната част и докосват опашната й кост. Когато тя е богата на масло, той многократно изпраща ръката си напред-назад между задните й части, нагоре и надолу. Той работи решително.

Отново и отново пръстите му се плъзгат, понякога ръката му преминава през устните й, след това по-високо, за да докосне клитора й и след това обратно към ануса. Мръсната сочност на приготовленията му подкопава рационалността й и тя си мисли, че може би сега е на място, където няма нищо, което би отказала на мъж като Харингтън. „Най-важното от всичко е да се отпуснете. Можете ли да направите това за мен?“ той пита. „Ще се опитам, но съм нервен.“ Усеща твърдо изпипване, съсредоточено, прецизно.

Тя смята, че палец работи сфинктера й, като нежно дразни мускула. Плътта й се бунтува срещу нахлуването, стягане и отпускане, докато манипулациите на палеца му я разплитат. Малко по малко тя усеща как съпротивата й се разпада. Тогава има повече от палец на работа. Тя се подготвя за болка.

В началото беше толкова зле, колкото си го представяше. Стягане, което я кара да мисли, че може да се разкъса като прекалено опънат плат. И тогава има преминаване през прага; приемането на нейното тяло.

Главата на члена на Харингтън е престъпник, който сега се движи отвъд клинча на задника й. „Сега зависи от вас. С вашето собствено темпо“, казва Харингтън. „Отначало вървете по-леко“. Главата на члена му е на сантиметър в нея, неподвижна и я чака да започне.

Неговото присъствие е неоспоримо, принуждава я да движи нещата, за да се опита да разсее локализираното усещане за огромност, което генерира. Докато се разкрачва върху тялото му, тя насочва леко бедрата си, опитвайки се да облекчи дискомфорта. Предпазливо, неохотно, тя приема повече от него, изпраща го по-дълбоко, спуска се бавно и го привлича в себе си, а членът му започва да я изпълва като току-що натоварен товар.

Тя го чува да казва "Запомни. Бавно". Но това е набиване на кол и тя се съмнява, че може да продължи. Той се протяга и маже с маслото всяка гърда, за да я насърчи, да я разсее.

„Докосни клитора си“, казва той. Тя почти не се движи, казва: „О, Боже! Чувстваш се гигантски.“. Преди да докосне клитора си, започва ритъм, тя изстенва на глас, за да разсее болката. — Усещаш ли болка? той пита.

„Сякаш имам най-голямото пух в живота си и то е останало там! О-по дяволите. Никога няма да имам бебе. Everrrr!“ Думите й се превръщат в ръмжене, докато мускулите й се опитват да го изгонят, многократно се свиват около члена му, решен да се затвори от него. Тя се страхува, че може да го изгуби, и затова се увещава да се спусне още повече върху него.

„Това е моето момиче“, казва той. „Стеди го прави. О, красиво! Шибано красиво. Ти си моето красиво момиче.“ Малко по малко, милиметър по милиметър, задните й части се спускат към приземния етаж на долната част на корема му.

Тя размахва бедрата си толкова изтънчено и си мърмори мелодия като приспивна песен, за да успокои изпитанието си. Никога не се е чувствала толкова проникната. Никога петел не се е чувствал толкова дълбоко в нея.

За момент то се спря на място, за което тя не знаеше до този момент, и тя се чуди дали това е нейната същност. Интензитетът е над бледото, извън скалата в сравнение с вагиналното проникване. Тя усеща члена му рефлексно вътре в себе си, сякаш е живо същество, което се напъва за свобода сред вътрешностите й, смущавайки жизнените й тъкани, докато се рови, за да избяга. И все пак има някакво удовлетворение сред това раздуване на жизнените й органи. Сега пръстите, които манипулират клитора й, стават по-настойчиви и започват да бият.

Усеща се болка и за миг тя мисли за непоправими щети и умът й лети към невероятни предположения: посещението в болницата, нелепите й обяснения. Тя леко се размърдва, болката е изчезнала и я обзема тишина. Тя седи неподвижно върху члена му, сега се чувства като трофей, монтиран и изложен на показ.

Този момент е отсрочка, която не е отсрочка, защото тя трябва да преживее това. След бавното спускане на бедрата и момента на почивка идва издигането. И когато тя се издига, започват най-нежните вълни.

Сякаш тялото й е закотвена лодка, движена от най-мързеливите океански вълни. Такова нежно издигане и падане. Пръстите му играят зърната й, а пръстите й играят нейната путка. В нейните дълбини нещо сеизмично заплашва.

В един миг бедрата му се надигат и тя се надига, носена нагоре от импулса им, докато Харингтън се изпразва в нейните дълбини. Мисълта, че членът му еякулира толкова дълбоко в себе си, я кара да се почувства развратната курва, за която се страхува, че има опасност един ден да се превърне. Ръката й върху клитора й ускорява темпото си, става бясна, докато се опитва да упражни отвращението си от себе си.

Но знанието за изпускащия му член е това, което генерира нейния оргазъм, толкова възвишен, че никога няма да намери думи, за да го дефинира. Това е чисто удоволствие, родено от болка, и тя никога няма да направи разбираемо за друг човек как се отразява на нея. Дори и на Джо. Той изважда члена си и сякаш вътрешностите й го следват. Когато поглежда, тя очаква да види вътрешностите си свити и кървави под себе си, но вижда само мазно, грозно петно ​​от сперма и лосион, развалящо чаршафа за баня, и си мисли за горещото измиване, необходимо за изместването му.

Лежат по гръб, един до друг. Дъхът на Каролайн беше учестен, сърцето й все още биеше. Ръката му се протяга към нейната. Лежат мълчаливо. По-късно тя пита: "Колко гости ще има?".

„Може би петдесет.“ "Всички мъже". „Не, основно двойки.“. „Колко момичета ще има за двойките?“. „Поне десет. Все още не е решено.".

"Какво да облека?". "Семейството ще ви достави дрехите; нещо в съответствие с темата.". "А каква е темата?" пита Каролайн. "Скоро ще разбереш", казва Харингтън.

"Чувстваш ли се готов да се справиш с херцога, след като…? ". "Само ако е по-малък от теб.".

Подобни истории